25
Сря, Ное
27 New Articles

Дружба „Родина”: българският принос към модернизацията на исляма

брой 5 2020
Typography

„Всеки опит да се пропагандира кемализма и да се пречи на дружбородинци се е тълкувал като изменничество и се наказвал със смърт”.Това твърди в книгата са „В името на името” писателят Салих Бозов. Основната му цел е да докаже, че движението сред българите с ислямско вероизповедание, оглавено от Дружба „Родина”, съществувала в периода 1937-1944, е съпроводено с кръвопролития и е поредния опит за асимилацията им.

Всъщност, дейността на Дружба „Родина” цели модернизирането на исляма в България, при това с помощта на мерки, заимствани не от къде да е, а от кемализма. Както е известно, признаването на върховенството на светската власт над религиозната, премахването на фесовете и фереджетата и въвеждането на нова именна система са част от реформите на Мустафа Кемал Ататюрк в Турция, а целта им е консолидирането на турската нация. Прилагането им на българска почва има сходна цел - единството на българския народ. Тоест, ако това е престъпление, по същия начин би следвало да се разглеждат и действията на кемалистите в южната ни съседка.

България като основна цел на кемалистката пропаганда на Балканите

Динамиката на геополитическите процеси превръща България в основна цел на кемалистката пропаганда на Балканите, което провокира сблъсък между две различни политически визии. Опирайки се на духа на Търновската конституция в страната ни се приема, че държавата е една за всички, независимо от етно-религиозната принадлежност, докато, базирайки се на един от шестте принципа на кемализма-турцизма, в югоизточната ни съседка се налага схващането, че турската държава принадлежи единствено на турците (1).

Национализмът е в основата на кемализма. Според официалната турска историография, той е спасителният пояс във войната за независимост. Национално-освободителната борба се опира на два основни стълба: турският национализъм и националното господство (2). Редица турски изследователи смятат, че: ”…с възраждането на турския национализъм започва един съвършено нов период, който предвещава освобождението не само на отечеството на турците, но и на всички потиснати народи в Азия и Африка” (3). На първо място това са  турците зад граница, сред които са и т.нар. pomak turkleri. Ататюрк често повтаря пред чужденците, проявяващи интерес към неговата политическа идеология: ”Ние сме почитатели на нацията (националисти)”, след което подчертава привързаността си към демокрацията  и националното господство (4).

Кемализмът прониква бързо както сред младите представители на т.нар. „външни турци”, така и в средите на българите мохамедани. Тласък за това дава подписаният през 1933 Пакт за неприкосновеност на границите между Турция и Гърция. Управляващите в Атина позволяват на кемалистката пропаганда да навлезе в Западна Тракия и Егейска Македония. Насърчаван от гръцките власти, кемализмът бързо обхваща турското малцинство и прониква сред българите мохамедани. Властите в Атина смятат, че така ще попречат на София да разшири влиянието си в откъснатите от България територии в Западна Тракия и Егейска Македония (5). Замисълът на Турция е прост. Тя отделя на българо-мохамеданското население ролята на дестабилизиращ фактор по българо-гръцката граница, като насърчава изселването от пограничните села на наша територия (6). През януари 1934 стимулираната отвън психоза за изселване обхваща българите мохамедани от Смолянско. Заради липсата на икономическа перспектива, породена от затвореният от границата излаз към Беломорието, местните хора търсят алтернатива в изселването (7).

Правителството на Народния блок, начело с Никола Мушанов, е първото, което през 1933 обръща внимание на кемалистката пропаганда. Изпратена е инструкция до държавните институции относно влиянието на кемалистите в страната (8).

Кое привлича младите българо-мохамедани към кемализма? На първо място, отделянето на религията от държавата. Ето какво казва за религията "Бащата на турците": ”Трябва да знаем, че както векове наред, така и днес, вътре и вън от страната се намират хора, които се възползват от невежеството и фанатизма на народа и правят опити да използват религията като средство за постигане на различни политически и лични интереси. Играчите на религиозни игри ще се срещат навсякъде, докато религиозната компетентност и дълбоките знания за религията в света не се прочистят от всевъзможните заблуди и станат чисти и съвършени под лъчите на науката и техническата мисъл” (9).

Ценен източник за Дружба „Родина” и отношението й към модернизацията на исляма със заемки от кемализма са спомените на нейните основатели и ключови активисти. Запазени са и много документи. От тях е видно, че още първите опити на общественици да повдигнат въпрос за етнос и религия срещат противодействието на консервативното ислямско духовенство (10). Далеч преди да се учреди Дружба „Родина”, на български е преведен Коранът. Това става в издателство „Нов живот” в Русе (11). Малцина знаят,че преводът е направен месеци преди Ататюрк да разпореди отпечатването на свещената книга на турски. Тя се разпространява сред българите с ислямско вероизповедание, но среща бурното неодобрение на имами и ходжи. По онова време мнозина фанатици в средите на потомците на ислямизираните българи забраняват на децата си да внасят в къщи книжки и учебници на български, защото не са написани на турски език.

През 1931 се свиква конференция на мюсюлмански духовници от Родопите, на които се разяснява че етнос и религия са две различни неща. Тя предизвиква остра реакция не само на ходжи и имами, но и на „помашките”аги. Още тогава проличава, че всеки опит да се разбие тяхното господстващо положение в съзнанието на българите с ислямско вероизповедание ще срещне ожесточен отпор.

На 3 май 1937 група потомци на ислямизираните българи създават в Смолян  организацията Българомохамеданска културно-просветна и благотворителна Дружба „Родина”. Сред учредителите са Юсеин Якубов, Ариф Бейски, Сюлейман Фисенски и др.

Целите и инициативите на Дружба "Родина"

Какво искат тези млади хора? В устава на организацията е записано: културно издигане на българите мохамедани, приравняването им с българите християни и приобщаването към тях, подобно на българите католици, народностното им осъзнаване, че са българи и отхвърлянето на тезата че религията определя народността. Отбелязва се дословно: „Ние добре знаем че сме българи по народност и че преди 2-3 века сме приели мохамеданската вяра” (12).

Това, което прави впечатление в идеологията на родинци е национализмът. Който обаче не е турски, а български. При това, без да се откъсват от традиционното си вероизповедание. По подобие на Ататюрк, те не допускат спекулации с вярата си, не желаят да се поставя знак на равенство между религия и национална принадлежност и се обявават за модернизиране на бита. Пак по подобие на кемалистите те създават ядра, които привличат привърженици.

Родинци са впечатлени от историческото посещение на Мустафа Кемал в околностите на Чанкаръ, когато се явява с шапка и пита посрещачите си, защо са с фесове и къде са шапките им. Според Ататюрк: "Трябва да станем цивилизовани хора. Нашите мисли и нашият манталитет трябва да се променят от главата до петите" (13). Със закон от 1925 се забранява носенето на фес,тюрбан и таке (14).Това, което предизвиква сериозен отзвук сред младите мюсюлмани в България обаче, са даването на права на жените и реформата в именната система, като се дава път на имена, формирани на основата на народната лексика (15). Това подтиква младите българомохамедани не само да модернизират бита си, но и да прегърнат именна система, основана на родния им български език.

Пътят на Родинското движение не е лек. Секретарят на организацията Петър Маринов отбелязва: „...основателите на Дружбата, а и постъпващите след това членове преживяха много горчивини, за да убеждават властниците, че са  искрени и сърдечни български патриоти”.

Затова Дружбата започва да работи на два фронта - и сред българите с ислямско вероизповедание, и сред сънародниците им християни.

Постепенно в нея влизат все повече млади хора. Създадени на местни организации в Райково, Смилян, Могилица, Виево, Търън, Рудозем, Златоград, Девин. Печатат се позиви и апели. Целта е набиране на доброволни съмишленици. Провеждат се и вечеринки, на които се обсъждат болните теми.

Агите обаче не стоят безучастни.Техните емисари разпространяват схващането, че тези, които влязат в Родинското движение, стават гяури и изменят на исляма. На нож е посрещнато желанието на родинци в джамиите да не се проповядва на арабски, а на български,език разбираем за богомолците. В това отношение те вземат пример от изхвърлянето на гръцкия от българските християнски храмове .

Следващата стъпка на родинци е премахването на фесовете. Тя е заимствана от Турция и се смята за проява на новото виждане за религията. Акцията започва на 23 декември 1938. Разпечатват се позиви и започва усилена агитация. Наред с фесовете, родинци се обявават и срещу фереджетата - отново по примера на кемалистите.

След премахването на фесовете и фереджетата идва ред на свалянето на решетките от прозорците. Организират се курсове по готварство, шев и кройки. Започват да се провеждат събори на 6 май, ден празнуван и от християни и от мюсюлмани.

Родинци се преборват и за самостоятелно духовно управление на българите с ислямско вероизповедание. В Смолян се създава отделно Главно мюфтийство. Откриват се духовни управления в Ардино, Златоград, Велинград, Гоце Делчев, Девин.

През 1940 възниква идеята за побългаряване на имената на българите мюсюлмани. Първите инициатори са родинци от Смолян. Идеята е новите имена да не са християнски, а заимствани от българския език. Отново се подражава на реформите на Ататюрк. Първото дете, кръстено с българско име, се казва Малинка.

През 1942, в резултат на прошение на авторитетни фигури от средите на българите мохамедани, се опростява процедурата по приемане на българско име. Със закон българите с ислямско вероизповедание се насърчават да приемат доброволно имена, отговарящи на българската именна система. Първи се преименуват лидерът на родинци Ариф Бейски, който става Камен Боляров, както и главният мюфтия на Смолян Мехмед Дервишев, приел името Светослав Духовников. Примерът им е последван от близо 80 000 души (16).

Комунистическите репресии

След преврата от 9 септември 1944 родинци изпадат в немилост. Движението им е обявено за фашистко. Камен Боляров е осъден от Народния съд и е убит в затвора. Човекът, на който се дължи този обрат, е партизанинът, а по късно и професор, Кирил Василев. Именно той е идеологът на политиката на БКП по т.нар.помашки въпрос до шейесетте години на миналия век.

По-късно редица комунистически дейци в България ще признаят, че: „Дружба Родина се стреми да предпази това население от по-нататъшното турцизиране и да го интегрира плътно в българското общество, въз основа на българската му национална принадлежност” (17).

Официална Анкара не реагира по дипломатически път срещу дейността на Дружба „Родина” сред българомохамеданите, въпреки че по силата на Ангорския договор от 1925 има това право.Причината е проста. Действията на Дружбата до голяма степен копират реформите на Ататюрк, насочени към модернизация на исляма и отделянето му от държавата. Разбира се, това не означава,че в Анкара са доволни от обстоятелството, че за разлика от Гърция в България българите мохамедани прегръщат патриотичната идея и работят за българската кауза.

В същото време обаче, срещу Родинското движение е впрегнато не само духовенството, но и турското разузнаване. Тоест, става дума за вмешателство във вътрешните дела на държавата ни. Основният слух, който се пуска, е за предстоящ въоръжен конфликт между България и Турция, с което се цели да се насърчи изселването на българите мюсюлмани.

В анализ, съдържащ се в документ на контраразузнаването от Втора армейска област в Пловдив, се посочва, че целите на турското разузнаване са следните: да се поддържа турският дух сред потомците на ислямизираните българи и да се обхванат все още незасегнатите от турската пропаганда среди; те да се приобщят към "Майката Родина" т.е.към Турция, да се засили верският фанатизъм и да се убедят българите мохамедани, че всяко начинание, произлизащо от сънародниците им християни, цели да уязви тяхната вяра; да се спъват всички инициативи на българската власт, целящи икономическото и просветно издигане на местното население, да се пречии на развитието на училищата. В заключение се отбелязва, че крайната цел е пълното турцизиране на българите с ислямско вероизповедание (18).

Впрочем, наред със словесната, се използва и въоръжена пропаганда. През 20-те и 30-те години на миналия век граничните райони стават обект на действие на чети формирани и финансирани от турското разузнаване. Те преминават границата и тероризират по-будните българи мохамедани в Източните Родопи. Обикновено четите се формират от изселници, командвани от турски офицери. Постепенно, терорът върху потомците на ислямизираните българи се превръща в практика (19).

Анализирайки дейността на турското разузнаване в онези години, бившият вътрешен министър Димитър Стоянов отбелязва: ”Така в края на 30-те и началото на 40-те години населеният с българи-мохамедани Родопски масив се превръща вече в бойно поле между турското разузнаване и част от самото местно българско население за или против асимилацията, за или против превръщането му в инородна маса - турци.В лицето на Родинското движение турското разузнаване среща сериозен противник” (20).

Днешните радетели за т.нар. „ помашки етнос”, сред които е и Салих Бозов, са единодушни в атаките си срещу Родинското движение в България. Неговото възстановяване представлява сериозна пречка пред усилията им да откъснат от българския народ  хората с ислямско вероизповедание. Факт е, че там, където в периода 1937-1944 са съществували дружбите „Родина”, днес българското самосъзнание на мюсюлманското население е много силно. Причината е проста - повечето хора помнят или знаят за Родинското движение и днес застават срещу фанатизма и ислямизма, а оттам и срещу опитите да се използва религията за отцепване на българите мохамедани от народа ни. Младите не са подложени на натиск и могат спокойно да се самоидентифицират като българи.

Между другото, връзката на българите мохамедани с Ататюрк е актуална и в наши дни. Някои адепти на идеята за т.нар. "помашка нация"се опитват да направят "Бащата на турците" съпричастен към съдбата на българите мохамедани. Писателят Петър Япов, у когото художествената измислица се преплита с документалистика, привежда разговор на бившият офицер от жандармерията и българин мохамеданин по произход  Хюсеин Тевфик с Мустафа Кемал по повод произхода му от родители помаци. Ататюрк отговаря: ”Откакто се помня съм турчин. Това е най-важното условие за помаците - да имат самосъзнанието, че са самостоятелна националност. Националност, която не е оформяна, но е в процес на оформяне. У самите тях трябва да се появи това желание. Ако у тях го няма, то не може да дойде отвън. Ето такива като вас трябва да разпалят това желание. А такива като мен ще помагаме.” (21).

В книгата „Има ли бъдеще Велика Булгария или защо бе скрита историята на помаците” председателят на Европейски институт „Помак” Ефрем Моллов пише,че Кемал Мустафа е предопределен да бъде гарант на древно Пророчество, идващо от прабългарите, които той смята за праотци на помаците. Според него, Ататюрк не само издига Велика Турция,но ще даде тласък и на Велика Булгария, в която помаците ще имат ключовата роля (22).

Заключение

Независимо от интерпретациите на историята, радетелите на помашкия етнос и нация не могат да заличат връзката на българо-мохамеданите с българските им корени.Не може да я заличи и външното вмешателство, за което пишат двамата споменати по-горе автори. Те не могат да оспорят и значимостта на делото на Дружба”Родина”, която връща към българщината нашите сънародници мюсюлмани. Приносът и е значим, защото дейността на родинци е свързана със заветите на българските възрожденци за свобода,равенство и братство и в същото време не дава възможност на приемниците на Мустафа Кемал Ататюрк да ги обвинят в нарушаване на малцинствени права. Неслучайно и днес българите мохамедани в местата, където е действала Дружба „Родина”, демонстрират искрена любов към своето българско Отечество.

 

Източници:

 

1.Гюдуров Д.,България,мюсюлманското малцинство и турската пропаганда(1923-1944г.),С.,2020,с.,32

 2.Фейзиоглу Т.,Ататюрк и национализмът,ВСб.:Наръчник по Ататюркска мисъл.,Анкара,2001,с.,45

 3.Фейзиоглу Т.,Ататюрк и национализмът…,с.46

 4.Пак там.,с.47

 5.Гюдуров Д.,България,мюсюлманското малцинство и турската пропаганда…с.31

 6.Спасов Л.,Реформите на Ататюрк,мюсюлманите в България и българо-турските отношения 1923-1938 г.,Велико Търново,2017 г.,с.,37

 7.Спасов Л.,Цит.съч.,с.,37

 8.Гюдуров Д.,Цит.съч.,с.,45

 9.Фъглалъ Е.Р.,Ататюрк ,религията и лаичеството.,В Сб.:Наръчник по Ататюркска мисъл.,Анкара,2001 г.,с.,109

 10.Дружба „Родина”.Спомени за бъдещето.С.,2009 г.

 11.Коранът.Водителят и разпознавачът.,Русе,1934 г.

 12.Устав на Българомохамеданската културно-просветна и благотворителна дружба „Родина” в гр.Смолян.В Сб.Дружба”Родина”…с.,41-44

 13.Парушев П.,Мустафа Кемал Ататюрк.,С.,1973 г.,с.220

 14.Тахир М.,Ататюрк и България.,Кърджали,2000 г.,с.,30

 15.Спасов Л.,Цит.съч.,с.,16;Парушев П.,Цит.съч.,,224-225

 16.Окръжно на Смолянското околийско мюфтийство до свещенослужителите имами,в околията на новородените деца на българите мохамедани да се поставят само български имена.В Сб.:Дружба „Родина”,с.,58-60

  17.Божков В.,Възродителният процес и българите мохамедани.,С.,2012г.,с.,358-369

  18.Кулов Г.,Българската дъга на исляма.,С.,2011 г.,с.,127-131

   19.Стоянов Д.,Заплахата.,С.,1997 г.,с.,62-93

   20.Стоянов Д.,Цит.съч.,с.,62-93

   21.Япов П.,Помаците.Изстрадана история.С.,2009 г.,с.,262-264

   22.Моллов Е.,Има ли бъдище Велика Булгария или защо бе скрита историята на помаците.,Смолян, 2012.,с.,113-114

 

* Председател на УС на Балканския съвет за мир в Кърджали

Поръчай онлайн бр.6 2020

списание Геополитика бр.6 2020 - Поръчай онлайн