19
Съб, Сеп
22 New Articles

Съседите на Украйна традиционно подкрепят своите сънародници, живеещи на територията на тази постсъветска държава, и работят за укрепването на връзките им с „родината майка”, включително културните и менталните. Това обяснява и наличието на училища, в които обучението се води на полски или унгарски език например, както и на културни центрове на съседните на Украйна държави.

Сътрудничеството между държавите има все по-голямо значение в съвременния свят. В същото време нараства значението на границите за регионалното развитие. То е функция на географското съседство като фактор за развитието на периферните територии.

Списание Геополитика бр.4 2020

България

К.Петров, Геоикономическите предпоставки за изграждане на нови сухопътни гранични връзки между България и съседите и

Балканите

Л.Маркова, Отношенията между София и Скопие в контекста на европейската перспектива на Република Северна Македония

Гледна точка

С.Петров, Как Будапеща, Варшава, Букурещ и София подпомагат своите малцинства в Украйна

Европа

П.Яковлев, ЕС след Брекзит: основните геополитически и геоикономически предизвикателства

Д.Димитров, Кого обслужват регионализмът и сепаратизмът в Европа

А.Тодоров, Украинската външна политика в „ерата Зеленски”

Светът

С.Каменаров, Ислямизацията на Северна Африка и чуждото военно присъствие на континента

Геостратегия

E.Лерман, Средиземноморската идентичност vs. панарабизма

Б.Димитров, Quad, Китай и битката за Океания

Геоикономика

В.Кондратиев, Азия като новия център на глобалната икономическа мощ

История и геополитика

Х.Пантелеев, Стратегията на Бжежински за евроатлантическите отношения и сигурността на Европа

Идеи

Н.Петров, Съдбата на глобализацията в посткоронавирусната епоха

Д.Шигун, Вътрешната логика на големите политически образувания: „империята” и световният ред

Книги

Т.Александрович, Фукуяма и кризата на либералната демокрация

Интервю

Професор Александър Дел Вал за европейската отбрана и автономията на ЕС

 

През 2018 Република България за първи път пое председателството на Съвета на ЕС в период на несигурност за целия Съюз. Осъзнавайки привилегията, отговорността, но и възможността за страната и региона с бурно минало в съседство, министърът на българското председателство Лиляна Павлова и премиерът Борисов неколкократно подчертаваха, че това Председателство е балканско, с надежда политическата линия да бъде продължена от другите председателстващи държави от Тройката[1].