20
Нед, Сеп
22 New Articles

Задълбочено и всеобхватно представяне на българската външна политика

брой 3 2020
Typography

Никола Аврейски, Външна политика на Република България. Част І. Регионални измерения, 290 стр. Част ІІ. Европейски, трансатлантически и глобални измерения, 270 стр. София, Университетско издателство “За буквите – О писменехъ”, 2019.

Неотдавна Академичното издателство “За буквите – О писменехъ” на Университета по библиотекознание и информационни технологии публикува двете части на лекционния курс “Външна политика на Република България”. Първата е посветена на регионалните, а втората – на нейните европейски, трансатлантически и глобални измерения. Авторът им – проф. д-р Никола Аврейски, добре известен в академичните среди и утвърден специалист по проблемите на политическата история на Балканите, Европа, Запада и света, е анализирал българската външна политика във възможно най-широкия контекст.

Университетското преподаване на “Външна политика на България” е изправено пред изключително голямо предизвикателство. От една страна, темата е изследвана твърде неравномерно, като по-удовлетворително са проучени по-ранните ѝ етапи – външната политика на Средновековна България, на Княжество България и на Царство България. От друга страна, новите обществени потребности след началото на демократичните преобразования у нас, а следователно и на висшето образование, диктуват повишено внимание към по-новите ѝ епохи, т.е. към външната политика на Народна република България и особено на наследилата я Република България. Последната обаче е недостатъчно изследвана, за което не бива да бъдем твърде придирчиви към българските учени – геополитици, историци, икономисти, юристи, специалисти по национална сигурност, журналисти-международници и други експерти. Някои от методологическите трудности са просто непреодолими: най-важните документи са засекретени и недостъпни, външнополитическите явления и процеси са незавършени и с не съвсем ясен резултат, главните действащи персонажи са натоварени с твърде различни и противоречиви идеологически трактовки, не са се проявили всички резултати от външнополитическите действия и бездействия на държавните институции, липсва тъй необходимата историческа и житейска дистанция, неизбежни са едни или други пристрастия.

Давайки си ясна сметка за всички тези реални трудности, проф. Аврейски е проявил истинска творческа дързост да се заеме специално с външната политика на Република България. Куражът му явно произтича от неговия сериозен опит в университетското преподаване на “Външна политика на България”. Още от далечната 2002 той започна да води тази дисциплина при студентите от специалността “Публична администрация” на Бургаския свободен университет. В процеса на постоянно адаптиране на лекционния си курс, той се стремеше да осигури логичен баланс при представянето на външнополитическата практика на Българската държава през всички исторически епохи – на Средновековна България, на Княжество България, на Царство България, на Народна република България и на Република България. С поетия ангажимент през 2016 да преподава учебната дисциплина “Външна политика за сигурност на България” на студентите от специалностите в професионално направление 9.1. “Национална сигурност” в УниБИТ, той концентрира вниманието си изцяло върху анализа на външната политика след началото на демократичните промени в страната (1989). С оглед потребностите на обучението на студентите от различни специалности, проф. Аврейски, като един от най-опитните университетски преподаватели по проблемите на българската външна политика, постоянно обновява лекционния си курс към динамично променящата след падането на Берлинската стена международна среда.

Справедливо би било да се отбележи, че издаденият лекционен курс по “Външна политика на Република България” е нова дума в българската университетска практика.

Външнополитическото наследство на днешна България

Анализът в първата част на лекционния курс е изграден върху интересно, аналитично и критично обобщение на външнополитическото наследство, получено в края на 1989 и обобщаващ поглед върху основните тенденции във външната политика на съвременна България. След като разглежда пространно балканската политика на Република България, авторът последователно и задълбочено разглежда двустранните отношения с всички наши съседи. Впечатляват темите за отношенията ни с Република Турция, в която авторът вижда най-сериозни потенциални рискове за българската национална сигурност, с новия/стар съсед – Република Северна Македония, обременени с тежки проблеми от миналото и настоящето, с Република Сърбия – единственият съсед, с който нямаме все още основополагащ договор за добросъседство и сътрудничество. Отделно са третирани отношенията на Република България с други страни от региона, които крият рискове за националната ни сигурност (Босна и Херцеговина, Албания и не напълно признатото все още Косово). Широко е коментирано участието на България в многобройните формати на регионалното сътрудничество: Дунавската комисия, Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, Централноевропейската инициатива, Централноевропейското споразумение за свободна търговия, Съвета за регионално сътрудничество, Инициативата “16+1” и Инициативата “Три морета”.

Втората част на лекционния курс е изградена на принципа на “концентричните кръгове”. Най-напред се проследява и анализира участието на Република България в Общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз. Следва неидеологизираното третиране на проблемите, свързани с членството ѝ в Северноатлантическия съюз. По-нататък са разгледани взаимоотношенията с Великобритания и Франция, поставени в контекста на протичащия “Брекзит”. Сред най-интересните теми са пространните авторови анализи на отношенията на Република България с глобалните сили на нашето време - САЩ, Русия и Китай. Проф. Аврейски не е избягал от третирането на сложния проблем за предизвикателството “Запад-Изток” пред българската геополитика. Накрая е предложен критичен коментар на външнополитическия механизъм на съвременна България.

Лекционният курс на проф. Аврейски, “Външна политика на Република България”, съдържа заслужаващи внимание послания:

- за необходимостта от ясни и последователно провеждани приоритети във външнополитическата дейност на Българската държава, ползващи се с консенсус между държавните институции, парламентарен консенсус и национален консенсус;

- за издигане на ролята на дипломатите от кариерата в осъществяването на външната политика на страната;

- за потребността от външна политика, основана на собствените ни национални интереси, а не обслужваща користните интереси на външни сили;

- за острата нужда от прекратяване на “войната между институциите”, объркваща външнополитическите ни контрагенти;

- за преодоляване на жилавия и унизителен български инстинкт на раболепие пред всеки пореден “Голям брат”;

- за необходимостта от активно участие на България във формирането на политиките на международните организации, в които членува, вместо възприемането им като нещо външно, с което неизбежно трябва да се съобразява;

- за належащата потребност традиционната българска слабост да провежда едностранна външна политика да отстъпи място на една гъвкава и диалогична политика, която да търси приятели, а не врагове, и да държи постоянна сметка за динамично пренареждащата се глобална “шахматна дъска”.

Покана за размисъл

Задълбочените анализи на проф. Аврейски предизвикват сериозен размисъл по отразените в тях проблеми. Кои са възможните или реалните заплахи и рискове за българската национална сигурност? С какви средства Република България следва да отстоява своя суверенитет, териториална цялост и унитарен характер на държавата? Дали в регионалната си политика тя трябва да разчита на страните от т.нар. “ислямски полумесец” (Турция, Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Северна Македония) или на държавите от т.нар. “християнска ос” (Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора)? Кой наистина ще ни помогне в случай на реална агресия от трета страна?

Авторът пише увлекателно, аргументирано, прецизно от историографска гледна точка и най-важното – като истински експерт, без оглед на политическата конюнктура. Поднесените факти за събития, явления, процеси и персонажи са точни и не страдат от селективен подход. Той изразява ясно своите изводи и заключения, без да има претенциите за монопол върху истината. Най-убедителното свидетелство за това е предложената след всяка тема богата препоръчителна литература, от която студентите могат да се запознаят и с други гледни точки върху интерпретираната проблематика за да изградят собствено мнение.

Когато прелиствам отново “Външна политика на Република България”, си давам още по-ясна сметка за сложността на предизвикателството, пред което е бил изправен проф. Аврейски. Третираните в лекционния курс проблеми са големи, важни и подлагани досега в литературата на твърде разнопосочни коментари. Естествено, всеки изследовател и експерт би могъл да открие едни или други свои несъгласия с автора. Но обективността изисква да се признае изключителната задълбоченост и аргументация на осъществените в лекционния курс анализи и оригиналния творчески принос на проф. Аврейски в интерпретирането на външната политика на съвременна България.

С лекционния курс на проф. Аврейски студентите от специалностите по професионално направление “Национална сигурност” в редовната, задочната и дистанционната форма на обучение на Университета по библиотекознание и информационни технологии получават едно компетентно и интелигентно поднесено интерпретиране на Външната политика на Република България в контекста на съвременните балкански, европейски, трансатлантически и глобални реалности. Но той може да намери приложение и го препоръчвам в преподаването пред студентите от други специалности в българските висши училища, които изучават “Външна политика на България”. Третираната в лекционния курс на проф. Аврейски проблематика се отличава с изключителна научна и политическа актуалност и ще представлява интерес не само за студентите, но и за учени, експерти, международни наблюдатели, политици, дипломати и държавници, за цялата културна общественост. 

 

*Прeподавател по Национална сигурност във ВСУ “Черноризец Храбър”, УниБИТ и ЮЗУ “Неофит Рилски”