27
Пет, Ное
28 New Articles

Големите медии щателно избягват да говорят за това, което стои зад безумното, на пръв поглед, решение на Америка да започне новата 2020 с убийството на иранския генерал Касем Сюлеймани. Истината е, че убийствата традиционно се вписват в логиката на глобалната политика на САЩ (а и на други велики и не толкова велики държави), а не са просто личностна особеност на импулсивния сегашен обитател на Белия дом.

Конфликтът между Украйна, Русия и проруските сепаратисти от Донбас се точи вече шеста година. Досега в него са загинали 13 хиляди души, а милиони хора бяха принудени да напуснат родните си места, превръщайки се в бежанци.

От геополитическа гледна точка, на Балканите има две основни направления. Едното е по Балканския вертикал, свързващ долините на реките Морава и Вардар, разделящ полуострова на източна и западна част и определящ посоката на развитие на регионалната инфраструктура при доминация на страните, чийто външнополитически проект залага на контролирането на този участък.

Последната среща на върха на НАТО показа, че пукнатината между САЩ и Европа се е разширила, в същото време станахме свидетели на остри нападки между водещите европейски членове на пакта, в лицето на Франция, Германия и Турция.

В течение на векове, Европа е основният играч на глобалната политическа сцена. Колонизирането на Африка, контролът върху търговските маршрути към Азия, както и завладяването на Америка, са интегрална част от историческия процес, през който преминават (западно)европейските държави.

Списание Геополитика бр.2 2020

България

К.Петров, Р.Костoв, Инфраструктурен коридор №9 като фактор за подобряване на транспортната достъпност на България

Външните българи

С.Ташев, Албанските българи в балканската геополитика

Балканите

А.Тодоров, Отношенията с Москва в контекста на мултивекторната политика на Белград

Европа

Н.Петров, Обединена или разпадаща се Европа?

Дж.Бийби, Украинската политика на САЩ в плен илюзиите

Фокус: НАТО на 70

С.Николов, НАТО: когато бъдещето пари под старите обувки

С.Хайтов, Северноатлантическият алианс: от търсене на нова парадигма към екзистенциална криза

Светът

М.Хъдсън, Икономическите основи на конфронтацията между САЩ и Иран

Б.Димитров, Стратегическите цели на Делхи и възможната трансформация на индийската ядрена доктрина

Гледна точка

Й.Бремър, Светът след края на американския ред

Геостратегия

С.Венелинов, Стратегически профили: САЩ или "геополитиката на първо място"

Р.Годфри, Раждането на новата Евразия

С.Каменаров, Битката за Индо-Тихоокеанското пространство

Геоикономика

А.Хаджиев, "Литиевата геополитика" като фактор в сблъсъка между Вашингтон и Пекин

Основи на геополитиката

E.Задорожнюк, Славянският въпрос през погледа на Халфорд Макиндер

История и геополитика

Х.Генчев, Арда: працивилизацията на Европа

Идеи

Д.Димитров, Глобалната роля на локалната общност

Книги

М.Стоянова, Източната политика на Варшава: отвъд стереотипите

В.Вацев, За силата на риска в един несигурен свят

Интервю

Професор Стивън Коен за причините и възможностите за разрешаване на украинската криза

 

НАТО е изправена пред най-сложната среда за сигурност в историята си. Протичат процеси на трансформация и промени на баланси и зависимости. Светът става по–непредсказуем и по–комплексен. Очертава се нов световен ред, включващ повече властови центрове. Въпросът, който стои е, дали това ще стане по мирен път, или ще премине през унищожителния огън на военните действия.

На една от последните срещи между сръбския президент Александър Вучич и руския му колега Владимир Путин (между другого, двамата досега са се срещали около двайсет пъти, което е доста показателно за нивото на доверие между тях) , провела се в Сочи през декември 2019, Путин отбеляза, че: "Русия е готова да подкрепи евентуални компромисни решения на косовския проблем, ако те се подкрепят и от Белград, и от Прищина".