Списание Геополитика
Списание за геополитика, геостратегия & анализи
Можете да намерите списание "Геополитика" в:
Или да го поръчате от сайта: beautyhealth.bg
Големите медии щателно избягват да говорят за това, което стои зад безумното, на пръв поглед, решение на Америка да започне новата 2020 с убийството на иранския генерал Касем Сюлеймани. Истината е, че убийствата традиционно се вписват в логиката на глобалната политика на САЩ (а и на други велики и не толкова велики държави), а не са просто личностна особеност на импулсивния сегашен обитател на Белия дом.
Конфликтът между Украйна, Русия и проруските сепаратисти от Донбас се точи вече шеста година. Досега в него са загинали 13 хиляди души, а милиони хора бяха принудени да напуснат родните си места, превръщайки се в бежанци.
От геополитическа гледна точка, на Балканите има две основни направления. Едното е по Балканския вертикал, свързващ долините на реките Морава и Вардар, разделящ полуострова на източна и западна част и определящ посоката на развитие на регионалната инфраструктура при доминация на страните, чийто външнополитически проект залага на контролирането на този участък.
Последната среща на върха на НАТО показа, че пукнатината между САЩ и Европа се е разширила, в същото време станахме свидетели на остри нападки между водещите европейски членове на пакта, в лицето на Франция, Германия и Турция.
В течение на векове, Европа е основният играч на глобалната политическа сцена. Колонизирането на Африка, контролът върху търговските маршрути към Азия, както и завладяването на Америка, са интегрална част от историческия процес, през който преминават (западно)европейските държави.
Потребителски рейтинг: 5 / 5
С.Ташев, Албанските българи в балканската геополитика
А.Тодоров, Отношенията с Москва в контекста на мултивекторната политика на Белград
Н.Петров, Обединена или разпадаща се Европа?
Дж.Бийби, Украинската политика на САЩ в плен илюзиите
С.Николов, НАТО: когато бъдещето пари под старите обувки
С.Хайтов, Северноатлантическият алианс: от търсене на нова парадигма към екзистенциална криза
М.Хъдсън, Икономическите основи на конфронтацията между САЩ и Иран
Б.Димитров, Стратегическите цели на Делхи и възможната трансформация на индийската ядрена доктрина
Й.Бремър, Светът след края на американския ред
С.Венелинов, Стратегически профили: САЩ или "геополитиката на първо място"
Р.Годфри, Раждането на новата Евразия
С.Каменаров, Битката за Индо-Тихоокеанското пространство
А.Хаджиев, "Литиевата геополитика" като фактор в сблъсъка между Вашингтон и Пекин
E.Задорожнюк, Славянският въпрос през погледа на Халфорд Макиндер
Х.Генчев, Арда: працивилизацията на Европа
Д.Димитров, Глобалната роля на локалната общност
М.Стоянова, Източната политика на Варшава: отвъд стереотипите
В.Вацев, За силата на риска в един несигурен свят
Професор Стивън Коен за причините и възможностите за разрешаване на украинската криза
НАТО е изправена пред най-сложната среда за сигурност в историята си. Протичат процеси на трансформация и промени на баланси и зависимости. Светът става по–непредсказуем и по–комплексен. Очертава се нов световен ред, включващ повече властови центрове. Въпросът, който стои е, дали това ще стане по мирен път, или ще премине през унищожителния огън на военните действия.
На една от последните срещи между сръбския президент Александър Вучич и руския му колега Владимир Путин (между другого, двамата досега са се срещали около двайсет пъти, което е доста показателно за нивото на доверие между тях) , провела се в Сочи през декември 2019, Путин отбеляза, че: "Русия е готова да подкрепи евентуални компромисни решения на косовския проблем, ако те се подкрепят и от Белград, и от Прищина".
