05
Пет, Юни
23 New Articles

Гърция във фокуса на вниманието на Вашингтон, Пекин и Москва

брой 1 2020
Typography

Както изглежда, в рамките на новата американската стратегия за разширяване възможностите на НАТО на Балканите, Вашингтон отрежда ключова роля на нашата южна съседка Гърция. Сред доказателствата за това са и озвучените от посланика на САЩ в Атина Джефри Пайет през септември 2019 намерения на страната му да участва в приватизацията на стратегически важното гръцко беломорско пристанище Александруполис.

Според Пайет: "Александруполис играе важна роля за европейската енергийна сигурност, регионалната стабилност и икономическия растеж, затова САЩ и Гърция работят тук съвместно за прокарването на общите ни интереси в сферата на сигурността и икономиката". Американският посланик посети града във връзка с финансираното от САЩ (с 2,3 млн. долара) разчистване на пристанището от потъналия преди десетина години гръцки драгажен кораб "Олга", което ще позволи използването на пълния му капацитет. Съпровождащият го гръцки министър на отбраната Николаос Панайотопулос пък отбеляза, че разполагането в бъдеще на американски военни на територията на пристанището ще съдейства за укрепването на стратегическата стабилност в региона.

Приватизацията на пристанище Александруполис ще се осъществи в рамките на програмата за преминаване на големите държавни компании, морски пристанища и летища в частни ръце, която бе сред условията за отпуснатата на страната финансова помощ от международните кредитори по време на предишното правителство на Ципрас. Така, през 2018 второто най-голямо гръцко пристанище Солун беше дадено на концесия до 2051 на международния консорциум South Europe Gateway Thessaloniki, в който влизат немската компания Deutsche Invest Equity Partners, гръцкo-руската Belterra Investments и френската Terminal Link. Година преди това пък, китайската Shanghai International Port Group (SIPG) подписа споразумение за разбирателство с гръцката администрация, отговаряща за най-голямото гръцко пристанище Пирея, и с китайския концесионер на порта Cosco (който държи 51% от акциите му) за превръщането на Пирея в ключов международен хъб, в рамките на китайския суперпроект "Един пояс, един път" (ЕПЕП). Така, Гърция, която разполага с най-големия търговски флот в света е на път окончателно да загуби контрола над основните си пристанища.

Китайската икономическа експанзия

Междувременно китайската икономическа експанзия в Гърция продължава с пълна сила. Тя започна твърде плахо още през 90-те години на миналия век, но днес мащабите и са наистина впечатляващи. По данни на гръцката Централна банка, в периода 2005-2016 общият размер на китайските инвестиции е бил 585,2 млн. долара, като само през 2016 са били инвестирани 346,3 млн. Според проучване на Института за международни икономически отношения в Атина обаче, обемът на сделките е далеч по-мащабен: така например, по данни на китайското Министерство на търговията, до средата на 2017 Китай е инвестирал в Гърция над 1,3 млрд. долара, според гръцкото посолство в Пекин сумата е 1,6 млрд., а пък American Enterprise Institute твърди, че в периода 2005-2017 китайските инвестиции в Гърция са около 6,7 млрд. долара.

Непрекъснато нараства и броят на сделките с участието на китайски компании. През 2016 например, китайската компания Cosco, която е сред най-големите пристанищни оператори в света, придоби 51% от акциите на пристанище Пирея за 280,5 млн. евро. Преди това обаче, още през 2008 тя получи концесия за управлението на пристанището за срок от 30 години, срещу 490 млн. евро. След това концесията беше удължена с още пет години, а китайците получиха разрешение да изградят и трети пристанищен терминал. Оттогава насам Cosco увеличи четирикратно обема на контейнерните товари, като той достигна 3 млн. TEU (стандартни 20-футови контейнери) годишно. Впрочем, съвсем скоро този обем ще нарасне до 6,2 млн. ТEU. Освен това, Пирея е и най-голямото пътническо пристанище в Европа, като през него годишно минават 18 млн. пътници. През 2021 компанията ще получи още 16% от акциите на порта, на стойност 88 млн. евро. През този период Cosco се ангажира да инвестира 300 млн. евро за мадернизацията на кораборемонтните активи и логистиката.

На свой ред, през юни 2017, китайската Национална енергийна корпорация SG купи 24% от акциите на гръцкия държавен енергиен оператор Admie, на стойност 320 млн. евро.

Китайският бизнес активно работи и с частните гръцки компании. През 2014 например, беше подписано споразумение за взаимно разбирателство между китайската строителна корпорация Sinohydro и гръцката Terna Energy относно реализацията на проекти за използване на възобновяеми енергийни източници, на обща стойност над 1,2 млрд. евро.

През ноември 2017 Shenhua Group купи 75% от акциите на четири вятърни електроцентрали, собственост на Copelouzos Group, като стойността на бъдещите проекти за развитие на възобновяемите енергийни източници се оценява на 3 млрд. евро.

Китайците участват и в реализацията на амбициозния проект за превръщането на бившето летище на Атина "Елиникон" в огромна паркова зона. За целта ще бъдат инвестирани 8 млрд. евро от международен консорциум, влючващ китайския конгломерат Fosun Group, арабската строителна компания Eagle Hills и гръцката Latsis Group.

Между другото, китайците са и най-многобройните участници в програмата "Златна виза", която гръцкото правителство стартира през 2014. Тя позволява на онези чужденци, които купят недвижими имоти в Гърция за поне 250 хиляди евро, да получат документ за дългосрочно пребиваване в страната. От старта на програмата до есента на 2017 подобен документ са получили над 200 хиляди китайски инвеститори и членове на семействата им. Според експертите, тази активна китайска експанзия в гръцката инфраструктура е свързана най-вече със стратегическото географско положение на Гърция, която представлява своеобразна "врата" на китайския суперпроект "Един пояс, един път" към Европа. Разположеното в северната част на Средиземно море пристанище Пирея е най-близкото до Суецкия канал и е изключително удобен плацдарм за "усвояването" на вътрешния пазар на ЕС от китайците. Неслучайно китайската корпорация Huawei вече откри собствен логистичен център в Пирея.

Мащабните приватизационни програми, осъществявани от гръцките власти с цел покриване на огромните дългове към кредиторите, осигуриха на китайските инвеститори достъп до най-важните обекти на логистичната инфраструктура, което пък ще позволи на Китай да укрепи контрола си над външнотърговските потоци.

Според китайското Външно министерство, осъщественото през ноември 2019 посещение на Си Дзинпин в Атина е „с историческо значение за развитието на китайско-гръцкото сътрудничество“ и ще даде „нов тласък“ на двустранните отношения и инициативата за т. нар. „нови пътища на коприната“ на Пекин. Самият Си заяви в гръцката столица, че Гърция е "естествен съюзник на Китай" в търговските му проекти за развитие по целия свят. По време са посещението бяха подписани шестнайсет споразумения и меморандуми, като част от споразуменията са насочени към привличане на китайски капитал за модернизиране на пристанището Пирея с помощта на китайската компания Cosco, за отварянето на китайския пазар за редица гръцки стоки, както и за последователното укрепване на китайско-гръцките връзки в редица сфери. Телевизия ЕРТ пък информира, че е бил подписан и документ за реализиране на важни проекти в рамките на сътрудничеството от 2020 до 2022, както и меморандум за взаимно разбирателство за развитие на двустранното инвестиционно сътрудничество между Атина и Пекин.

Приватизационната треска

Впрочем, китайците далеч не са единствените, които активно участват в приватизацията на гръцките активи. Италианските железници (FS) например, придобиха гръцкия държавен жп превозвач TrainOSE. Наскоро пък стана ясно, че един от най-луксозните гръцки курорти Порто Карас, разположен на Халкидическия полуостров е бил продаден за 300 млн. евро от собственика си Technical Olympic на компанията Belterra Investments, принадлежаща на понтийския грък с руски паспорт Иван Савидис (собственик и на солунския футболен клуб ПАОК).

Междувременно, гърците загубиха контрола и върху друг знаков обект - егейския остров Скорпиос, който някога беше собственостна легендарния гръцки милиардер Аристотел Онасис, а днес принадлежи на бившия президент на руската компания "Уралкалий" Дмитрий Риболовлев, възнамеряващ да изгради там луксозен туристически комплекс.

Доскоро гръцкото правителство предлагаше за продажба само отделни обекти, а до 2013 чужденците можеха да претендират единствено за дългосрочна аренда на един или друг остров. Дълговата криза, която удари Гърция преди десетина години обаче, радикално промени ситуацията. През периода на кризата в страната бяха затворени около 230 хиляди предприятия, драстично бяха орязани заплатите и пенсиите, както и разходите за социални нужди. През 2015 пък към това се добави и мигрантската криза. В резултат, ситуацията в Гърция драстично се промени, а 300 хиляди гърци емигрираха, търсейки по-добър живот на Запад (най-голямата емиграционна вълна от половин век насам).

Огромният държавен дълг от над 300 млрд. евро, принуди правителството спешно да търси нови и нестандартни решения за запълване на държавната хазна. Така шестте хиляди острови в Егейско, Йонийско, Адриатическо и Средиземно морета се оказаха "актив", с чиято помощ затъналата в дългове тръцка държава са опитва да подобри ситуацията. Заради кризата и дълговете, масово разпродават имотите си и редица частни собственици, които владеят 10% от гръцките острови.

Впрочем, в отчаяните си усилия да намерят средства за оцеляване на гръцката икономика, управляващите в Атина стигнаха дотам да поискат от Германия репарации за нанесените на страната вреди по време на двете световни войни. През юни 2019 гръцкото Външно министерство връчи официална нота за начало на преговори по въпроса, като според парламента в Атина, тази вреда се оценява, съответно, на 309,5 млрд. евро (за Втората световна война) и 9,2 млрд. евро (за Първата световна война). Естествено, Берлин тотално игнорира тези претенции.

Мигрантската криза

Както вече споменах, икономическите проблеми на Гърция допълнително се утежняват от постоянно изострящият се мигрантски проблем в страната. Според гръцките медии, в момента в страната пребивават 4,7 млн. легални и нелегални имигранти. За малка държава, като Гърция, чието население не надхвърля 11 млн. души, това е катастрофална цифра (за сравнение, през 2016 броят на мигрантите е бил 2,6 млн.). Особено предвид факта, че броят на мигрантите непрекъснато нараства. Настина, официалната статистика посочва доста по-ниски цифри, но да не забравяме, че тя не отчита броя на нелегалните мигранти. По официални данни от 2007 например, броят на легалните мигранти в Гърция е бил 923 529 души, а на нелегалните - около 80 хиляди.

Както е известно обаче, ситуацията рязко се промени в края на 2015, когато страната беше залята от мощна вълна азиатски и африкански мигранти. При това, по данни на вестник Epikerotita, от пристигналите тогава в Гърция 2,8 млн. души, официално са били регистрирани едва 170 хиляди. Тук е мястото да спомена, че живеещите в страната граждани на ЕС, включително многото българи, както и получилите гръцко гражданство албанци, не се отчитат от статистиката. Това стовари тежко допълнително бреме върху гръцката икономика, която и без това продължава да изпитва сериозни трудности. Така например, само префектурата на област Атика е принудена да харчи по десет милиона евро годишно за да изхранва 1,7 млн. мигранти, живеещи на нейна територия.

Впрочем, истината е, че проблемите на Гърция с мигрантите съществуват отдавна, т.е. далеч преди катастрофалните промени в т.нар. Голям Близък Изток, провокирали гигантската имигрантски вълна към Европа. Непосредствено след краха на социалистическия блок, към страната се насочиха голям брой граждани на съседна Албания, в чиито южни райони живее значително гръцко малцинство. Според местните медии, броят на албанските мигранти в Гърция е около един милион души. Първоначално гръцките власти се опитваха да ги върнат обратно в родината им, но след като разбраха, че това няма как да стане, започнаха да им издават разрешения за временно пребиваване, а след това и паспорти. Междуврменно в страната за заселиха и много българи, румънци, молдовци, грузинци и украинци, а по-късно се появиха и мигранти от Филипините и дори от Индия и Пакистан. Всички опити на властите да спрат това нашествие се оказаха безуспешни. Още повече, че застаряващата Гърция се нуждаеше от евтина работна ръка, особено от сезонни работници в селското стопанство и в туризма.

По данни от последното проучване на Берлинския институт за народонаселението и развитието, демографските показатели на Гърция постоянно спадат. Според експертите на института (а това се потвърждава и от гръцкия Статистически институт), от 2015 насам, населението на страната е намаляло с 0,68%, т.е. с около 80 хиляди души, а общият брой на починалите и емигриралите през този период е достигнал 140 хиляди души. Ако тенденцията се запази, през следващите 60 години населението на Гърция ще намалее с 30%, като сред факторите за това са и драматичните размери на емиграцията на младите гърци, които си търсят работа в чужбина (младежката безработица в страната е 40%). В проучването на института се твърди, че гръцкото население ще намалее от 10,8 млн. души, през 2016, до 9,9 млн., през 2030, и до 8,9 млн., през 2050 (спад с 18%). С общ коефициент на раждаемост 1,33 (среден брой деца на една жена), в момента Гърция е с най-ниската раждаемост в ЕС, като изпреварва дори България. А, ако към това добавим стремителното нарастване на броя на имигрантите в страната, става ясно, защо редица гръцки експерти говорят за очертаваща се демографска катастрофа.

На този фон, едва ли е учудващо, че според гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, първият приоритет на новата Европейска комисия трябва да бъде справянето с миграцията. Той зяви, че „Гърция вече е достигнала своя лимит. Нуждаем се от обща система за предоставяне на убежище, която да замени Дъблинската“, добавяйки, че споделянето на тежестта не трябва да е просто празна фраза без реално съдържание. Мицотакис твърди, че Гърция приема средно по 500 мигранти на ден, а ситуацията на гръцките острови вече е „неуправляема“. В същото време преместването на бежанци на континента провокира острата реакция на местното население. „Не виждаме как тази тенденция ще спре в близко бъдеще“ - мрачно прогнозира тръцкия премиер, подчертавайки, че миграцията е проблем, който засяга целия ЕС.

Американските планове


Именно на този фон, САЩ забележимо активизираха усилията си за установяване на по-тесни отношения с Гърция, включително (и най-вече) във военната сфера. Това обяснява и американския интерес към пристанището на Александруполис, за който стана дума в началото. Както посочва в тази връзка директорът на австралийския „тинк-танк” Multipolarity research centre Пол Антонопулос, "същността на случващото се е, че Вашингтон се стреми да се сближи с Атина, която е традиционен съперник на Турция. А както е известно, напоследък Анкара продължава да демонстрира открито неподчинение към НАТО и да укрепва отношенията си с Москва, пример за което е и прословутата сделка за руските ракетни комплекси С-400. Турските самолети ежедневно нарушават въздушните и морски граници на Гърция. На свой ред, Ердоган периодично отправя заплахи срещу Кипър, а наскоро произнесе реч пред карта, на която гръцките острови в източната част на Егейско море бяха показани като част от Турция. Анкара претендира за петролните и газови запаси в средиземноморския шелф и постоянно си затваря очите за постоянния поток от нелегални имигранти от Турция към гръцките острови (а според някои, съзнателно го стимулира). Гърция обаче, също е член на НАТО и САЩ могат - под предлог да гарантират сигурността и - да поискат и да постигнат по-тясна координация на действията си с Атина".

Тук е мястото на посоча, че пристанище Александруполис е важно не само за балканската политика на Вашингтон. През този регион преминават ключови енергийни трасета, като интерконектора Гърция-България (IGB) и Трансадриатическия тръбопровод (TAP) например.

 

Освен това Александруполис играе важна роля от гледна точка на транспортния трафик на стоки, тъй като се намира в близост до контролирания от Турция пролив Дарданели, свързващ Егейско и Мраморно море (а на практика Средиземно и Черно море). Пристанището е част и от българско-гръцкия проект за мултимодалния транспортен коридор Солун-Александруполис-Бургас/Варна.

Тоест, ако Атина реши да приеме американското предложение, това може допълнително да усложни геополитическата ситуация в региона. От една, страна подобно решение би било сериозен удар по турската експанзия в Егейско море, но от друга, вероятно ще бъде възприето в Москва като заплаха за сигурността на Русия. Ако получат концесия за пристанището, САЩ (а това означава и НАТО) ще могат за броени часове да прехвърлят свои военни части във всяка точка на Балканите, както и да пресекат търговските потоци на руснаците през Дарданелите. Тоест, американският контрол над Александруполис може съществено да ограничи възможностите на Русия в Черно море. Впрочем, американските планове пораждат сериозна тревога и в Пекин, където не без основание подозират, че - освен всичко друго - те целят да попречат на китайското проникване в Европа през Гърция и Западните Балкани.

През 2018, т.е. при управлението на Алексис Ципрас, тогавашият гръцки военен министър Панос Каменос предложи на своя американски колега Джеймс Матис САЩ да увеличат военното си присъствие на територията на страната. От своя страна, Вашингтон обеща мащабни финансови инвестиции, ако получи нови военни бази в Гърция. Стратегията на САЩ цели пълен контрол над Балканския полуостров и Източното Средиземноморие, както и пълното изтласкване на Русия от региона. В тази стратегия на Гърция се отрежда важна роля. Вашингтон възнамерява да създаде три нови военни бази на нейна територия. Както е известно, още през 1951, в залива Суда, на северозападното крайбрежие на остров Крит, беше създадена американска военноморска база, която се използва активно и днес. В залива има пристанище за подводници, а в съседство е разположен ракетен полигон на НАТО. Летище "Араксос" на полуостров Пелопонес се използва от самолетите на пакта, а през 2018 стартираха преговори за създаването на американски военни бази във Волос, Лариса и Александруполис.

Впрочем, САЩ и днес транспортират през Александруполис хеликоптери до базите си в Източна Европа. На летището на Лариса, където е базирано 110-то бойно крило на гръцките ВВС, бяха разположени американски дронове MQ-9 Reaper. Там бяха пребазирани и целеви изтребители F-22 Raptor на САЩ, а се очаква и прехвърлянето на американски самолети за зареждане във въздуха. Във Волос пък ще бъдат разположени изтребители-бомбардировачи F-35. Атина и Вашингтон преговарят и за създаването на военновъздушна база на остров Карпатос, където САЩ искат да разположат самолети F-22 Raptor и системи за противовъшна отбрана Patriot. Наистина, засега въпросът за появата на всички тези нови американски бази в Гърция, както и за покупката на пристанището Александруполис, не бива да се смята за напълно решен. По принцип обаче, гръцкото правителство очевидно е готово за подобна сделка.

През октомври 2019, в интервю за гръцкото издание „Real News”, военният министър Николаос Панайотопулос очерта параметрите на актуализираното споразумение за сътрудничество в сферата на отбраната със САЩ, постигнато при посещението на американския държавен секретар Майк Помпео. Според него, става дума за „общите интереси на САЩ и Гърция”, като американско-гръцките планове не са ограничени от някакви времеви рамки.

Както е известно, действащото досега споразумение за двустранно сътрудничество в сферата на отбранатата (Mutual Defense Cooperation Agreement, MDCA) беше подписано през 1990 и се удължаваше всяка година. Според него, в Гърция официално функционира само една американска база – в залива Суда на остров Крит. Занапред обаче тези бази стават поне четири: актуализираното споразумение узаконява разполагането на три нови американски бази на гръцка територия.

Така, на военновъздушната база на 110-то бойно крило в Лариса на гръцките ВВС вече са разположни американски дронове MQ-9 Reaper. В Александруполис пък ще бъде изградена нова американска хеликоптерна база, а в Стефановикио, във Волос, ще бъдат разположени ударни хеликоптери. Освен това, САЩ разчитат да купят пристанището на Александруполис, стремейки се „затворят” Русия в Черно море, както и да улеснат доставките на втечнен американски шистов газ в Европа.

Според повечето гръцки анализатори, желанието на Вашингтон за военно споразумение с Гърция е резултат от влошаването на отношенията му с Анкара, заради покупката на руските системи за ПВО С-400. Освен това, американците се стремят да разширят военните си доставки за Гърция. През април 2019 в Конгреса на САЩ беше внесен законопроект „За сътрудничеството в сферата на сигурността и енергетиката в Изтоното Средиземноморие”, в който се визира евентуално прекратяване на доставките на изтребители F-35 за Турция, ако Анкара не се откаже от покупката на руските зенитно-ракетни комплекси С-400. Неговите автори – сенаторите Марко Рубио и Робърт Менендес, предлагат, в частност, да бъде отменено ембаргото за доставка въоръжение на Република Кипър. В Атина и Никозия този план беше възприет по-скоро положително с изключение на изискването гръцката страна да затвори пристанищата си за руски военни кораби.

Както е известно, турско-гръцкият конфликт има дълга история. През 1974 той силно се изостри в резултат от разделянето на Кипър, след като Турция окупира северната му част, населена предимно с кипърски турци, и създаде там т.нар. Севернокипърска турска република, призната единствено от Анкара. Към това следва да добавим и перспективата за превръщането на Източното Средиземноморие (Левантийския басейн) в гореща точка заради спора относно собствеността на откритите там големи запаси на газ и петрол. Наскоро Анкара изпрати поредния кораб, който да осъществи сондажи в изключителната икономическа зона на Кипър, като проблемът беше обсъждан и по време на последното посещение на Помпео в Атина.

Впрочем, тук е мястото да напомня, че още през 90-те години на миналия век самата Гърция се сдоби с предишните модификации руски зенитно-ракети комплекси С-300. През 1996 Кипър също купи два дивизиона С-300 ПМУ1, но заради силния натиск на САЩ, Великобритания и Турция, и тези комплекси по-късно бяха предадени на Гърция. В момента функционира руско-гръцка комисия за военно-техническо сътрудничество, в чиито рамки Москва нееднократно предлагаше на Атина да модернизира гръцката противовъздушна отбрана, но все още липсват реални дискусии по въпроса. Все пак, през 2018 Русия и Гърция подписаха споразумение относно „удължаването на срока на експлоатация на системите на въоръжение”, но двете страни не изнасят никаква информация по тази тема.

Въз основа на казаното по-горе може да се предположи, че концесията на пристанище Александруполис ще породи много сериозни дебати в Атина, тъй като, от една страна, Гърция се нуждае от гаранции за сигурността си, предвид агресивността на Турция, а от друга – гърците не биха искали да провокират Москва. Впрочем, дебатите по този повод вече вървят, поне ако се съди по думите на гръцкия министър на отбраната Панайотопулос, според който американските въоръжени сили ще получат разрешение да използват пристанище Александруполис, „ако възникне насъщна необходимост”. Впрочем, министърът акцентира и върху сегашното укрепване на „отношенията между Гърция и САЩ по въпросите на стратегическата отбрана”, които „допринасят за поддържането на стабилността и сигурността в региона”. Що се отнася до Турция, Панайотопулос заяви, че страната му „винаги е готова с всички сили да защити своите суверенни права”.

В тази връзка, споменатият по-горе експерт Пол Антонопулос смята, че за да не допусне появата на американска военна база в непосредствена близост до Дарданелите, Москва би могла да се нагърби с ролята на посредник между Турция (с която напоследък поддържа доста близки отношения) и Гърция, убеждавайки Атина, че няма нужда да търси помощта на САЩ за да гарантира сигурността си.

Руската реакция

Ще припомня, че предишното гръцко правителство, доминирано от СИРИЗА, сериозно влоши традиционно добрите отношения на страната с Русия. Въпреки фактическия фалит на Гърция, премиерът Ципрас открито пречеше на руските инвестиции в нейната икономика. Така например, властите не позволиха на Газпром да победи в търга за приватизацията на гръцките газови компании DEPA и DESFA. Руските железници пък бяха принудени да се откажат от участие в приватизацията на гръцките железници и контейнерното пристанище в Солун. Беше окончателно провалена и сделката за изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис. Своеобразен връх във влошаването на двустранните отношения стана решението на Атина да изгони двама руски дипломати, обвинени, че са се опитали да подкупят държавни чиновници и митрополити от Гръцката православна църква, както и да попречат на „разрешаването на македония въпрос”. Едва в края на 2018 Ципрас осъзна, че е на път да премине „червената линия” в отношенията с Русия и лично се появи в Москва за да обясни „гръцката позиция относно Македония”. Всъщност, целта му беше да поиска от руснаците пари и газ, както и да се опита да ги убеди, да се откажат от доставката на системите за ПВО С-400 на Турция. Според Ципрас, „като православна държава, Гърция би могла да стане мост между НАТО и Русия”. Междувременно обаче, посланикът на САЩ в Атина Джефри Пайет упражняваше силен натиск върху Константинополската патриаршия, която контролира северната част на континентална Гърция и „монашеската република” в Атон, да ограничи присъствието на руски свещеници там. Впрочем, Пайет положи сериозни усилия и за да "убеди" Гръцката православна църква да признае т.нар. Украинска православна църква.

Показателно за реакцията на Москва във връзка с американско-гръцкото споразумение в сферата на отбраната, беше изказването на руския представите в ЕС Владимир Чижов, направено през октомври 2019 на форума „Диалог на цивилизациите”, провел се на остров Родос:: „Предупреждавахме кюрдите, че американците ще ги изоставят. Тук, на Родос, имам възможност лично да предупредя гърците, че ги чака същото”. Пред гръцкия вестник Kathimerini, Чижов подчерта, че Гърция е допуснала грешка, подписвайки новото военно споразумение със САЩ, но тя не бива да е единствения получател на това предупреждение. Според изданието, „тъй като САЩ продължават да губят доверие, а ЕС не е в състояние да формулира силна стратегия, влиянието на Русия ще продължи да нараства и Атина би трябвало да се съобразява с този факт”. Впрочем, налице са някои признаци, че новите гръцки управляващи също започват да осъзнават това. Така, информационната агенция АNА-МPА озаглави коментара си за провелите се през ноември 2019 в Москва преговори между руския външен министър Сергей Лавров и гръцкия му колега Никос Дендиас „Начало на нова глава в отношенията между Гърция и Русия”. Самият Лавров подчерта, че с идването на сегашното гръцко правителство, пред отношенията между Москва и Атина са се разкрили нови възможности. На свой ред Дендиас заяви, че двамата са провели „много интересна дискусия на четири очи в една изключително приятелска атмосфера”. Сега остава да видим, дали тя ще доведе до някакви практически резултати.

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите