09
Нед, Авг
5 New Articles

Подрегионалното сътрудничество в Европа е един от аспектите на европейската интеграция, който набра скорост в последно време. Но, докато съюзи като Вишеградската група и срещи като тази, проведена през септември 2017 между Бенелюкс, балтийските и скандинавските държави, все повече привличат вниманието на медиите, югоизточноевропейският формат между България, Гърция, Румъния и Сърбия остава до голяма степен незабелязан.

Борислав Градинаров, Силата на системния фактор. Системният генезис на неопределеността в обществото, 264 стр., “Изток – Запад”, София, 2019.

Идеята за европейското ядрено сдържане редовно присъства в дебатите, касаещи сигурността, поне от 50 години насам, което дава основание да се определя като "слона в стаята" (1). В началото на 60-те години на ХХ век, когато европейците започнаха да претендират за по-значима роля в стратегията на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), се появиха и планове за формирането на многостранни ядрени сили под европейски контрол.

През последните десетилетия поведенческите аспекти на изборите в България постепенно се превръщат във водещ обществен императив и придобиват перманентен характер в редица изследвания, свързани предимно с правни, управленски и социални науки, статистика, география, както и много техни интердисциплинарни съчетания.

Arnaud Lacheret, Les territoires gagnés de la république?, 168 р. , Bord de l'eau, 2019

Във Франция отдавна се коментира темата за "загубените територии" на Републиката и за чиновниците, които заради своите клиентелистки интереси, малодушие или безхаберие, съдействат - в най-лошия случай - за усилването на ислямизма и религиозния комунитаризъм.

Както посочва френският геополитик и експерт по проблемите в постсъветското пространство Игор Деланоа: "Огромният брой реки, почти 40-хиляди километровата морска граница, контролираните от страната морски пространства с обща площ 7,5 млн. кв. км и четвъртата най-голяма изключителна икономическа зона в света - всичко това априори превръща Русия в отворена към морските простори държава, но в същото време редица фактори затрудняват достъпа и до океанските пространства.

Списание Геополитика бр.5 2019

България,

М.Русев, П.Владимирова, Р.Нинова, К.Луканов, Б.Ташева, Ретроспектива и перспектива в електоралната география: прогноза за местните избори 2019

Балканите

В.Бочев, "Балканската четворка": твърде късно или по-добре късно, отколкото никога?

С.Николов, Геополитически аспекти на сигурността на Балканите

Н.Бондарев, П.Искендеров, Е.Ентина, Ф.Бондаренко, Три сценария за разрешаването на Косовския въпрос

Светът

И.Куса, Кой иска да взриви Близкия Изток: възможната иранско-американска война

Гледна точка

Х.Ага, Р.Мали, Истинските причини за разделението в Близкия Изток

Геостратегия

Б.Димитров, Новата американска глобална стратегия: мишената е Русия

А.Тодоров, Проектът за Голямата Евразия: шансове и препятствия

Геоикономика

И.Тимофеев, Европа във фокуса на "вторичните санкции" на САЩ

История и геополитика

Й.Начев, Операция «Съюзна сила»: двайсет години от бомбардировките на НАТО срещу остатъчна Югославия

М.Захра, Ролята на ЕС в близкоизточния мирен процес: Мадридската конференция и Договорите от Осло

Идеи

М.Ентин, Е.Ентина, (Не)възможният "еднополюсен ад"

Книги

М.Стоянова, Историята на "сенчестата война" в Сирия

Интервю

Професор Глен Дийсън за задълбочаващото се разцепление между САЩ и ЕС

 

Темата за кризата/краха на "либералния" международен ред присъства трайно в научния дискурс на западните и руските анализатори. Но, ако през 1984 Робърт Кеохайн допуска възможността за глобална хегемония на една от двете тогавашни свръхдържави (1), след разпадането на СССР в американските научни и политически среди тотално господства концепцията за доминирания от САЩ еднополюсен либерален световен ред.

Преди малко повече от век, президентът на САЩ Теодор Рузвелт има възможност лично да наблюдава корените на най-голямата техногенна катастрофа в историята на човечеството. През 1904 той пише: „германският кайзер Вилхелм ІІ искрено вярва, че британците планират да го нападнат, да разгромят неговия флоат и дори да се обединят с Франция за унищожителна война срещу страната му.

През 1920 Унгария ще отбележи стогодишнината от трагичния за страната Трианонски договор, в резултат от който значителна част от унгарската етническа общност остава извън силно орязаните граници на страната.

Научно-техническата революция мощно ускори процеса на развитие на човешката цивилизация. Само допреди петдесет години светът радикално се различаваше от сегашния. Компютърните технологии се развиват експоненциално, ускорявайки циклите на научните изследвания и разработки. Нещо повече, мнозина учени и футуролози смятат, че това е само началото на предстоящ хипотетичен гигантски технологичен скок, придобил популярност в научната литература като "технологична сингулярност", след който развитието на технологиите във всички сфери на човешката активност ще стане толкова бързо и сложно, че ще излезе извън рамките на собственото ни разбиране.

Вниманието в този текст е насочено към т.нар. „стабилна нестабилност“ в Азиатско-тихоокеанския регион (АТР), която - противно на очакванията, осигури на страните в това географско пространство относително безкризисно развитие. Въпреки разпада на биполярната система и множеството хипотези за нарастваща нестабилност, отсъствието на крупни конфликти от края на войната във Виетнам насам, е очевиден факт.