Подрегионалното сътрудничество в Европа е един от аспектите на европейската интеграция, който набра скорост в последно време. Но, докато съюзи като Вишеградската група и срещи като тази, проведена през септември 2017 между Бенелюкс, балтийските и скандинавските държави, все повече привличат вниманието на медиите, югоизточноевропейският формат между България, Гърция, Румъния и Сърбия остава до голяма степен незабелязан.
2019
За пределите на социалното познание
Борислав Градинаров, Силата на системния фактор. Системният генезис на неопределеността в обществото, 264 стр., “Изток – Запад”, София, 2019.
Възможно ли е европейското "ядрено сдържане"
Идеята за европейското ядрено сдържане редовно присъства в дебатите, касаещи сигурността, поне от 50 години насам, което дава основание да се определя като "слона в стаята" (1). В началото на 60-те години на ХХ век, когато европейците започнаха да претендират за по-значима роля в стратегията на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), се появиха и планове за формирането на многостранни ядрени сили под европейски контрол.
Ретроспектива и перспектива в електоралната география: прогноза за местните избори 2019
През последните десетилетия поведенческите аспекти на изборите в България постепенно се превръщат във водещ обществен императив и придобиват перманентен характер в редица изследвания, свързани предимно с правни, управленски и социални науки, статистика, география, както и много техни интердисциплинарни съчетания.
Изгубените и отвоювани територии: феноменът на ислямския сепаратизъм във Франция
Arnaud Lacheret, Les territoires gagnés de la république?, 168 р. , Bord de l'eau, 2019
Във Франция отдавна се коментира темата за "загубените територии" на Републиката и за чиновниците, които заради своите клиентелистки интереси, малодушие или безхаберие, съдействат - в най-лошия случай - за усилването на ислямизма и религиозния комунитаризъм.
Морската мощ на континенталната суперсила
Както посочва френският геополитик и експерт по проблемите в постсъветското пространство Игор Деланоа: "Огромният брой реки, почти 40-хиляди километровата морска граница, контролираните от страната морски пространства с обща площ 7,5 млн. кв. км и четвъртата най-голяма изключителна икономическа зона в света - всичко това априори превръща Русия в отворена към морските простори държава, но в същото време редица фактори затрудняват достъпа и до океанските пространства.
Съдържание брой 5 2019
България,
Балканите
В.Бочев, "Балканската четворка": твърде късно или по-добре късно, отколкото никога?
С.Николов, Геополитически аспекти на сигурността на Балканите
Н.Бондарев, П.Искендеров, Е.Ентина, Ф.Бондаренко, Три сценария за разрешаването на Косовския въпрос
Светът
И.Куса, Кой иска да взриви Близкия Изток: възможната иранско-американска война
Гледна точка
Х.Ага, Р.Мали, Истинските причини за разделението в Близкия Изток
Геостратегия
Б.Димитров, Новата американска глобална стратегия: мишената е Русия
А.Тодоров, Проектът за Голямата Евразия: шансове и препятствия
Геоикономика
И.Тимофеев, Европа във фокуса на "вторичните санкции" на САЩ
История и геополитика
Й.Начев, Операция «Съюзна сила»: двайсет години от бомбардировките на НАТО срещу остатъчна Югославия
М.Захра, Ролята на ЕС в близкоизточния мирен процес: Мадридската конференция и Договорите от Осло
Идеи
М.Ентин, Е.Ентина, (Не)възможният "еднополюсен ад"
Книги
М.Стоянова, Историята на "сенчестата война" в Сирия
Интервю
Професор Глен Дийсън за задълбочаващото се разцепление между САЩ и ЕС
За кого бие камбаната: кризата на "либералния" световен ред
Темата за кризата/краха на "либералния" международен ред присъства трайно в научния дискурс на западните и руските анализатори. Но, ако през 1984 Робърт Кеохайн допуска възможността за глобална хегемония на една от двете тогавашни свръхдържави (1), след разпадането на СССР в американските научни и политически среди тотално господства концепцията за доминирания от САЩ еднополюсен либерален световен ред.
Как Тръмп би могъл да избегне войната с Русия
Преди малко повече от век, президентът на САЩ Теодор Рузвелт има възможност лично да наблюдава корените на най-голямата техногенна катастрофа в историята на човечеството. През 1904 той пише: „германският кайзер Вилхелм ІІ искрено вярва, че британците планират да го нападнат, да разгромят неговия флоат и дори да се обединят с Франция за унищожителна война срещу страната му.
Петер СИЛАГИ: Сто години след Трианон, 15 милиона унгарци в и извън страната продължават да са една общност
През 1920 Унгария ще отбележи стогодишнината от трагичния за страната Трианонски договор, в резултат от който значителна част от унгарската етническа общност остава извън силно орязаните граници на страната.
Колонизацията на космоса и международното право
Научно-техническата революция мощно ускори процеса на развитие на човешката цивилизация. Само допреди петдесет години светът радикално се различаваше от сегашния. Компютърните технологии се развиват експоненциално, ускорявайки циклите на научните изследвания и разработки. Нещо повече, мнозина учени и футуролози смятат, че това е само началото на предстоящ хипотетичен гигантски технологичен скок, придобил популярност в научната литература като "технологична сингулярност", след който развитието на технологиите във всички сфери на човешката активност ще стане толкова бързо и сложно, че ще излезе извън рамките на собственото ни разбиране.
Ролята на Азиатско-Тихоокеанския регион в геополитическата архитектура на ХХI век
Вниманието в този текст е насочено към т.нар. „стабилна нестабилност“ в Азиатско-тихоокеанския регион (АТР), която - противно на очакванията, осигури на страните в това географско пространство относително безкризисно развитие. Въпреки разпада на биполярната система и множеството хипотези за нарастваща нестабилност, отсъствието на крупни конфликти от края на войната във Виетнам насам, е очевиден факт.


