19
Съб, Окт
4 New Articles

Понятието туризъм произхожда от френски ("tour" – излет). В наши дни то се използва като международен синоним на пътуване. При дефинирането, в един по-строг смисъл, туризмът следва да се разглежда като обобщаващ израз за съвкупността от явления, хора, отношения и взаимодействия в резултат от смяната на местоположението и престоя на пътуващите. Извън тази общоприета дефиниция, с помощта на различни критерии, могат да бъдат изведени и други, на чиято основа да бъдат назовани различни форми на туризъм. На преден план стоят мотивите за престоя и неговото организиране от страна на пътуващите. Те могат да бъдат най-различни и, като цяло, характеризират туризма като дейност, ориентирана към свободното време (Mose&Schröder, 2012).

Напоследък, броят на публикациите, посветени на проблемите на газовия сектор в Русия, Украйна и Европа, рязко нарасна. Изказват се най-различни и често противоположни мнения, общото между които е отказът да се отчитат всички факти, както и склонността да се приемат на доверие всякакви версии, лансирани от политици и политолози от различни европейски (и не само) държави.

Списание Геополитика бр.3 2019

България

П.Петрова, Селският туризъм и стратегията за развитие на селските райони в България

Балканите

П.Георгиев, Сръбската (гео)политическа дилема

Европа

С.Григоров, Американският вектор на полската геополитика

Н.Петров, ЕС между изолационизма и разпада

Светът

Б.Сеидов, Геополитическите интереси на великите сили в Южен Кавказ

А.Тодоров, Ескалацията на напрежението по оста Исламабад-Делхи: quid prodest?

С.Хайтов, Последните акорди на "арабската пролет": битката за Алжир

А.Хаджиев, АСЕАН между САЩ, Китай и Русия

Геостратегия

Ф.Пиерачини, Заключителният етап на глобалната мултиполярна революция

А.Кортунов, Обединяването на Хартленда: геополитическа химера или исторически шанс

Б.Димитров, Новата ядрена надпревара и възможните последици от нея

Н.Аврейски, Украинският въпрос: анатомия на най-голямата криза в Европа

Геоикономика

М.Хъдсън, Брилянтната стратегия на Тръмп за ликвидиране на хегемонията на долара

Право и геополитика

Е.Сайфулин, "Кучетата на войната" и международното право

Основи на геополитиката

В.Лазаров, Геополитиката и международните отношения в глобалната епоха

Идеи

В.Третяков, Харта за спасението на Европа

Книги

М.Стоянова, Тайните на полската "демократична дипломация"

Интервю

Джакопо Пепе за отношенията в триъгълника Германия-Русия-Китай

 

 

 

Бежанската криза и Балканите 2015-2016 (съставители Александър Костов, Ирина Огнянова и Бисер Банчев), 361 стр., София, Парадигма, 2018.

Колективната монография „Бежанската криза и Балканите 2015-2016” предлага политико-исторически и геополитически анализ на позицията на държавите от Балканския полуостров спрямо мигрантската криза от 2015-2016, която породи силен отзвук в Европейския съюз.

През пролетта на 2019 се случиха няколко знакови събития, дали основание на редица анализатори да твърдят, че ставаме свидетели на "началото на икономическото завоюване на Европа от Китай". В края на март на Стария континент се появи китайския президент Си Дзинпин, който посети Италия, Франция и Монако и разговаря с лидерите на трите страни, а на провелия се по същото време в Париж Форум по въпросите на глобалното управление успя да се срещне и с германския канцлер Меркел.

Известният чешки дипломат и експерт в сферата на международните отношения Яромир Новотни е роден през 1947 в Острава. През 1970 завършва външноикономически отношения във Висшето училище по икономика в Прага. След „Пражката пролет” през 1968 е преследван от комунистическата власт, която не му позволява да практикува професията си. В началото на 90-те години ръководи икономическата секция в канцеларията на чешкия президент, а по-късно представлява страната си в ЕС. В средата на 90-те ръководи външнополитическия отдел на Министерството на отбраната, а през 1997 става зам.министър на отбраната и в това си качество отговаря за присъединяването на Чехия към НАТО през 1999.

Въпреки разпространената представа, пространственият аспект на политическите процеси не се определя само от обективните фактори. Пространството влияе върху политиката не само директно, но и косвено - посредством субективните и нерядко изкривени представи на индивида за същото това пространство. Характерен пример за този феномен е устойчивият модел на интерпретация на международните отношения, в чиято основа е заложена представата за географския конфликт между Запада и Изтока. Нека се опитаме да изясним корените на тази представа и възможните и варианти.

През август 2012 Мохамед Морси – президент на Египет и водач на „Мюсюлманските братя”, назначи генерал (от 2014 - фелдмаршал) Абдел Фатах ас-Сиси, който по онова време беше шеф на военното разузнаване, за министър на отбраната, на мястото на фелдмаршал Хюсеин Тантауи.

Класическият политически реализъм в теорията на международните отношения, като научна дисциплина и изследователска сфера, възниква в междувоенния период в рамките на спора с доминиращата тогава утопична теория за международните отношения и е развит в трудовете на учени като Едуард Халет Кар, Рейнхолд Нибур, Ханс Моргентау, Георг Шварценбергер, Джон Миршаймър, Джордж Моделски, Робърт Строс-Хюпе, Джордж Кенан, Хенри Кисинджър и др. 

След осем години на ожесточено противопоставяне горещата фаза на гражданската война в Сирия очевидно е на път на приключи. Идлиб е последният град, който все още не е под контрола на правителството. През февруари 2019 лидерите на Русия, Иран и Турция преговаряха в Сочи, като в центъра на вниманието им бяха въпросите за постигането на мир в Сирия. Както е известно, президентите на трите държави акцентираха върху необходимостта поне засега да бъде предотвратена мащабна военна атака срещу последната крепост на бунтовниците - Идлиб.