19
Съб, Окт
4 New Articles

След знаковата си среща с унгарския премиер Виктор Орбан в Рим, през август 2018, вицепремиерът и вътрешен министър на Италия Матео Салвини се появи на 9 януари 2019 във Вършава, където се срешна с лидера на управляващата партия "Право и справедливост" (PiS) Ярослав Качински.

През първите години на ХХI век бяха лансирани много митове и недоизказани истини за железниците в България, но нито на широката общественост, нито на българския бизнес става ясно, какво точно и защо се случва в БДЖ, в частност, и в железопътния сектор на транспортния отрасъл, като цяло.

Джакопо Мария Пепе е роден в Рим. Завършил е международни отношения в Хумболтовия университет в Берлин, а по-късно защитава и докторат по същата специалност в берлинския Свободен университет.

През 2010-2015 е научен сътрудник в Берлинския център за Каспийски изследвания, след това е представител на дъщерната компания на германските железници DB Schenker-Rail в Русия. Бил е съветник на италианския външен министър по въпросите, касаещи Турция, Близкия Изток и Евразия.

В края на януари 2019, германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон подписаха в някогашната столица на империята на Карл Велики Аахен нов договор за сътрудничество и интеграция между двете страни.

След 10 ноември 1989 са извършени промени в правната уредба на България, с които са възстановени религиозните права и свободи на българските граждани. Те отразяват в пълнота разбиранията на цивилизования свят за свободно изповядване на вяра и убеждения, но и създават условия за безпрепятствено разпространение на нетрадиционни за страната религиозни схващания, включително такива, които се характеризират с крайности при интерпретиране на текстове от Свещените книги.

Radosław Sikorski, Polska może być lepsza: kulisy polskiej dyplomacii, 400 s., Znak Horyzont, 2018

Преди няколко години (през 2014) станахме свидетели на грандиозния скандал, провокиран от публикуването на съкратената версия (700 от общо 7000 страници) на доклада на американския Сенат за тайните затвори, създадени от ЦРУ след 11 септември 2001 извън границите на страната. И макар че нея не се споменават конкретни държави, почти веднага стана ясно, че една от тях е Полша.

През миналата 2018 се очертаха няколко важни тенденции в икономическото и политическо развитие на Югоизточна Европа (ЮИЕ). Първата е свързана с обединяването на региона в единна система, включително и в резултат от развитието на проекта за Паневропейския транспортен коридор Х. Това неминуемо ще сложи край на досегашното обособяване на Западните Балкани, които вече ще се разглеждат съвместно с България, Гърция и другите държави от ЮИЕ.

Списание Геополитика бр.2 2019

България

Х.Йорданова, Кризата в мюсюлманското вероизповедание като фактор за проникването на радикалния ислям в България

С.Евтимов, В.Кирев, Сбърканата железопътна политика на София

А.Серебрич, Българската Православна църква: между националната, религиозната и европейската идентичности

Балканите

П.Георгиев, Ролята на Косово в сблъсъка между САЩ, ЕС и Русия на Балканите

Европа

Н.Петров, В сянката на Карл Велики: новият френско-германски проект за Европа

Ф.Лавалу, Eвроизборите през 2019 и геополитическата шахматна игра в Централна Европа

Млади гласове

В.Съботинов, Развитието на Европейската общност след студената война и взаимоотношенията и със САЩ

Б.Илчевски, Швейцарският неутралитет като модел за подражание

Светът

Р.Мали, Десетте ключови конфликта през 2019

Дж. Джендун, Европейското бойно поле на САЩ и Русия

Н.Стефанов, Външната политика на Армения в "ерата Пашинян"

Г.Елисън, Стратегическият алианс между Москва и Пекин

В.Узунова, Широко затворените очи на Запада: Бахрейн като заложник на американско-иранския конфликт

Ю.Тавровский, Курсът на Китай към "реформи и отваряне" и "възраждането на нацията"

Тенденции

И.Стадник, Новата "кибердипломация"

Геостратегия

Н.Шуминов, Израелската система за сигурност: без "стратегическа дълбочина" но със стратегическа визия

Геоикономика

Д.Петракиев, Геополитическите игри около проекта "Турски поток" и българската позиция

Б.Марцинкевич, Енергийните аспекти на Brexit

Книги

М.Стоянова, (Не)възможната война с Русия

Интервю

Президентът на Молдова Игор Додон за необходимостта от баланс между Изтока и Запада

 

 

 

 

Днес малцина се съмняват, че Европа и европейската цивилизация се намират на ръба на краха. За съжаление, все по-мощно лансираните в самата "Европа" (т.е. в Европа "минус" Русия) рецепти за спасяването и, или са неграмотни, или изглеждат безперспективни заради неолибералната си догматичност, т.е. заради антинационалния си характер.

След като България официално възприе курс към евроинтеграция и присъединяването на страната към НАТО (2004) и ЕС (2007) нейните граждани бяха изправени пред избора между съхраняването на собствената културно-национална идентичност и стремителната "европеизация", предполагаща не само определени политико-икономически преобразувания, но и цялостното възприемане на европейските неолиберални ценности.

Частните военни и охранителни компании (ЧВОК) демонстрират стабилно присъствие на международната сцена. Те заеха онези ниши, в които държавите или не могат да работят, или пък доброволна прехвърлят пълномощията си на частните структури. Географският ареал, в който функционират ЧВОК, е цялата планета, а годишният им оборот е стотици милиарди долари.

Глобализацията е процес, който оказва изключително силно влияние върху средата на сигурност, променяйки съществени нейни параметри. Виртуалната реалност слага все по-осезаем отпечатък върху геополитиката и геостратегията, провокира и моделира геостратегически интереси и геополитически модели. Възгледът за ценност и конфликтност на определен регион днес задължително съдържа в себе си не само географското му положение и ресурси, а и оценка, как той се вписва в световните потоци.