2019

Stephen F. Cohen, War with Russia: From Putin and Ukraine To Trump and Russiagate, 240 p., Hot Books, 2018

Mirosław Różański, Dlaczego przegramy wojnę z Rosją,  320 str., Znak Horyzont, 2018

Основната теза в излязлата през ноември 2018 книга на професора от Принстънския университет Стивън Коен „Войната с Русия: От Путин и Украйна до Тръмп и Рашагейт” е, че в някои свои аспекти новата студена война е по-опасна от предишната, проточила се над четири десетилетия. Две от тези нови опасности бяха нагледно демонстрирани през миналия ноември, когато руските гранични сили задържаха няколко украински военни катери в спорните териториални води, недалеч от построения наскоро Керченски мост, който свързва континентална Русия с полуостров Крим.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

В края на миналата 2018 Китай отбеляза 40-тата годишнина от старта на политиката на "реформи и отваряне", която в рамките на само едно поколение издигна страната от дъното на бедността и "революционния хаос" до небивал за цялата и 5000-годишна история връх на просперитета и стабилността.

През последните години споровете между Русия и нейния съсед Украйна не утихват, като съществува реална заплаха двете страни да се опитат да ги решат с помощта на оръжието. В тази връзка Австрия, която беше председател на Съвета на ЕС през втората половина на 2018, обяви, че на срещата на върха на ЕС в Брюксел през декември ще бъде разгледан въпросът за евентуалното налагане на нови санкции срещу Русия, във връзка с действията и срещу украинските военни кораби в Керченския пролив.

През последните месеци споровете във връзка с т.нар. Brexit закономерно се изостриха. Дали Великобритания наистина ще напусне ЕС или не; ако го направи, при какви условия ще стане това, а ако не излезе, как Лондон ще съумее да се откаже от собственото си решение; дали Тереза Мей ще успее да се справи със съпротивата на парламента или ще подаде оставка; дали ще има нови преговори с Брюксел?

Избухването на „Арабската пролет” през декември 2010, създава редица условия за осъществяване на дългоочаквани и желани промени в арабските държави. Такава възможност за непосредствено въздействие върху събития и последствията от тях изглежда като шанс за администрацията на Обама, въпреки предизборния му лозунг за необходимостта от намаляване на американските военни ангажименти в Близкия Изток, особено с оглед на инициираните от Буш военни действия в Афганистан и Ирак.

С постепенния залез на епохата на неоспоримо глобално господство на САЩ международният ред все повече затъва в хаос. Все повече лидери се опитват да ревизират границите, да се борят за власт и да разширяват влиянието си или пък да ограничат влиянието на своите съперници си, намесвайки се в конфликти на територията на други страни.

Нивото на техническо оборудване и боеспособност на израелската армия е сред най-високите в света, при това качествените характеристиките на военната техника постоянно се усъвършенстват [1]. От началото на 70-те години на миналия век военно-промишленият комлекс на Израел непрекъснато се разширяваше и днес страната е в състояние да произвежда съвременна военна техника – от танкове и различни модификации реактивни самолети, до свръхточни „умни оръжия” (микроелектроника, ракети „море-море”, „въздух-въздух” и т.н.). 75-80% от обема на военното производство са предназначени за износ, който се осъществява от управлението за военно-техническо сътрудничество с чужди държави (SIBAT) [2].

Година преди смъртта си през 2017 един от водещите американски стратези през ХХ век Збигнев Бжежински отправи тревожно предупреждение. Анализирайки заплахите пред сигурността на САЩ, той отбеляза, че "най-опасният сценарий" би било "формирането на голяма коалиция между Китай и Русия, които могат да се обединят не на основата на някаква обща идеология, а на общата обида".

Потребителски рейтинг: 5 / 5

                 "Опасявам се, че неутралитетът ще се окаже горчив хап за приятелите ни, но въпреки това е необходим, за да ни предпази от ужасите на войната"

                                                                                                                            Томас ДЖЕФЕСЪН

В исторически план, сферата на международната политика се формира от държавните играчи     , особено що се отнася до въпросите на сигурността. Традициите на политическия реализъм задълго закрепиха привилегированото положение на държавата не само в провеждането на международната политика, но и при фомулирането на нормите на международното право.

На 14 януари 2019 стартира работата си новият парламент на Армения, характерно за който е радикалното обновяване на депутатския състав. Това бе логичен завършек на процеса на прехвърляне на властта от Републиканската партия  на бившия президент (и за кратко премиер) Серж Саркисян, към блока "Моята стъпка" (обединяващ партиите Граждански договор и Мисия) на премиера Никол Пашинян, който управлява страната от май 2018 насам.

Някои отъждествяваха края на студената война с края на историята. За други обаче, това бе просто начало на нова глава от нея. Пред народите и политическите елити на Стария континент стояха редица важни задачи, свързани с прехода от тоталитаризъм към демокрация и формирането на нов подход към европейската интеграция.