09
Нед, Авг
5 New Articles

Според мнозина, нееднократно изразеното от американския президент Тръмп желание страната му да купи Гренландия е свързано не толкова с икономическите, колкото с дългосрочните стратегически планове на Вашингтон. Въпреки по-скоро подигравателната реакция на повечето водещи датски, а и гренландски политици и висши чиновници, става дума за съвсем сериозно предожение, което вероятно ще бъде подновено след известно време, възможно под някаква друга форма.

В един появил се наскоро анализ на авторитетната неправителствена американска разузнавателна агенция Stratfor се посочва, че: "Откакто през 2018 в Централноафриканската република се появиха служители на руски частни военни компании, стратегическите амбиции на Руската Федерация се усилват след всяка среща между нейното ръководство и представители на африканския континент.

Босна и Херцеговина (БиХ) е малка страна в Западните Балкани (ЗБ)[1], граничеща със Сърбия, Хърватия и Македония. Територията ѝ е населена от древни времена и има богата културна и поллитическа история. Населяват я славянски племена и народи, част от които по време на османското владичество приемат исляма. По време на управлението на Австро–Унгария (1878-1918), в Кралството на сърби, хървати и словенци (1919-1941) и в Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ, 1945-1992) делът на мюсюлманите не се изменя значително и, въпреки непрекъснатия натиск върху тях и различните опити за промяна на самоопределението, им те не се превръщат в сърби или хървати, а остават трети етнос, който иска да запази териториалната цялост и етнокултурното многообразие на Босна и Херцеговина.

Както в миналото, така и днес, глобалното протиопоставяне между световните държави се характеризира с разклонена система от цели и задачи, като икономическите често не отстъпват по значението си на политическите, а понякога излизат на преден план. Битката за контрол на икономическите лостове за управление в условията на ресурсен дефицит и формиране на глобален пазар отдавна е в дневния ред на все по-сложните международни отношения. Тази борба придоби най-острите си форми в Близкия Изток, където за постигане на задачите, които са си поставили транснационалните корпорации (ТНК), се използват комплексни мерки - от "цветни революции" до различни "ударни" групировки на международния тероризъм.

В програмната си реч, произнесена в края на август 2019 пред френските посланици в чужбина, президентът Макрон очерта своята визия за променящия се световен ред и перспективите пред Европа.

Сред ключовите теми, засегнати от Макрон, бе тази за залеза на западната доминация: "Бих акцентирал върху огромното сътресение, което несъмнено се случва за първи път в нашата история практически във всички сфери и притежава наистина исторически мащаби.... Със сигурност ставаме свидетели на края на западната хегемония в света. Бяхме свикнали с международния ред, основан на западната хегемония от ХVІІІ век насам.

„Да оставим проблеми и за нашите деца, за да не скучаят.”

                                                                        Ото фон Бисмарк

Мнозина западни анализатори не крият изненадата си, че обективно съществуващите противоречия между Русия и Китай в Централна Азия не доведоха до изостряне съперничеството между тях, а вместо това днес наблюдаваме формирането на руско-китайско стратегическо партньорство в региона. Според някои, причината за това е, че Пекин и Москва са се споразумели да си разпределят ролите в Централна Азия, предотвратявайки - поне на този етап - началото на нова "Голяма игра" в региона (подобна на онази между Британската и Руската империи през ХІХ век или между СССР и САЩ през миналото столетие).

В Русия се намират едни от най-големите доказани запаси на природен газ (диаграма 1), а страната е сред водещите производители на природен газ в света (диаграма 2). Използвайки богатите газови запаси и геостратегическото си местоположение, свързващо Европа и Азия, Русия произвежда и изнася природен газ в съседните страни, основно по тръбопроводи, а през последните години, следвайки световните тенденции и развитието на технологиите, и втечнен природен газ (LNG).

Списание Геополитика бр.6 2019

България

С. Андреев, Сто години от Ньойската катастрофа: правната рамка на Договора за мир от 27 ноември 1919

Балканите

Л.Маркова Идентичности и конфликти: случаят с Босна и Херцеговина

Европа

Н.Петров, Френско-германският "завой на Изток" и бъдещето на ЕС

Светът

Б.Димитров, Африканският вектор на руската геополитика

Н.Стефанов, Новата "Голяма игра" в Централна Азия

М.Василев, Близкият Изток като бойно поле на глобалните ТНК

П.Григоров, Мястото на Гренландия в арктическата геополитика на САЩ

В.Павлова, Ролята на Азиатско-Тихоокеанския регион в геополитическата архитектура на ХХI век

Гледна точка

Дж.Бийби, Как Тръмп би могъл да избегне войната с руснаците

Геостратегия

С.Маринов, Морската мощ на континенталната суперсила

Б.Тертре, Възможно ли е европейското "ядрено сдържане"?

Право и геополитика

Е.Сайфулин, Колонизацията на космоса и международното право

Геоикономика

П.Петров, Русия на европейския газов пазар в условията на глобални промени

Идеи

В.Михайленко, За кого бие камбаната: кризата на "либералния" световен ред

Книги

С.Пина, Изгубените и отвоювани територии: феноменът на ислямския сепаратизъм във Франция?

Н.Аврейски, За пределите на социалното познание

Интервю

Петер Силаги за политиката на Будапеща към "външните унгарци"