брой 6 2019

Африканският вектор на руската геополитика

В един появил се наскоро анализ на авторитетната неправителствена американска разузнавателна агенция Stratfor се посочва, че: "Откакто през 2018 в Централноафриканската република се появиха служители на руски частни военни компании, стратегическите амбиции на Руската Федерация се усилват след всяка среща между нейното ръководство и представители на африканския континент.

Русия на европейския газов пазар в условията на глобални промени

В Русия се намират едни от най-големите доказани запаси на природен газ (диаграма 1), а страната е сред водещите производители на природен газ в света (диаграма 2). Използвайки богатите газови запаси и геостратегическото си местоположение, свързващо Европа и Азия, Русия произвежда и изнася природен газ в съседните страни, основно по тръбопроводи, а през последните години, следвайки световните тенденции и развитието на технологиите, и втечнен природен газ (LNG).

Сто години от Ньойската катастрофа: правната рамка на Договора за мир от 27 ноември 1919

„Да оставим проблеми и за нашите деца, за да не скучаят.”

Ото фон Бисмарк

Френско-германският "завой на Изток" и бъдещето на ЕС

В програмната си реч, произнесена в края на август 2019 пред френските посланици в чужбина, президентът Макрон очерта своята визия за променящия се световен ред и перспективите пред Европа.

Сред ключовите теми, засегнати от Макрон, бе тази за залеза на западната доминация: "Бих акцентирал върху огромното сътресение, което несъмнено се случва за първи път в нашата история практически във всички сфери и притежава наистина исторически мащаби.... Със сигурност ставаме свидетели на края на западната хегемония в света. Бяхме свикнали с международния ред, основан на западната хегемония от ХVІІІ век насам.

Идентичности и конфликти: случаят с Босна и Херцеговина

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Босна и Херцеговина (БиХ) е малка страна в Западните Балкани (ЗБ)[1], граничеща със Сърбия, Хърватия и Македония. Територията ѝ е населена от древни времена и има богата културна и поллитическа история. Населяват я славянски племена и народи, част от които по време на османското владичество приемат исляма. По време на управлението на Австро–Унгария (1878-1918), в Кралството на сърби, хървати и словенци (1919-1941) и в Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ, 1945-1992) делът на мюсюлманите не се изменя значително и, въпреки непрекъснатия натиск върху тях и различните опити за промяна на самоопределението, им те не се превръщат в сърби или хървати, а остават трети етнос, който иска да запази териториалната цялост и етнокултурното многообразие на Босна и Херцеговина.