07
Вт, Апр
9 New Articles

Ролята на Азиатско-Тихоокеанския регион в геополитическата архитектура на ХХI век

брой 6 2019
Typography

Вниманието в този текст е насочено към т.нар. „стабилна нестабилност“ в Азиатско-тихоокеанския регион (АТР), която - противно на очакванията, осигури на страните в това географско пространство относително безкризисно развитие. Въпреки разпада на биполярната система и множеството хипотези за нарастваща нестабилност, отсъствието на крупни конфликти от края на войната във Виетнам насам, е очевиден факт.

Регионалните противоречия, макар и оставащи неурегулирани и периодично изплуващи на повърхността, не прерастват във война, съпоставима с югославската, афганистанската и пр. Източна Азия постоянно е „на прага“ на голям конфликт, но този праг така и не се прекрачва.

Двигател на това развитие е Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), която формира мрежа от мултилатерални политически институции за сигурност, обхващащи големите регионални и глобални сили. Такива са Регионалният форум на АСЕАН, Срещата на високо равнище и Срещата на министрите на отбраната на АСЕАН+. „В това отношение, Асоциацията е изобретател на кооперативния многостранен подход, който спомогна за разрешаването на въпроси икономически, политически и на сигурността в региона“, признава японският учен Томотака Шоджи.[1]   

Според много китайски политолози, отношенията между АСЕАН и нейните регионални партньори демонстрират „ефект на социализация“. Многостранните механизми с успех въвличат великите сили в процесите на регионално сътрудничество.[2]    

Способността да балансираш

Тезата ми е, че страните в АТР умеят да балансират много по-успешно, въпреки че не разполагат с най-мощните оръжия, военни контингенти и агентура за влияние по целия свят. И именно благодарение на този специфичен баланс, китайска хегемония, подобна на западната не е възможна. Амбициите на Пекин може да са големи, но поведението на Китай ще се адаптира спрямо това на останалите държави в Евразия и АТР.

За разлика от западноевропейския, балансът на азиатско-тихоокеанските държави не е основан на сила и съперничество, а на диалог и сътрудничество за разрешаване на широк кръг въпроси от общ интерес. Те не се фокусират върху противоречията, а върху това, което ги обединява.

Един от първите, заел се със задачата да обясни характера на източноазиатската стабилност, е руският професор Алексей Богатуров. Той я определя като „динамична“, която не само не изключва, но предполага наличие на регулярни огнища на напрежение между страните, чието урегулиране, на фона на присъствието на мощни съвпадащи интереси само способства за укрепването на особен вид „пулсиращо“, взаимодействие. Макар да не е идеален образец за междудържавна хармония, това взаимодействие позволява своевременно да се потисне напрежението и да се отстрани опасността от конфликт.

Основната разлика между „динамичната“ и „статичната“ стабилност, върху която са изградени следвоенните междудържавни отношения в Европа, и която служи като база за „конфронтационната стабилност“ (изместването на конфликта между САЩ и СССР на периферно ниво) е, че за първата е характерен стремеж на съперничещите държави взаимно да изолират своите конфликтни интереси, а при втората акцентът се премества върху формирането на синтезиращи стремежи, които биха сближили конкурентите. С други думи, „статичната“ стабилност е свързана с по-ясна конфигурация на противоречията, в резултат от което колебанията в отношенията повишават риска от сблъсък.[3]

Багатуров предполага, че към 1997 (когато приключва изследването му), в Източна Азия възниква регионален модел на стабилност от динамичен тип, и че този процес е достигнал средно ниво на зрялост, въпреки че, очевидно, все още е далеч от завършването си.[4]

Ако обаче погледнем нещата в историческа дълбочина, ще видим, че този модел не „възниква“ тепърва, а по-скоро се възстановява. Защото от най-ранни времена основните райони на интеграция са Централна Азия и Индийския океан, към които в края на краищата се присъединява Средиземноморието. Същото се отнася и за новия (стар) многополюсен свят, в който „преди европейската хегемония“[5] липсва център-хегемон както в икономическо и политическо, така и в културно, технологично и географско отношение.

Днес съществуват множество макроисторически изследвания на докапиталистическия свят и всички те доказват отсъствието на световен център на акумулиране на капитал. Според едно от тях, световната система в Късното Средновековие (1250-1350) включва пространството от Западна Европа до Китай и Югоизточна Азия. В състава й влизат осем субсистеми: Европейска; Средиземноморска; От Константинопол до Китай; Близкоизточна (от Сирия през Персийския залив до Арабско море); От Египет през Червено море до Аденския залив; От Персийския и Аденския заливи до Западна Индия; От Индия през източен Индокитай до полуостров Малака и Суматра; Китай и Югоизточна Азия.

По площ, субсистемите наподобяват неправилни елипси, които се пресичат. Едни и същи градове и територии могат да влизат в състава на две или три от тях. Едновременно три центъра имат водещо значение: в Близкия Изток “арабско-персийският имперски център”, обхващащ стратегическата зона на международния обмен; Северните степи в Централна Азия („енергийните центрове на Монголската империя“), които след монголските завоевания се сливат в едно цяло с Китай. Третият център е в Индийския океан, свързващ Китай с Близкия Изток чрез Малакския пролив и Индия. Взаимодействието на тези субсистеми, тяхната кооперация и сътрудничество   представляват същността на средновековната система.  Обширната мрежа от търговски и транспортни комуникации (морски и сухопътни) ги е свързвала в едно цяло, при взаимна търпимост на различните култури и религии, и социално-икономическа организация.[6]

 

Осемте субсистеми на Световната система през ХIII век [7]

 

Азиатската морска търговия, прекосяваща Арабско море, Индийския океан и Южнокитайско море (ЮКМ) е разделена на три взаимосвързани вериги, всяка от които е под общия контрол на политически и икономически структури, управляващи обмена със съседните зони. „Естествено“ състояние на Индийския океан е съжителството на няколко местни хегемонистични сили, нито една от които не е упражнявала господство над цялата система. В пристанищните зони представителите на трите култури се смесват, обменят стоки, но също и идеи.

Данните от древността, дори от праисторически времена, сочат, че още преди най-отдалечените краища да са влезли в пряк контакт един с друг, Южна Индия представлява истинска „връзка/порта“ между отделните басейни на Индийския океан – тази голяма „магистрала“ за миграция на народите, за културна дифузия, за икономически и технологичен обмен…[8] Разбира се, със сигурност е имало съперничество и немалко междурегионални конфликти, но общият модел на търговията включва голям брой участници, чиято власт е относително равна.[9]

Обръщайки се към концепцията на Иманюел Уолърстейн за „преструктурирането на световната система“, авторката на въпросното изследване Джанет Абу-Луход посочва, че световните системи не се издигат и не залязват по начина, характерен за нациите, империите или цивилизациите. А се разширяват, когато интеграцията се увеличава, и се свиват, когато интеграционните връзки изчезват. Би било повърхностно да се предположи, че светът се връща към предишното състояние, когато енергията на интеграционната динамика се разсейва. По-скоро старите системни части/цялости (или основи) продължават да живеят и се превръщат в градивен материал на новата система в процеса на преструктурирането. Също както по-ранната система не наследява „табула раза“, а набор от частично организирани подсистеми.[10]

По дефиниция, такова преструктуриране се случва, когато играчите, които преди това са били периферни, започват да заемат по-силни позиции, а също и когато интензивно свързаните в миналото географски зони отново се превръщат в центрове на взаимодействието.[11] Днес Тихият океан отново измества Атлантическия като зона на разширяване и динамизъм в световната система, която е почти напълно глобализирана.[12]

Възходът на Азия

И така, настоящият „възход на Азия“ всъщност е въстановяване на позициите, които е имала в миналото. В изследване на Глобалния институт McKinsey, озаглавено „Бъдещето на Азия е сега“, се посочва, че: „Въпросът вече не е дали и колко бързо ще се издига Азия, а как тя ще води; как ще определя бъдещето“.[13] Споменат е последният труд на американския учен от индийски произход Параг Хана, „Бъдещето е азиатско“ (2018), където той твърди, че „Азиатският век“ вече е започнал, като възходът на региона не е цикличен, а структурен.[14] Изследването на института McKinsey е съсредоточено върху водещата роля на Азия в четирите области: търговски потоци и мрежи, корпоративна екосистема, технологии и потребители. Авторите отбелязват, че „Еволюцията на нововъзникващата Азия достигна етап, на който се изисква по-задълбоченото й глобално признание.“[15] 

„Азия бързо се връща към вековните модели на търговия, конфликти и културен обмен, процъфтявали много преди европейския колониализъм и американското господство“ – пише Параг Хана. Без да оспорва, че това е най-хетерогенния регион на света, той счита, че съгласуваността в неговото зашеметяващо разнообразие нараства. Съседните на Китай страни, макар и да се опасяват от неговия възход и амбиции, на практика споделят възгледите на Си Дзинпин, че „делата на Азия трябва да се ръководят от азиатци“. Съединените щати все още помагат на съюзниците си във възпирането на Китай, но Япония, Индия, Австралия и Виетнам сами укрепват връзките помежду си, за да противодействат на китайската експанзия. Междувременно, новите институции „вграждат“ Пекин в модели на сдържаност спрямо съседи и съперници.[16]

Всъщност, последният доклад на корпорация РАНД, съсредоточен върху Индо-Тихоокеанския регион, започва точно по този начин: „…Амерканските съюзници Австралия, Япония, Филипините и Южна Корея задълбочават своите връзки…Те все повече се отделят от Съединените щати, взаимно обвързвайки се на високо ниво в областта на сигурността и отбраната, съвместно развиват отбранителната си индустрия, провеждат двустранни учения и/или подписват споразумения, даващи възможност за сътрудничество и обмен на информация... Нещо повече, тези ключови американски съюзници днес си сътрудничат много повече със страни като Индия, Индонезия и Виетнам, за да балансират Китай, който става все по-силен…[17]

Тандемът Русия-Китай

Ролята на Русия в тези доклади традиционно се маргинализира, но „новият неамерикански свят“, се гради на първо място от тандема Русия-Китай. Те, на езика на синергетиката, се явяват „атракторите“, осигуряващи стабилност, поради което останалите големи и по-малки регионални сили гравитират около тях, без тази стабилност да изключва баланса.      

Москва и Пекин също създават многостранни формати за сътрудничество, които с всяка поредна година привличат все повече държави.

Последното такова събитие – Икономическият форум във Владивосток, който  се проведе от 4 до 6 септември 2019,  постави нов рекорд по броя на гостите и подписаните споразумения. Най-многочислените делегации бяха от Япония, Китай, Индия и Южна Корея. Присъстваха японският премиер Шиндзо Абе, малайзийският премиер Махатхир Мохамад, монголският президент Халтмагийн Батулга и индийският премиер Нарендра Моди. На министерско ниво бяха представени Китай, Южна и Северна Корея, Сингапур и Индонезия.

Само с Индия, Руската Федерация (РФ) подписа 50 споразумения в различни области, като продължи обсъждането на зона за свободна търговия между Индия и Евразийския икономически съюз,[18] интерес към който проявяват и Египет, Иран и Сингапур.

РФ е диалогов партньор на АСЕАН от 1996 и постепенно се присъединява към всички основни многостнанни формати, центрирани около Асоциацията.

През декември 2015, Владимир Путин призовава за създаване на алянс между Евразийския икономически съюз (ЕИС) и АСЕАН, както и с държавите в ШОС. От ноември същата година има предложение от РФ за формиране на Зона за свободна търговия (ЗСТ) между ЕИС и Сингапур. Преговорите трябва да приключат до края на 2019.[19] От 2016 е в сила Споразумението за ЗСТ между ЕИС и Виетнам, както и с Монголия и Камбоджа. На 14 ноември 2018 в Сингапур е подписан Меморандум за разбирателство между Евразийската икономическа комисия (ЕИК) и АСЕАН, което създава основа за формиране на диалогова площадка по обсъждане на широк кръг въпроси на взаимодействието между интеграционните блокове в мащабите на цяла Евразия. От януари 2016, по предложение на Индонезия, също се обмисля ЗСТ, както и включване на ЕИС в мероприятия в рамките на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС).[20] 

Партньорството ЕИС-АСЕАН може да се разглежда като проект за хибридна континентално-океанска коалиция, в която интеграцията носи не само търговски и инвестиционни, но и транспортно-логистични ефекти. Ролята на Китай тук е важна като икономическо пространство между двата блока и ключов партньор както на Русия, така и на страните от Югоизточна Азия. Отношенията с Пекин благоприятстват сближението на двата съюза. РФ и страните от Югоизточна Азия взаимодействат с Китай в рамките на проекта „Един пояс, един път” (ЕПЕП), реализира се и курс на обединение на ЕИС с Новия път на коприната.[21]

Китай пое водеща роля в изграждането на новите „копринени пътища”, но няма да я реализира сам. Много страни лансираха собствени международни проекти за развитие. „Светъл път” в Казахстан, „Среден коридор” в Турция, „Път на развитието” в Монголия, „Два коридора, един кръг” във Виетнам са само част от тях. „Просто ЕПЕП е най-напредналият от практическа гледна точка. Но това не означава, че той доминира или замества съществуващите програми за развитие, по-скоро се стреми да изгради взаимноизгодни партньорства.“ – подчертава Владимир Якунин (председател на Надзорния съвет на Научноизследователския институт за диалог на цивилизациите).[22]

Заключение

В заключение, взаимоотношенията между страните в Източна и Югоизточна Азия наистина са „парадоксални“ от европоцентрична гледна точка. Но сценарият за дълбок геополитически разкол по европейски образец не следва да се разглежда като предрешен. Против него работят редица фактори, основните сред които са: присъщата за азиатските държави култура на приобщаване и нежеланието им да са участници в централизирана система, както и да бъдат принудени да избират между САЩ и КНР. Нито страните в АСЕАН, включително американските партньори като Филипините, Тайланд, Сингапур и Виетнам, нито Индия и Южна Корея, ще склонят на такъв избор и се стремят да съхранят и задълбочат отношенията си и с трите велики сили (Москва, Пекин, САЩ), едновременно. Колкото по-силен е натискът на Вашингтон, толкова повече отслабват позициите на Америка в АТР, а също и в Централна Азия. Индия не възнамерява да ограничава външнополитическата си самостоятелност и еднозначно да приеме ролята на „младши партньор“ на Съединените щати, още по-малко пък на Китай. Показателно е, че тя не беше представена на форума в Пекин на 25-27.04.2019. Затова пък Нарендра Моди посети форума във Владивосток. Очевидно е, че евразийският интерес на Делхи нараства и видимо е насочен против тенденцията Голяма Евразия и Индо-Тихоокеанското партньорство да се формират като два противостоящи блока  по модела на студената война. Най-близкият на САЩ съюзник – Япония, също не е заинтересован китайско-американското съперничество да стигне твърде далеч, поставяйки другите страни пред избор. Още повече, че сред американските противници е и Русия, с която Токио неслучайно се стреми да поддържа отношения. И Делхи, и Токио се застъпват за комплиментарност, а не за разделение в Голяма Евразия и АТР. 

Що се отнася до некоректните практики на Пекин в кредитирането, протекционизма, пренебрегване на екологичните стандарти и пр., както отбелязва Тимофей Бордачов (ръководител на Факултета по световна икономика и политика към Центъра за европейски и международни изследвания на РФ), „успехът на Китай не е гарантиран. Ако Поднебесната…възприеме имперския модел на поведение, е напълно сигурно поражението и в неизбежната студена война със САЩ и формирането на враждебна среда на нейната собствена периферия.[23]

Неслучайно на Международния експертен форум „Примаковски четения”, който се проведе на 10 и 11 юни 2019 в Москва, руският външен министър Сергей Лавров заяви, че продължаващият процес на глобализация води до силна взаимозависимост и допълняемост на националните икономики, с безпрецедентната свобода на движение на хора, стоки, капитали. В такава ситуация е безсмислено да се опитваш да победиш партньора, без да навредиш на себе си. От бумеранга на взаимозависимостта е трудно да се защитиш, а в дългосрочен план - невъзможно. Далновидните политици отдавна търсят решения, които да бъдат печеливши за всички страни, за да няма победители и победени или за да може всички да са победители. В този план практическите стъпки за хармонизиране на интеграционните проекти следва да се превърнат във важен обединяващ елемент на глобалния дневен ред.“[24]   

От своя страна, шефът на руското Външно разузнаване Сергей Наришкин подчерта на Конференцията по международна сигурност в Москва на 24.04.2019, че „Ако Западът, воден от САЩ, не върви към укрепване на глобалните и регионалните формати, другите центрове на сила ще трябва да създадат глобално бъдеще без него!“[25]

 

*Институт за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на БАН

 Бележки:

 

[1] Shoji, Т. ASEAN Defense Ministers’ Meeting (ADMM) and ADMM Plus: A Japanese Perspective. In: NIDS Journal of Defense and Security, 14, Dec. 2013, р. 4. http://www.nids.mod.go.jp/english/publication/kiyo/pdf/2013/bulletin_e2013_2.pdf

[2] Фуцзян, Ли,  Цзиньша, Дэн,  И, Ли Дун. Отношения Китая с региональными интеграционными

объединениями: двусторонняя или многосторонняя дипломатия? В: Азиатско-Тихоокеанский регион: новый центр мировой политики и экономики? Москва: ИМЭМО РАН, 2017, с. 37

[3] Богатуров А. Великие державы на Тихом океане. История и теория международных отношений в Восточной Азии после второй мировой войны (1945-1995). М.: Конверт — МОНФ, 1997. (Введение) http://militera.lib.ru/research/bogaturov_ad/pre1.html

[4] Пак там (3. Региональная специфика структур стабильности. Формы стабильности и структурированность региональных отношений) http://militera.lib.ru/research/bogaturov_ad/02.html

[5] Abu-Lughod J. Before European hegemony. The world system A.D. 1250-1350. N.Y. Oxford, 1989

[6] Abu-Lughod J. Before European hegemony. The world system A.D. 1250-1350. N.Y. Oxford, 1989, рр. 34, 35, 355, 356

[7] Abu-Lughod J. Before European hegemony. The world system A.D. 1250–1350. N.Y. Oxford, 1989, р.  34

[8] Ibidem, 277-278

[9] Abu-Lughod J. Before European hegemony. The world system A.D. 1250–1350. N.Y. Oxford, 1989, р. 362

[10] Ibidem, 366-367

[11] Ibidem

[12] Ibidem, 368

[13] McKinsey Global Institute (MGI). Asia’s future is now. McKinsey & Company, July 2019, р. 3

[14] Ibidem, р. 4

[15] McKinsey Global Institute (MGI). Asia’s future is now. McKinsey & Company, July 2019, р. 3

[16] Khanna, Р. The Future Is Asian (Introduction: Asia First. Asia for Asians). NY: Simon & Schuster, 2019. 

[17] The Thickening Web of Asian Security Cooperation. Deepening Defense Ties Among U.S. Allies and Partners in the Indo-Pacific. RAND Corporation, 2019, р. xi.   

[18] Подготвителни консултации относно възможна зона за свободна търговия между ЕИС и Индия бяха проведени през януари 2018.

[19] Переговоры по соглашению о ЗСТ между ЕАЭС и Сингапуром завершатся в 2019 году. Евразийская экономическая комиссия, 15.11.2018, http://www.eurasiancommission.org/ru/nae/news/Pages/15-11-2018-5.aspx

[20] Лавров: РФ поддерживает интересе к Зоне свободной торговли с ЕАЭС. Евразийская экономическая комиссия, 10 августа 2017. http://eurasianinfoleague.com/azerbajdzhan/item/35978-lavrov-rf-podderzhivaet-interes-indonezii-k-zone-svobodnoj-torgovli-s-eaes.html

[21] Лисоволик, Я. Евразийский Экономический союз и АСЕАН: Оценка взаимодополняемости. Международные процессы, Том 15, № 3, 2017, с.  51,52

[22]  Yakunin, V. The Belt and Road Initiative as a new model for global inclusive development and solidarity. Dialogue of Civilizations Research Institute (DOC), 30. 04. 2019. https://doc-research.org/2019/04/the-belt-and-road-initiative-as-a-new-model-for-global-inclusive-development-and-solidarity/

[23] https://pogled.info/svetoven/nov-kitai-smenya-taktikata.104099

[24] Выступление и ответы на вопросы Министра иностранных дел России С.В. Лаврова на международном форуме „Примаковские чтения“, Москва, 11 июня 2019 года. РСМД,  12.05.2019.  https://russiancouncil.ru/analytics-and-comments/comments/vystuplenie-i-otvety-na-voprosy-na-primakovskikh-chteniyakh/?sphrase_id=29929418&fbclid=IwAR3Np1a_9b5St5-A82u8Ag-MLQrFMM9fhroJOYwygxmJ17IwoxEmX3XVxKs 

[25] Выступление директора Службы внешней разведки России Сергея Нарышкина. MCIS-2019. https://www.youtube.com/watch?v=LtZu8mRyEtc&feature=youtu.be