11
Пон, Ное
22 New Articles

Глен ДИЙСЪН: Тръмп задълбочи разцеплението между САЩ и ЕС

брой 5 2019
Typography

Австралийският външнополитически експерт Глен Дийсън е завършил международни бизнес и маркетингови стратегии в Университета на Сидни, както и международни отношения в Университета Макгуайър. Защитава докторската си дисертация в Амстердамския свободен университет. Той е научен сътрудник в Университета на Западен Сидни и професор във Висшето училище за икономика в Москва.

Дийсън е признат специалист по външната политика на Руската Федерация и геоикономическите измерения на европейската и евразийската интеграция. Сред по-известните му книги са: "Отношенията на НАТО и ЕС с Русия след колапса на Съветския съюз" (2015), "Руската геоикономическа стратегия за Голяма Евразия" (2017) и "Упадъкът на Западната цивилизация и възраждането на Русия: между "общност" и "общество"".'

Интервюто с проф. Глен Дийсън публикуваме с любезното съдействия на Eurasia Expert.

 

- Професор Дийсън, от икономическа гледна точка, в момента Русия се намира в сложна ситуация: от една страна тя е подложена на натиска на американските санкции, а от друга - с усилването на ролята на Китай на континента и в света, за нея е важно да не загуби значението си. Как би следвало да действа Москва в подобна ситуация?

- Проблемът на Русия е, че тя твърде дълго залагаше на асиметричното партньорство с Европа. Днес задачата на Русия в Евразия е да разнообрази своите икономически и политически връзки така, че да не зависи изцяло от която и да било държава или регион. Асиметричното партньорство демонстрира тенденция да се конвертира в политическо влияние. Предизвикателството пред Москва в евразийското пространство е да не допусне просто да замени зависимостта от Европейския съюз със зависимост от Китай. В момента Руската Федерация може да приеме икономическото лидерство на Китай в Евразия, но не бива да допусне китайска доминация в това пространство, тъй като то би направило стратегическото партньорство с него нереалистично. За целта, Русия следва да разнообрази икономическите си връзки в Евразия, включително развивайки партньорството си с Южна Корея, Япония, Индия, Иран и другите значими играчи на континента.

- Защо Москва не съумява да изгради наистина пълноценни отношения с Европа, особено сега, когато ставаме свидетели  на опитите на ЕС да стане по-независим от Съединените щати?

- Проблемът в отношенията между Русия и Европейския съюз е свързан стова, че след края на студената война така и не бе постигнато споразумение, което да гарантира на Русия място в Европа. Вместо това, Европа се ориентира към интеграцията си с помощта на НАТО и ЕС, които трябваше постепенно да обединят целия континент, с изключение на Русия. Именно тук се крие и източникът на противоречията, защото на Руската Федерация се налага да балансира тези експанзионистки импулси.

Дали Европа се нуждае от Русия в същата степен, в която Москва се нуждае от Европа? Това е фундаменталният въпрос, който следва да си зададем за да обясним съществуващото напрежение.

В отношенията между ЕС и Русия е налице определена взаимозависимост, но тя е асиметрична, тъй като Европа разчита на Русия по-малко, отколкото тя на Европейския съюз. Тоест, става дума за едно асимитрично, по дефиниция, партньорство, тъй като Европа разполага с колективния преговорен потенциал на 28-те страни членки на Съюза, който гарантира, че ЕС ще максимизира собствената си автономия и влияние, отказвайки в същото време това право на Русия.

- Какво се крие зад желанието на ЕС да създаде по-тесни връзки с непосредствените съседи на Русия. И може ли по някакъв начин да бъде преустановена тази "конкуренция на влиянията"?

- Опитите на Европейския съюз да развива отношенията си с непосредствените съседи на Русия, например в рамките на т.нар. Източно партньорство или с помощта на споразуменията за асоциация, целят да укрепят още повече преговорните позиции на ЕС в диалога му с Москва.

Решаването на този проблем е свързан с необходимостта или да се работи за формирането на общо европейско пространство, слагайки край на разделението на Европа, или пък държавите по западната граница на Русия да станат неутрални и да изпълняват ролята на "мек буфер" така, че Москва и Брюксел да прекратят споровете си за това, къде точно следва да бъдат прокарани границите в Европа.

През 2005 ЕС и Русия подписаха споразумение, предвиждашо осъществяването на стратегическо партньорство чрез формиране на четири общи пространства („пътни карти“): икономика; вътрешна безопасност и правосъдие; външна безопасност; наука и образование. То предполагаше, че страните ще хармонизират интеграционните си инициативи, касаещи най-близкото им обкръжение, за да не разделят континента.

Осъщественият с подкрепата на Запада преврат в Украйна обаче беше възприет от Русия като предателство към това споразумение, което принуди Москва да реагира. Наказание за руските действия в Украйна пък стана ограничаването на функциите на Русия в Съвета на Европа. Според мен, Москва не бива да плаща каквито и да било вноски в тази организация, докато не бъдат напълно възстановени правата и в нея. За възстановяването на сътрудничеството между Русия и ЕС в пълния му обем е необходимо отново да бъде възприет принципът за неутралния статут на Украйна, вместо Москва да бъде притискана да капитулира и да признае и приеме, че маршът на НАТО и ЕС към нейните граници ще продължи и занапред.

- Европа и САЩ все повече се отдалечават един от друг. Защо това се случва именно сега? Как, според вас, ще се развиват трансатлантическите отношения в бъдеще?

- Разцепленето между САЩ и ЕС започна още преди избирането на Доналд Тръмп, на фона на концентрирането на все по-голяма икономическа мощ на Изток. Тръмп обаче, очевидно задълбочи това разцепление. От времената на студената война насам, трансатлантическите отношения се определяха от това, че САЩ гарантираха сигурността на Европа срещу признанието на факта, че американското лидерство налага определени ограничения върху самостоятелността на европейските държави.

Днес и САЩ, и ЕС искат да променят характера на своите взаимоотношения. Вашингтон настоява Европа сама да плаща за собствената си сигурност, а пък европейците вече не искат да бъдат американски васали. САЩ настояват европейските им партньори да увеличат разходите си за отбрана и в същото време не крият възмущението си, че Европа купува руски газ и китайски технологии и поддържа връзки с Иран. Истината е, че съвременният свят става все по-мултиполярен, затова мисля, че Западът е обречен на фрагментация.

- Напоследък нараства глобалната роля на Китай. Какви са шансовете на Москва да формира равноправно партньорство с Пекин, предвид факта, че мащабите на техните икономики значително се различават?

- Дългосрочното партньорство между Русия и Китай зависи от това, дали те ще съумеят да нивелират асиметричната икономическа зависимост чрез диверсифицирането на връзките си. Заради мащабите на техните икономики обаче, Русия ще бъде по-зависима от Китай, отколкото обратното.

Асиметричната икономическа зависимост може да бъде конвертирана в политическо влияние, а Русия следва да съхрани своята политическа автономия. Затова дългосрочното и икономическо партньорство с Китай ще зависи от това, дали Русия ще съумее да свърже своята икономика с тази на други евразийски държави, тъй като "поставянето на всички яйца в една кошница" може да се окаже опасно. Нещо повече, Русия може да нивелира асиметрията в отношенията си с Китай чрез развитието на такива стратегически производствени отрасли, като енергетиката и селското стопанство, тъй като те по дефиниция формират зависимост.

- През последните години и в контекста на развитието на транспортните коридори Русия все повече акцентира върху Северния морски път. Как той би могъл да помогне на Москва да укрепи икономическата си мощ?

- Северният морски път играе важна роля за осъществането на руската амбиция за създаване на Голяма Евразия. Ключовата цел на проекта за Голяма Евразия е разнообразяването на икономическите връзки, чрез промяната на глобалните вериги на производствено-технологичните връзки и транпортните коридори.

Подобно на Китай и неговата инициатива "Един пояс, един път" (ЕПЕП), Русия също иска да развива нови транспортни коридори за да си осигури по-благоприятна позиция в глобалната икономика. Тя разполага с множество сухопътни коридори, но Арктика и предоставя отличен морски коридор, който е много по-къс от другите маршрути. Превозът на товари по него е по-сложен заради климатичната специфика, но със създаването на необходимата инфраструктура и предвид глобалното затопляне, Северният морски път може да се превърне в привлекателна алтернатива на другите стратегически маршрути. Още повече, че тази инфраструктура би могла да генерира положителни синергични ефекти за развитието на енергетиката, туризма, научните разработки, военните операции и т.н.

- Впрочем, Китай съще демонстрира активност в Арктика: от 2013 насам китайците са осъществили над 30 експедиции в региона  и инвестират сериозни средства за изграждането на инфраструктурата по арктическото крайбрежие на Русия. Как бихте коментирал това?

-  Сътрудничеството с Китай в Арктика би било по-симетрично партньорство за Русия, тъй като се осъществява на нейна територия. През януари 2018 китайците публикуваха първия си доклад за Арктика, като в него се говори за т.нар. "Полярен път на коприната", който да интегрира региона в суперпроекта "Един пояс, един път".

Интегрирането на Арктика в концепцията за Голямата Евразия е важно, защото дава възможност за развитието на един морски коридор, контролиран изцяло от Русия и Китай. Наскоро Китай си създаде геоикономически плацдарм в Италия, а "Полярният път на коприната" най-вероятно ще се превърне в северната врата на Китай в Европа. Впрочем, в Норвегия също се обсъжда евентуално участие в този проект, като някои местни експерти смятат, че в резултат от реализацията му Киркенес би могъл да се превърне в "северния Сингапур". Аз обаче не съм съгласен с това. Най-вероятно, цената ще се окаже прекалено висока, тъй като ще се наложи изграждането на прекалено много инфраструктурни обекти в голяма и слабо населена зона. Затова, за местното неселение, синергичният ефект няма да бъде кой знае какъв. Нещо повече, въпреки че в бизнес средите в Северна Норвегия има много привърженици на добрите отношения с Русия, от правителството в Осло, което продължава да транслира идеите на НАТО, чуваме откровено агресивна реторика, което затруднява изграждането на стратегически икономически връзки в Европейския Север.

За разлика от Норвегия, Финландия наскоро представи доклад, от който става ясно, че участието на странат в проекта за Северния морски път ще е твърде изгодно за нея. Затова ми се струва, че в крайна сметка Северният морски път ще свърже Мурманск с Финландия, а след това и с Естония, чрез тунела, който се планира да бъде изграден под дъното на Балтийско море, между Хелзинки и Талин.