2018

Четири десетилетия след инспирираната от Съветите през 1978 "априлска революция", трийсет години след изтеглянето на съветските части и 16 години след свалянето от власт на Движението Талибан и фактическата окупация на страната от САЩ и съюзниците им, въпросът за ситуацията в Афганистан и бъдещото му развитие продължава да си остава открит.

Провелата се на 28 и 29 юни 2018 в Брюксел среща на върха на ЕС закономерно беше посветена на последиците от мигрантската криза на континента и шансовете за преодоляването им.

СЪДЪРЖАНИЕ

България

П.Димитров, Между реализма и Брюксел: миграционният проблем в България през 2013-2017

Балканите

М.Димитров, Македонският геополитически възел и бъдещето на Западните Балкани

Европа

П.Григоров, Промяната в европейската политика на САЩ и необходимостта от нова стратегия на ЕС

Н.Петров, Бумерангът на мигрантската криза

Светът

С.Хайтов, Вашингтон се завръща в "задния си двор"

В.Чуков, Новият ислямистки проект: „Хурас ад-Дин” между автентичния алкайдистки джихад и външните фактори

Н.Стефанов, Геополитическият триъгълник Анкара-Тбилиси-Баку в контекста на стратегията на НАТО в Южен Кавказ

П.Георгиев, Афганистан: има ли шанс за излизане от задънената улица?

Геостратегия                             

А.Басевич, Безкрайната война на Америка

А.Фененко, (Не)възможният многополюсен свят

Д.Маджумдар, Укрепването на руската военна мощ

Геоикономика

Д.Станев, Европейският вектор на китайската геоикономическа експанзия

Геополитика & История

Й.Начев, Дълбоката държава

Идеи

Д.Евстафиев, Кризата на атлантизма: колко дълбоки са противоречията в рамките на "колективния Запад"

В.Павлова, Как се конструира бъдещето: прогнозите на западните мозъчни центрове

Книги

И.Начев, Транспортната революция на Балканите през "дългия ХІХ век"

Д.Барно, Н.Бенсахел, Войната в ерата на Четвъртата индустриална революция

Интервю

Професор Ричард Булиет за американската политика в Близкия Изток

Според мнозина анализатори, поне на пръв поглед, съществуващата в момента геополитическа ситуация в Южен Кавказ не изглежда особено логична.

След срещата на върха на НАТО, провела се на 11-12 юли 2018 Брюксел, повечето страни членки на ЕС очакваха с известни опасения, че на предстоящата си среща с Путин в Хелзинки президентът на САЩ Тръмп може да предприеме решителни стъпки за подобряване на отношенията с Москва.

Зоран Метер е сред най-известните хърватски геополитически анализатори. Дълго време ръководи международния отдел на националното седмично списание 7Dnevno. Метер е експерт по проблемите на Близкия Изток, Русия и постсъветското пространство. Той участва редовно в различни специализирани международни конференции. Автор е на стотици статии в различни хърватски и чуждестранни издания, както и на няколко книги.

На 28 февруари 2018 в социалните мрежи беше публикувано първото официално комюнике на нова сирийска салафитска групировка „Хурас ад дин“ („Пазители на религията”). То е озаглавено „Спасете домовете на мюсюлманите“.[1]

Западните Балкани остават най-уязвимата за външни намеси част на европейския континент и бъдещето им  ще окаже влияние върху цялостната линия за развитие на европейските държави. Регионът се пресича от важни транспортни оси – Паневропейскитe транспортни коридори №10 и №8, както и речната артерия Ротердам-Рейн-Майн-Дунав.

Getting Out from "In-Between": Perspectives on the Regional Order in Post-Soviet Europe and Eurasia, Edited by Samuel Sharap, Alyssa Demus & Jeremy Shapiro, 73 p., RAND Corporation, 2018

В началото на ХХІ век изглеждаше, че Латинска Америка, която през предходните две столетия с основание се смяташе за "задния двор" на САЩ, е на път най-сетне да се освободи от смазващото влияние на Вашингтон.

„Да влизат вече само толкова мигранти, колкото можем да интегрираме. Ако не го направим сега, хората няма да се успокоят. За другите желаещи обаче ЕС трябва да плаща, за да остават в горещите точки близо до родните си места“[1].

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Геополитиката е изградена на идеологически основи и е изправена пред преход от идеология към научнообоснована визия за бъдещото общество. Това е преход от борба за влияние и надмощие в международната политика към политика за оцеляване на човечеството. Този преход може да бъде неосъзнат и болезнен, налаган от обективни закономерности или осъзнат, целенасочен и ефективен.