Ричард Булиет е сред най-известните американски експерти по проблемите на ислямския свят. Той е роден през 1940 в Рокфорд, щат Илинойс. Завършва Харвардския университет, където получава и докторската си степен през 1967.
Булиет е професор по история в Колумбийския университет. Автор е на десетки книги, много от които са свързани с Иран. Сред най-известните измежду тях са "Ислямът: поглед от ръба" и "Ислямът и демокрацията". Освен това професор Булиет е съставител и издател на много сборници и енциклопедии, включително "Енциклопедия на съвременния Близък Изток" и "Земята и нейните народи: глобална история". Негови статии, посветени на проблемите в близкоизточния регион, редовно се появяват на страниците на The Guardian, New York Times International, and Süddeutsche Zeitung.
Интервюто с професор Ричард Булиет публикуваме с любезното съдействия на Eurasia Expert.
- Професор Булиет, в края на май държавният секретар на САЩ отправи ултиматум на Иран, заплашвайки го, че ще се сблъска с "най-суровите санкции в историята" (в началото на август санкциите влязоха в сила - б.р.). В отговор, иранския президент Рухани заяви, че "обогатяването на уран в страната" ще бъде интензифицирано. Много държави, определиха американското решение за излизане от ядрената сделка с Иран като грешка. Каква е вашата оценка?
- Тръмп реши ди изтегли САЩ от сделката по простата причина, че обеща да направи това на собствения си електорат. Истината обаче е, че по време на предизборната си кампания, той не беше наясно с много детайли на тази сделка, както и доколко тя се изпълнява от иранците. Днес е доста по-добре запознат с тях, но - предвид множеството текущи политически и правни проблеми, с които се сблъсква американският президент, той трябваше да "подгрее" ентусиазма на своите избиратели и, като цяло, да отвлече вниманието на американците от тези проблеми.
Затова не мисля, че обсебеността на Тръмп от тази сделка (която собствените му съветници оценяваха доста по-реалистично) може да бъде обяснена с нейното съдържание. В тази връзка ще припомня, че експертите в сферата на сигурността в целия свят, включително в САЩ и Израел, апелираха към президента да не излиза от споразумението. Мотивите на Тръмп, заради които той все пак реши да изтегли САЩ от "ядрената сделка", не са свързани толкова със сигурността, колкото с позиционирането на Иран като "враждебна и терористична държава".
Както е известно, мнозина произраелски настроени американски съюзници отдавна се опитват да лепнат подобен етикет на Техеран. Впрочем, към подобна позиции вече дълги години се придържат и произраелските неоконсерватори в самите Съединени щати. Корените на този феномен могат да бъдат открити във времената на Ислямската революция и окупацията на американското посолство в Техеран, както и в униженията, на които САЩ бяха подложени във връзка с вземането на техните дипломати за заложници. Мнозина американски политически лидери от онова време, все още не могат да простят случилото се на Иран. Освен това, същите тези политици са убедени, че в съвременния етап от световната история е недопустимо тази страна да бъде управлявана от ислямистко правителство, особено ако начело са мюсюлмански духовници.
Тук е мястото да напомня, че двайсет години след края на войната във Виетнам, в която загинаха 50 хиляди американци, САЩ възстановиха отношенията си с тази страна. Цели 40 години след ислямската революция обаче, отношенията с Иран все още не са възстановени.
За мнозина американски политици, тази страна си остава "парий". В тази връзка, започвам да мисля, че загубата на човешки животи и поражението се оказват по-малко вредни за самооценката на Съединените щати, отколкото нанесеното им от режима на аятоласите унижение.
- Какво означава подобно развитие за региона?
- Струва ми се, че ако всичко това се беше случило преди пет години, със сигурност щях да прогнозирам, че Иран ще се откаже от програмата си за обогатяване на уран. Но след като принц Мохамед бин Салман стана реалния лидер на Саудитска Арабия, се очертаха нови реалности. Принцът започна да провежда агресивна външна политика, включваша войната в Йемен, блокадата на Катар и формирането на многообещаващ алианс с Израел. На Тръмп определено му импонират тези агресивни възгледи и поведението на саудитския престолонаследник, тъй като съвпадат със собственото му "взривообразно" поведение във външнополитическата сфера.
И тъй като Саудитска Арабия може да осигури на Израел безопасен въздушен коридор за възможно нападение срещу Иран, вероятността от израелски военен удар в отговор на евентуално възобновяване на иранската ядрена програма, или дори при отмяна на сегашния контрол на МАГАТЕ от страна на Техеран, изглежда достатъчно голяма.
Саудитска Арабия и нейните съюзници от Персийския залив (ОАЕ и Кувейт) са много по-уязвими за евентуален ирански контраудар, отколкото самия Израел. Струва ми се, че те разчитат на военна защита от страна на САЩ. Това обаче, може да доведе до ангажирането на Съединените щати в една пълномащабна и продължителна война в региона.
- Според вас, дали Техеран ще се откаже от възобновяването на ядрената си програма?
- Не мисля, че иранското ръководство би могло, пък макар и чисто символично, да се откаже от възобновяването на своята ядрена програма. Това би означавало, че режимът на аятоласите се е поддал на силния външен натиск - нещо, което той в никакъв случай на би допуснал. Освен това, възобновяването на ядрената програма от страна на Иран би било популярна стъпка, тъй като гневът срещу американското вероломство и надутото поведение на Тръмп неизбежно ще продължат да нарастват и занапред.
В крайна сметка, за иранския режим ще е по-лесно да представи това напрежение като резултат от американската провокация. Особено, ако останалите участници в "ядрената сделка" продължат да се противопоставят на тактиката на "силната ръка" на Доналд Тръмп. Което пък означава, че дипломатическите преговори между Иран и тези държави ще бъдат от ключово значение.
В същото време, самият аз не изключвам, че Иран ще анализира внимателно и възможността да подобри условията на ядрената сделка с най-малки загуби за себе си. Обсъждането на тези въпроси може да се проточи доста дълго и да не приключи до края на президентския мандат на Тръмп. Което пък би могло да създаде условия, администрацията на неговия наследник да промени политиката на САЩ по отношение на Иран.
- Според вас, при какви обстоятелства Вашингтон може да възобнови ядрената сделка с Иран?
- Смятам, че първото, което следва да направят САЩ, е да подновят участието си в Съвместния всеобхватен план за действия и да работят за подобряване на отношенията с Иран. Но, докато на власт в страната продължава да се намира сегашното ръководство, начело с Тръмп, това просто няма как да се случи.
Тръмп смята, че на настоящия етап Иран следва да възобнови преговорите за пълен и постоянен отказ от разработването на балистични ракети и от подкрепата си за такива политически групировки, като Хизбула например, които Израел - меко казано - не харесва. Само че това е сън, който никога няма да стане реалност.
Възможна алтернатива на подобно развитие е войната, при това не само с Израел. На практика, Тел Авив не може да нанесе удар по ядрените обекти на Иран, ако самолетите му не преминат през въздушното пространство на Саудитска Арабия. Подобно развитие на събитията обаче може да провокира конфликт, който да ангажира и арабските държави от Персийския залив. А те, както е известно, разполагат с модерно въоръжение. В същото време обаче, техните армии, за разлика от иранската, нямат реален боен опит.
- А пред какви предизвикателства са изправени съюзниците на САЩ, които не подкрепиха решението на Тръм за излизане от "ядрената сделка". Ще ги засегнат ли новите американски санкции?
- Правителствата на европейските държави ще продължат да се придържат към условията на сделката, но много от техните банки и компании ще бъдат принудени да се подчинят на изискванията на САЩ, именно заради налаганите от тях санкции.
Русия и Китай са по-малко уязвими за американския санкционен натиск, затова не само ще останат в сделката, но и ще опитат да се позиционират като посредници за понижаване на напрежението, причина за което станаха действията на Тръмп. Това би могло да включва и преговори със Саудитска Арабия с цел тя да се откаже от сегашната си безразсъдна политика.
Ирак, Сирия и Афганистан пострадаха прекалено много от вътрешните войни и конфликти за да могат да играят значима роля в региона, макар че със сигурност ще продължат да обвиняват САЩ за ръста на напрежението в него. Що се отнася до Турция, Ердоган не одобри излизането на Вашингтон от сделката, освен това демонстрира положително отношение към Техеран. Това може да се окаже важен фактор при евентуално израелско нападение срещу Иран и вероятното участие на САЩ в него. Ердоган би могъл да забрани на американците да използват военновъздушната баща в Инджирлик например. Но, ако Тръмп промени сегашния и курс и склони да екстрадира в Турция предполагаемия организатор на провалилия се преврат в тази страна Фетхулах Гюлен, той вероятно би могъл да привлече Ердоган на своя страна.
- След като САЩ излязоха от "ядрената сделка" с Техеран, някои експерти заявиха, че американското нахлуване в Иран постепенно се превръща в реалност. Вие, самият също ли смятате така?
- Съединените щати не могат да осъществят военна интервенция в Иран, без да използват за целта територията и помощта на държавите, граничещи с ислямската република. Тези страни трябва да бъдат използвани като сборни пунктове, логистична база и източник на работна сила. Не вярвам обаче, че Ирак - с неговото шиитско правителство, Афганистан - с неговия вътрешен хаос, Пакистан - който е обект на нападки от страна на Тръмп (да не говорим, че президентът оряза американската помощ за тази страна), или пък Туркменистан и Азербайджан - които поддържат тесни връзки с Русия, биха предоставили на САЩ подобна възможност.
Освен това, да не забравяме Източна Турция, която - според признанията на самия Ердоган, продължава да е нестабилна заради присъствието на кюрдските военизирани групировки. Затова предполагам, че и Анкара няма да подкрепи сценария с американската интервенция в Иран. И тъй като нахлуването по море изглежда доста рисковано, защото политическите центрове на ислямската република са разположени прекалено далеч от брега, единствият възможен вариант остават въздушните удари. Те биха могли да нанесат големи щети, но не са в състояние да гарантират победата срещу 80-милиония Иран.
Тоест, макар че егото на Тръмп ще настоява за военна победа, президентът няма да се реши да стартира мащабни военни действия, ако не е сигурен, че победата може да бъде постигната с минимални загуби. В същото време, евентуална израелска атака би могла да въвлече и САЩ във военни действия срещу Иран. При това американските генерали ще се стремят войната да се води на ограничена територия, но егото на Тръмп може да доведе до ескалиране на напрежението и разширяване на географията на бойните действия.
