От Европа към Еврабия: миграцията като инструмент на глобализацията

С това понятие се обозначават перспективите за развитие на Европа с оглед на мощната мюсюлманска имиграция на континента.

В момента броят на мюсюлманите, които живеят в Европейския съюз, е над 16 милиона души (по официални данни, истината обаче е, че той отдавна е надхвърлил 20 милиона), при положение, че цялото население на ЕС е 500 млн. В обозримо бъдеще се очаква мюсюлманската общност на територията на Съюза да продължи да нараства.

И така "Еврабия" означава пълната промяна и трансформация на целия европейски континент в нещо съвършено различно. Тази промяна несъмнено ще повлияе върху демографските показатели на Европа. Ще промени начина, по който тя възприема собствената си история и култура, своята цивилизация, своите закони и институции, своята политика и съвкупността от всички онези елементи, които формират нейното настояще и обуславят бъдещето и.

Съдейки по всичко, Европа - предвид ниския коефициент на раждаемост на коренното население, в сравнение с този на арабско-мюсюлманските имигранти, може да загуби своята идентичност още в рамките на следващите няколко десетилетия. Както впрочем и своята свобода и гражданските права на населяващите я коренни народи. Проблемът е, че когато европейските мюсюлмани достигнат определена "критична маса", те ще могат да претендират за "интегрирането" на нормите на шарита в различните национални правни системи. А, както е известно, шариатът включва предписания, определящи убежденията и формиращи религиозната парадигма и нравствените ценности на мюсюлманите, които по никакъв начин не могат да бъдат отнесени към немюсюлманите.

Тук е мястото да отбележа, че политическата недалновидност на управляващите в Европа елити е сред най-важните причини за ширещия се в момента евроскептицизъм сред народите на континента.

За съжаление, през новото хилядолетие, в хода на проникването на исляма в Европа, станахме свидетели не на среща, а на сблъсък между европейската и ислямската цивилизации. Всъщност, това беше неизбежно, тъй като откритият характер на съвременното европейско общество не препятства, а по-скоро стимулира имиграцията на хора от целия свят. В същото време, измежду всички останали неевропейски култури, именно ислямската бе тази, която можеше да влезе в директен сблъсък с европейската култура.

Причината е, че ислямът не е просто религия, като християнството или будизма, а представлява своеобразна "политическа религия". И, ако вярваме, че след като ликвидираме лидерите на екстремистите и разгромим Ислямска държава и Ал Кайда, ще сложим край и на т.нар. джихад, дълбоко се заблуждаваме.

Апологетите на исляма твърдят, че понятието "джихад" не се изчерпва само с воденето на война, а в своя по-широк смисъл означава постоянен стремеж и усърдие във всичко, което съдейства за тържеството на идеалите на ислямската религия. Впрочем, следва да обърнем внимание и на друг важен елемент на исляма - т.нар. "даваат" (т.е. ислямизацията на "неверниците"). "Даваатът" няма нищо общо с мисионерската или хуманитарна активност сред вярващите. На практика, той представлява реална политическа сила, работеща за ислямизацията на държавата, в която действа. Целта на "даваата" не е спасяването на душите, а (в рамките на политическия проект, какъвто всъщност представлява ислямът) "промяната на обществените институции и замяната им от шариата".

Невъзможната мултикултурна общност

На практика, Европа въобще не е готова да изгради тази идеализирана мултикултурна и многонационална общност, която изглежда толкова привлекателна на теория и за която толкова се говореше през последните години на континента, включително у нас, в Италия. Според мен, причините за това са две.
На първо място, Европа не може или не иска, а може би вече не е в състояние, да остоява своите културни корени, поради което рискува скоро да загуби собствената си идентичност. Тоест, да се лиши от онази съвкупност от качества и постижения, които и позволиха да достигне едно толкова високо ровнище и да заеме достойно място в света.

Основният проблем е, че Европа се отрече от християнските си корени и в момента преживява процес на духовна деградация. Отказвайки се от своята религиозна и културна идентичност, европейците възприеха "антиценностите" на либерализма и индивидуализма. Тези идеи обаче са чужди не само на Европа, но и на самата човешка природа до такава степен, че съпротивлявайки се срещу тях, хората често се поддават на нихилизма или пък започват да търсят алтернативни идеологии. Така например, мюсюлманите от второ и трето поколение, които от десетилетия живеят в Европа, по правило, се обръщат към радикалния ислям.

Знаем, че стотици (ако не и хиляди) радикални ислямисти от Европа заминаха да се сражават в Сирия на страната на Ислямска държава (ИД). И това не е само политически, но и социално-психологически проблем. Защото, въпреки че тези хора са родени в Европа, мнозина от тях се чувстват маргинализирани. Те усещат недостатъците на либералната система и започват да търсят нови политически утопии. Промяната в съзнанието им, променя и тяхната способност да възприемат заобикалящата ги действителност: варварството започва да им изглежда героизъм, мракобесието - откровение, а военните успехи на Ислямска държава - доказателство за силата на нейната идеология. Защото ИД е на първо място идеология, която при това изглежда твърде привлекателна в очите на мнозина европейски мюсюлмани.

На второ място, в течение на няколко десетки години Европа, поне според официалната версия, дори стимулираше имиграцията от мюсюлманските държави, опитвайки се да разреши своите социално-икономически проблеми. Бяха предприети опити за интеграцията на мюсюлманите в европейското общество, което - както се смяташе - би могло да помогне за сближаването между мюсюлманите и коренните европейци.

Въпреки това, интеграцията се провали. Идеята за мултикултурализма, лансирана от европейския политически елит, не сработи. Напротив, миграционният поток в Европа се оказа своеобразен "троянски кон". Отварянето на вратите на континента за тази "орда" е истинска лудост. Това е капитулация. Това е етноцид.

Що се отнася да концепцията за "етноцида", ще припомня, че в своето изследване за етническите корени на нациите (Ethnic origin of nations) покойният британски антрополог Антъни Смит твърди, че в някои случаи външният натиск, наслагвайки се върху определени вътрешни промени, води до такива радикални трансформации в самото качество на етническата група, че може да се говори за "етноцид".

В този случай, най-важната, определяща причина за културната мутация е демографската мутация. Новопристигналите притискат "аборигените" както физически, така и културно, ерозирайки устойчивите древни "мито-символични" комплекси, съществуващи в старото европейско общество. Когато тези промени са толкова мащабни, че водят да разрушаването на предишните локални етнически форми и традиции, можем да говорим за окончателно "разтваряне" на стария етнос или за етноцид.

Европейците се надяваха, че пристигащите на континента мигранти ще намерят идеите за демокрацията, толерантността, плурализма и равенството на всички граждани (независимо от техния пол, расова или религиозна принадлежност) пред закона за привлекателни и заслужаващи подкрепа и, че ще заимстват тези ценности с искрено въодушевление. Само че това не се случи.

Имигрантите не само че не възприеха европейските ценности, а точно обратното - те ги използваха в ущърб на самите европейци: имигрантите получиха редица привилегии, недостъпни дори за най-нуждаещите се слоеве от местното население в страни като Италия например. Това социално противоречие, т.е. несправедливото разпределяне на правата и задълженията, се превръща днес с мощен стимулатор на масови безредици и хаос.

Провалът на интеграцията

И така, интеграцията се провали. Както е известно, тя по дефинициа предполага двустранно движение, т.е. постоянно взаимно сближаване. Тя се базира на взаимното уважение. Къде обаче е уважението от страна на пристигащите в Европа мигранти? Те не демонстрират желание да възприемат европейските ценности и култура. И то въпреки, че получават всичо, които би могло да им предложи европейското общество: социални привилегии, както и правото и възможността да изповядват свободно собствената си религия (достатъчно е да си припомним, колко джамии бяха изградени в цяла Европа през последните десетилетия). От тяхна страна обаче не виждаме никаква благодарност. Затова пък е налице очевидната деградация на европейските градове, социална агресия и прояви на насилие спрямо европейските жени. Повишаването на нивото на престъпността най-добре илюстрира състоянието на новата "мултикултурна" Италия.

Във всички публични дискусии относно мигрантите не се споменава най-важното: пълното отсъствие на европейската култура (в моя, конкретен случай, на италианската). Пристигащите в Европа мигранти не я усвояват, всъщност те просто отказват да го сторят.

Става дума за вековни традиции, начин на обличане, уважение към изкуството и архитектурата, привързаност към традиционния начин на живот, дори за кулинарни предпочитания. Всичко това бива категорично отхвърлено от тази "орда". Те не искат и не възнамеряват да проявят елементарно уважение към държавата, в която са дошли. Да вземем отново за пример Италия, която е уникална страна, чиито постижения в сферата на културата и изкуствата действително могат да се смятат за културно наследство на цялото човечество.

Дори и второто поколение мигранти обаче, се оказват неспособни да се впишат в италианския начин на живот. Затова пък е достатъчно само едно поколение за да бъде разрушено всичко, градено през многовековната ни история и което вече няма как да бъде възстановено...

През последните четиридесет години Европа е буквално обсебена от един политически и икономически проект. Същността и основната цел на този проект е замяната на самата културно-антропологична европейска реалност с друга, "по-податлива" на външно влиняие. А авторите на този необявен проект са финансово-икономическите манипулатори на глобализацията. Крайната им цел пък е практическата реализация на идеята за глобализацията, т.е. създаването на "общо световно управление". Което означава и налагането на общ поведенчески модел на всички нации на планетата: с общ език, обща религия (не някоя от традиционните религии, а религията на пазара) и обща валута, а също формирането на една, единствена и обща за всички идентичност и една, единствена култура...

Както посочва руският геополитик професор Александър Дугин обаче, човекът не е универсален, а плуралистичен, т.е. всеки отделен индивид се различава по нещо от останалите. В природата не съществуват индивиди, лишени от свой собствен кръг, своя религия и традиции. Подобен индивид може да съществува само като концепция, т.е. като нихилистична идея.

Преди няколко години американският политолог професор Кели Грийнхил осъществи мащабно изследване, резултатите от което бяха обобщени в книгата и "Оръжието на масовата миграция: депортация, принуда и външна политика" (1). Преди това, през 2008, част от него беше публикувана в специализираното списание Civil Wars (2). Според Грийнхил, няма никакво съмнение, че в лицето на масовата миграция сме изправени пред ново, нетрадиционно оръжие.

Когато говорим за ислямизацията на Европа, следва да имаме предвид и идеята за "глобалното село" - понятие, лансирано от канадския културолог проф. Маршал Маклуън (1911-1980) в книгата му "Галактиката на Гутенберг: създаването на печатащия човек" (3).

Както е известно, имиграцията е пряко следствие от глобализацията, принуждаваща народите от Третия свят да емигрират от своите страни заради глада и, най-вече, в търсене на икономически просперитет в държави от Запада, представяни като своеобразен "земен рай".

Самият аз съм убеден, че идентичността е интегрален елемент на човешката личност. Тя е вътрешен компонент на нас, самите, от който е невъзможно да се откажем. Тогава, защо ни предлагат да го направим? Защо трябва да късаме парчета от себе си? И, какво точно ще получим в замяна?

Ако се задълбочим в този проблем, ще видим, че в дискусиите за евентуалната бъдеща ислямизация на Европа (т.е. завоюването и от Исляма с помощта на миграционните потоци) никога не се акцентира върху причините, поради които европейският политически елит подкрепя този имиграционен процес.

Всъщност, за западно-атлантическия политико-икономически елит, крайната цел на трансформацията на Европа е превръщането и в т.нар. melting-pot (т.е. "котел за претопяване"), по американски модел. В тази Европа ще съществуват паралелно различни етнически групи (с типичните си квартали-гета и съпътстващите ги обществени проблеми, породени от бедността, криминалната престъпност и междуетническите сблъсъци), лишени от каквато и да било култура и традиции. На практика, крайната цел е създаването на индивид, представляващ идеалния безличен "потребител", манипулиран и използван именно, защото е лишен от най-фундаменталната част от своята природа.

Ето защо мюсюлманската маса се оказва толкова важна и беше насочена към Европа. Крайната цел на проекта за глобално господство не е просто ислямизирането на Стария континент, а разрушаването на онова, което наричаме европейска идентичност, т.е. онази Европа, която е люлката на дълбоко вкоренените традиции и ценности.

Какво бъдеще очаква Европа

И така, какво ще е бъдещето на Европа? Нима тя скоро ще се превърне в "Еврабия"? Опасявам се, че да! Демографията е математика, а математиката е точна наука. Въпреки това, не мисля, че Европа толкова лесно ще стигне до тоталното унищожаване на идентичността на населяващите я народи под натиска на имигрантското нашествие. Рискувайки да бъда обявен за прекален песимист, смятам, че че континентът ни скоро ще се превърне в бойно поле на мащабен цивилизационен сблъсък. На картата на Европа няма да се появят ясни фронтови линии, а вместо това ще станем свидетели на множество периодично избухващи конфликти в различни точки на континента, така че европейската карта ще заприлича на леопардова кожа. В хода на тези конфликти, цели области все по-често ще започнат да излизат извън контрола на държавните органи и централното правителство.

Преди доста години, през 2000-та (т.е. още преди 11 септември 2001), кардинал Джакомо Бифи (1928-2015) разсъждава за случващото се по онова време в Европа. Много от думите му днес звучат като сбъднато пророчество. Според Бифи: "Европа или отново ще стане християнска, или ще стане мюсюлманска. Струва ми се обаче, че онова, което със сигурност няма бъдеще, е т.нар. "култура на небитието", т.е. неограничената свобода без съдържание и скептицизмът, възхваляван като интелектуална "печалба". Печалба, която очевидно се оказва доминираща за съвременните европейски народи, които са богати на средства, но бедни на истини. Тази "култура на небитието" (поддържана от хедонизма и либералната ненаситност) няма да може да се противопостави ефективно на идеологическата атака на исляма, която е неизбежна. Само възраждането на християнството като единствения път за спасение за човека, само възкресяването на древната душа на Европа, може да предложи друг резултат от тази неизбежна конфронтация" (4).

За съжаление, днес в Европа, нито т.нар. "светски европейци", нито дори християните осъзнават неизбежната катастрофа. Първите всячески пречат на дейността на Църквата и не забелязват, че по този начин тотално ерозират най-силното вдъхновение и най-ефективната защита на западната цивилизация и нейните ценности: рационалността и свободата. На свой ред, вярващите европейски християни, съзнателно потискайки у себе си осъзнаването на горчивата реалност, предпочитат елементарния "диалог" с "другите култури", без да съзнават, че така всъщност подготвят собствената си гибел.

Бележки:

1. 1. Bat Ye'or, Eurabia: The Euro-Arab Axis, Fairleigh Dickinson University Press, 2005
2. Kelly M. Greenhill, «Weapons of Mass Migration: Forced Displacement, Coercion, and Foreign Policy», Cornell University Press, 2011
3. https://www.belfercenter.org/publication/strategic-engineered-migration-weapon-war
4. Marshall McLuhan , The Gutenberg Galaxy: The Making of Typographic Man, University of Toronto Press, 1962
5. http://whispersintheloggia.blogspot.bg/2007/02/biffi-its-whats-for-preaching.html

* Авторът е д-р по антропология, научен сътрудник в Института за изследвания в сферата на геополитиката и приложните науки в Рим и редактор в италианското списание Geopolitica