Рецесията, като предвестник на глобална икономическа криза

брой2 2008
Typography

Напоследък, практически във всички части на света, включително и в България, се наблюдава тревожно високо ниво на инфлация (която, по традиция, е сред най-сериозните проблеми пред политиците), като следствие от дестабилизацията на световните кредитни пазари. Опасенията, свързани с инфлацията, едва ли щяха да са чак толкова големи, ако инвеститорите не се опасяваха, че САЩ могат да бъдат поразени от дълбока икономическа криза. Защото подобно развитие вече изглежда съвсем реално. През октомври 2007 потребителските цени в Съединените щати нараснаха с 3,5%, във Великобритания – с 2,1%, а в Еврозоната – с 2,6% (като през ноември този показател се повиши до 3%). В Германия пък, инфлацията би всички рекорди от последните над десет години. През миналата година, ръстът на цените в Китай беше 6,5%, бързо растат те и на останалите развиващи се пазари. Като причината е една и съща – нарастващите цени на хранителните продукти и енергоносителите, стимулирани от растящото търсене от бързоразвиващите се държави. Китай, Индия и ред други страни, спадащи към тази категория, са на такъв етап в развитието си (чиито темпове са наистина стремителни), характерна за който е огромната нужда от ресурси – петролът и металите са все по-необходими за енергийната индустриализация и урбанизация, а млякото и месото са компоненти на новите диети. Според повечето прогнози, икономическият ръст на Китай през 2008 ще бъде 10%, а на Индия – 8%, при това на фона на все по-тежките условия за предоставяне на кредити.

Цените на енергоносителите растат вече от няколко години насам. Що се отнася до ръста в цените на хранителните продукти, това е сравнително нов феномен, който започна да набира обороти едва през 2006: тогава в Европа скочиха цените на млякото и млечните подукти, в САЩ – на говеждото, а в Китай – на свинското месо. Мнозина икономисти смятат, че е налице взаимодействието на два феномена: високите цени на петрола карат фермерите да използват част от земите си за производство на биологично гориво, което, на свой ред, ограничава площите за производство на хранителни продукти. Буквално в целия свят, в централните банки се водят остри дискусии, дали този стремителен ръст на цените на хранителните продукти и енергоносителите ще продължи още дълго и, какво следва да се предприеме в тази връзка (ако въобще следва да се вземат някакви мерки). Според професора от Харвардския университет и бивш водещ икономист на Международния валутен фонд (МВФ) Кен Рогоф: „налице са структурни промени във взаимнните връзки на историческите цени на суровините, което пък може да доведе до промени в съотношението между общата и чистата инфлация”. Както е известно, общата инфлация включва цените на храните и енергоносителите, а чистата – не.

На свой ред, Администрацията на американския Федерален резерв предполага, че темповете на инфлация при цените на хранителните продукти и енергоносителите ще спаднат, през следващите две години (2008 и 2009), до равнище, което няма да надвишава общата инфлация. Тъкмо поради това, повечето представители на Резерва продължават да смятат чистата инфлация за базов показател за ръста на цените и не смятат, че може да се наложи сдържането на инфлацията при останалите стоки много под целевото равнище. Всъщност, в самия Федерален резерв също текат ожесточени дискусии по този повод. В едно от последните си изказвания, президентът на поделението на Резерва в Далас Ричард Фишър предупреди, че цените на храните и енергоносителите „могат да се окажат доказателство за наличието на дългосрочен структурен инфлационен натиск”. Мнението се споделя от мнозина официални представители на други централни банки, които предполагат, че цените на хранителните продукти и енергоносителите ще нарастват, през следващите години, с по-бързи темпове, отколкото тези на останалите стоки. Извън САЩ, ръководителите на повечето централни банки, включително Европейската централна банка, придават особено значение на равнището на общата инфлация, т.е. онази, която отчита цените на храните и енергоносителите, и се отнасят с голям скептицизъм към тезата, че умерената чиста инфлация е сигурен признак за бъдещите инфлационни тенденции.

Ако виждането на Федералния резерв на САЩ е правилно, тези централни банки, вероятно, оценяват бъдещите ценови трендове прекалено песимистично и излишно втвърдяват монетарната си политика. В противен случай, политиката на самия Федерален резерв може да се окаже прекалено „мека”. Въпреки различията обаче, ръководствата на всички централни банки са загрижени от следното обстоятелство. Колкото повече цените на храните и енергията съдействат за ръста на общата инфлация, толкова по-голяма е вероятността, че инфлационните очаквания могат да се отразят върху ежедневния процес на вземане на решения от различните физически и юридически лица. Което пък ще доведе до повишаване общото равнище на цените на всички стоки и услуги. „Уважението и доверието към централните банки е огромно, но то следва да се запази” – отбелязва водещият икономист на инвестиционната банка Goldman Sachs Джеймс О ' Нийл – всъщност, не може да се изключи възможността първото десетилетие на ХХІ век да ни донесе криза, от типа на онази през 70-те години на миналото столетие”.

Опасността, че високите цени на хранителните продукти и енерегоносителите могат „да си прокарат път” в общата ценова динамика, нараства и благодарение „заслугата” на световните централни банки за съхраняване контрола над инфлацията през последните години. През 2006, инфлацията на потребителските цени надмина своята фактическа, или предполагаема, цел в редица от най-значимите световни икономики, включително в САЩ (3,3%), Еврозоната (2,2%) и Великобритания (2,3%), както и в редица развиващи се държави, включително в Индия. Само Япония, „застинала” на стадия на умерената дефлация, най-вече, заради вътрешните си проблеми, наистина не зависи от проблемите с ръста на цените.

Управителите на централните банки са загрижени, че след няколкото години на стремителен ръст, високите темпове на използване на производствените мощности и ниското ниво на безработица в целия свят могат да съдействат за нарастване влиянието на високите цени на храните и енергията върху общите искания за повишаване на работната заплата и ценовия натиск.

Според водещият икономист на инвестиционната банка JP Morgan Дейвид Хенсли, степента на използване на производствените мощности в световен мащаб, „вече в продължение на десет и повече години е достигнала (или, почти достигнала) максималните си показатели”, докато лихвените проценти (отново в световен мащаб) едва се доближават до исторически средното си равнище. С други думи, в миналото, когато възможностите им не бяха достатъчни, централните банки смятаха за необходимо да втвърдят монетарната си политика за да държат инфлацията под контрол. В основата на монетарната политика е бъдещото развитие на икономиката, а не сегашното и състояние. Тоест, въпросът е, колко значителни ще бъдат последиците от кредитната криза за световния икономически ръст, като цяло, и за всеки икономически регион, в частност. Ако темповете на забавяне на ръста започнат стремително да спадат във всички водещи световни икономики, или пък само в някоя от тях, нивото на безработицата също ще спадне, а използването на производствените мощности ще нарастне, което пък ще ограничи възможностите за по-нататъшно нарастване на инфлацията. При такава конюнктура, целите на монетарната политика в индустриално развитите и в развиващите се страни се оказват различни.

Развиващите се пазари, мнозинството от които избегнаха първоначалните последици от следвоенната кредитна криза, би трябвало да се тревожат най-вече за темповете на инфлация. Стига разбира се, спадът в САЩ и останалите развити държави, да не бъде прекалено рязък. Засега, както отбелязва водещият икономист на британската банка HSBS Стивън Кинг, „вниманието на хората в развиващите се държави е изцяло приковано към темповете на инфлация, икономическия бум и излишъка на парични средства”. Основният проблем на тези страни е, че политиката им в сферата на на паричното обръщение и кредитите затруднява управлението на инфлационния риск.

За развитите индустриални икономики на САЩ и Европа, които са подложени на прякото влияние на кредитната криза, инфлационната опасност има по-многостранен характер. Монетарните политики са длъжни да преценяват степента на риска, който могат да си позволят при намаляване на лихвените проценти за да се неутрализира влиянието на кредитните ограничения върху икономическия ръст, при все още високо равнище на инфлация. Тази преценка е наистина сложна задача, защото никой не знае, колко важни за ръста ще се окажат последиците от кредитната криза.

Инвеститорите все повече се опасяват и от икономическия спад в САЩ. По всяка вероятност, това би сложило край на тревогите за инфлацията. Само че, според основния сценарий на Федералния резерв, икономическият ръст ще бъде възстановен през 2008, а нарастването на нивото на безработица ще се окаже незначително, което ще доведе само до незначителен спад в икономиката на страната. Висока степен не неопределеност съществува и по отношение на последиците от крайно неприятната кредитна криза във Великобритания и Еврозоната. Като цяло, финансовите стратези, не могат да прогнозират какъв обем от резервни мощности ще бъде освободен в резултат от нея. Би им било по-лесно, ако не се тревожеха толкова от високите цени на храните и енергията, но те не са такъв тип хора. Както отбеляза по този повод един известен западен икономист: „Това е отмъщението на развиващите се пазари. Те правят всичко възможно за да запазят твърди цени на петрола. Именно те поддържат инфлационния натиск и пречат за намаляването на лихвените проценти от Федералния резерв”. Рискът от неблагоприятни последици, в световен мащаб, нараства заради отслабването на долара и на финансовите вериги, посредством които (чрез своите обвързани към долара валути) са свързани помежду си повечето развиващи се пазари. От началото на кредитната криза, стойността на долара рязко спадна, в сравнение с другите, свободно плаващи, валути, което съдейства за ръста на цените на петрола и останалите суровини, които са в долари, но се купуват по целия свят. Федералният резерв е обезпокоен от това, че при прекалено агресивно намаляване на лихвените проценти, доларът още повече ще отслабне, повишавайки цените на петрола, а заедно с това и инфлацията в САЩ. Междувременно, в процеса се намесиха и мнозинството развиващи се пазари, само за да се убедят, че собствените им валути падат, почти паралелно с долара. Което пък е поредния стимул за още по-бърз икономически ръст и повишава риска от прекалено ускоряване на икономическото развитие. Обвързвайки валутите си с долара, тези икономики, на практика, импортират валутната политика на САЩ, разполагайки с твърде ограничени възможности да я регулират. „Американската политика е разработена в съответствие с вътрешните условия и спецификата на САЩ – подчертава членът на Американския предприемачески институт и бивш водещ икономист на Федералния резерв Винсънт Рейнхарт – в световен мащаб, инфлационният риск е свързан с това, че много страни, които са решили да обвържат валутния си курс със стабилността на долара, ще бъдат принудени да провеждат неуместно мека (за тяхната специфика) монетарна политика”.

Учудващо е, че развиващите се пазари още не са пострадали от високата инфлация. Въпреки това, както твърди професор Кен Рогоф, ако властите в развиващите се държави не втвърдят монетарната си политика още сега, само след една-две години общата инфлация може да стане неизбежна. В резултат, на някои развиващи се страни ще се наложи просто да изхвърлят на боклука, обвързаните си с долара валути. Освен това, пренасянето на меката монетарна политика на САЩ в бързо развиващите се пазари ще доведе до мощен ръст на търсенето на хранителни продукти и енергоносители, което пък ще засили ръста на цените им по целия свят. В същото време, рязкото отслабване на американския долар по отношение на еврото, британската лира и канадския долар, ще има противоположния ефект, включващ намаляване на риска от инфлация в тези страни, но за сметка на още по-голямото отслабване на икономиката им. В противовес на световните инфлационни рискове, тук има и положителен момент: очевидната стабилност на инфлационните очаквания навсякъде по света, въпреки прекалено високите, през последните години, темпове на фактическата инфлация. В краткосрочна перспектива обаче, инвеститорите и заетите в производството могат неправилно да изтълкуват подобен ход на събитията, също както стана през 70-те години на миналия век. Но, в по-далечно бъдеще, устойчивото повишаване на инфлацията е възможно и без нарастване на инфлационните очаквания.

Сравнителната стабилност на ифлационните очаквания е от огромно значение днес. Защото, ако човек не очаква висока инфлация в бъдеще, няма да я отчита и когато обсъжда заплатата си, или пък цените в магазините, което значително намалява риска от непрекъснат ръст на базовата инфлация. Достатъчно надеждни оценки на инфлационните очаквания обаче са възможни само в индустриално развития свят. В САЩ например, дългосрочните очаквания (както сочат цените на пазара на облигации) рязко се повишиха след намаляването на лихвения процент, през септември 2007, с половин пункт – което пък ни напомня, че стабилните очаквания не бива да се приемат като нещо сигурно. И все пак, в дългосрочна перспектива, инфлационните очаквания в САЩ, Еврозоната, Великобритания и Япония, както изглежда, са съвсем устойчиви, въпреки ръста на цените на хранителните продукти и енергоносителите. Що се отнася до заплатите, техният ръст може да се приеме за умерен във всички държави, без оглед на засиленото търсене на работна ръка. Понякога е налице бум на инфлационните очаквания, както например, през миналата 2007 във Великобритания, но той обикновено бързо отминава. Според Джеймс О ' Нийл от Goldman Sachs , определена заслуга за това имат централните банки: „фактът, че те се безпокоят за инфлацията, частично обяснява и липсата на такава”.

Много по-сложно може да се измерят инфлационните очаквания на развиващите се пазари. Макар че няма кой знае колко доказателства за появата на инфлационна спирала в развиващия се свят. Както отбелязва водещият икономист на МВФ Саймън Джонсън: „според мен, темповете на нарастване на очакваната инфлация, в световен мащаб, не бяха особено високи”. Този факт е още по-забележителен, имайки предвид, че в бедните държави хранителните продукти формират много по-голям дял от общите разходи, отколкото в богатите, което пък означава, че за работещите там е много по-трудно да издържат на повишаването на цените, без то да се компенсира от повишаване на заплатите им. В повечето страни на планетата темповете на нарастване на чистата инфлация, с изключение на хранителните продукти и енергоносителите, са сравнително умерени, което не би могло да се каже за бързо растящите икономики, като например тези на Саудитска Арабия или дори на Китай, където в края на миналата 2007, месечната чиста инфлация беше 1,1%. Ако инфлационните очаквания останат умерени, а цените на храните и енергията се задържат на нива, малко по-високи от средното, общата инфлация в редица страни може да изчезне сравнително бързо.

В крайна сметка, водещите се напоследък остри дискусии в централните банки (макар и да засягат най-вече проблемите на общата и чистата инфлация) очертават рамките, в които очевидната стабилност на инфлационните очаквания може да се използва за активно намаляване (пък дори и временно) на лихвените проценти, в отговор на всевъзможните заплахи за икономическия ръст. Най-вероятно, в САЩ и Европа, забавянето на ръста ще продължи да се съпровожда от силна инфлация (нещо подобно на „стагфлацията” от 70-те години на ХХ век). Така, инфлацията на потребителските цени в САЩ може да стигне 4%, докато икономическият ръст да не надхвърли 1%, особено ако се запази тенденцията за повишаване цените на петрола. Ако в така очерталата се ситуация инфлационните очаквания излязат извън контрол, последиците могат да бъдат твърде печални.

Но, при запазване стабилността на инфлационните очаквания, перспективата за следващите една-две години, най-вероятно, ще се окаже съвършено различна. Светът действително е заплашен от нисък икономически ръст и висока инфлация, но това едва ли ще бъде съпроводено и от продължителна стагфлация в големите страни. Последният сценарий е възможен, само ако икономиките на САЩ и останалите индустриално развити държави отслабнат дотолкова, че не могат да си гарантират вече никакъв ръст, макар и да съхранят способността си да сдържат бума на развиващите пазари и повишаването на цените на основните стоки.

Такова равновесие обаче никак не е устойчиво и едва ли ще се запази, дори и през настоящата 2008. Сред възможните развития на ситуацията е рязкото икономическо отслабване на САЩ и Европа. В този случай, на развиващите се пазари ще се очертае известно забавяне на темповете, което пък ще обуслови намаляване на цените на стоките. Възможно е, последните колебания в цените на петрола да се окажат признак за това, че нещата в света са тръгнали именно в тази посока. В противен случай, оздравяването на основните развити икономики може да започне още през пролетта на настоящата 2008, не без помощта на поредното намаляване на лихвените проценти, като в този случай на централните банки по целия свят ще се наложи светкавично да концентрират вниманието си върху ценовия натиск. Тоест, както отбеляза един от водещите монетарни стратези на САЩ: „съвсем скоро ще ни стане ясно, за какво точно следва да се тревожим повече - дали за икономическия ръст, или пък за инфлацията”

* Българско геополитическо дружество

{rt}