24
Съб, Авг
4 New Articles

Африканското бойно поле на Ал Кайда

брой6 2007
Typography

През април 1991, по инициатива на водача на суданските ислямисти Хасан ал-Тураби, в Хартум се проведе т.нар. „Ислямско-арабска народна конференция” (ИАНК), обединила радикални ислямисти от над петдесет държави по света. Западните медии веднага я кръстиха „Зеления интернационал”. Нейна, официално заявена цел, стана формулирането на глобален план за действия срещу Запада. Сред поканените лично от Ал-Тураби е и Осама бин Ладен, който в продължение на няколко години оказва финансова подкрепа за организацията. В началото на 90-те, Ал-Тураби създава специален фонд за финансиране на „джихада” в мюсюлманските и африкански държави. По негова иницитива, ислямистите започват да създават военно-тренировъчни лагери в Сомалия, Уганда, Чад, Кения и Танзания. По онова време, в източноафриканските държави се подвизават около три хиляди „моджехидини” от Йемен, Египет, Алжир, Сомалия и Кения.

Операциите на Ал Кайда срещу американските посолства в Кения и Танзания, терористичните акции в Момбаса, на остров Джерба в Тунис, или в Казабланка, както и последните атентати в Алжир през лятото на 2007, потвърждават стратегическото значение на региона в глобалния ислямистки проект. Неслучайно редица видни идеолози на Ал Кайда произхождат от Северна Африка: Египет, Либия, Алжир и Мавритания.

Известният британски анализатор на радикалния ислямизъм и автор на бестселъра „Вътре в Ал Кайда: глобалната терористична мрежа” ( Inside Al Qaeda : Global Network of Terror ) професор Роан Гунаратна (роден в Шри Ланка) посочва, че след взривовете в американските посолства в Кения и Танзания, САЩ прекъснаха дипломатическите си отношения с редица африкански държави, в които по данни на американските специални служби, е засечено присъствието на терористични структури, свързани с Ал Кайда (Сомалия, Судан, Конго, Гвинея-Бисау). Според Гунаратна, в резултат от това радикалните ислямисти започват да се прехвърлят в централните и западни райони на Африка. Според плановете на идеолозите на глобалния джихад, терористичните нападения срещу посолствата на САЩ следва да продължат, като една от целите е по-нататъшната политизация на исляма на континента.

През февруари 2007, на някои радикално-ислямистки форуми беше поместена статията „Ал Кайда и Африка: минало, настояще и бъдеще”, в която се разглежда въпросът за стратегията на световния ислямизъм на Черния континент. Преди това пък се появи статията на известния идеолог на ислямизма Абу Азам ал-Ансари, озаглавена „Ал Кайда се мести в Африка”. Авторите и на двете статии се опитват да „напипат пулса на африканския континент”. Според тях, основното предимство, което трябва да гарантира успеха на Ал Кайда на континента е спецификата на региона: слабостта на правителствата, вътрешните политически и етнически противоречия, корупцията, „прозрачните” граници и възможността почти безпрепятствено да бъдат формирани радикални „ядра”. Специално внимание се обръща на въоръжените сблъсъци между различните племена и гражданските войни, в резултат от които се появяват боеспособни въоръжени групировки. Според теоретиците на съвременния ислямизъм, тези групи следва да бъдат обединени под знамето на „джихада”. Оценявайки традиционното мъжество и войнствеността на местните племена, както и популярността на суфиските ордени сред населението в някои африкански държави, Ал-Ансари смята, че привличането на подобни групи ще гарантира успеха на ислямисткото движение в Африка. Други фактори, който биха могли да помогнат за това, са ужасяващата бедност и огромното количество оръжие, с което разполага населението. Всичко това следва да се използва за създаването на мощна „инфраструктура на джихада” на Черния континент.

Съюзът на ислямските съдилища в Сомалия

В периода, когато властта в Сомалия постепенно премина в ръцете на т.нар. „Съюз на ислямските съдилища” (СИС), Ал Кайда сравнително рядко декларираше подкрепата си за сомалийските ислямисти. Дори след превземането на Могадишо, през юли 2006, Бин Ладен се задоволи с кратко обръщение, в което призова местните ислямисти да превърнат Сомалия в ислямска държава и да продължат борбата срещу умиротворителните сили, които могат да бъдат изпратени в страната, защото „това ще бъде продължение на атаките на кръстоносците срещу мюсюлманския свят”. В същото време той предупреди западните държави, че организацията му ще подкрепи сомалийските ислямисти, напомняйки, че именно след атаките на „моджехидините” американските части бяха принудени да напуснат безславно Сомалия през 1995.

Създава се впечатление, че в ръководството на Ал Кайда не са разчитали особено на победата на ислямистите в Сомалия и тя е била неочаквана за тях. Ролята на организацията в развитието на ситуацията в тази страна силно се преувеличава – така редица авторитетни експерти по въпросите на тероризма твърдят, че активистите на Ал Кайда в страната са не повече от десетина души. През ноември 2006, посолството на САЩ в Найроби предупреди за възможни самоубийствени атаки от страна на сомалийски ислямисти в Кения и Етиопия. Пак тогава беше публикувано и писмо, уж подписано от известния ислямистки водач шейх Хасан Дахир Авеис, с призив да бъдат унищожени всички американски граждани в тези две страни.

През септември 2006, в резултат от нападението на терористи-камикадзе срещу президентския кортеж, бяха убити шестима сомалийски правителствени чиновници, включително брата на президента Юсуф Шейх Ахмед, който обвини за това СИС и Ал Кайда. На свой ред, водачът на местните ислямисти Шариф Шейх Ахмед прехвърли отговорността за атентата върху Етиопия.

Министър-председателят на преходното правителство Али Мухамад Геди заяви, че Сомалия се превръща в обетована земя за ислямисти от целия свят. През юни 2007 срещу него бе извършено поредното покушение, този път от атентатор-самоубиец. Малко по-късно Геди подчерта в интервю за вестник „Аш-Шарк ал-Аусат”, че този тип атаки са чужди на манталитета на сомалийците и посочи, че сред основните цели на ударите по ислямистите, нанесени им съвместно от Етиопия и САЩ, е ликвидирането на трима членове на Ал Кайда – Фазула Абдула Мохамед, Салех Али Салех Набхан и Абу Тахи ас-Судани, свързани с взривовате в американските посолства през 1998.

Както е известно, Съюзът на ислямските съдилища беше създаден в периода на драматична политическа нестабилност, през 90-те години, на миналия век, в един от районите на сомалийската столица Могадишо. Новата структура се оказа единствената, способна да гарантира сигурността в някои райони на столицата. СИС еволюира много бързо, финансирайки се от данъците, наложени на воюващите помежду си групировки. С течение на времето Съюзът започна да изгражда собствена мрежа от медицински и образователни учреждения, пое функциите на орган за борба с престъпността, осигуряваше охраната на местните бизнесмени (разбира се, срещу заплащане). СИС обяви, че ще води борба с наркотрафика и порнографията и макар че, поне официално, стоеше извън политиката, влиянието му в Сомалия постепенно нарастваше. През 1999 баха формирани и първите въоръжени отряди на СИС – т.нар. „милиции”.

Съюзът на ислямските съдилища включваше три основни групировки. Умереното крило в него бе оглавено от шейх Шариф Шейх Ахмед (завършил право в Либия, бивш учител по география), обявил за основна цел гарантиране на сигурността и обединяването на страната. Начело на радикалното крило пък застана шейх Хасан Дахир Авеис, поставил си задачата да създаде в Сомалия шариатска държава, подобна на Афганистан по времето на талибаните. Той открито призовава да бъдат екзекутирани всички, които не споделят учението на салафизма. В третата група влизат привърженици на идеята за Велика Сомалия, обединяваща днешна Сомалия и районите на Кения и Етиопия, населени със сомалийци.

През октомври 2006 всички тези „крила” бяха обединени в единна структура, като Шариф Шейх Ахмед оглави Върховния ислямски съд, а Хасан Дахир Авеис – т.нар. „Шура” (Върховен съвет). Друга групировка, присъединила се към СИС, е „Хизб аш-Шабаб”, ръководена от Адан Хаши Айро, притежаващ боен опит от Афганистан, т.е. свързан с терористичната мрежа на Бин Ладен.

Междувременно СИС започна борба с пиратите, атакуващи корабите, минаващи край сомалийските брегове. Според Международното морско бюро, 3300-километровата брегова линия на Сомалия е сред най-опасните в света, тъй като там най-често се извършват пиратски нападения. В тази зона минават основни морски търговски пътища, по които се пренася петрол, желязна руда, пшеница и т.н. По данни на ООН, през 2005-2006, тук са извършени 45 нападения на кораби, като 19 от тях са били успешни. През юли 2006, СИС отново отвори летището в Могадишо, което не работеше цели 11 години. Междувременно Съюзът наложи на населението специален данък за финансиране на „джихада”, а в някои райони започнаха екзекуции на онези, които не се молят по пет пъти на ден. Суровите мерки на СИС породиха определено недоволство сред населението, изразило се в серия от протестни митинги и демонстрации. Междувременно, в едно интервю, Хасан Дахир Авеис обяви плановете си за създаване на Велика Сомалия и призова към „борба за освобождаването на нашите братя в Кения и Етиопия”, което заплашваше да доведе до бързо интернационализиране на сомалийския конфликт и дестабилизирането на целия Африкански Рог.

През декември 2006, когато бе осъществен прелом в хода на сраженията и етиопската армия започна да изтласква ислямистите, ръководството на СИС призова мюсюлмани от целия свят да дойдат в Сомалия за да подкрепят ислямистите в борбата им срещу неверниците. Шейх Юсуф Мохамед Сиад Индааде, отговарящ за отбраната в СИС, заяви, че страната му е „отворена за войните на джихада от целия свят. Призоваваме ги да продължат свещената война в Сомалия и ще посрещнем с радост всеки, който може да прогони етиопците. Нека войните на джихада се сражават в Сомалия и атакуват Адис-Абеба”. Призивът му моментално се появи във всички радикални ислямистки форуми, а малко по-късно там бяха публикувани и конкретни препоръки за маршрутите, по които може най-лесно да се стигне до Сомалия (от Джеда, Дубай, Джибути и Найроби). Статията е озаглавена „В подкрепа на нашите хора в Сомалия, разписание на полетите за Могадишо” и в нея мюсюлманите от целия свят се призовават „да подкрепят моджехидините в Сомалия с пари и оръжие”. Така, с помощта на ислямистките медии, военните действия в страната внезапно придобиха характеристите на глобална война.


След поражението на СИС, вторият човек в Ал Кайда – Айман ас-Зауахири призова сомалийските „моджехидини” да не се предават, а да продължат бойните действия. През януари 2007, той ги призова „да поставят мини, да устройват засади, да осъществяват самоубийствени атентати, за да отслабят духа на неверниците...”. В същото време, той нареди на „моджехидините” от Арабския полуостров, Йемен, Судан, Магреб и всички страни, разположени сравнително близо до Сомалия, да подкрепят „братята си” с всички възможни средства. В края на декември 2006, представители на някои джихадистки групи, действащи в Ирак, отправиха към сомалийските ислямисти редица препоръки, как да действат занапред: да използват терористи-камикадзе, да използват географските особености и да примамват етиопските части в най-труднодостъпните местности, където те няма как да използват тежката си бронирана техника, а само зле защитени пехотинци – „ако успееете да съсредоточите етиопските войски в пет-шест подобни зони, можете да им нанесете големи загуби”. На свой ред, Абу Тураб ал-Джазаири им препоръчва да изградят „коридори” към съседните страни и най-вече към племената, изповядващи исляма, защото „за „моджехидините е недопустимо да бъдат изолирани от останалия свят”.

Ислямистите смятат, че поражението на СИС е временно и с него приключва само първата фаза на войната, защото Съюзът е загубил във военен план, но не и в идеологически. Поражението му се сравнява с временните успехи на американците в Ирак, затова повечето препоръки се свеждат до преминаване към партизанска война. В статиите, посветени на този въпрос, се анализират предимствата, които уж са получили ислямистите, отстъпвайки от големите градове. В една от тях, озаглавена „Отстъплението на СИС: причини, предимства и изводи”, се признава, че в големите градове „моджехидините” са по-защитени от атаките на етиопската авиация, но се твърди, че след отстъплението им, народът ще може сам да прецени при чие управление е имало повече ред и стабилност и да осъзнае необходимостта от създаването на ислямска държава. В същото време се прогнозира, че, затъвайки в сомалийското блато, Етиопия ще претърпи много сериозни икономически щети, което ще се отрази и върху боеспособността на нейната армия и това ще позволи възобновяване на мащабните бойни действия срещу нея.

В друг материал, озаглавен „Поражението на СИС в Сомалия – вече няма място за високомерие”, авторът подлага на остра критика тактиката на местните ислямисти. Той посочва необходимостта, „да се поучим от грешките си” и смята, че „отстъплението от столицата Могадишо не може да се смята за нещо положително, дори и ако впоследствие сомалийските моджехидини (на които се предлага да използват опита на иракските бунтовници – б.а.) последват примера на братята си по вяра от Афганистан, продължили борбата с американците” .

Но въпреки многобройните статии с препоръки и призиви сомалийските ислямисти да бъдат подкрепени с всички възможни средства, международните ислямистки мрежи не реагираха на тях, предпочитайки да се насочат най-вече към Ирак и Афганистан. В същото време, във въпросните материали се подчертава значението на Африканския Рог за световното джихадистко движение, тъй като той се намира в изключително важна геостратегическа зона, където се концентрират много морски маршрути: «регионът може да струва милиарди долари на световната икономика, чрез него могат да бъдат ударени международните пазари, или да се вдигнат цените на петрола». Освен това, тази територия е разположена в непосредствена близост до Саудитска Арабия и Йемен, а крайбрежието и се простира от Червено море до Индийския океан, което улеснява нелегалния трафик на оръжия и стоки, да не говорим, че морската блокада е практически невъзможна. Специфичното съчетание между пустини, планински брегове и гъсти гори създава известни трудности при използването на някои оръжия и транспортни средства. Всичко това, според стратезите-ислямисти, дава определени предимства на региона, като евентуално убежище за джихадистите от Саудитска Арабия и Йемен. Африканският Рог е не по-малко важен и като база за осъществяване на терористични нападения срещу танкери и военни кораби (като пример най-често се дава взривяването на един френски танкер в региона, както и на американския есминец «Коул»). Споменава се, че широко разпространеното в района пиратство може да се използва за финансиране на джихадисткото движение. Засяга се и племенния характер на социалното устройство в Африканския Рог, където «лоялността към племето е много по-важна от тази към държавата и, ако си спечелиш подкрепата на местния вожд, няма защо да се боиш от полицията». В региона непрекъснато бушуват всевъзможни конфликти и войни, което генерира нестабилност и хаос. Именно в тези кланови общества джихадисткото движение получава възможност да обедини местните племена с помощта на исляма, за обща борба срещу «неверниците».

Впрочем, СИС не разчита само на Ал Кайда, а провежда и собствена пропагандна кампания. Той създаде свой интернет-сайт, на който, в началото на 2007, обяви за създаването на «Национален фронт за съпротива за освобождаването на Сомалия». Пак там, по-късно беше обявено и за създаването организацията „Моджехидини на Етиопия”, като част от мрежата на Бин Ладен, поставила си за цел да наложи шариата в предимно християнска Етиопия.

На територията на Сомалия са създадени бази за подготовката на радикални ислямисти от различни държави. Така, преди време, беше арестуван американският гражданин Джоузеф Малдонадо, обучаван във военен лалер на сомалийските ислямисти. Друг жител на Ню Джърси от египетски произход – Махмуд Мешал, пък беше арестуван при опит да пресече границата с Кения. Той също е бил подготвян за диверсионни действия в Сомалия.

Анализирайки развитието на ситуацията в Сомалия стигаме до извода, че първоначално Съюзът на ислямските съдилища съвсем не си поставя за цел глобалното господство на шариата, но набирайки сила, привлича вниманието на международните ислямистки структури. Въпреки това, ако СИС имаше по-добро ръководство и ако не се разкъсваше от многобройни вътрешни противоречия, ислямистите можеха да постигнат повече. Според западните експерти, в структурата на СИС особено активно действат представителите на различни суфиски братства и духовни „ордени” (като Салихия и Кадирия). На фона на продължителното безвластие и кървава гражданска война, именно суфиските кланове инициираха създаването на СИС, опитвайки се да го превърнат в единствената сила, способна да контролира ситуацията в страната и да въведе ред в нея.

Нигерийските талибани

Друга африканска страна, в която успешно действа Ал Кайда, е Нигерия, половината от чието 140-милионно население изповядва исляма. През последните пет години местните ислямисти (населяващи предимно северните райони на страната) започнаха да налагат нормите на шариата, което провокира вълна от насилие в региона. Ислямът прониква в Нигерия през ХІ век, чрез арабските търговци, като днес доминира в северната част на страната, докато на юг преобладават християните.

Според повечето експерти по радикалния ислям в Африка, сред причините за появата на радикално-ислямистки групировки е дейността на международните „благотворителни организации”, които са основните проводници на радикални тенденции сред африканските мюсюлмани и, в частност, сред тези в Нигерия. Така, сред последователите на суфизма особено тревога поражда дейността на фондацията „Ал-Мунтада Ал-Ислами”. Според представителя на един от суфиските ордени в нигерийския щат Кано: „до появата на фондацията в Кано нямаше конфликти на религиозна основа, а днес сме на ръба на гражданската война. „Ал Мунтада” промива мозъците на местните мюсюлмани, изпращайки някои от тях в саудитските университети, и ги принуждава да следват наложените от ислямистите правила, чрез щедро финансираните мрежи от джамии и религиозни училища. Всичко това са елементи от инвазията на радикалния ислямизъм в Нигерия”.

През януари 2004, в страната се появи нова организация, обединяваща първоначално около 200 души и носеща името „Нигерийско движение Талибан”. Негова цел е създаването на независима ислямска държава в районите по границата с Нигер. Няколко седмици по-късно, след серия от сблъсъци с националната армия, групировката беше разгромена. През януари 2007 Върховният съд на Нигерия обвини в тероризъм Малама Бало Иляса Дамагуна, ръководител на компанията “ Media Trust Ltd ” , поддържал тесни връзки с Ал Кайда и изпратил десетки нигерийски младежи във военните лагери на Бин Ладен в Афганистан и Пакистан (както и 14 души в ислямисткия лагер „Ума ал-Кура” в Мавритания). Дамагуна е сред основателите на „Нигерийското движение Талибан”, за чието създаване е получил, през 2002, от Ал Кайда около 300 хил. долара.

Другото име на организацията на нигерийските талибани е Движение „Ал-Хиджра”. Според нейните лидери, нигерийското общество до такава степен тъне в неверие, че истинските мюсюлмани следва да се отделят от него и да създадат собствена общност, в която да зачитат единствено законите на шариата. В средата на 2003 част от членовете на „Ал-Хаджра” се преселиха в джунглите край административния център Майдугури, където създадоха собствено селище. От края на същата година групата започна да извършва нападения срещу полицейски участъци за да се снабди с оръжие, както и да разпространява пропагандни материали с призиви за създаването на ислямска държава в Нигерия.

През октомври 1999 губернаторът на нигерийския щат Замфар Алхаджи Ахмед Сани обяви, че въвежда на територията му законите на шариата, използвайки като модел законодателството на Саудитска Арабия. В щата се появиха проповедници от различни страни от Персийския залив, а много местни младежи бяха изпратени да изучават ислямското религиозно право в държавите от Близкия изток. Примерът на Замфар беше последван от още 11 северни щати в Нигерия, които обявиха, че постепенно ще въведат в тях нормите на шариата. През 2006, при сблъсъците между християни и мюсюлмани (провокирани от публикуваните в датско списание карикатури на Пророка Мохамед) в тези райони, загинаха 140 души.


Според ръководителя на Центъра за стратегически международни изследвания Стивън Морисън, „има голяма вероятност Ал Кайда вече да разполага със своя база в Северна Нигерия”. Постепенното налагане на шариата в някои нигерийски щати привлече към тях вниманието на лидерите на световното джихадистко движение. Така, през 2003, Бин Ладен обяви в поредното си обръщение Нигерия за една от приоритетните държави (наред с Йордания, Пакистан, Саудитска Арабия и Йемен), която следва да бъде „освободена” от предателския режим, контролиран от САЩ. Нигерия заема немаловажно място в стратегията на глобалния ислямизъм, който разполага тук с възможност да нанесе удар по икономическите интереси на Запада, свързани с петролните находища в страната.

От началото на 90-те, нигерийската икономика почти напълно зависи от износа на петрол. В страната се добиват над 2 млн. барела дневно, а правителството прие редица закони, с които на практика прехвърли управлението на находищата и транзита на енергоносители на чуждестранните петролни компании (и най-вече на Chevron и Shell ). Като последица от петролния бум повечето жители на делтата на река Нигер трябваше да напуснат фермите си, а земите им бяха предадени на петролните компании.

През 2004 Бин Ладен заяви, че САЩ се опитват да поставят под контрол природните ресурси на Нигерия и призова местните жители „да спрат най-големия грабеж в историята – на петролните богатства, които принадлежат на днешното и следващо поколения нигерийци”. Година по-късно заместникът му Ал-Зауахири нареди на „моджехидините” да съсредоточат нападенията си именно върху петролните находища – „богатствата, отнети от мюсюлманите, защото по-голямата част от печалбата отива у враговете на исляма”. В отговор, през февруари 2006, военният лидер на т.нар. „Движение за освобождаването на делтата на Нигер” ( MEND ) “ генерал-майор ” Годсвил Тамуно обяви тотална война срещу всички чуждестранни петролни компании. Според него, организацията му се бори „с потисниците на народа от делтата на Нигер и замърсяването на околната среда от чуждестранните транснационални компании”, а основната и цел е поемане на контрола върху добивите на енергоносители в региона. Движението поиска от нигерийския президент да освободи от затвора Моджахид Джубо-Асари, ръководител на „Народните доброволчески сили на делтата на Нигер” – една от най-боеспособните групировки в тази част на Африка. Съвместните действия на двете организации принудиха Chevron да евакуира част от сътрудниците си и да намали добива на петрол. През миналата 2006, в района на делтата на Нигер, бяха убити 37 нигерийски военни, над 70 чужденци бяха отвлечени, а няколко терминала и петролопроводи – взривени.

Действията на MEND стават все по-ефективни. През май 2006 неговите бойци спряха петролния добив във Вари – един от най-големите градове в делтата на Нигер, след което предупредиха големите западни медии, че това е само началото. Макар че MEND не споделя идеологическите постановки на глобалния радикален ислямизъм, тактиката му обективно обслужва интересите на Ал Кайда. Така, първата показателна терористична акция на MEND в началото на 2006 подозрително съвпадна с осъщественото от Ал Кайда нападение срещу най-големия петролен комплекс в Саудитска Арабия (макар че то се оказа неуспешно, световните цени на петрола моментално скочиха с два долара за барел). Експертите продължават да спорят, дали двете атаки са били планирани от един и същи център, или става дума за случайно съвпадение. В същото време снимки от нападението на MEND срещу обекти на Shell , през декември 2006, бяха поместени на различни ислямистки сайтове в Интернет. Интересно е, че бойците от MEND , много от които са християни, се представят за „нигерийски моджехидини, борещи се с американските петролни компании, които крадат богатството на мюсюлманите”.

Джихадът в Дарфур

В края на април 2006, катарската телевизия „Ал Джазира” излъчи поредното видеообръщение на Бин Ладен, в което той призова „моджехидините” и привържениците им, особено в Судан и Арабския полуостров, „да се подготвят за продължителна война с кръстоносците и техните привърженици в Западен Судан”. Веднага след това, на един от най-популярните ислямистки интернет-форуми, беше публикувана статията „Към всички, които искат да стигнат до Дарфур”, чиито автор препоръчва за целта да се използва либийско-суданската граница, тъй като либийските членове на Ал Кайда вече са осигурили необходимия „коридор”. В друга подобна публикация, появила се през юни 2006, пък се предлагат подробни инструкции и карти на най-подходящите маршрути към някои судански селища. През септември 2006 Айман Ал-Зауахири разкритикува предложението на ООН да изпрати свои умиротворителни сили в Дарфур, за да спрат кръвопролитието. Обръщайки се към привържениците си, Ал-Зауахири призова мюсюлманската умма „да се пробуди, за да защити земите и честта си от агресията на кръстоносците, прикриваща се под флага на ООН, защото никой няма да ни защити, освен всенародния джихад, воден от моджехидините”.

На онези, които решат да се отправят към Дарфур, се обещава подкрепа от „моджехидините”, действащи в Касала, Хартум и самия Дарфур. Според анонимен анализ, публикуван в ислямистки сайт, най-активни в Судан са следните групировки: „Джамаат Ансар ас-Суна ал Мохамадия”, действаща в различни райони на страната; „Джамаа ал-Китаба ва-с-Суна ал-Хайрия” (втора по-численост сред ислямистките формации); „Джамаат ал-Китаб ва-с-Суна” и „Ас-Салафиюн”, като се споменават и имената на редица салафитски религиозни проповедници, които не членуват в нито една от радикалните ислямистки организации. Знае се, че повечето от изброените по-горе радикални формации са създадени в края на 90-те, по време на престоя на Бин Ладен в Судан. Активистите на Ал Кайда създават в тази страна и т.нар. „Джихадистко движение в Дарфур”. В публикувания през март 2006 меморандум на движението, като негови основни цели са посочени: недопускане намесата на външни сили в конфликта; борба с организациите, които не работят за интересите на Судан и неговите граждани; защита на ислямската религия, традиции и обичаи от всяко чуждестранно присъствие в Дарфур; защита на целостта на провинцията, както и на нейните културни и етнически компоненти. В меморандума са посочени и средствата за постигането на тези цели: борба срещу чуждестранните умиротворители (освен тези, които са мюсюлмани); сътрудничество с всички джихадистки формации, действащи в ислямския свят и координиране на действията с тях; предупреждаване на всички въоръжени групировки и политически партии да се откажат от всякакво сътрудничество с чуждестранните организации, действащи в Дарфур и обявяване на мисията на Африканския съюз в провинцията за „враждебна на интересите на исляма и обслужваща интересите на империалистите в провинцията”.

В интервюто си за суданския вестник „Ал-Интибах” от март 2006, лидерът на „Джихадисткото движение в Дарфур” Абу Джихад ал-Дарфури подчертава, че основната задача пред неговата организация е да не допусне намесата на външни сили в конфликта и да предотвратим окупация, подобна на онези в Афганистан и Ирак. В същото време той отказа да коментира връзките си с Ал Кайда.

През септември 2006, неизвестната до този момент групировка „Ал Кайда в Судан и Африка” пое отговорността за отвличането и убийството на главния редактор на независимия судански вестник „Ал Уифак”, посочвайки, че: „атеистът-журналист Мухамад Таха беше екзекутиран, защото мърсеше името на Пророка”. Обръщението беще подписано от лидера на организацията Абу Хафез ас-Судани. Това беше четвъртото покушение срещу Таха (публикувал статия, поставяща под съмнение благородническия произход на Пророка Мохамед), като за първи път в историята на тероризма в Судан противник на ислямистите беше екзекутиран в типичен „иракски стил”.

Диаманти и джихад

Африканският континент представлява и определен финансов интерес за международните ислямистки структури. В началото на 2007, в изоставена мина в югоизточен Мадагаскар, беше открито тялото на Джамал Халифа. Както заяви пред авторитетния вестник „Аш-Шарк ал-Аусат” неговият брат Малек, Джамал е търгувал със скъпоценни камъни. Всъщност, убитият беше един от най-известните финансисти на Ал Кайда, свързан с мрежите на организацията, действащи в различни части на света. Така, на Филипините, той спонсорираше Халид Шейх Мохамед, един от организаторите на терористичните нападения от 11 септември 2001, както и редица радикални ислямистки групи, действащи в Югоизточна Азия. Според мадагаскарския вестник „Миди Мадагаскара”, известният лидер на Ал Кайда Фазул Мохамед – програмист и специалист по информационни технологии, роден на Коморските острови и свързан с взривяването на посолствата на САЩ в Кения и Танзания през 1998, е бил засечен в северозападната мадагаскарска провинция Мазунга. Според някои експерти, именно от Коморските острови той е изпращал доброволци за войната в Сомалия. Известно е също, че от края на 90-те Фазул Мохамед активно търгува с диаманти от Западна Африка. Според някои медии, той участва в контрабандата на диаманти от Сиера Леоне и Либерия, осъществявана с посредничеството на сенегалския бизнесмен Ибрахим Ба, поддържащ тесни връзки с висши правителствени чиновници в Дакар. Друг финансист на Ал Кайда – Ясин ал-Кади е държал 12% от акциите на регистрираната в Калифорния компания “ Global Diamond Resources ”, занимаваща се с добив на диаманти в Южна Африка и други страни, с посредничеството на “ New Diamond Corporation Ltd ” (офшорна компания, също контролирана от човека на Ал Кайда).


През януари 2007, по искане на ООН, беше блокирано имуществото на Джунайда и Фархад Дократ, оказвали финансова и техническа помощ на Ал Кайда. Първият, който е зъболекар от Йоханесбург, е превел 120 хил. долара на Хамза Рабия, смятан за ръководител на международните операции на организацията, за да прехвърли, през 2004, неколцина южноафриканци в пакистанските тренировъчни лагери. Той е и собственик на веригата магазини за ловно оборудване “ Shiper Africa ” . На свой ред, Фархад Дократ е превеждал значителни суми на финансовата компания „Ал-Ахтар тръст” (също контролирана от Ал Кайда) и е ръководел джамията „Дар ес Салам”, посещавана най-вече от младежи, принадлежащи към пакистанската или малайска диаспори в ЮАР. През 2005, заедно със сина си Муаз, Фархад посещава Гамбия, за да „реформира учебната програма на местните ислямски училища”. Показателно е, че някои от учениците му са арестувани като активисти на Ал Кайда в Пакистан.

През юли 2005, в Замбия, беше арестуван Харун Асуат, роден в индийския щат Гуджарат, след като телефонният му номер беше открит от британските специални служби у четиримата участници в терористичните нападения в лондонското метро. При разследването стана ясно че ден преди акцията Харун Асуат е звънял многократно на всеки от участниците. По-късно беше установена и връзката между групата на Аусат в Южна Африка и лондонската „клетка” на атентаторите-самоубийци, ръководена от Мохамед Сидик Хан, преминал военна подготовка в Пакистан. Харун Аусат е отдавна свързан с Ал Кайда и други радикални ислямистки формации във Великобритания (през 90-те е помощник на Абу Хамза в известното лондонско свърталище на ислямистите – джамията във Финсбъри парк), а през 2002 се опитва да създаде военно-тренировъчен лагер в американския щат Орегон.

Той е свързан и с Мохамед ал-Габра, друг финансист и активист на мрежата на Бин Ладен в Лондон, организирал изпращането на британски доброволци за джихада в Ирак и Пакистан. Тоест, налице е пряка връзка между терористичните операции на ислямистите във Великобритания, военната подготовка в пакистанските лагери и финансовите операции в различни държави от Южна Африка.

В края на 90-те, един от основателите на Ал Кайда Ал-Убеид ал-Баншири, заедно със секретаря на Бин Ладен Уадих ал-Хадж, активно търгуват с диаманти и други скъпоценни камъни в Кения и Танзания, като регистрират там няколко компании за добив на диаманти. В Танзания са изградени и „клетки” на организацията, чието финансиране се осъществява от бизнеса със скъпоценни камъни. Активистите на Ал Кайда Абдула Ахмед Абдула, Ахмед Гайлани и Фазул Мохамед използват опита от диамантения бизнес в Източна Африка и, в началото на 2000, създават подобни компании в Либерия и Сиера Леоне. Абдула Ахмед Абдула е сред организаторите на бомбения атентат срещу американското посолство в Найроби, а танзаниецът Ахмед Гайлани и роденият на Коморските острови Фазул Мохамед участват в терористичните акции в Дар-ес-Салам.

Активистите на Ал Кайда се ориентират и към бизнеса с недвижими имоти, използвайки за целта подставени лица. Така, танзаниецът Ашиф Мохамед Джума (братовчед на споменатия по-горе Ал-Баншири), създава компанията “ Tahir Ltd ” за добив на злато и диаманти, чрез която се легализират диамантите, добити незаконно в Конго. На свой ред, Ал-Хадж работи с йорданския търговец на скъпоценни камъни Салех Одой, като, чрез компанията ‘ Tanzanite King ” , действаща в Найроби и Момбаса, двамата прехвърлят злато и диаманти от Танзания в Дубай и Хонконг.

Непосредствено след терористичните нападения от 11 септември, редица активисти на Ал Кайда се укриват, в продължение на месеци, на територията на Либерия и Танзания. Смята се, че някои от тях са платили около милион долара на високопоставени местни правителствени чиновници за да им бъде предоставено убежище. Други са се придвижвали съвсем свободно из Либерия или Буркина Фасо, още повече че мнозина представители на местните режими участват в контрабандните мрежи на Ал Кайда за трафик на диаманти и други скъпоценни камъни. Според представители на редица европейски и латиноамерикански специални служби, сделките се реализират от подставени лица, а с парите се купува най-модерно оръжие и военна техника. Така, ливанският търговец на диаманти Азис Насур, племенникът му Салих Осайми, както и бившият офицер от сенегалската армия Ибрахим Ба, са отговаряли за трафика на скъпоценни камъни от редица африкански държави. През 2002, Осайми беше арестуван от белгийската полиция, която стига до извода, че както компаниите за добив на диаманти, така и посредническите фирми, са били наясно, че работят за ислямистите.

Ал Кайда в Централна Африка

Впрочем, да не забравяме, че африкансските страни разполагат и с други ресурси за финансиране на радикалните ислямистки структури, като например организираната престъпност, или контрола над основните търговски маршрути. Ислямистите съзнателно се стремят да установят тесни контакти с международните «сенчести» структури. Така, нигерийските криминални групи изготвят за тях международни документи: паспорти и кредитни карти, необходими за успещното им проникване във Франция, Великобритания или Италия. Нигерийската мафия разполага и с отработени схеми за продажба на редки метали в западните държави. Освен това, нигерийците играят ключова роля в международния наркотрафик (включително в САЩ и Канада). В тази връзка, някои американски експерти се опасяват, че техните наркоканали могат да бъдат използвани за прехвърляне на оръжия за масово унищожаване на територията на САЩ, както и за финансирането на различни джихадистки групи, действащи в западните държави. 12-те щата на Северна Нигерия, на практика, не се подчиняват на централното правителство, там не важат и законите на страната. В подобни райони с полуавтономна власт трафикът на хора и оръжия въобще не е проблем.

В Нигер, привържениците на салафизма са концентрирани в департаментите Досо и Маради, където периодично избухват сблъсъци с привържениците на суфизма (т.е. на традиционния ислям). Особено активна е «Асоциацията на ислямските групи и култури», ръководена от Ал-Хадж Абубакър Иса. Добре известно е, че страните от Сахел често биват посещавани от радикални ислямистки проповедници от Саудитска Арабия, Либия или Мароко, според които бедността, глада и корупцията могат да бъдат преодолени само чрез въоръжена борба с враговете на исляма и въвеждането на шариата.

В Чад също има (макар и малко) последователи на салафизма. Ръководи ги Мохамед Махамат, известен още като Шейх Факи Сузуки. През 2002 местният Върховен съвет по религиозните въпроси го обвини, че съзнателно провокира етнически и религиозни сблъсъци в страната, след което той прекара няколко години под домашен арест. Междувременно, заместникът му Шейх Махамад Маруф беше арестуван за призив за борба срещу влиятелния местен суфиски орден Тиджания.

В Мали, ислямът има умерен характер и е силно повлиян от традиционните африкански култове. Но макар че тук доминира суфиският орден Кадирия, има и няколко радикални ислямистки групи, една от които се ръководи от имам Махмуд Дико, за когото се смята, че е свързан с радикалната алжирска организация «Салафитска група за проповеди и джихад» (СГПД).

Северна Африка – «обетованата земя» на Ал Кайда

Както е известно, тази алжирска групировка, която официално декларира, че е част от Ал Кайда (и дори се преименува на «Ал Кайда в ислямски Магреб»), е изключително активна не само в Европа и Алжир. Тя действа и в много страни от района на Сахел, където активистите и вербуват и подготвят терористи. По данни на френските специални служби, в нея участват между 500 и 800 души, като 200 от тях активно работят в Мавритания, Мали и Нигер. Както е известно районът на Сахел представлява огромна рядко населена територия, а границите на страните, разположени в него, почти не се охраняват. По-голямата част от населението изповядва исляма и живее в крайна бедност и липса на елементарно здравеопазване. Ислямистите създават в тези страни своя инфраструктурна мрежа: включително училища, медицински пунктове и т.н. В същото време повечето местни мюсюлмани са членове на традиционните суфиски братства (ордени), а последователите на радикалния ислям не са никак много.

Всъщност, СГПД е своеобразен «мост» между радикалните ислямистки «клетки» в Африка и международните ислямистки структури. В държавите от Сахел тя сътрудничи с други радикални формации, включително мароканската, стояща зад атентата в Мадрид през 2004. Според редица специалисти по борба с тероризма, днес страните от Сахел все повече започват да приличат на «нов Афганистан», а СГПД периодично провежда показни акции за сплашване срещу противниковите групировки. Така, през октомври 2006, нейни членове организираха засада срещу въоръжена група туареги, а преди това (през 2003) тя отвлече в Мали 32 европейски туристи, пътуващи из Сахара. През януари 2007, френските специални служби предупредиха организаторите на международното автомобилно рали «Париж-Дакар», че СГПД подготвя няколко засади по трасето между Лисабон и Дакар. В резултат, маршрутът беше променен, а трима мавритански граждани – арестувани. Въпреки това, според Луи Каприоли (бивш зам. директор на френската контраразузнавателна служба DST ), организацията не представлява сериозна заплаха за държавите от Сахел, защото основната и задача не е осъществяването на терористични нападения, а обединяването на разпръснатите ислямистки групировки в региона. Нещо повече, Сахел не е особено привлекателен за ислямистите – климатът е прекалено суров, въоръжените туареги са не по-малко жестоки от тях, освен това там присъстват френски и американски специални части. Основните мишени за атаките на СГПД са в Алжир и Тунис.

Френският експерт по борба с тероризма Ален Ролие смята, че страната му заема особено място в плановете на радикалните ислямисти. Според него, сред причините са поражението на арабите в прочутата битка при Пуатие, през 732, колониалното минало, участието в Първата война в Залива, забраната на жените-мюсюлманки да носят кърпи за глава във френските държавни учреждения, както и френският ангажимент в Афганистан. На територията на Франция, СГДП активно работи за привличане към своята дейност на коренни европейци, приели, по една или друга, причина исляма. Смята се, че от общо 50 хиляди такива французи, най-малко 1500 са привърженици на радикалния ислям, а около 5 хиляди изповядват салафитската версия на исляма. След влизането на СГДП в структурата на Ал Кайда, френските власти се опасяват от появата в страната на терористи-самоубийци. Известно е също, че СГДП изпраща част от членовете си в помощ на иракските бунтовници. Тоест, младежи, вербувани в страните от Сахел и преминали през ада на Ирак, впоследствие могат да бъдат използвани за осъществяване на терористични акции във Франция.

На 23 юли, вече под новото си име «Ал Кайда в ислямски Магреб» (АКМ), СГДП обяви, че възнамерява да интензифицира атаките си срещу «враговете на Аллах» в страните от Северна Африка като паралелно с това предупреди «обикновените мюсюлмани» да не посещават обществени места, където могат да се срещнат «неверници» и «вероотстъпници» от средите на правителствените чиновници, както и тези, където присъстват много полицаи или военни.

В комюнике на организацията, публикувано преди време на един ислямистки сайт, се твърди, че «моджехидините са изпълнени с решимост да атакуват военните щабове и казарми, използвайки всички достъпни средства». През септември 2007 заплахата беше осъществена, като АКМ осъществи две самоубийствени нападения срещу казарма на алжирските военно-морски сили в Делис (37 убити) и срещу кортежа на президента Бутефлика в Батна (20 убити).

За да изясним, какво може да се очаква от тази ислямистка организация в бъдеще, както и степента на заплахата за страните от региона, се налага да анализираме нейната история и развитие.

Под новото си име «Ал Кайда в ислямски Магреб» (АКМ), групировката действа от януари 2007, когато беше обявено и, че тя е наследник на действащата в Алжир «Салафитска група за проповед и джихад» (СГПД). В специално комюнике, подписано от лидера на СГПД Абделмалек Друкдел (известен и като Абу Мусаб), се казва, че «след присъединяването на СГПД към Ал Кайда и клетвата за вярност към «лъва на исляма» Осама бин Ладен, трябваше да сменим името на организацията за да покажем връзката между алжирските моджехидини и братята ни от Ал Кайда».


Междувременно, стана известно, че в хода на преговорите с ръководството на Ал Кайда, АКМ е успяла да си извоюва известна самостоятелност относно избора на мишените и вземането на решения. След това групировката поднови терористичната си дейност. Тя, в частност, пое отговорността за терористичните нападения в Алжир от 11 април 2007, когато загинаха 30 души, а над 200 бяха ранени. Точно два месеца по-късно изпратен от нея атентатор-самоубиец се взриви пред казармата в Лахдария, при което загинаха 10 алжирски военни. Според експертите, през 2007 активността на АКМ е нарастнала почти тройно, в сравнение с миналата 2006.

Наред с терористичните атаки в региона, една от основните функции на АКМ е набирането на доброволци за джихада в Ирак и някои други страни, в редовете на различните филиали на Ал Кайда. Тези доброволци, в частност, взеха активно участие във въоръжените сблъсъци между ливанските правителствени части и ислямистите от групировката «Фатах ал-Ислами», в района на палестинския бежански лагер Нахр ел-Барид.

По данни на френските специални служби, освен в Алжир, «клетки» на АКМ действат и в Египет, Либия, Мароко, Мавритания, Мали, Нигер и Тунис, като само в Алжир организацията разполага с 500-800 «моджехидини». Тя се отличава от останалите терористични групировки по някои особености. Едната е продължаването на практиката на СГПД, която по ред причини, гледаше да избягва излишни жертви сред гражданското население и предпочиташе за свои мишени военни или представители на властта. Втората особеност на АКМ (за разлика от предшественичката и СГПД, която сравнително рядко действаше на територията на съседните държави, като изключим похода на групата, начело с Абдерразак Пар, в страните от Сахел) е, че тя демонстрира ясно изразени регионални амбиции. Още през януари 2007 бяха засечени опити за установяване на по-тесни връзки със съмишленици в Тунис и Либия, което пък даде повод на алжирския вестник «Либерте» да заключи, че, формирайки свои филиали в държавите от региона, АКМ (а чрез нея Ал Кайда) преследва поне две цели: да улесни достъпа на своите «моджехидини» в Европа и да използва ислямистките формации от Магреб за терористични нападения на Стария континент.

Третата особеност на АКМ е, че именно на нея (сред всички останали местни ислямистки формации) реши да заложи ръководството на Ал Кайда. Обяснението е просто – останалите формации (от типа на мароканското или либийското крила на т.нар. «Сражаваща се ислямска групировка») са по-добре представени извън собствените си страни, отколкото в тях, докато АКМ успешно действа «по места». Тук е мястото да напомним, че още през март 2007 френският съдия Жан-Луи Бругюер, специалист по делата, свързани с тероризма, предупреди, че «бившата СГДП е поела контрола над всички радикални групировки в Магреб, формирайки регионална терористична мрежа, която планира да разшири акциите си на юг, в района на Сахел». Според него, появата на АКМ е пряка заплаха за Франция, заради многократно нарастналия потенциал на организацията, «която се превърна в регионален филиал на Ал Кайда и масово набира нови бойци, с чиято помощ възнамерява не само да «взриви» Алжир, Мароко и Тунис, но и да пренесе терора в Европа».

Четвъртата особеност на АКМ е свързана с начина и на финансиране. Според испанския вестник «Ел Паис», основните източници за набиране на средства за дейността и се намират на територията на Франция и Испания. Тази дейност се осъществява от специализирани «клетки», наследени от СГПД, а тя – от някога мощната алжирска «Въоръжена ислямска групировка». Тези «клетки» събират необходимите средства от доброволни вноски и такси, налагани на етническите престъпни групи. След това парите се «перат» от различни офшорни фирми. За разлика от СГПД, АКМ (очевидно под влияние на Ал Кайда) далеч по-успешно използва медиите и Интернет.

От всичко казано дотук, могат да се направят няколко извода. На първо място, че в близко бъдеще могат да се очакват нови мащабни терористични акции в страните от Северна Африка. На второ място, усилията на АКМ могат да се концентрират не само (и дори не толкова) върху района на Магреб, а и върху важни военни и политически мишени в района на Гибралтар и в Западна Европа, като цяло. Така, АКМ може отново да опита да осъществи разработвания през 2002 от Ал Кайда план за нападение срещу военен кораб, снабден с атомно енергийно устройство, на държава от НАТО, при преминаването му през Гибралтарския пролив, с помощта на моторна лодка, натъпкана с взрив и управлявана от атентатори-самоубийци.

Причини за радикализацията на африканския ислям и последиците от това

Сред причините за появата на радикални тенденции в африканския ислям е активната дейност на т.нар. «благотворителни фондации» и ислямски учебни заведения, финансирани от държави от Персийския залив. Така, известният идеолог на радикалния ислям Абу Мусаб ас-Сури определя ролята на религиозните учебни заведения за разпространяване идеите на глобалния джихад, като «ключова». Неслучайно, през януари 2004, Саудитска Арабия и САЩ поискаха от ООН да включи в списъка на организациите, свързани с Ал Кайда, една мюсюлманска фондация, контролираща 136 джамии, само на територията на Танзания.

През 2003, Бека Абдул Насър, един от лидерите на «Обединения демократичен фронт на Уганда» публично увери «моджехидините» в Ирак, че «ние ще продължим да сеем паника сред американците, да нанасяме удари по базите и интересите им. Ще го направим в Африка, както вие го правите в Близкия изток, в Залива и в Азия. Вече сме набелязали и градовете за бъдещите си акции – Найроби, Момбаса, Кампала, Киншаса, Хараре, Лусака, Претория и Йоханесбург». Според Роан Гуанаратна, активистите на фронта от Уганда получават военна подготовка в Судан и Афганистан, а лидерът им Шейх Джамил Мукулу лично се познава с Бин Ладен. Той смята, че основната задача на последния е изграждането на ислямистка инфраструктура в Африка. Самият Шейх Мукулу, който някога е бил християнин, приема исляма след като се запознава с Бин Ладен в Хартум, в началото на 90-те. По-късно става популярен с проповедите си, в които яростно критикува угандийското правителство и призовава да бъдат ликвидирани мюсюлманите, отказващи да приемат идеята за джихад срещу неверниците. През 2004-2005 обаче, ръководеният от него «фронт» беше разгромен от армията на Уганда.

През март 2003, «Асоциацията за възраждане и пропаганда на исляма в Занзибар» организира протестни демонстрации в различни градове на страната, призовавайки за ликвидирането на светските политици, съпротивлвяващи се на въвеждането на шариата. Организацията се обявява против западното влияние, което според нея се разпространява най-вече по линия на туризма. През 2003 нейни активисти изгориха католическа църква на острова, а лидерът и Шейх Азам Ахмед Хамдан призовава за създаването на ислямска държава в Занзибар и насилствената ислямизация на всички не-мюсюлмани.

През юни 2005, саудитската полиция арестува петима африканци – членове на Ал Кайда, обвинени, че през 2004 са организирали убийството на френския специалист по военна електроника Луи Барбо край Джеда. Малко по-късно местните специални служби публикуваха списък на заподозрени терористи, като от общо 21 човека в него трима са граждани на Чад. Между другото, днес в Саудитска Арабия живеят около 100 хиляди емигранти от тази централноафриканска страна. Ал Кайда активно работи сред тях, както впрочем и сред другите емигрантски групи от Сахел.

Според Роан Гуанаратна, идеолозите на радикалния ислямизъм се съобразяват с етническите особености на регионите, които, според тях, следва да се превърнат в бойно поле на джихада срещу неверниците. Що се отнася до Африка, тук успехът в значителна степен зависи от взаимодействието с местните племена, затова радикално-ислямистките групировки често се формират на кланов принцип. В кланово-племенните общества, родствените връзки доминират над всички останали, подчинявайки на собствената си логика както икономиката, така и политиката. Гуанаратна подчертава, че: «идеолозите на глобалния джихад съзнават, че тунисците предпочитат да работят с тунисци, египтяните с египтяни и т.н. Ал Кайда обаче се придържа към по-глобален подход, ориентиран към мюсюлманите, като цяло, т.е. без оглед на националната им принадлежност». Задачата и е да осигури необходимите материални и информационни ресурси, гарантиращи, че регионалните структури ще действат в рамките на общата идеологическа линия. Тъкмо поради това Ал Кайда съумява да действа успешно в Азия, Европа, Русия, Африка, Канада и САЩ, преодолявайки културните и езикови бариери.

През януари 2007, един от известните идеолози на съвременния «глобален ислямизъм» - кувейтският гражданин Шейх Ахмед бин Абдала ал-Али, публикува призив, озаглавен «Пакт на Върховния съвет на групата за джихад», който беше обявен в няколко ислямистки интернет-форуми за «най-важния, откакто Бин Ладен и съратниците му публикуваха декларацията за създаването на «Световния ислямистки фронт срещу евреите и кръстоносците», през февруари 1998». Впрочем, през 2004, Айман ас-Зауахири също предлагаше създаването на т.нар. Съвет за формулиране на решения, който да координира дейността на различните радикални групировки, въз основа на обща идеологическа програма.

Въпросният документ на Ахмед ал-Али е поредния опит за консолидиране на тези групировки около обща стратегия. Важен елемент в него е призивът да се следва общ идеологически курс, т.е. консолидацията съвсем не означава създаването на ясно структурирана единна организация. Вместо това се призовава за търпимост към другите ислямистки групировки, както и за още по-тесни контакти с «широките мюсюлмански маси»: «следва да осъзнаем, че нациите, също както и джихадът, се нуждаят от мъдростта на всички участници и, че най-важната мисия на джихадисткия проект днес е възможността да се демонстрира единство и твърдост пред лицето на врага». От тази гледна точка, дейността на «Движението за освобождаване на делтата на Нигер» срещу чуждестранните петролни компании например, в определено отношение може да съвпадне с интересите глобалното радикално ислямистко движение. Така, стриктно координирайки усилията си и организирайки мащабни терористични акции, Ал Кайда може да провокира драматичен скок в цените на петрола. При това е без значение, че въпросното «Движение за освобождаване на делтата на Нигер» дори не е ислямистко (макар че в него участват и мюсюлмани). В Африка очевидно има добра почва за идеите на ислямизма (поредно доказателство е победата на ислямистите на миналогодишните избори на Коморските острови). В редица страни от континента съществуват радикални структури, които могат да станат част от глобалния ислямистки проект.

Съвременният радикален ислям е децентрализиран и се ръководи по-скоро от чисто идеологически постановки, използва като бази територии с «прозрачни» граници и неконтролируем оръжеен трафик, а достъпът до модерните информационни технологии позволява на ислямистите да влияят пряко върху радикалните структури в различните региона на планетата.

* Българско геополитическо дружество

{rt}

През април 1991, по инициатива на водача на суданските ислямисти Хасан ал-Тураби, в Хартум се проведе т.нар. „Ислямско-арабска народна конференция” (ИАНК), обединила радикални ислямисти от над петдесет държави по света. Западните медии веднага я кръстиха „Зеления интернационал”. Нейна, официално заявена цел, стана формулирането на глобален план за действия срещу Запада. Сред поканените лично от Ал-Тураби е и Осама бин Ладен, който в продължение на няколко години оказва финансова подкрепа за организацията. В началото на 90-те, Ал-Тураби създава специален фонд за финансиране на „джихада” в мюсюлманските и африкански държави. По негова иницитива, ислямистите започват да създават военно-тренировъчни лагери в Сомалия, Уганда, Чад, Кения и Танзания. По онова време, в източноафриканските държави се подвизават около три хиляди „моджехидини” от Йемен, Египет, Алжир, Сомалия и Кения.

Операциите на Ал Кайда срещу американските посолства в Кения и Танзания, терористичните акции в Момбаса, на остров Джерба в Тунис, или в Казабланка, както и последните атентати в Алжир през лятото на 2007, потвърждават стратегическото значение на региона в глобалния ислямистки проект. Неслучайно редица видни идеолози на Ал Кайда произхождат от Северна Африка: Египет, Либия, Алжир и Мавритания.

Известният британски анализатор на радикалния ислямизъм и автор на бестселъра „Вътре в Ал Кайда: глобалната терористична мрежа” ( Inside Al Qaeda : Global Network of Terror ) професор Роан Гунаратна (роден в Шри Ланка) посочва, че след взривовете в американските посолства в Кения и Танзания, САЩ прекъснаха дипломатическите си отношения с редица африкански държави, в които по данни на американските специални служби, е засечено присъствието на терористични структури, свързани с Ал Кайда (Сомалия, Судан, Конго, Гвинея-Бисау). Според Гунаратна, в резултат от това радикалните ислямисти започват да се прехвърлят в централните и западни райони на Африка. Според плановете на идеолозите на глобалния джихад, терористичните нападения срещу посолствата на САЩ следва да продължат, като една от целите е по-нататъшната политизация на исляма на континента.

През февруари 2007, на някои радикално-ислямистки форуми беше поместена статията „Ал Кайда и Африка: минало, настояще и бъдеще”, в която се разглежда въпросът за стратегията на световния ислямизъм на Черния континент. Преди това пък се появи статията на известния идеолог на ислямизма Абу Азам ал-Ансари, озаглавена „Ал Кайда се мести в Африка”. Авторите и на двете статии се опитват да „напипат пулса на африканския континент”. Според тях, основното предимство, което трябва да гарантира успеха на Ал Кайда на континента е спецификата на региона: слабостта на правителствата, вътрешните политически и етнически противоречия, корупцията, „прозрачните” граници и възможността почти безпрепятствено да бъдат формирани радикални „ядра”. Специално внимание се обръща на въоръжените сблъсъци между различните племена и гражданските войни, в резултат от които се появяват боеспособни въоръжени групировки. Според теоретиците на съвременния ислямизъм, тези групи следва да бъдат обединени под знамето на „джихада”. Оценявайки традиционното мъжество и войнствеността на местните племена, както и популярността на суфиските ордени сред населението в някои африкански държави, Ал-Ансари смята, че привличането на подобни групи ще гарантира успеха на ислямисткото движение в Африка. Други фактори, който биха могли да помогнат за това, са ужасяващата бедност и огромното количество оръжие, с което разполага населението. Всичко това следва да се използва за създаването на мощна „инфраструктура на джихада” на Черния континент.

Съюзът на ислямските съдилища в Сомалия

В периода, когато властта в Сомалия постепенно премина в ръцете на т.нар. „Съюз на ислямските съдилища” (СИС), Ал Кайда сравнително рядко декларираше подкрепата си за сомалийските ислямисти. Дори след превземането на Могадишо, през юли 2006, Бин Ладен се задоволи с кратко обръщение, в което призова местните ислямисти да превърнат Сомалия в ислямска държава и да продължат борбата срещу умиротворителните сили, които могат да бъдат изпратени в страната, защото „това ще бъде продължение на атаките на кръстоносците срещу мюсюлманския свят”. В същото време той предупреди западните държави, че организацията му ще подкрепи сомалийските ислямисти, напомняйки, че именно след атаките на „моджехидините” американските части бяха принудени да напуснат безславно Сомалия през 1995.

Създава се впечатление, че в ръководството на Ал Кайда не са разчитали особено на победата на ислямистите в Сомалия и тя е била неочаквана за тях. Ролята на организацията в развитието на ситуацията в тази страна силно се преувеличава – така редица авторитетни експерти по въпросите на тероризма твърдят, че активистите на Ал Кайда в страната са не повече от десетина души. През ноември 2006, посолството на САЩ в Найроби предупреди за възможни самоубийствени атаки от страна на сомалийски ислямисти в Кения и Етиопия. Пак тогава беше публикувано и писмо, уж подписано от известния ислямистки водач шейх Хасан Дахир Авеис, с призив да бъдат унищожени всички американски граждани в тези две страни.

През септември 2006, в резултат от нападението на терористи-камикадзе срещу президентския кортеж, бяха убити шестима сомалийски правителствени чиновници, включително брата на президента Юсуф Шейх Ахмед, който обвини за това СИС и Ал Кайда. На свой ред, водачът на местните ислямисти Шариф Шейх Ахмед прехвърли отговорността за атентата върху Етиопия.

Министър-председателят на преходното правителство Али Мухамад Геди заяви, че Сомалия се превръща в обетована земя за ислямисти от целия свят. През юни 2007 срещу него бе извършено поредното покушение, този път от атентатор-самоубиец. Малко по-късно Геди подчерта в интервю за вестник „Аш-Шарк ал-Аусат”, че този тип атаки са чужди на манталитета на сомалийците и посочи, че сред основните цели на ударите по ислямистите, нанесени им съвместно от Етиопия и САЩ, е ликвидирането на трима членове на Ал Кайда – Фазула Абдула Мохамед, Салех Али Салех Набхан и Абу Тахи ас-Судани, свързани с взривовате в американските посолства през 1998.

Както е известно, Съюзът на ислямските съдилища беше създаден в периода на драматична политическа нестабилност, през 90-те години, на миналия век, в един от районите на сомалийската столица Могадишо. Новата структура се оказа единствената, способна да гарантира сигурността в някои райони на столицата. СИС еволюира много бързо, финансирайки се от данъците, наложени на воюващите помежду си групировки. С течение на времето Съюзът започна да изгражда собствена мрежа от медицински и образователни учреждения, пое функциите на орган за борба с престъпността, осигуряваше охраната на местните бизнесмени (разбира се, срещу заплащане). СИС обяви, че ще води борба с наркотрафика и порнографията и макар че, поне официално, стоеше извън политиката, влиянието му в Сомалия постепенно нарастваше. През 1999 баха формирани и първите въоръжени отряди на СИС – т.нар. „милиции”.

Съюзът на ислямските съдилища включваше три основни групировки. Умереното крило в него бе оглавено от шейх Шариф Шейх Ахмед (завършил право в Либия, бивш учител по география), обявил за основна цел гарантиране на сигурността и обединяването на страната. Начело на радикалното крило пък застана шейх Хасан Дахир Авеис, поставил си задачата да създаде в Сомалия шариатска държава, подобна на Афганистан по времето на талибаните. Той открито призовава да бъдат екзекутирани всички, които не споделят учението на салафизма. В третата група влизат привърженици на идеята за Велика Сомалия, обединяваща днешна Сомалия и районите на Кения и Етиопия, населени със сомалийци.

През октомври 2006 всички тези „крила” бяха обединени в единна структура, като Шариф Шейх Ахмед оглави Върховния ислямски съд, а Хасан Дахир Авеис – т.нар. „Шура” (Върховен съвет). Друга групировка, присъединила се към СИС, е „Хизб аш-Шабаб”, ръководена от Адан Хаши Айро, притежаващ боен опит от Афганистан, т.е. свързан с терористичната мрежа на Бин Ладен.

Междувременно СИС започна борба с пиратите, атакуващи корабите, минаващи край сомалийските брегове. Според Международното морско бюро, 3300-километровата брегова линия на Сомалия е сред най-опасните в света, тъй като там най-често се извършват пиратски нападения. В тази зона минават основни морски търговски пътища, по които се пренася петрол, желязна руда, пшеница и т.н. По данни на ООН, през 2005-2006, тук са извършени 45 нападения на кораби, като 19 от тях са били успешни. През юли 2006, СИС отново отвори летището в Могадишо, което не работеше цели 11 години. Междувременно Съюзът наложи на населението специален данък за финансиране на „джихада”, а в някои райони започнаха екзекуции на онези, които не се молят по пет пъти на ден. Суровите мерки на СИС породиха определено недоволство сред населението, изразило се в серия от протестни митинги и демонстрации. Междувременно, в едно интервю, Хасан Дахир Авеис обяви плановете си за създаване на Велика Сомалия и призова към „борба за освобождаването на нашите братя в Кения и Етиопия”, което заплашваше да доведе до бързо интернационализиране на сомалийския конфликт и дестабилизирането на целия Африкански Рог.

През декември 2006, когато бе осъществен прелом в хода на сраженията и етиопската армия започна да изтласква ислямистите, ръководството на СИС призова мюсюлмани от целия свят да дойдат в Сомалия за да подкрепят ислямистите в борбата им срещу неверниците. Шейх Юсуф Мохамед Сиад Индааде, отговарящ за отбраната в СИС, заяви, че страната му е „отворена за войните на джихада от целия свят. Призоваваме ги да продължат свещената война в Сомалия и ще посрещнем с радост всеки, който може да прогони етиопците. Нека войните на джихада се сражават в Сомалия и атакуват Адис-Абеба”. Призивът му моментално се появи във всички радикални ислямистки форуми, а малко по-късно там бяха публикувани и конкретни препоръки за маршрутите, по които може най-лесно да се стигне до Сомалия (от Джеда, Дубай, Джибути и Найроби). Статията е озаглавена „В подкрепа на нашите хора в Сомалия, разписание на полетите за Могадишо” и в нея мюсюлманите от целия свят се призовават „да подкрепят моджехидините в Сомалия с пари и оръжие”. Така, с помощта на ислямистките медии, военните действия в страната внезапно придобиха характеристите на глобална война.

През април 1991, по инициатива на водача на суданските ислямисти Хасан ал-Тураби, в Хартум се проведе т.нар. „Ислямско-арабска народна конференция” (ИАНК), обединила радикални ислямисти от над петдесет държави по света. Западните медии веднага я кръстиха „Зеления интернационал”. Нейна, официално заявена цел, стана формулирането на глобален план за действия срещу Запада. Сред поканените лично от Ал-Тураби е и Осама бин Ладен, който в продължение на няколко години оказва финансова подкрепа за организацията. В началото на 90-те, Ал-Тураби създава специален фонд за финансиране на „джихада” в мюсюлманските и африкански държави. По негова иницитива, ислямистите започват да създават военно-тренировъчни лагери в Сомалия, Уганда, Чад, Кения и Танзания. По онова време, в източноафриканските държави се подвизават около три хиляди „моджехидини” от Йемен, Египет, Алжир, Сомалия и Кения.

Операциите на Ал Кайда срещу американските посолства в Кения и Танзания, терористичните акции в Момбаса, на остров Джерба в Тунис, или в Казабланка, както и последните атентати в Алжир през лятото на 2007, потвърждават стратегическото значение на региона в глобалния ислямистки проект. Неслучайно редица видни идеолози на Ал Кайда произхождат от Северна Африка: Египет, Либия, Алжир и Мавритания.

Известният британски анализатор на радикалния ислямизъм и автор на бестселъра „Вътре в Ал Кайда: глобалната терористична мрежа” ( Inside Al Qaeda : Global Network of Terror ) професор Роан Гунаратна (роден в Шри Ланка) посочва, че след взривовете в американските посолства в Кения и Танзания, САЩ прекъснаха дипломатическите си отношения с редица африкански държави, в които по данни на американските специални служби, е засечено присъствието на терористични структури, свързани с Ал Кайда (Сомалия, Судан, Конго, Гвинея-Бисау). Според Гунаратна, в резултат от това радикалните ислямисти започват да се прехвърлят в централните и западни райони на Африка. Според плановете на идеолозите на глобалния джихад, терористичните нападения срещу посолствата на САЩ следва да продължат, като една от целите е по-нататъшната политизация на исляма на континента.

През февруари 2007, на някои радикално-ислямистки форуми беше поместена статията „Ал Кайда и Африка: минало, настояще и бъдеще”, в която се разглежда въпросът за стратегията на световния ислямизъм на Черния континент. Преди това пък се появи статията на известния идеолог на ислямизма Абу Азам ал-Ансари, озаглавена „Ал Кайда се мести в Африка”. Авторите и на двете статии се опитват да „напипат пулса на африканския континент”. Според тях, основното предимство, което трябва да гарантира успеха на Ал Кайда на континента е спецификата на региона: слабостта на правителствата, вътрешните политически и етнически противоречия, корупцията, „прозрачните” граници и възможността почти безпрепятствено да бъдат формирани радикални „ядра”. Специално внимание се обръща на въоръжените сблъсъци между различните племена и гражданските войни, в резултат от които се появяват боеспособни въоръжени групировки. Според теоретиците на съвременния ислямизъм, тези групи следва да бъдат обединени под знамето на „джихада”. Оценявайки традиционното мъжество и войнствеността на местните племена, както и популярността на суфиските ордени сред населението в някои африкански държави, Ал-Ансари смята, че привличането на подобни групи ще гарантира успеха на ислямисткото движение в Африка. Други фактори, който биха могли да помогнат за това, са ужасяващата бедност и огромното количество оръжие, с което разполага населението. Всичко това следва да се използва за създаването на мощна „инфраструктура на джихада” на Черния континент.

Съюзът на ислямските съдилища в Сомалия

В периода, когато властта в Сомалия постепенно премина в ръцете на т.нар. „Съюз на ислямските съдилища” (СИС), Ал Кайда сравнително рядко декларираше подкрепата си за сомалийските ислямисти. Дори след превземането на Могадишо, през юли 2006, Бин Ладен се задоволи с кратко обръщение, в което призова местните ислямисти да превърнат Сомалия в ислямска държава и да продължат борбата срещу умиротворителните сили, които могат да бъдат изпратени в страната, защото „това ще бъде продължение на атаките на кръстоносците срещу мюсюлманския свят”. В същото време той предупреди западните държави, че организацията му ще подкрепи сомалийските ислямисти, напомняйки, че именно след атаките на „моджехидините” американските части бяха принудени да напуснат безславно Сомалия през 1995.

Създава се впечатление, че в ръководството на Ал Кайда не са разчитали особено на победата на ислямистите в Сомалия и тя е била неочаквана за тях. Ролята на организацията в развитието на ситуацията в тази страна силно се преувеличава – така редица авторитетни експерти по въпросите на тероризма твърдят, че активистите на Ал Кайда в страната са не повече от десетина души. През ноември 2006, посолството на САЩ в Найроби предупреди за възможни самоубийствени атаки от страна на сомалийски ислямисти в Кения и Етиопия. Пак тогава беше публикувано и писмо, уж подписано от известния ислямистки водач шейх Хасан Дахир Авеис, с призив да бъдат унищожени всички американски граждани в тези две страни.

През септември 2006, в резултат от нападението на терористи-камикадзе срещу президентския кортеж, бяха убити шестима сомалийски правителствени чиновници, включително брата на президента Юсуф Шейх Ахмед, който обвини за това СИС и Ал Кайда. На свой ред, водачът на местните ислямисти Шариф Шейх Ахмед прехвърли отговорността за атентата върху Етиопия.

Министър-председателят на преходното правителство Али Мухамад Геди заяви, че Сомалия се превръща в обетована земя за ислямисти от целия свят. През юни 2007 срещу него бе извършено поредното покушение, този път от атентатор-самоубиец. Малко по-късно Геди подчерта в интервю за вестник „Аш-Шарк ал-Аусат”, че този тип атаки са чужди на манталитета на сомалийците и посочи, че сред основните цели на ударите по ислямистите, нанесени им съвместно от Етиопия и САЩ, е ликвидирането на трима членове на Ал Кайда – Фазула Абдула Мохамед, Салех Али Салех Набхан и Абу Тахи ас-Судани, свързани с взривовате в американските посолства през 1998.

Както е известно, Съюзът на ислямските съдилища беше създаден в периода на драматична политическа нестабилност, през 90-те години, на миналия век, в един от районите на сомалийската столица Могадишо. Новата структура се оказа единствената, способна да гарантира сигурността в някои райони на столицата. СИС еволюира много бързо, финансирайки се от данъците, наложени на воюващите помежду си групировки. С течение на времето Съюзът започна да изгражда собствена мрежа от медицински и образователни учреждения, пое функциите на орган за борба с престъпността, осигуряваше охраната на местните бизнесмени (разбира се, срещу заплащане). СИС обяви, че ще води борба с наркотрафика и порнографията и макар че, поне официално, стоеше извън политиката, влиянието му в Сомалия постепенно нарастваше. През 1999 баха формирани и първите въоръжени отряди на СИС – т.нар. „милиции”.

Съюзът на ислямските съдилища включваше три основни групировки. Умереното крило в него бе оглавено от шейх Шариф Шейх Ахмед (завършил право в Либия, бивш учител по география), обявил за основна цел гарантиране на сигурността и обединяването на страната. Начело на радикалното крило пък застана шейх Хасан Дахир Авеис, поставил си задачата да създаде в Сомалия шариатска държава, подобна на Афганистан по времето на талибаните. Той открито призовава да бъдат екзекутирани всички, които не споделят учението на салафизма. В третата група влизат привърженици на идеята за Велика Сомалия, обединяваща днешна Сомалия и районите на Кения и Етиопия, населени със сомалийци.

През октомври 2006 всички тези „крила” бяха обединени в единна структура, като Шариф Шейх Ахмед оглави Върховния ислямски съд, а Хасан Дахир Авеис – т.нар. „Шура” (Върховен съвет). Друга групировка, присъединила се към СИС, е „Хизб аш-Шабаб”, ръководена от Адан Хаши Айро, притежаващ боен опит от Афганистан, т.е. свързан с терористичната мрежа на Бин Ладен.

Междувременно СИС започна борба с пиратите, атакуващи корабите, минаващи край сомалийските брегове. Според Международното морско бюро, 3300-километровата брегова линия на Сомалия е сред най-опасните в света, тъй като там най-често се извършват пиратски нападения. В тази зона минават основни морски търговски пътища, по които се пренася петрол, желязна руда, пшеница и т.н. По данни на ООН, през 2005-2006, тук са извършени 45 нападения на кораби, като 19 от тях са били успешни. През юли 2006, СИС отново отвори летището в Могадишо, което не работеше цели 11 години. Междувременно Съюзът наложи на населението специален данък за финансиране на „джихада”, а в някои райони започнаха екзекуции на онези, които не се молят по пет пъти на ден. Суровите мерки на СИС породиха определено недоволство сред населението, изразило се в серия от протестни митинги и демонстрации. Междувременно, в едно интервю, Хасан Дахир Авеис обяви плановете си за създаване на Велика Сомалия и призова към „борба за освобождаването на нашите братя в Кения и Етиопия”, което заплашваше да доведе до бързо интернационализиране на сомалийския конфликт и дестабилизирането на целия Африкански Рог.

През декември 2006, когато бе осъществен прелом в хода на сраженията и етиопската армия започна да изтласква ислямистите, ръководството на СИС призова мюсюлмани от целия свят да дойдат в Сомалия за да подкрепят ислямистите в борбата им срещу неверниците. Шейх Юсуф Мохамед Сиад Индааде, отговарящ за отбраната в СИС, заяви, че страната му е „отворена за войните на джихада от целия свят. Призоваваме ги да продължат свещената война в Сомалия и ще посрещнем с радост всеки, който може да прогони етиопците. Нека войните на джихада се сражават в Сомалия и атакуват Адис-Абеба”. Призивът му моментално се появи във всички радикални ислямистки форуми, а малко по-късно там бяха публикувани и конкретни препоръки за маршрутите, по които може най-лесно да се стигне до Сомалия (от Джеда, Дубай, Джибути и Найроби). Статията е озаглавена „В подкрепа на нашите хора в Сомалия, разписание на полетите за Могадишо” и в нея мюсюлманите от целия свят се призовават „да подкрепят моджехидините в Сомалия с пари и оръжие”. Така, с помощта на ислямистките медии, военните действия в страната внезапно придобиха характеристите на глобална война.

Страница 2

След поражението на СИС, вторият човек в Ал Кайда – Айман ас-Зауахири призова сомалийските „моджехидини” да не се предават, а да продължат бойните действия. През януари 2007, той ги призова „да поставят мини, да устройват засади, да осъществяват самоубийствени атентати, за да отслабят духа на неверниците...”. В същото време, той нареди на „моджехидините” от Арабския полуостров, Йемен, Судан, Магреб и всички страни, разположени сравнително близо до Сомалия, да подкрепят „братята си” с всички възможни средства. В края на декември 2006, представители на някои джихадистки групи, действащи в Ирак, отправиха към сомалийските ислямисти редица препоръки, как да действат занапред: да използват терористи-камикадзе, да използват географските особености и да примамват етиопските части в най-труднодостъпните местности, където те няма как да използват тежката си бронирана техника, а само зле защитени пехотинци – „ако успееете да съсредоточите етиопските войски в пет-шест подобни зони, можете да им нанесете големи загуби”. На свой ред, Абу Тураб ал-Джазаири им препоръчва да изградят „коридори” към съседните страни и най-вече към племената, изповядващи исляма, защото „за „моджехидините е недопустимо да бъдат изолирани от останалия свят”.

Ислямистите смятат, че поражението на СИС е временно и с него приключва само първата фаза на войната, защото Съюзът е загубил във военен план, но не и в идеологически. Поражението му се сравнява с временните успехи на американците в Ирак, затова повечето препоръки се свеждат до преминаване към партизанска война. В статиите, посветени на този въпрос, се анализират предимствата, които уж са получили ислямистите, отстъпвайки от големите градове. В една от тях, озаглавена „Отстъплението на СИС: причини, предимства и изводи”, се признава, че в големите градове „моджехидините” са по-защитени от атаките на етиопската авиация, но се твърди, че след отстъплението им, народът ще може сам да прецени при чие управление е имало повече ред и стабилност и да осъзнае необходимостта от създаването на ислямска държава. В същото време се прогнозира, че, затъвайки в сомалийското блато, Етиопия ще претърпи много сериозни икономически щети, което ще се отрази и върху боеспособността на нейната армия и това ще позволи възобновяване на мащабните бойни действия срещу нея.

В друг материал, озаглавен „Поражението на СИС в Сомалия – вече няма място за високомерие”, авторът подлага на остра критика тактиката на местните ислямисти. Той посочва необходимостта, „да се поучим от грешките си” и смята, че „отстъплението от столицата Могадишо не може да се смята за нещо положително, дори и ако впоследствие сомалийските моджехидини (на които се предлага да използват опита на иракските бунтовници – б.а.) последват примера на братята си по вяра от Афганистан, продължили борбата с американците” .

Но въпреки многобройните статии с препоръки и призиви сомалийските ислямисти да бъдат подкрепени с всички възможни средства, международните ислямистки мрежи не реагираха на тях, предпочитайки да се насочат най-вече към Ирак и Афганистан. В същото време, във въпросните материали се подчертава значението на Африканския Рог за световното джихадистко движение, тъй като той се намира в изключително важна геостратегическа зона, където се концентрират много морски маршрути: «регионът може да струва милиарди долари на световната икономика, чрез него могат да бъдат ударени международните пазари, или да се вдигнат цените на петрола». Освен това, тази територия е разположена в непосредствена близост до Саудитска Арабия и Йемен, а крайбрежието и се простира от Червено море до Индийския океан, което улеснява нелегалния трафик на оръжия и стоки, да не говорим, че морската блокада е практически невъзможна. Специфичното съчетание между пустини, планински брегове и гъсти гори създава известни трудности при използването на някои оръжия и транспортни средства. Всичко това, според стратезите-ислямисти, дава определени предимства на региона, като евентуално убежище за джихадистите от Саудитска Арабия и Йемен. Африканският Рог е не по-малко важен и като база за осъществяване на терористични нападения срещу танкери и военни кораби (като пример най-често се дава взривяването на един френски танкер в региона, както и на американския есминец «Коул»). Споменава се, че широко разпространеното в района пиратство може да се използва за финансиране на джихадисткото движение. Засяга се и племенния характер на социалното устройство в Африканския Рог, където «лоялността към племето е много по-важна от тази към държавата и, ако си спечелиш подкрепата на местния вожд, няма защо да се боиш от полицията». В региона непрекъснато бушуват всевъзможни конфликти и войни, което генерира нестабилност и хаос. Именно в тези кланови общества джихадисткото движение получава възможност да обедини местните племена с помощта на исляма, за обща борба срещу «неверниците».

Впрочем, СИС не разчита само на Ал Кайда, а провежда и собствена пропагандна кампания. Той създаде свой интернет-сайт, на който, в началото на 2007, обяви за създаването на «Национален фронт за съпротива за освобождаването на Сомалия». Пак там, по-късно беше обявено и за създаването организацията „Моджехидини на Етиопия”, като част от мрежата на Бин Ладен, поставила си за цел да наложи шариата в предимно християнска Етиопия.

На територията на Сомалия са създадени бази за подготовката на радикални ислямисти от различни държави. Така, преди време, беше арестуван американският гражданин Джоузеф Малдонадо, обучаван във военен лалер на сомалийските ислямисти. Друг жител на Ню Джърси от египетски произход – Махмуд Мешал, пък беше арестуван при опит да пресече границата с Кения. Той също е бил подготвян за диверсионни действия в Сомалия.

Анализирайки развитието на ситуацията в Сомалия стигаме до извода, че първоначално Съюзът на ислямските съдилища съвсем не си поставя за цел глобалното господство на шариата, но набирайки сила, привлича вниманието на международните ислямистки структури. Въпреки това, ако СИС имаше по-добро ръководство и ако не се разкъсваше от многобройни вътрешни противоречия, ислямистите можеха да постигнат повече. Според западните експерти, в структурата на СИС особено активно действат представителите на различни суфиски братства и духовни „ордени” (като Салихия и Кадирия). На фона на продължителното безвластие и кървава гражданска война, именно суфиските кланове инициираха създаването на СИС, опитвайки се да го превърнат в единствената сила, способна да контролира ситуацията в страната и да въведе ред в нея.

Нигерийските талибани

Друга африканска страна, в която успешно действа Ал Кайда, е Нигерия, половината от чието 140-милионно население изповядва исляма. През последните пет години местните ислямисти (населяващи предимно северните райони на страната) започнаха да налагат нормите на шариата, което провокира вълна от насилие в региона. Ислямът прониква в Нигерия през ХІ век, чрез арабските търговци, като днес доминира в северната част на страната, докато на юг преобладават християните.

Според повечето експерти по радикалния ислям в Африка, сред причините за появата на радикално-ислямистки групировки е дейността на международните „благотворителни организации”, които са основните проводници на радикални тенденции сред африканските мюсюлмани и, в частност, сред тези в Нигерия. Така, сред последователите на суфизма особено тревога поражда дейността на фондацията „Ал-Мунтада Ал-Ислами”. Според представителя на един от суфиските ордени в нигерийския щат Кано: „до появата на фондацията в Кано нямаше конфликти на религиозна основа, а днес сме на ръба на гражданската война. „Ал Мунтада” промива мозъците на местните мюсюлмани, изпращайки някои от тях в саудитските университети, и ги принуждава да следват наложените от ислямистите правила, чрез щедро финансираните мрежи от джамии и религиозни училища. Всичко това са елементи от инвазията на радикалния ислямизъм в Нигерия”.

През януари 2004, в страната се появи нова организация, обединяваща първоначално около 200 души и носеща името „Нигерийско движение Талибан”. Негова цел е създаването на независима ислямска държава в районите по границата с Нигер. Няколко седмици по-късно, след серия от сблъсъци с националната армия, групировката беше разгромена. През януари 2007 Върховният съд на Нигерия обвини в тероризъм Малама Бало Иляса Дамагуна, ръководител на компанията “ Media Trust Ltd ” , поддържал тесни връзки с Ал Кайда и изпратил десетки нигерийски младежи във военните лагери на Бин Ладен в Афганистан и Пакистан (както и 14 души в ислямисткия лагер „Ума ал-Кура” в Мавритания). Дамагуна е сред основателите на „Нигерийското движение Талибан”, за чието създаване е получил, през 2002, от Ал Кайда около 300 хил. долара.

Другото име на организацията на нигерийските талибани е Движение „Ал-Хиджра”. Според нейните лидери, нигерийското общество до такава степен тъне в неверие, че истинските мюсюлмани следва да се отделят от него и да създадат собствена общност, в която да зачитат единствено законите на шариата. В средата на 2003 част от членовете на „Ал-Хаджра” се преселиха в джунглите край административния център Майдугури, където създадоха собствено селище. От края на същата година групата започна да извършва нападения срещу полицейски участъци за да се снабди с оръжие, както и да разпространява пропагандни материали с призиви за създаването на ислямска държава в Нигерия.

През октомври 1999 губернаторът на нигерийския щат Замфар Алхаджи Ахмед Сани обяви, че въвежда на територията му законите на шариата, използвайки като модел законодателството на Саудитска Арабия. В щата се появиха проповедници от различни страни от Персийския залив, а много местни младежи бяха изпратени да изучават ислямското религиозно право в държавите от Близкия изток. Примерът на Замфар беше последван от още 11 северни щати в Нигерия, които обявиха, че постепенно ще въведат в тях нормите на шариата. През 2006, при сблъсъците между християни и мюсюлмани (провокирани от публикуваните в датско списание карикатури на Пророка Мохамед) в тези райони, загинаха 140 души.

Страница 3

Според ръководителя на Центъра за стратегически международни изследвания Стивън Морисън, „има голяма вероятност Ал Кайда вече да разполага със своя база в Северна Нигерия”. Постепенното налагане на шариата в някои нигерийски щати привлече към тях вниманието на лидерите на световното джихадистко движение. Така, през 2003, Бин Ладен обяви в поредното си обръщение Нигерия за една от приоритетните държави (наред с Йордания, Пакистан, Саудитска Арабия и Йемен), която следва да бъде „освободена” от предателския режим, контролиран от САЩ. Нигерия заема немаловажно място в стратегията на глобалния ислямизъм, който разполага тук с възможност да нанесе удар по икономическите интереси на Запада, свързани с петролните находища в страната.

От началото на 90-те, нигерийската икономика почти напълно зависи от износа на петрол. В страната се добиват над 2 млн. барела дневно, а правителството прие редица закони, с които на практика прехвърли управлението на находищата и транзита на енергоносители на чуждестранните петролни компании (и най-вече на Chevron и Shell ). Като последица от петролния бум повечето жители на делтата на река Нигер трябваше да напуснат фермите си, а земите им бяха предадени на петролните компании.

През 2004 Бин Ладен заяви, че САЩ се опитват да поставят под контрол природните ресурси на Нигерия и призова местните жители „да спрат най-големия грабеж в историята – на петролните богатства, които принадлежат на днешното и следващо поколения нигерийци”. Година по-късно заместникът му Ал-Зауахири нареди на „моджехидините” да съсредоточат нападенията си именно върху петролните находища – „богатствата, отнети от мюсюлманите, защото по-голямата част от печалбата отива у враговете на исляма”. В отговор, през февруари 2006, военният лидер на т.нар. „Движение за освобождаването на делтата на Нигер” ( MEND ) “ генерал-майор ” Годсвил Тамуно обяви тотална война срещу всички чуждестранни петролни компании. Според него, организацията му се бори „с потисниците на народа от делтата на Нигер и замърсяването на околната среда от чуждестранните транснационални компании”, а основната и цел е поемане на контрола върху добивите на енергоносители в региона. Движението поиска от нигерийския президент да освободи от затвора Моджахид Джубо-Асари, ръководител на „Народните доброволчески сили на делтата на Нигер” – една от най-боеспособните групировки в тази част на Африка. Съвместните действия на двете организации принудиха Chevron да евакуира част от сътрудниците си и да намали добива на петрол. През миналата 2006, в района на делтата на Нигер, бяха убити 37 нигерийски военни, над 70 чужденци бяха отвлечени, а няколко терминала и петролопроводи – взривени.

Действията на MEND стават все по-ефективни. През май 2006 неговите бойци спряха петролния добив във Вари – един от най-големите градове в делтата на Нигер, след което предупредиха големите западни медии, че това е само началото. Макар че MEND не споделя идеологическите постановки на глобалния радикален ислямизъм, тактиката му обективно обслужва интересите на Ал Кайда. Така, първата показателна терористична акция на MEND в началото на 2006 подозрително съвпадна с осъщественото от Ал Кайда нападение срещу най-големия петролен комплекс в Саудитска Арабия (макар че то се оказа неуспешно, световните цени на петрола моментално скочиха с два долара за барел). Експертите продължават да спорят, дали двете атаки са били планирани от един и същи център, или става дума за случайно съвпадение. В същото време снимки от нападението на MEND срещу обекти на Shell , през декември 2006, бяха поместени на различни ислямистки сайтове в Интернет. Интересно е, че бойците от MEND , много от които са християни, се представят за „нигерийски моджехидини, борещи се с американските петролни компании, които крадат богатството на мюсюлманите”.

Джихадът в Дарфур

В края на април 2006, катарската телевизия „Ал Джазира” излъчи поредното видеообръщение на Бин Ладен, в което той призова „моджехидините” и привържениците им, особено в Судан и Арабския полуостров, „да се подготвят за продължителна война с кръстоносците и техните привърженици в Западен Судан”. Веднага след това, на един от най-популярните ислямистки интернет-форуми, беше публикувана статията „Към всички, които искат да стигнат до Дарфур”, чиито автор препоръчва за целта да се използва либийско-суданската граница, тъй като либийските членове на Ал Кайда вече са осигурили необходимия „коридор”. В друга подобна публикация, появила се през юни 2006, пък се предлагат подробни инструкции и карти на най-подходящите маршрути към някои судански селища. През септември 2006 Айман Ал-Зауахири разкритикува предложението на ООН да изпрати свои умиротворителни сили в Дарфур, за да спрат кръвопролитието. Обръщайки се към привържениците си, Ал-Зауахири призова мюсюлманската умма „да се пробуди, за да защити земите и честта си от агресията на кръстоносците, прикриваща се под флага на ООН, защото никой няма да ни защити, освен всенародния джихад, воден от моджехидините”.

На онези, които решат да се отправят към Дарфур, се обещава подкрепа от „моджехидините”, действащи в Касала, Хартум и самия Дарфур. Според анонимен анализ, публикуван в ислямистки сайт, най-активни в Судан са следните групировки: „Джамаат Ансар ас-Суна ал Мохамадия”, действаща в различни райони на страната; „Джамаа ал-Китаба ва-с-Суна ал-Хайрия” (втора по-численост сред ислямистките формации); „Джамаат ал-Китаб ва-с-Суна” и „Ас-Салафиюн”, като се споменават и имената на редица салафитски религиозни проповедници, които не членуват в нито една от радикалните ислямистки организации. Знае се, че повечето от изброените по-горе радикални формации са създадени в края на 90-те, по време на престоя на Бин Ладен в Судан. Активистите на Ал Кайда създават в тази страна и т.нар. „Джихадистко движение в Дарфур”. В публикувания през март 2006 меморандум на движението, като негови основни цели са посочени: недопускане намесата на външни сили в конфликта; борба с организациите, които не работят за интересите на Судан и неговите граждани; защита на ислямската религия, традиции и обичаи от всяко чуждестранно присъствие в Дарфур; защита на целостта на провинцията, както и на нейните културни и етнически компоненти. В меморандума са посочени и средствата за постигането на тези цели: борба срещу чуждестранните умиротворители (освен тези, които са мюсюлмани); сътрудничество с всички джихадистки формации, действащи в ислямския свят и координиране на действията с тях; предупреждаване на всички въоръжени групировки и политически партии да се откажат от всякакво сътрудничество с чуждестранните организации, действащи в Дарфур и обявяване на мисията на Африканския съюз в провинцията за „враждебна на интересите на исляма и обслужваща интересите на империалистите в провинцията”.

В интервюто си за суданския вестник „Ал-Интибах” от март 2006, лидерът на „Джихадисткото движение в Дарфур” Абу Джихад ал-Дарфури подчертава, че основната задача пред неговата организация е да не допусне намесата на външни сили в конфликта и да предотвратим окупация, подобна на онези в Афганистан и Ирак. В същото време той отказа да коментира връзките си с Ал Кайда.

През септември 2006, неизвестната до този момент групировка „Ал Кайда в Судан и Африка” пое отговорността за отвличането и убийството на главния редактор на независимия судански вестник „Ал Уифак”, посочвайки, че: „атеистът-журналист Мухамад Таха беше екзекутиран, защото мърсеше името на Пророка”. Обръщението беще подписано от лидера на организацията Абу Хафез ас-Судани. Това беше четвъртото покушение срещу Таха (публикувал статия, поставяща под съмнение благородническия произход на Пророка Мохамед), като за първи път в историята на тероризма в Судан противник на ислямистите беше екзекутиран в типичен „иракски стил”.

Диаманти и джихад

Африканският континент представлява и определен финансов интерес за международните ислямистки структури. В началото на 2007, в изоставена мина в югоизточен Мадагаскар, беше открито тялото на Джамал Халифа. Както заяви пред авторитетния вестник „Аш-Шарк ал-Аусат” неговият брат Малек, Джамал е търгувал със скъпоценни камъни. Всъщност, убитият беше един от най-известните финансисти на Ал Кайда, свързан с мрежите на организацията, действащи в различни части на света. Така, на Филипините, той спонсорираше Халид Шейх Мохамед, един от организаторите на терористичните нападения от 11 септември 2001, както и редица радикални ислямистки групи, действащи в Югоизточна Азия. Според мадагаскарския вестник „Миди Мадагаскара”, известният лидер на Ал Кайда Фазул Мохамед – програмист и специалист по информационни технологии, роден на Коморските острови и свързан с взривяването на посолствата на САЩ в Кения и Танзания през 1998, е бил засечен в северозападната мадагаскарска провинция Мазунга. Според някои експерти, именно от Коморските острови той е изпращал доброволци за войната в Сомалия. Известно е също, че от края на 90-те Фазул Мохамед активно търгува с диаманти от Западна Африка. Според някои медии, той участва в контрабандата на диаманти от Сиера Леоне и Либерия, осъществявана с посредничеството на сенегалския бизнесмен Ибрахим Ба, поддържащ тесни връзки с висши правителствени чиновници в Дакар. Друг финансист на Ал Кайда – Ясин ал-Кади е държал 12% от акциите на регистрираната в Калифорния компания “ Global Diamond Resources ”, занимаваща се с добив на диаманти в Южна Африка и други страни, с посредничеството на “ New Diamond Corporation Ltd ” (офшорна компания, също контролирана от човека на Ал Кайда).

Страница 4

През януари 2007, по искане на ООН, беше блокирано имуществото на Джунайда и Фархад Дократ, оказвали финансова и техническа помощ на Ал Кайда. Първият, който е зъболекар от Йоханесбург, е превел 120 хил. долара на Хамза Рабия, смятан за ръководител на международните операции на организацията, за да прехвърли, през 2004, неколцина южноафриканци в пакистанските тренировъчни лагери. Той е и собственик на веригата магазини за ловно оборудване “ Shiper Africa ” . На свой ред, Фархад Дократ е превеждал значителни суми на финансовата компания „Ал-Ахтар тръст” (също контролирана от Ал Кайда) и е ръководел джамията „Дар ес Салам”, посещавана най-вече от младежи, принадлежащи към пакистанската или малайска диаспори в ЮАР. През 2005, заедно със сина си Муаз, Фархад посещава Гамбия, за да „реформира учебната програма на местните ислямски училища”. Показателно е, че някои от учениците му са арестувани като активисти на Ал Кайда в Пакистан.

През юли 2005, в Замбия, беше арестуван Харун Асуат, роден в индийския щат Гуджарат, след като телефонният му номер беше открит от британските специални служби у четиримата участници в терористичните нападения в лондонското метро. При разследването стана ясно че ден преди акцията Харун Асуат е звънял многократно на всеки от участниците. По-късно беше установена и връзката между групата на Аусат в Южна Африка и лондонската „клетка” на атентаторите-самоубийци, ръководена от Мохамед Сидик Хан, преминал военна подготовка в Пакистан. Харун Аусат е отдавна свързан с Ал Кайда и други радикални ислямистки формации във Великобритания (през 90-те е помощник на Абу Хамза в известното лондонско свърталище на ислямистите – джамията във Финсбъри парк), а през 2002 се опитва да създаде военно-тренировъчен лагер в американския щат Орегон.

Той е свързан и с Мохамед ал-Габра, друг финансист и активист на мрежата на Бин Ладен в Лондон, организирал изпращането на британски доброволци за джихада в Ирак и Пакистан. Тоест, налице е пряка връзка между терористичните операции на ислямистите във Великобритания, военната подготовка в пакистанските лагери и финансовите операции в различни държави от Южна Африка.

В края на 90-те, един от основателите на Ал Кайда Ал-Убеид ал-Баншири, заедно със секретаря на Бин Ладен Уадих ал-Хадж, активно търгуват с диаманти и други скъпоценни камъни в Кения и Танзания, като регистрират там няколко компании за добив на диаманти. В Танзания са изградени и „клетки” на организацията, чието финансиране се осъществява от бизнеса със скъпоценни камъни. Активистите на Ал Кайда Абдула Ахмед Абдула, Ахмед Гайлани и Фазул Мохамед използват опита от диамантения бизнес в Източна Африка и, в началото на 2000, създават подобни компании в Либерия и Сиера Леоне. Абдула Ахмед Абдула е сред организаторите на бомбения атентат срещу американското посолство в Найроби, а танзаниецът Ахмед Гайлани и роденият на Коморските острови Фазул Мохамед участват в терористичните акции в Дар-ес-Салам.

Активистите на Ал Кайда се ориентират и към бизнеса с недвижими имоти, използвайки за целта подставени лица. Така, танзаниецът Ашиф Мохамед Джума (братовчед на споменатия по-горе Ал-Баншири), създава компанията “ Tahir Ltd ” за добив на злато и диаманти, чрез която се легализират диамантите, добити незаконно в Конго. На свой ред, Ал-Хадж работи с йорданския търговец на скъпоценни камъни Салех Одой, като, чрез компанията ‘ Tanzanite King ” , действаща в Найроби и Момбаса, двамата прехвърлят злато и диаманти от Танзания в Дубай и Хонконг.

Непосредствено след терористичните нападения от 11 септември, редица активисти на Ал Кайда се укриват, в продължение на месеци, на територията на Либерия и Танзания. Смята се, че някои от тях са платили около милион долара на високопоставени местни правителствени чиновници за да им бъде предоставено убежище. Други са се придвижвали съвсем свободно из Либерия или Буркина Фасо, още повече че мнозина представители на местните режими участват в контрабандните мрежи на Ал Кайда за трафик на диаманти и други скъпоценни камъни. Според представители на редица европейски и латиноамерикански специални служби, сделките се реализират от подставени лица, а с парите се купува най-модерно оръжие и военна техника. Така, ливанският търговец на диаманти Азис Насур, племенникът му Салих Осайми, както и бившият офицер от сенегалската армия Ибрахим Ба, са отговаряли за трафика на скъпоценни камъни от редица африкански държави. През 2002, Осайми беше арестуван от белгийската полиция, която стига до извода, че както компаниите за добив на диаманти, така и посредническите фирми, са били наясно, че работят за ислямистите.

Ал Кайда в Централна Африка

Впрочем, да не забравяме, че африкансските страни разполагат и с други ресурси за финансиране на радикалните ислямистки структури, като например организираната престъпност, или контрола над основните търговски маршрути. Ислямистите съзнателно се стремят да установят тесни контакти с международните «сенчести» структури. Така, нигерийските криминални групи изготвят за тях международни документи: паспорти и кредитни карти, необходими за успещното им проникване във Франция, Великобритания или Италия. Нигерийската мафия разполага и с отработени схеми за продажба на редки метали в западните държави. Освен това, нигерийците играят ключова роля в международния наркотрафик (включително в САЩ и Канада). В тази връзка, някои американски експерти се опасяват, че техните наркоканали могат да бъдат използвани за прехвърляне на оръжия за масово унищожаване на територията на САЩ, както и за финансирането на различни джихадистки групи, действащи в западните държави. 12-те щата на Северна Нигерия, на практика, не се подчиняват на централното правителство, там не важат и законите на страната. В подобни райони с полуавтономна власт трафикът на хора и оръжия въобще не е проблем.

В Нигер, привържениците на салафизма са концентрирани в департаментите Досо и Маради, където периодично избухват сблъсъци с привържениците на суфизма (т.е. на традиционния ислям). Особено активна е «Асоциацията на ислямските групи и култури», ръководена от Ал-Хадж Абубакър Иса. Добре известно е, че страните от Сахел често биват посещавани от радикални ислямистки проповедници от Саудитска Арабия, Либия или Мароко, според които бедността, глада и корупцията могат да бъдат преодолени само чрез въоръжена борба с враговете на исляма и въвеждането на шариата.

В Чад също има (макар и малко) последователи на салафизма. Ръководи ги Мохамед Махамат, известен още като Шейх Факи Сузуки. През 2002 местният Върховен съвет по религиозните въпроси го обвини, че съзнателно провокира етнически и религиозни сблъсъци в страната, след което той прекара няколко години под домашен арест. Междувременно, заместникът му Шейх Махамад Маруф беше арестуван за призив за борба срещу влиятелния местен суфиски орден Тиджания.

В Мали, ислямът има умерен характер и е силно повлиян от традиционните африкански култове. Но макар че тук доминира суфиският орден Кадирия, има и няколко радикални ислямистки групи, една от които се ръководи от имам Махмуд Дико, за когото се смята, че е свързан с радикалната алжирска организация «Салафитска група за проповеди и джихад» (СГПД).

Северна Африка – «обетованата земя» на Ал Кайда

Както е известно, тази алжирска групировка, която официално декларира, че е част от Ал Кайда (и дори се преименува на «Ал Кайда в ислямски Магреб»), е изключително активна не само в Европа и Алжир. Тя действа и в много страни от района на Сахел, където активистите и вербуват и подготвят терористи. По данни на френските специални служби, в нея участват между 500 и 800 души, като 200 от тях активно работят в Мавритания, Мали и Нигер. Както е известно районът на Сахел представлява огромна рядко населена територия, а границите на страните, разположени в него, почти не се охраняват. По-голямата част от населението изповядва исляма и живее в крайна бедност и липса на елементарно здравеопазване. Ислямистите създават в тези страни своя инфраструктурна мрежа: включително училища, медицински пунктове и т.н. В същото време повечето местни мюсюлмани са членове на традиционните суфиски братства (ордени), а последователите на радикалния ислям не са никак много.

Всъщност, СГПД е своеобразен «мост» между радикалните ислямистки «клетки» в Африка и международните ислямистки структури. В държавите от Сахел тя сътрудничи с други радикални формации, включително мароканската, стояща зад атентата в Мадрид през 2004. Според редица специалисти по борба с тероризма, днес страните от Сахел все повече започват да приличат на «нов Афганистан», а СГПД периодично провежда показни акции за сплашване срещу противниковите групировки. Така, през октомври 2006, нейни членове организираха засада срещу въоръжена група туареги, а преди това (през 2003) тя отвлече в Мали 32 европейски туристи, пътуващи из Сахара. През януари 2007, френските специални служби предупредиха организаторите на международното автомобилно рали «Париж-Дакар», че СГПД подготвя няколко засади по трасето между Лисабон и Дакар. В резултат, маршрутът беше променен, а трима мавритански граждани – арестувани. Въпреки това, според Луи Каприоли (бивш зам. директор на френската контраразузнавателна служба DST ), организацията не представлява сериозна заплаха за държавите от Сахел, защото основната и задача не е осъществяването на терористични нападения, а обединяването на разпръснатите ислямистки групировки в региона. Нещо повече, Сахел не е особено привлекателен за ислямистите – климатът е прекалено суров, въоръжените туареги са не по-малко жестоки от тях, освен това там присъстват френски и американски специални части. Основните мишени за атаките на СГПД са в Алжир и Тунис.

Френският експерт по борба с тероризма Ален Ролие смята, че страната му заема особено място в плановете на радикалните ислямисти. Според него, сред причините са поражението на арабите в прочутата битка при Пуатие, през 732, колониалното минало, участието в Първата война в Залива, забраната на жените-мюсюлманки да носят кърпи за глава във френските държавни учреждения, както и френският ангажимент в Афганистан. На територията на Франция, СГДП активно работи за привличане към своята дейност на коренни европейци, приели, по една или друга, причина исляма. Смята се, че от общо 50 хиляди такива французи, най-малко 1500 са привърженици на радикалния ислям, а около 5 хиляди изповядват салафитската версия на исляма. След влизането на СГДП в структурата на Ал Кайда, френските власти се опасяват от появата в страната на терористи-самоубийци. Известно е също, че СГДП изпраща част от членовете си в помощ на иракските бунтовници. Тоест, младежи, вербувани в страните от Сахел и преминали през ада на Ирак, впоследствие могат да бъдат използвани за осъществяване на терористични акции във Франция.

На 23 юли, вече под новото си име «Ал Кайда в ислямски Магреб» (АКМ), СГДП обяви, че възнамерява да интензифицира атаките си срещу «враговете на Аллах» в страните от Северна Африка като паралелно с това предупреди «обикновените мюсюлмани» да не посещават обществени места, където могат да се срещнат «неверници» и «вероотстъпници» от средите на правителствените чиновници, както и тези, където присъстват много полицаи или военни.

В комюнике на организацията, публикувано преди време на един ислямистки сайт, се твърди, че «моджехидините са изпълнени с решимост да атакуват военните щабове и казарми, използвайки всички достъпни средства». През септември 2007 заплахата беше осъществена, като АКМ осъществи две самоубийствени нападения срещу казарма на алжирските военно-морски сили в Делис (37 убити) и срещу кортежа на президента Бутефлика в Батна (20 убити).

За да изясним, какво може да се очаква от тази ислямистка организация в бъдеще, както и степента на заплахата за страните от региона, се налага да анализираме нейната история и развитие.

Под новото си име «Ал Кайда в ислямски Магреб» (АКМ), групировката действа от януари 2007, когато беше обявено и, че тя е наследник на действащата в Алжир «Салафитска група за проповед и джихад» (СГПД). В специално комюнике, подписано от лидера на СГПД Абделмалек Друкдел (известен и като Абу Мусаб), се казва, че «след присъединяването на СГПД към Ал Кайда и клетвата за вярност към «лъва на исляма» Осама бин Ладен, трябваше да сменим името на организацията за да покажем връзката между алжирските моджехидини и братята ни от Ал Кайда».

Страница 5

Междувременно, стана известно, че в хода на преговорите с ръководството на Ал Кайда, АКМ е успяла да си извоюва известна самостоятелност относно избора на мишените и вземането на решения. След това групировката поднови терористичната си дейност. Тя, в частност, пое отговорността за терористичните нападения в Алжир от 11 април 2007, когато загинаха 30 души, а над 200 бяха ранени. Точно два месеца по-късно изпратен от нея атентатор-самоубиец се взриви пред казармата в Лахдария, при което загинаха 10 алжирски военни. Според експертите, през 2007 активността на АКМ е нарастнала почти тройно, в сравнение с миналата 2006.

Наред с терористичните атаки в региона, една от основните функции на АКМ е набирането на доброволци за джихада в Ирак и някои други страни, в редовете на различните филиали на Ал Кайда. Тези доброволци, в частност, взеха активно участие във въоръжените сблъсъци между ливанските правителствени части и ислямистите от групировката «Фатах ал-Ислами», в района на палестинския бежански лагер Нахр ел-Барид.

По данни на френските специални служби, освен в Алжир, «клетки» на АКМ действат и в Египет, Либия, Мароко, Мавритания, Мали, Нигер и Тунис, като само в Алжир организацията разполага с 500-800 «моджехидини». Тя се отличава от останалите терористични групировки по някои особености. Едната е продължаването на практиката на СГПД, която по ред причини, гледаше да избягва излишни жертви сред гражданското население и предпочиташе за свои мишени военни или представители на властта. Втората особеност на АКМ (за разлика от предшественичката и СГПД, която сравнително рядко действаше на територията на съседните държави, като изключим похода на групата, начело с Абдерразак Пар, в страните от Сахел) е, че тя демонстрира ясно изразени регионални амбиции. Още през януари 2007 бяха засечени опити за установяване на по-тесни връзки със съмишленици в Тунис и Либия, което пък даде повод на алжирския вестник «Либерте» да заключи, че, формирайки свои филиали в държавите от региона, АКМ (а чрез нея Ал Кайда) преследва поне две цели: да улесни достъпа на своите «моджехидини» в Европа и да използва ислямистките формации от Магреб за терористични нападения на Стария континент.

Третата особеност на АКМ е, че именно на нея (сред всички останали местни ислямистки формации) реши да заложи ръководството на Ал Кайда. Обяснението е просто – останалите формации (от типа на мароканското или либийското крила на т.нар. «Сражаваща се ислямска групировка») са по-добре представени извън собствените си страни, отколкото в тях, докато АКМ успешно действа «по места». Тук е мястото да напомним, че още през март 2007 френският съдия Жан-Луи Бругюер, специалист по делата, свързани с тероризма, предупреди, че «бившата СГДП е поела контрола над всички радикални групировки в Магреб, формирайки регионална терористична мрежа, която планира да разшири акциите си на юг, в района на Сахел». Според него, появата на АКМ е пряка заплаха за Франция, заради многократно нарастналия потенциал на организацията, «която се превърна в регионален филиал на Ал Кайда и масово набира нови бойци, с чиято помощ възнамерява не само да «взриви» Алжир, Мароко и Тунис, но и да пренесе терора в Европа».

Четвъртата особеност на АКМ е свързана с начина и на финансиране. Според испанския вестник «Ел Паис», основните източници за набиране на средства за дейността и се намират на територията на Франция и Испания. Тази дейност се осъществява от специализирани «клетки», наследени от СГПД, а тя – от някога мощната алжирска «Въоръжена ислямска групировка». Тези «клетки» събират необходимите средства от доброволни вноски и такси, налагани на етническите престъпни групи. След това парите се «перат» от различни офшорни фирми. За разлика от СГПД, АКМ (очевидно под влияние на Ал Кайда) далеч по-успешно използва медиите и Интернет.

От всичко казано дотук, могат да се направят няколко извода. На първо място, че в близко бъдеще могат да се очакват нови мащабни терористични акции в страните от Северна Африка. На второ място, усилията на АКМ могат да се концентрират не само (и дори не толкова) върху района на Магреб, а и върху важни военни и политически мишени в района на Гибралтар и в Западна Европа, като цяло. Така, АКМ може отново да опита да осъществи разработвания през 2002 от Ал Кайда план за нападение срещу военен кораб, снабден с атомно енергийно устройство, на държава от НАТО, при преминаването му през Гибралтарския пролив, с помощта на моторна лодка, натъпкана с взрив и управлявана от атентатори-самоубийци.

Причини за радикализацията на африканския ислям и последиците от това

Сред причините за появата на радикални тенденции в африканския ислям е активната дейност на т.нар. «благотворителни фондации» и ислямски учебни заведения, финансирани от държави от Персийския залив. Така, известният идеолог на радикалния ислям Абу Мусаб ас-Сури определя ролята на религиозните учебни заведения за разпространяване идеите на глобалния джихад, като «ключова». Неслучайно, през януари 2004, Саудитска Арабия и САЩ поискаха от ООН да включи в списъка на организациите, свързани с Ал Кайда, една мюсюлманска фондация, контролираща 136 джамии, само на територията на Танзания.

През 2003, Бека Абдул Насър, един от лидерите на «Обединения демократичен фронт на Уганда» публично увери «моджехидините» в Ирак, че «ние ще продължим да сеем паника сред американците, да нанасяме удари по базите и интересите им. Ще го направим в Африка, както вие го правите в Близкия изток, в Залива и в Азия. Вече сме набелязали и градовете за бъдещите си акции – Найроби, Момбаса, Кампала, Киншаса, Хараре, Лусака, Претория и Йоханесбург». Според Роан Гуанаратна, активистите на фронта от Уганда получават военна подготовка в Судан и Афганистан, а лидерът им Шейх Джамил Мукулу лично се познава с Бин Ладен. Той смята, че основната задача на последния е изграждането на ислямистка инфраструктура в Африка. Самият Шейх Мукулу, който някога е бил християнин, приема исляма след като се запознава с Бин Ладен в Хартум, в началото на 90-те. По-късно става популярен с проповедите си, в които яростно критикува угандийското правителство и призовава да бъдат ликвидирани мюсюлманите, отказващи да приемат идеята за джихад срещу неверниците. През 2004-2005 обаче, ръководеният от него «фронт» беше разгромен от армията на Уганда.

През март 2003, «Асоциацията за възраждане и пропаганда на исляма в Занзибар» организира протестни демонстрации в различни градове на страната, призовавайки за ликвидирането на светските политици, съпротивлвяващи се на въвеждането на шариата. Организацията се обявява против западното влияние, което според нея се разпространява най-вече по линия на туризма. През 2003 нейни активисти изгориха католическа църква на острова, а лидерът и Шейх Азам Ахмед Хамдан призовава за създаването на ислямска държава в Занзибар и насилствената ислямизация на всички не-мюсюлмани.

През юни 2005, саудитската полиция арестува петима африканци – членове на Ал Кайда, обвинени, че през 2004 са организирали убийството на френския специалист по военна електроника Луи Барбо край Джеда. Малко по-късно местните специални служби публикуваха списък на заподозрени терористи, като от общо 21 човека в него трима са граждани на Чад. Между другото, днес в Саудитска Арабия живеят около 100 хиляди емигранти от тази централноафриканска страна. Ал Кайда активно работи сред тях, както впрочем и сред другите емигрантски групи от Сахел.

Според Роан Гуанаратна, идеолозите на радикалния ислямизъм се съобразяват с етническите особености на регионите, които, според тях, следва да се превърнат в бойно поле на джихада срещу неверниците. Що се отнася до Африка, тук успехът в значителна степен зависи от взаимодействието с местните племена, затова радикално-ислямистките групировки често се формират на кланов принцип. В кланово-племенните общества, родствените връзки доминират над всички останали, подчинявайки на собствената си логика както икономиката, така и политиката. Гуанаратна подчертава, че: «идеолозите на глобалния джихад съзнават, че тунисците предпочитат да работят с тунисци, египтяните с египтяни и т.н. Ал Кайда обаче се придържа към по-глобален подход, ориентиран към мюсюлманите, като цяло, т.е. без оглед на националната им принадлежност». Задачата и е да осигури необходимите материални и информационни ресурси, гарантиращи, че регионалните структури ще действат в рамките на общата идеологическа линия. Тъкмо поради това Ал Кайда съумява да действа успешно в Азия, Европа, Русия, Африка, Канада и САЩ, преодолявайки културните и езикови бариери.

През януари 2007, един от известните идеолози на съвременния «глобален ислямизъм» - кувейтският гражданин Шейх Ахмед бин Абдала ал-Али, публикува призив, озаглавен «Пакт на Върховния съвет на групата за джихад», който беше обявен в няколко ислямистки интернет-форуми за «най-важния, откакто Бин Ладен и съратниците му публикуваха декларацията за създаването на «Световния ислямистки фронт срещу евреите и кръстоносците», през февруари 1998». Впрочем, през 2004, Айман ас-Зауахири също предлагаше създаването на т.нар. Съвет за формулиране на решения, който да координира дейността на различните радикални групировки, въз основа на обща идеологическа програма.

Въпросният документ на Ахмед ал-Али е поредния опит за консолидиране на тези групировки около обща стратегия. Важен елемент в него е призивът да се следва общ идеологически курс, т.е. консолидацията съвсем не означава създаването на ясно структурирана единна организация. Вместо това се призовава за търпимост към другите ислямистки групировки, както и за още по-тесни контакти с «широките мюсюлмански маси»: «следва да осъзнаем, че нациите, също както и джихадът, се нуждаят от мъдростта на всички участници и, че най-важната мисия на джихадисткия проект днес е възможността да се демонстрира единство и твърдост пред лицето на врага». От тази гледна точка, дейността на «Движението за освобождаване на делтата на Нигер» срещу чуждестранните петролни компании например, в определено отношение може да съвпадне с интересите глобалното радикално ислямистко движение. Така, стриктно координирайки усилията си и организирайки мащабни терористични акции, Ал Кайда може да провокира драматичен скок в цените на петрола. При това е без значение, че въпросното «Движение за освобождаване на делтата на Нигер» дори не е ислямистко (макар че в него участват и мюсюлмани). В Африка очевидно има добра почва за идеите на ислямизма (поредно доказателство е победата на ислямистите на миналогодишните избори на Коморските острови). В редица страни от континента съществуват радикални структури, които могат да станат част от глобалния ислямистки проект.

Съвременният радикален ислям е децентрализиран и се ръководи по-скоро от чисто идеологически постановки, използва като бази територии с «прозрачни» граници и неконтролируем оръжеен трафик, а достъпът до модерните информационни технологии позволява на ислямистите да влияят пряко върху радикалните структури в различните региона на планетата.

* Българско геополитическо дружество

{rt}