State of Emergency : The Third World Invasion And Conquest of America by Patrick Buchanan, 320 pp, Thomas Dunne Books, New York , 2006.
Българският читател познава Пат Бюкенън от впечатляващия му бестселър „Смъртта на Запада”, преведен у нас преди няколко години, а зрителите с кабелна телевизия – от редовните му коментари по CNBC . Преди няколко месеца известният американски консерватор (в миналото съветник на президентите Никсън и Рейгън и кандидат за президент на САЩ) отново изненада читателите с не по-малко спорната си нова книга „Извънредно положение: Нашествието на Третия свят и завоюването на Америка” . В нея, между другото, се съдържа и следният пасаж: „Сред най-сериозните проблеми, с които Америка трябва да се справи, е заливащата я огромна човешка вълна от Третия свят. В страната върви процес на фрагментация и е невъзможно да се определи, в кой момент културните и расовите различия, които винаги са съществували, започнаха да се трансформират в социална анархия. Можем ли да съхраним единството на нацията си в подобни условия?”. Всъщност, това не са думи на самия Бюкенън, а цитат от едно интервю, дадено през вече далечната 1987 за „Крисчън Сайънс Монитор” от тогавашния кореспондент на CBS Ерик Сювърейд, смятан за един от най-известните либерални журналисти на Америка, наред с Уолтър Кронкайт и Едуард Мъроу. Впрочем, ако днес някой либерал си позволи подобни думи, това вероятно би му струвало кариерата. Бюкенън обаче е консерватор (някогашните му приятели от сегашната администрация дори го определят като „палеоконсерватор”) и това може би му помага да анализира обективно етническите, културните, езиковите и имиграционните проблеми, пред които са изправени днес Съединените щати.
Онези които са чели предишната книга на Бюкенън „Смъртта на Запада”, или пък някои от статиите му, вероятно са наясно и с възгледите на автора относно имиграцията (той, например, призовава за мораториум даже на легалната имиграция в САЩ). Дори и те обаче, биха останали изненадани от цитираните данни и изводите, които прави в новата си книга. А те наистина би трябвало да тревожат американците. Според Бюкенън, само от 11 септември 2001 насам, повече от четири милиона нелегални имигранти са проникнали в САЩ, като броят им прогресивно нараства. Авторът твърди, че прословутият американски „котел за претопяване” на имигрантите отдавна е „счупен” и бъдещето на американската нация е под въпрос. В „Извънредно положение” се показва, как бавно но сигурно Американският Югозапад бива „повторно завоюван” от мексиканците. Тези земи, които според самите мексиканци винаги са били техни, постепенно се откъсват – етнически, езиково и културно – от САЩ, при това, както твърди авторът, и в резултат от съзнателно провежданата от мексиканското правителство дългосрочна стратегия. И макар че тезата на Бюкенън за „реконкистата” (т.е. повторното завоюване – б.р.) на югозападните американски щати, осъществявана в рамките на т.нар. „План Ацтлан”, изглежда издържана в духа на традиционната „конспирология”, данните, които цитира в книгата си, наистина са зашеметяващи.
Мексиканската „реконкиста”
Така, през 1960, в САЩ са живели около 5 млн. души с азиатски или испаноезичен произход. Днес те са над 57 милиона. Смята се, че през тези четири десетилетия между 10% и 20% от цялото население на Мексико, Централна Америка и Карибите се е преселило на север от Рио Гранде. Всяка година от юг в САЩ влизат два милиона имигранти, като поне половината са пресекли границата незаконно. Днес никой не знае точния брой на нелегалните имигранти в страната, като цифрите варират между 15 и 20 милиона. При това не става дума за имигрантски поток, подобен на онези от миналото, когато преселниците прекосяваха океана с твърдото намерение да се превърнат в „истински американци”. Сегашните имигранти, които прекосяват Рио Гранде, нямат намерение да променят идентичността си – напротив, те се опитват да наложат своята култура и манталитет в кварталите, където се заселват. Така, според направено през 2002 социологическо проучване на агенцията Zogby International , до 57% от мексиканците вярват, че Американският Югозапад принадлежи на Мексико.
Бюкенън цитира в книгата си шокиращи данни, според които в района на Лос Анжелос например, 95% от задържаните по обвинение в убийство са нелегални имигранти. В същото време, според американския Център за контрол и превенция на заболяванията, в Калифорния днес има над 40 хиляди болни от туберкулоза (за която доскоро се смяташе, че е окончателно победена в САЩ), като огромното мнозинство от тях са имигранти.
В книгата можем да открием и други интересни факти. Като например този, че всичките 47 консулства на Мексико в САЩ са получили разрешение да снабдяват с учебници американските училища с преобладаващо испаноезични ученици. В тях обаче се твърди, че САЩ просто са си присвоили Северно Мексико по времето на генерал Санта Ана. Само в района на Лос Анжелос през миналата година са били разпространени 100 хиляди подобни учебници.
Сравнявайки сегашното имигрантско нашествие в САЩ през мексиканската граница и това, което в момента залива Европа през Средиземно море, с варварските нашествия, сложили край на Римската империя, Бюкенън мрачно отбелязва, че изглежда ставаме свидетели на последната фаза от „смъртта на Запада”. Според него, ако имиграцията не бъде прекратена още сега, в средата на века САЩ ще променят драматично своя облик и няма да имат нищо общо с познатата ни Америка от средата на ХХ век.
В една от главите на книгата – „Какво представлява нацията”, Бюкенън отхвърля твърденията на съвременните либерали, че американската нация се е формирала единствено на базата на споделените ценности и общата вяра в принципите на свободата и демокрацията и институциите, създадени от Конституцията. Според него: „Конституцията не е създала нацията, а нацията е приела Конституцията”. Макар че бащите основатели действително са вярвали в универсалните принципи и права, „те са били лоялни именно към своята нация, т.е. към хората, с които са ги свързвали общите традиции, общата историята, общата територия и общата кръв”. Разбира се, едва ли има нещо по-трудно от това да дефинираш етническата, езикова и културна специфика на Америка. Но, ако не бъде ясно дефинирано, какво представляват днес Съединените щати и каква страна трябва да бъдат, едва ли можем да очакваме и смислен дебат относно тяхната имиграционна политика. В този смисъл, Бюкенън съвсем на място цитира френския поет Шарл Пеги, според който: „безброй са проявите на малодушие, породени от страха, че не изглеждаш достатъчно прогресивен в очите на останалите”.
В заключителната глава на книгата си – „Последният шанс”, Бюкенън призовава за радикална промяна на имиграционната политика и лансира стратегия за защита на границите, като отбелязва, че ако тя не бъде възприета от правителството, това ще означава, че наследството на сегашния президент Буш и непосредствените му приемници, ще включва проиграното наследство на Сам Хюстън, Ендрю Джексън или Джеймс Полк, т.е. на хората, които през ХІХ век превърнаха сегашния Американски Югозапад в интегрална част от Съединените щати.
* Българско геополитическо дружество
{rt}
