19
Сря, Фев
8 Нови статии

Опасната сделка с Делхи

брой3 2006
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

През последните пет години Съединените щати излязоха от редица договори за контрол на ядрените оръжия, сключени още от времето на президента Дуайт Айзенхауер насам. Подобна радикална промяна в американската политика изпраща грешни сигнали на останалите страни, включително на Северна Корея и Иран, поощрявайки достатъчно напредналите технологично държави към създаването на собствени атомни оръжия. Предложеното от администрацията на президента Буш ядрено споразумение с Индия е поредната крачка към окончателното отваряне на „кутията на Пандора” и тласкането на света към опасна надпревара в ядрената сфера.

Единственото реално задължение, поето от държавите, притежаващи атомно оръжие и от онези, които не разполагат с такова, е Договорът за неразпространяване на ядреното оръжие от 1970, подписан от петте водещи ядрени сили, както и от 182 други страни. Основната му цел е „да се предотврати разпространението на ядреното оръжие и военни технологии... и да се съдейства за постигането на ядрено разоръжаване”. В конференцията на ООН, проведена през миналата 2005, която трябваше да анализира ситуацията в тази сфера, не взеха участие само Израел, Северна Корея, Индия и Пакистан, макар че тъкмо те със сигуроност разполагат с ядрени арсенали.

Съединените щати напуснаха Договора за противоракетна отбрана и изразходваха над 80 милиарда долара за крайно съмнителни проекти за прихващане и унищожаване на изстреляни от хипотетичен противник междуконтинентални балистични ракети. Годишните разходи на САЩ за тези цели са около 9 млрд. долара. Американците се отказаха да изпълняват предишните си задължения, налагащи им ограничения в сферата на ядрените опити и разработването на нови системи и обявиха планове за създаване на ядрени заряди за „дълбоко проникване”, разрушаващи бетонните укрития и на т.нар. „малки бомби”, както и намерението си да разположат оръжия за масово поразяване в космоса. САЩ публично се отказаха от още един стар свой политически принцип, декларирайки правото си да нанасят превантивни ядрени удари по неядрени държави. Тези решения предизвикаха крайно негативната реакция на страните, подписали Договора за неразпространяване на ядреното оръжие, включително Китай, Русия и дори на американските ядрени съюзници, пред които се появи конкурентна алтернатива – да модернизират собствените си ядрени арсенали, без да обръщат внимание на споразуменията за контрол на въоръжаването.

През миналата 2005 бившият държавен секретар по отбраната Робърт Макнамара обобщи опасенията си в статия, публикувана в списание Foreign Policy , така: „бих характеризирал сегашната американска политика в сферата на ядреното въоръжаване като аморална, незаконна, а във военен план – като неоправдана и крайно опасна”.

Не бива да забравяме, че днес не се полагат никакви сериозни усилия за гарантирано съкращаване на ядреното оръжие, макар че количеството му в света е около 30 000 бойни единици. От това количества, САЩ разполагат с 12000 единици, Русия – с 16000, Китай – с 400, Франция – с 350, Израел – с 200, Великобритания – със 185, Индия и Пакистан с по 40, а Северна Корея разполага с достатъчно обогатен уран за производството на поне 6 атомни бомби. Тоест заплахата от глобална катастрофа е също толкова реална, колкото беше и по време на студената война. При това, причина за нея може да стане, както грешка, така и недооценката на ситуацията.

Знаейки за ядрените планове на индийските лидери през последните три десетилетия, и аз и всички останали американски президенти, провеждахме ясна и последователна политика спрямо тази страна. И тя се заключаваше в това: да не продаваме ядрени технологии, пък дори и за граждански цели, както и неконтролирано ядрено гориво на страните, отказващи да подпишат Договора за неразпространяване на ядерените оръжия.

Вместо това, днес правителството на Буш ликува по повод плановете на Индия да закупи до 2012 осем ядрени реактора, доставката на два от които би могла да се възложи на американски фирми. Само че изгодата от подобна сделка е минимална в сравнение с потенциалната вреда. Възможно е Индия действително да представлява някакъв особен случай, но и по отношение на нея е задължителна разумната сдържаност. В края на краищата, всичките пет първи ядрени държави спряха производството на компоненти за направата на атомно оръжие и Индия трябва да поеме същите задължения. На Делхи следва да се предложи да се ограничи с такова количество ядрени материали, достатъчно за производството на 50 ядрени единици годишно. Което е много повече от онова, което Индия притежава днес. Докато тази страна разполага само със зачатъци на технологии за обогатяване на уран и преработка на плутоний, американският Конгрес трябва да забрани продажбата на такива технологии на Индия. Бившият сенатор Сам Нън правилно отбелязва, че сегашното споразумение ”въобще не ограничава разпространяването на ядрените материали за военни цели”. Индия е длъжна да се присъедини към останалите ядрени държави, като подпише договора за забрана на изпитанията на ядрени оръжия.

Няма никакви съмнения, че игнорирането на стремежа на една или друга държава да избегне присъединяването си към Договора за неразпространяване на ядреното оръжие, съдейства за развитието на обратния процес. Япония, Бразилия, Индонезия, ЮАР, Аржентина и много други, технологично развити, страни предпочетоха да изпълнят изискванията на договора за да получат достъп до чуждестранни ядрени технологии. Защо те трябва да се самоограничават, ако Индия отхвърля същите условия и настоява да се разглежда като „специален случай”? В същото време, неконтролираната и обвита в булото на секретността ситуация с израелското ядрено оръжие, тласка лидерите на съседните държави, включително тези на Иран, Сирия, Турция, Саудитска Арабия и Египет да предприемат стъпки за да се сдобият с такова оръжие, целейки или да получат съответния статус, или пък потенциалното им използване. Светът си направи изводите от факта, че измежду страните от т.нар. „ос на злото” бе атакуван именно неразполагащият с ядрено оръжие Ирак, а не далеч по-опасната Северна Корея.

Глобалната заплаха от разпространяване на ядреното оръжие е напълно реална. Разрушителният ядрен потенциал в ръцете на безотговорни държави, а вероятно и на различни терористични групировки, ще продължи да нараства поради липсата на ясна визия сред ядрените държави, които не желаят да ограничават нито себе си, нито предпочитаните си геополитически партньори. Независимо дали това се харесва на всички, истината е, че САЩ са на най-предната линия в приемането на подобни, изключително важни стратегически решения. Като най-ужасната последица от погрешните стъпки в това отношение може да стане появата на един свят, в който почти всяка държава ще разполага с ядрено оръжие.

* Бивш президент на САЩ, носител на Нобеловата награда за мир през 2002, основател на Фондация „Картър”

{rt}

Поръчай онлайн бр.1 2025