13
Нед, Окт
1 New Articles

Военни и геополитически аспекти на оста Москва-Делхи

брой3 2006
Typography

Отношенията с Русия винаги са били крайъгълен камък на индийската външна политика. В миналото Индия поддържаше многостранни взаимоотношения с някогашния Съветски съюз, базиращи се на общите им интереси в сферите на геополитиката и сигурността. През последните петнайсетина години обаче, отношенията ни с Москва преминаха през периоди както на възход, така и на спад.

Така периодът между 1991 и 1993 се характеризираше с пълен разпад на взаимните връзки, продължил чак до посещението на президента Елцин в Индия през 1993. В онези години самата Русия преживяваше болезнен процес на формиране на изцяло новата си идентичност и не беше съвсе ясно, какво ще бъде мястото на Индия в новата руска външнополитическа схема. От друга страна, Индия също се нуждаеше от време за да формулира отношенията си с Москва след разпадането на Съветския съюз. Още повече, че в началото не бе ясно, дали руснаците възнамеряват да поддържат специални отношения с нея.

Индийско-руските отношения бяха тласнати назад през 1992, когато поради силния американски натиск Русия се отказа от сделката за доставка на криогенни ракетни двигатели за Индия. Определени проблеми създаваше курсът между рублата и индийската рупия. Индия изпитваше и сериозни трудности с доставките на резервни части за притежаваната от нея руска военна техника, които започнаха да се преодоляват едва след посещението на военния министър Шаред Павар в Москва през септември 1992. Ситуацията се усложняваше и от мащабната предислокация на руския военно-промишлен комплекс. Всъщност, това бе най-трудното време за руско-индийските отношения.

Периодът след посещението на президента Елцин в Индия бе лъч на надежда в двустранните отношения. Подписаният договор за приятелство и сътрудничество гарантира необходимата приемственост и вкара тези отношения обратно в релсите. Междувременно, краят на студената война бе отбелязан от подем на религиозния екстремизъм, сепаратизма и агресивния национализъм.

Посещението на индийския премиер Нарасимха Рао в Русия през 1994 и московската декларация за „Защита на интересите на плуралистичните държави”, постави началото на ново стратегическо партньорство между двете страни, в чиято основа бе съвпадението на интересите им в Централна Азия. Развитието на ситуацията в Афганистан и Чечения, изискваха от Русия и Индия да подкрепят светските режими в Централноазиатския регион. Руското военно присъствие на границата между Афганистан и Таджикистан (участник в Общността на независимите държави - ОНД), бе необходима стъпка за гарантиране на мира и стабилността. В същото време възходът на талибанското движение в Афганистан породи голяма тревога, както в Москва, така и в Делхи.

Не по-малко безспокойство предизвика и подемът на международния тероризъм. Войната в Каргил (индо-пакистанският сблъсък в Кашмир) през лятото на 1999, както и Втората чеченска война, доказаха тясната връзка между него и религиозния екстремизъм. В Афганистан Индия и Русия съвместно подкрепиха т.нар. Северен съюз, опитвайки се да предотвратят разпространението на влиянието на талибаните в съседните централноазиатски държави. Всичко това допълнително укрепи връзките между двете страни. Както обяви тогавашният руски военен министър маршал Игор Сергеев, „стратегическото партньоство между Русия и Индия се основава на съвпадащите национални интереси на двете и общото им желание да съдействат за стабилността в Централна Азия и Тихоокеанския регион”. Така руско-индийските отношения достигнаха своеобразен връх за осемгодишния период след разпадането на СССР.

11 септември и появата на американски и коалиционни военни части в Централна Азия изцяло промениха динамиката на региона. Индия и Русия трябваше да координират действията си с тези на САЩ. В същото време, войната с тероризма допълнително укрепи индийско-руските отношения, за което спомогнаха и взаимните посещения на най-високо ниво. По редица ключови въпроси двете страни си оказаха взаимна подкрепа. Така, Москва еднозначно подкрепи Делхи по въпроса за Кашмир, а индийците, на свой ред, подкрепиха мерките на руското правителство за запазване на териториалната цялост и реда в страната. Двете страни декларираха твърдата си решимост за борба с религиозния екстремизъм и тероризма.

Задълбочаването на руско-индийското стратегическо партньорство повлия силно и върху двустранното сътрудничество в сферата на отбраната. В това отношение особено показателни бяха сделките със самолетоносача „Адмирал Горшков” и самолетите Су. Същото се отнася и до сътрудничеството в ядрената сфера. Москва прояви голямо разбиране и само месец след ядреното изпитание Похран-2, сключи сделка за монтажа на хиляда мегаватови реактори в Южна Индия, по време на посещението на руския министър на атомната енергия Евгений Адамов през 1998.

Американската военна интервенция в Ирак, осъществена без санкцията на ООН, значително усложни ситуацията. Русия стигна до извода, че американските бази в централноазиатските републики не са свързани само с антитерористичната операция в Афганистан и по-нататъшното им присъствие застрашава собствените и интереси в региона. В резултат, по време на миналогодишната среща на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в казахстанската столица Астана, страните-членки призоваха САЩ да обявят срокове за изтеглянето си от базите в региона. Ще припомня, че тази организация представлява квази-военен алианс между Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Китай. Това придаде ново значение на индийско-руските отношения. През юли 2005 Индия получи статут на наблюдател в ШОС (със същия са Монголия, Иран и Пакистан).

Според руския външен министър Сергей Лавров многостранният подход е най-подходящия за решаването на глобалните проблеми и регионалните конфликти. Той е привърженик на тристранното сътрудничество между Русия, Китай и Индия. Така, през май 2005, Индия беше поканена да наблюдава съвместните руско-китайски военни маневри, провели се през август с.г. във Владивосток и Шандун.

Междувременно, в икономическата сфера дълго време не се очертаваха сериозни положителни промени в индийско-руските отношения. Спънка за което е липсата на директна връзка между двете страни. Проектът за коридора Север-Юг обаче, разкрива много сериозни перспективи и в тази област. След 2003 индийско-руските отношения навлязоха в нова фаза.


Нов тласък за руско-индийското сътрудничество

Налице са отлични възможности за съвместни проекти в Централноазиатския регион, особено в индустриалната сфера. Индийският опит със съветския тип инфраструктура и съвместният индийско-руски опит в технологиите и управлението, могат да помогнат за максималното използване на наличните ресурси, както и за модернизацията и реконструкцията на местната промишленост.

Енергийният потенциал на Централна Азия е значителен. В енергийната сфера, както и в сферата на военната индустрия, съвместните проекти на Индия и Русия могат да помогнат за икономическото развитие на региона. Индия е готова да играе занапред по-голяма роля в реализацията на руската енергийна стратегия. Тя вече инвестира 1,7 млрд долара в петролно-газовия проект Сахалин 1, и се готви да вложи още повече в Сахалин 3. Индия е особено заинтересована от съвместно изследване и усвояване на все още неразработените ресурси в редица райони на Източен Сибир. Тя би искала да участва и в изграждането на новите тръбопроводи в региона. Индийското правителство може да ускори сътрудничеството между руските фирми и индийския частен сектор, като например с най-големия частен концерн Reliance Industries (нефтопродукти, облекло и комуникации). Това би съдействало за укрепване на индийската енергийна сигурност.

През юли 2005 руското правителство поиска Индия да бъде изключена от глобалния режим на неразпространение на ядрените технологии, поради нейното безупречно и предвидимо поведение и, в същото време, приветства сътрудничеството между Делхи и Вашингтон в сферата на ядрената енергетика. Така, ръководителят на Агенцията за атомна енергия на Русия Александър Румянцев заяви, че „за Индия следва да се направи изключение от международния режим за неразпространение на ядрените технологии, включително от правилата на Групата на ядрените доставчици ( NSG )”.

Той приветства индийско-американското сътрудничество в сферата на ядрената енергетика, определяйки го като „позитивно развитие”, но отбеляза, че „ръцете на Русия са вързани от правилата на NSG и тъкмо тази група, в която САЩ играят водеща роля, трябва да вземе предвид нарастващите енергийни нужди на Индия и да направи изключение за Делхи”. Проблемът бе дискутиран и по време на миналогодишната среща между индийски премиер Манмохан Синг и руския президент Владимир Путин. Путин (което е разбираемо) обеща на индийските лидери, че лично ще постави въпроса пред президента Буш и държавните глави на останалите страни от NSG .

В края на миналата 2005, по време на посещението на индийския външен министър Натуар Синг в Москва за заседанието на Индийско-руската междуправителствена комисия и срещата на страните от ШОС, той се срещна с руския си колега Сергей Лавров, който също посочи, че за Индия следва да бъде направено изключение от правилата на NSG за доставките на ядрено гориво и потвърди руската подкрепа за Делхи и желанието за задълбочаване на двустранното сътрудничество в ядрената енергетика. По-късно и президентът Путин призова за премахване на пречките пред доставките на ядрено гориво за Индия.

Двете страни поддържат и обща позиция по кризата с иранската ядрена програма, подчертавайки, че проблемът следва да се решава по пътя на преговорите и с активното участие на МАГАТЕ, т.е. те изключват военно решение. Сключените в края на миналата година преки споразумения между индийските щати Гуджарат, Карнатака и Мумбай с Астрахан, Самара и Санкт Петербург, положиха добро начало на сътрудничеството между отделните региони на Индия и Русия.

Коридорът Север-Юг ще допринесе значително за ръста на индийската търговия с Русия и централноазиатските държави. Друга сфера, където се очаква разширяване на сътрудничеството, е взаимодействието между банковите и финансови институции на двете страни, което значително се подобри през последните две години в резултат от няколкото меморандума за разбирателство, подписани между водещи руски банки и Индийската търговска банка. Русия и Индия одобриха и междубанковото споразумение за откриването на кредитна линия за 25 млн. долара от индийската банка Е xim за руската Внешторгбанк, като по-късно подобна линия ще бъде открита и за Внешэкономбанк.

В същото време руските власти би трябвало да променят досегашната си визова политика, осигурявайки по-лесен достъп на индийските туристи и на бизнесмените, склонни да инвестират в Русия. Като възможните страхове на Москва от индийска демографска инвазия могат да бъдат успокоени, ако страната възприеме политиката, практикувана от Обединените арабски емирства например, където чуждестранните работници никога не могат да придобият гражданство. Това са все средства за укрепване на връзките между Индия и Русия. Индия се развива изключително бързо и е готова да инвестира в руската икономика, но разчита на стратегическо разбиране и сътрудничество от страна на Москва. Очертаните дотук стъпки, както и редица други съвместни предприятия за развитието на вътрешните водни пътища и изграждането на пътища, могат допълнително да укрепят отношенията между двете страни.

Сътрудничеството в научната и технологична сфери

Налице са редица съвместни проекти в сферата на науката и технологиите, като тук ще спомена само някои от тях:

•  Руско-индийският център за модерни компютърни изследвания, който бе създаден през 2000 с участието на индийския Международен институт за информационни технологии. През януари 2004 президентът на центъра откри негов филиал в Москва, с участието на Института за компютърен дизайн към Руската академия на науките и индийския Център за развитие на модерни компютърни технологии ( CDAC ) в Пуне. Филиалът разполага с най-големия извън Индия суперкомпютър PARAM , създаден от С DAC . Всяка година десет руски студенти се обучават в Индия, а 40 индийци ще могат да защитят докторати в Москва.

•  През миналата година, по време на посещението на индийския министър на науката и технологиите Капил Сибал в Москва, който откри в руската столица Индийски технологичен център (в рамките на Договора за партньорство в технологичната сфера, подписан при посещението на президента Путин в Делхи през 2002), между двете страни беше постигнато ново споразумение за научно и технологично сътрудничество. Днес това сътрудничество включва стотици учени и най-добрите лаборатории и изследователски институти на двете държави. Една от съвместните програми е откриването на Новия металургичен център в Хайдарабад, в който са внедрени редица иновационни технологии на световно равнище, плод на руско-индийското сътрудничество.

•  Значението на съвместните усилия в космическите изследвания бе подчертано на последната руско-индийска среща на високо равнище през декември 2005. В тази сфера действат два ключови договора за изследване и използване на космоса за мирни цели и за дългосрочно сътрудничество в космическите технологии и използването на руската глобална навигационна сателитна система. Страните обсъждат възможността за изстрелване на руски спътници с индийски ракети-носители, проекти за сондиране на лунната повърхност, за създаване на лаборатория, изучаваща слънчевото излъчване и т.н.

•  Индийската индустрия вече очерта основните сфери на взаимен интерес, като информационните технологии, фармацевтиката, телекомуникациите, енергоносителите, атомната енергетика и самолетостроенето.

•  Подписаният между Индия и Русия през 2002 меморандум за разбирателство, касаещ правата върху интелектуалната собственост отстрани една от най-големите пречки пред научното и технологично сътрудничество между двете страни.

•  Посещението на индийския президент Абдул Калам в Русия през 2005 бе своеобразен връх в руско-индийското сътрудничество в сферата на високите технологии. Както е известно, президентът отдавна поддържа тесни връзки с Руската академия на науките и бе посрещнат тържествено от ректора на Московския университет академик.Садовничий.


Сътрудничеството във военната сфера

Връзките между Русия и Индия в областта на отбраната имат дълга история, в която доминират взаимното разбирателство и концепцията за стратегическото партньорство. Разбира се, промените на пазара водят до определени трансформации, очертаващи най-перпективните тенденции в развитието на индийско-руското военно-техническо сътрудничество. И двете страни са наясно относно необходимостта от внедряването на най-новите постижения на трети държави, като Франция, Израел и др., и нуждата за целта от по-тясно сътрудничество с редица чуждестранни фирми. Бойният самолет СУ-30МК1 е пример за такова сътрудничество, в рамките на което проектантското бюро Сухой, работи заедно с френската фирма SNECMA и руското Научно-производствено обединение Сатурн, за изработването на двигателите Sa M 146. Интеграцията на индийската и руската оръжейни индустрии в рамките на военно-техническото сътрудничество и обединяването на уменията на различни чуждестранни фирми, укрепва индийските производствени способности в тази сфера, като в същото време съкращава разходите за технологични иновации.

И двете страни са активно ангажирани в развитието и повишаването на потенциала и качествата на многофункционалния изтребител Су 30 МК1. Така, индийските изследователски и производствени корпорации като LRDE ( Electonic R & D Establisment ) и DARE ( Defence Avionics Research Establisment ) се обединиха с руските Рособорон Експорт и Научно-изследователския институт по приборостроене «Тихомиров» в индийско-руското съвместно предприятие Brahmos Aerospace . Очаква се до 2010 да бъде произведен първият изцяло създаден в завода на Hindustan Aeronautics Ltd . в индийския град Нашик самолет Су 30 МК1. Той ще бъде снабден с нов въздушен радар IRBIS , съвместно руско-индийско производство, струващ 160 млн. долара. От 2007 индийските самолети Су 30 МК1 ще са в състояние да носят по една 2,5-тонна универсална свръхзвукова крилата ракета BrahMos , без да броим другите им смъртоносни оръжия. След допълнително укрепване на крилата на изтребителя, той ще може да носи до три такива ракети.

Ракетите BrahMos са блестящ пример за съвместно индийско-руско предприятие в сферата на военните технологии. Споразумението за проектирането, усъвършенстването, производството и продажбите на многоцелевата свръхзвукова ракета беше подписано през 1998 между руското държавно Научно-производствено обединение за машиностроене и индийската (също държавна) Defence Research and Development Organisation ( DRDO ) . Днес тя е вече част от въоръжението на индийската и руската армии.

Създадена на базата на руските противокорабни ракети Яхонт с подобрена навигационна и насочваща система (индийско производство), ракетата BrahMos обединява най-доброто от постиженията на двете страни в тази сфера. При това производството и не нарушава задълженията по Режима за контрол на ракетните технологии. Появата на ракетата на различни изложения на военна техника предизвика голям интерес и вероятно Чили ще е първата държава, която ще я купи, като сделката бе обсъждана по време на посещението на индийския военен министър Пранаб Мукерджи в Сантяго през ноември 2005.

Модернизацията на самолетоносача «Адмирал Горшков», закупен от Индия и преименуван на “ Викрамадитя” е друг пример за успешното индийско-руско сътрудничество.

Особен интерес за Индия представляват руските танкове Т-72 М1М, които са модернизирана версия на Т-72, заедно със самоходните оръдия МСТА-5 и реактивните системи за залпов огън Град, Ураган и Смерч. Впрочем, по отношение на тази техника, доста силна е конкуренцията на Украйна.

Днешният индийско-руски диалог в сферата на отбраната включва съвместно производство на военни системи и комплекси, инвестициите в които се поделят между двете страни, като например производството на пето поколение изтребители или новите подводници от четвърто поколение клас Амур, което бе обсъдено между руския военен министър Сергей Иванов и индийския му колега Пранаб Мукерджи, по време на срещата им в Делхи пред октомври 2005. Преди това командващият руския флот адмирал Куроедов отбеляза в Санкт Петербург, че на Индия вероятно ще бъдат предоставени шест от най-модерните дизелови подводници Амур 1650 и Амур 950, като в бъдеще се предвижда и производството им по лиценз в индийски корабостроителници.

Постепенно се решават и проблемите, които индийската армия среща с доставката на резервни части, ремонта и поддръжката на руската военна техника. В тази връзка, в новите договори между двете страни са включени съответните клаузи, предвиждащи създаването на центрове за военно-техническа поддръжка в Индия. Това се отнася за договорите за самолетоносача „Адмирал Горшков”, самолетите Су 30 МК1, ракетите BrahMos и танковете Т-90. Като въпросните центрове ще могат да обслужват и нуждите на други съседни държави, разполагащи с подобна руска военна техника.

Създаването на индийския филиал на руския държавен концерн Рособорон ( Rosoboron Service India Ltd ), декрет за което бе подписан от президента Путин, беше сред първите стъпки в сферата на съвместното руско-индийско военно производство. Той включва осем руски производители и износители на военна техника, както и няколко индийски частни компании. Новата корпорация, която е регистрирана в Индия, се занимава с ремонт и поддръжка на военна техника, доставка на резервни части и подготовка на индийски военни. Първите поръчки дойдоха от индийските военноморски сили, последваха ги и военно-въздушните.

Според някои специалисти, днес поне сто предприятия от руската военна промишленост съществуват благодарение на индийските поръчки. Очаква се, че през следващите пет години Индия ще изразходва за закупуване на военна техника поне 14 млрд. долара. Като по-голямата част от тази техника вероятно ще бъде руска.

Много важна стъпка в консолидирането на отношенията между двете страни бяха индийско-руските военни учения „Индра-2005”, проведени през октомври миналата година край пристанището Вишнакапатам в Бенгалския залив, както и в пустините на Раджастан. По време на тях двете страни тренираха десантни операции и осъществиха синхронни ракетни атаки срещу подводници на „противника”. Ученията бяха наблюдавани от военните министри Иванов и Мукерджи.

Заключение

Двустранните руско-индийски отношения придобиват качествено ново значение във възникващите многостранни структури, като двете страни демонстрират желание да се поддържат взаимно, въпреки всичко. От особено значение за Делхи е помощта на Москва в сферата на отбраната, ядрените технологии и енергетиката. В същото време е налице възможност за по-нататъшно разширяване и по-голяма гъвкавост на двустранните отношения. Основните интереси на двете държави съвпадат, което стимулира сътрудничеството и в редица нови сфери. Както наскоро отбеляза индийският посланик в Москва, днес руско-индийските отношение са достигнали безпрецедентно високо равнище.

* Авторът е индийски вицеадмирал, бивш командващ на бреговата охрана на Индия

{rt}

Отношенията с Русия винаги са били крайъгълен камък на индийската външна политика. В миналото Индия поддържаше многостранни взаимоотношения с някогашния Съветски съюз, базиращи се на общите им интереси в сферите на геополитиката и сигурността. През последните петнайсетина години обаче, отношенията ни с Москва преминаха през периоди както на възход, така и на спад.

Така периодът между 1991 и 1993 се характеризираше с пълен разпад на взаимните връзки, продължил чак до посещението на президента Елцин в Индия през 1993. В онези години самата Русия преживяваше болезнен процес на формиране на изцяло новата си идентичност и не беше съвсе ясно, какво ще бъде мястото на Индия в новата руска външнополитическа схема. От друга страна, Индия също се нуждаеше от време за да формулира отношенията си с Москва след разпадането на Съветския съюз. Още повече, че в началото не бе ясно, дали руснаците възнамеряват да поддържат специални отношения с нея.

Индийско-руските отношения бяха тласнати назад през 1992, когато поради силния американски натиск Русия се отказа от сделката за доставка на криогенни ракетни двигатели за Индия. Определени проблеми създаваше курсът между рублата и индийската рупия. Индия изпитваше и сериозни трудности с доставките на резервни части за притежаваната от нея руска военна техника, които започнаха да се преодоляват едва след посещението на военния министър Шаред Павар в Москва през септември 1992. Ситуацията се усложняваше и от мащабната предислокация на руския военно-промишлен комплекс. Всъщност, това бе най-трудното време за руско-индийските отношения.

Периодът след посещението на президента Елцин в Индия бе лъч на надежда в двустранните отношения. Подписаният договор за приятелство и сътрудничество гарантира необходимата приемственост и вкара тези отношения обратно в релсите. Междувременно, краят на студената война бе отбелязан от подем на религиозния екстремизъм, сепаратизма и агресивния национализъм.

Посещението на индийския премиер Нарасимха Рао в Русия през 1994 и московската декларация за „Защита на интересите на плуралистичните държави”, постави началото на ново стратегическо партньорство между двете страни, в чиято основа бе съвпадението на интересите им в Централна Азия. Развитието на ситуацията в Афганистан и Чечения, изискваха от Русия и Индия да подкрепят светските режими в Централноазиатския регион. Руското военно присъствие на границата между Афганистан и Таджикистан (участник в Общността на независимите държави - ОНД), бе необходима стъпка за гарантиране на мира и стабилността. В същото време възходът на талибанското движение в Афганистан породи голяма тревога, както в Москва, така и в Делхи.

Не по-малко безспокойство предизвика и подемът на международния тероризъм. Войната в Каргил (индо-пакистанският сблъсък в Кашмир) през лятото на 1999, както и Втората чеченска война, доказаха тясната връзка между него и религиозния екстремизъм. В Афганистан Индия и Русия съвместно подкрепиха т.нар. Северен съюз, опитвайки се да предотвратят разпространението на влиянието на талибаните в съседните централноазиатски държави. Всичко това допълнително укрепи връзките между двете страни. Както обяви тогавашният руски военен министър маршал Игор Сергеев, „стратегическото партньоство между Русия и Индия се основава на съвпадащите национални интереси на двете и общото им желание да съдействат за стабилността в Централна Азия и Тихоокеанския регион”. Така руско-индийските отношения достигнаха своеобразен връх за осемгодишния период след разпадането на СССР.

11 септември и появата на американски и коалиционни военни части в Централна Азия изцяло промениха динамиката на региона. Индия и Русия трябваше да координират действията си с тези на САЩ. В същото време, войната с тероризма допълнително укрепи индийско-руските отношения, за което спомогнаха и взаимните посещения на най-високо ниво. По редица ключови въпроси двете страни си оказаха взаимна подкрепа. Така, Москва еднозначно подкрепи Делхи по въпроса за Кашмир, а индийците, на свой ред, подкрепиха мерките на руското правителство за запазване на териториалната цялост и реда в страната. Двете страни декларираха твърдата си решимост за борба с религиозния екстремизъм и тероризма.

Задълбочаването на руско-индийското стратегическо партньорство повлия силно и върху двустранното сътрудничество в сферата на отбраната. В това отношение особено показателни бяха сделките със самолетоносача „Адмирал Горшков” и самолетите Су. Същото се отнася и до сътрудничеството в ядрената сфера. Москва прояви голямо разбиране и само месец след ядреното изпитание Похран-2, сключи сделка за монтажа на хиляда мегаватови реактори в Южна Индия, по време на посещението на руския министър на атомната енергия Евгений Адамов през 1998.

Американската военна интервенция в Ирак, осъществена без санкцията на ООН, значително усложни ситуацията. Русия стигна до извода, че американските бази в централноазиатските републики не са свързани само с антитерористичната операция в Афганистан и по-нататъшното им присъствие застрашава собствените и интереси в региона. В резултат, по време на миналогодишната среща на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в казахстанската столица Астана, страните-членки призоваха САЩ да обявят срокове за изтеглянето си от базите в региона. Ще припомня, че тази организация представлява квази-военен алианс между Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Китай. Това придаде ново значение на индийско-руските отношения. През юли 2005 Индия получи статут на наблюдател в ШОС (със същия са Монголия, Иран и Пакистан).

Според руския външен министър Сергей Лавров многостранният подход е най-подходящия за решаването на глобалните проблеми и регионалните конфликти. Той е привърженик на тристранното сътрудничество между Русия, Китай и Индия. Така, през май 2005, Индия беше поканена да наблюдава съвместните руско-китайски военни маневри, провели се през август с.г. във Владивосток и Шандун.

Междувременно, в икономическата сфера дълго време не се очертаваха сериозни положителни промени в индийско-руските отношения. Спънка за което е липсата на директна връзка между двете страни. Проектът за коридора Север-Юг обаче, разкрива много сериозни перспективи и в тази област. След 2003 индийско-руските отношения навлязоха в нова фаза.

Отношенията с Русия винаги са били крайъгълен камък на индийската външна политика. В миналото Индия поддържаше многостранни взаимоотношения с някогашния Съветски съюз, базиращи се на общите им интереси в сферите на геополитиката и сигурността. През последните петнайсетина години обаче, отношенията ни с Москва преминаха през периоди както на възход, така и на спад.

Така периодът между 1991 и 1993 се характеризираше с пълен разпад на взаимните връзки, продължил чак до посещението на президента Елцин в Индия през 1993. В онези години самата Русия преживяваше болезнен процес на формиране на изцяло новата си идентичност и не беше съвсе ясно, какво ще бъде мястото на Индия в новата руска външнополитическа схема. От друга страна, Индия също се нуждаеше от време за да формулира отношенията си с Москва след разпадането на Съветския съюз. Още повече, че в началото не бе ясно, дали руснаците възнамеряват да поддържат специални отношения с нея.

Индийско-руските отношения бяха тласнати назад през 1992, когато поради силния американски натиск Русия се отказа от сделката за доставка на криогенни ракетни двигатели за Индия. Определени проблеми създаваше курсът между рублата и индийската рупия. Индия изпитваше и сериозни трудности с доставките на резервни части за притежаваната от нея руска военна техника, които започнаха да се преодоляват едва след посещението на военния министър Шаред Павар в Москва през септември 1992. Ситуацията се усложняваше и от мащабната предислокация на руския военно-промишлен комплекс. Всъщност, това бе най-трудното време за руско-индийските отношения.

Периодът след посещението на президента Елцин в Индия бе лъч на надежда в двустранните отношения. Подписаният договор за приятелство и сътрудничество гарантира необходимата приемственост и вкара тези отношения обратно в релсите. Междувременно, краят на студената война бе отбелязан от подем на религиозния екстремизъм, сепаратизма и агресивния национализъм.

Посещението на индийския премиер Нарасимха Рао в Русия през 1994 и московската декларация за „Защита на интересите на плуралистичните държави”, постави началото на ново стратегическо партньорство между двете страни, в чиято основа бе съвпадението на интересите им в Централна Азия. Развитието на ситуацията в Афганистан и Чечения, изискваха от Русия и Индия да подкрепят светските режими в Централноазиатския регион. Руското военно присъствие на границата между Афганистан и Таджикистан (участник в Общността на независимите държави - ОНД), бе необходима стъпка за гарантиране на мира и стабилността. В същото време възходът на талибанското движение в Афганистан породи голяма тревога, както в Москва, така и в Делхи.

Не по-малко безспокойство предизвика и подемът на международния тероризъм. Войната в Каргил (индо-пакистанският сблъсък в Кашмир) през лятото на 1999, както и Втората чеченска война, доказаха тясната връзка между него и религиозния екстремизъм. В Афганистан Индия и Русия съвместно подкрепиха т.нар. Северен съюз, опитвайки се да предотвратят разпространението на влиянието на талибаните в съседните централноазиатски държави. Всичко това допълнително укрепи връзките между двете страни. Както обяви тогавашният руски военен министър маршал Игор Сергеев, „стратегическото партньоство между Русия и Индия се основава на съвпадащите национални интереси на двете и общото им желание да съдействат за стабилността в Централна Азия и Тихоокеанския регион”. Така руско-индийските отношения достигнаха своеобразен връх за осемгодишния период след разпадането на СССР.

11 септември и появата на американски и коалиционни военни части в Централна Азия изцяло промениха динамиката на региона. Индия и Русия трябваше да координират действията си с тези на САЩ. В същото време, войната с тероризма допълнително укрепи индийско-руските отношения, за което спомогнаха и взаимните посещения на най-високо ниво. По редица ключови въпроси двете страни си оказаха взаимна подкрепа. Така, Москва еднозначно подкрепи Делхи по въпроса за Кашмир, а индийците, на свой ред, подкрепиха мерките на руското правителство за запазване на териториалната цялост и реда в страната. Двете страни декларираха твърдата си решимост за борба с религиозния екстремизъм и тероризма.

Задълбочаването на руско-индийското стратегическо партньорство повлия силно и върху двустранното сътрудничество в сферата на отбраната. В това отношение особено показателни бяха сделките със самолетоносача „Адмирал Горшков” и самолетите Су. Същото се отнася и до сътрудничеството в ядрената сфера. Москва прояви голямо разбиране и само месец след ядреното изпитание Похран-2, сключи сделка за монтажа на хиляда мегаватови реактори в Южна Индия, по време на посещението на руския министър на атомната енергия Евгений Адамов през 1998.

Американската военна интервенция в Ирак, осъществена без санкцията на ООН, значително усложни ситуацията. Русия стигна до извода, че американските бази в централноазиатските републики не са свързани само с антитерористичната операция в Афганистан и по-нататъшното им присъствие застрашава собствените и интереси в региона. В резултат, по време на миналогодишната среща на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в казахстанската столица Астана, страните-членки призоваха САЩ да обявят срокове за изтеглянето си от базите в региона. Ще припомня, че тази организация представлява квази-военен алианс между Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Китай. Това придаде ново значение на индийско-руските отношения. През юли 2005 Индия получи статут на наблюдател в ШОС (със същия са Монголия, Иран и Пакистан).

Според руския външен министър Сергей Лавров многостранният подход е най-подходящия за решаването на глобалните проблеми и регионалните конфликти. Той е привърженик на тристранното сътрудничество между Русия, Китай и Индия. Така, през май 2005, Индия беше поканена да наблюдава съвместните руско-китайски военни маневри, провели се през август с.г. във Владивосток и Шандун.

Междувременно, в икономическата сфера дълго време не се очертаваха сериозни положителни промени в индийско-руските отношения. Спънка за което е липсата на директна връзка между двете страни. Проектът за коридора Север-Юг обаче, разкрива много сериозни перспективи и в тази област. След 2003 индийско-руските отношения навлязоха в нова фаза.

Страница 2

Нов тласък за руско-индийското сътрудничество

Налице са отлични възможности за съвместни проекти в Централноазиатския регион, особено в индустриалната сфера. Индийският опит със съветския тип инфраструктура и съвместният индийско-руски опит в технологиите и управлението, могат да помогнат за максималното използване на наличните ресурси, както и за модернизацията и реконструкцията на местната промишленост.

Енергийният потенциал на Централна Азия е значителен. В енергийната сфера, както и в сферата на военната индустрия, съвместните проекти на Индия и Русия могат да помогнат за икономическото развитие на региона. Индия е готова да играе занапред по-голяма роля в реализацията на руската енергийна стратегия. Тя вече инвестира 1,7 млрд долара в петролно-газовия проект Сахалин 1, и се готви да вложи още повече в Сахалин 3. Индия е особено заинтересована от съвместно изследване и усвояване на все още неразработените ресурси в редица райони на Източен Сибир. Тя би искала да участва и в изграждането на новите тръбопроводи в региона. Индийското правителство може да ускори сътрудничеството между руските фирми и индийския частен сектор, като например с най-големия частен концерн Reliance Industries (нефтопродукти, облекло и комуникации). Това би съдействало за укрепване на индийската енергийна сигурност.

През юли 2005 руското правителство поиска Индия да бъде изключена от глобалния режим на неразпространение на ядрените технологии, поради нейното безупречно и предвидимо поведение и, в същото време, приветства сътрудничеството между Делхи и Вашингтон в сферата на ядрената енергетика. Така, ръководителят на Агенцията за атомна енергия на Русия Александър Румянцев заяви, че „за Индия следва да се направи изключение от международния режим за неразпространение на ядрените технологии, включително от правилата на Групата на ядрените доставчици ( NSG )”.

Той приветства индийско-американското сътрудничество в сферата на ядрената енергетика, определяйки го като „позитивно развитие”, но отбеляза, че „ръцете на Русия са вързани от правилата на NSG и тъкмо тази група, в която САЩ играят водеща роля, трябва да вземе предвид нарастващите енергийни нужди на Индия и да направи изключение за Делхи”. Проблемът бе дискутиран и по време на миналогодишната среща между индийски премиер Манмохан Синг и руския президент Владимир Путин. Путин (което е разбираемо) обеща на индийските лидери, че лично ще постави въпроса пред президента Буш и държавните глави на останалите страни от NSG .

В края на миналата 2005, по време на посещението на индийския външен министър Натуар Синг в Москва за заседанието на Индийско-руската междуправителствена комисия и срещата на страните от ШОС, той се срещна с руския си колега Сергей Лавров, който също посочи, че за Индия следва да бъде направено изключение от правилата на NSG за доставките на ядрено гориво и потвърди руската подкрепа за Делхи и желанието за задълбочаване на двустранното сътрудничество в ядрената енергетика. По-късно и президентът Путин призова за премахване на пречките пред доставките на ядрено гориво за Индия.

Двете страни поддържат и обща позиция по кризата с иранската ядрена програма, подчертавайки, че проблемът следва да се решава по пътя на преговорите и с активното участие на МАГАТЕ, т.е. те изключват военно решение. Сключените в края на миналата година преки споразумения между индийските щати Гуджарат, Карнатака и Мумбай с Астрахан, Самара и Санкт Петербург, положиха добро начало на сътрудничеството между отделните региони на Индия и Русия.

Коридорът Север-Юг ще допринесе значително за ръста на индийската търговия с Русия и централноазиатските държави. Друга сфера, където се очаква разширяване на сътрудничеството, е взаимодействието между банковите и финансови институции на двете страни, което значително се подобри през последните две години в резултат от няколкото меморандума за разбирателство, подписани между водещи руски банки и Индийската търговска банка. Русия и Индия одобриха и междубанковото споразумение за откриването на кредитна линия за 25 млн. долара от индийската банка Е xim за руската Внешторгбанк, като по-късно подобна линия ще бъде открита и за Внешэкономбанк.

В същото време руските власти би трябвало да променят досегашната си визова политика, осигурявайки по-лесен достъп на индийските туристи и на бизнесмените, склонни да инвестират в Русия. Като възможните страхове на Москва от индийска демографска инвазия могат да бъдат успокоени, ако страната възприеме политиката, практикувана от Обединените арабски емирства например, където чуждестранните работници никога не могат да придобият гражданство. Това са все средства за укрепване на връзките между Индия и Русия. Индия се развива изключително бързо и е готова да инвестира в руската икономика, но разчита на стратегическо разбиране и сътрудничество от страна на Москва. Очертаните дотук стъпки, както и редица други съвместни предприятия за развитието на вътрешните водни пътища и изграждането на пътища, могат допълнително да укрепят отношенията между двете страни.

Сътрудничеството в научната и технологична сфери

Налице са редица съвместни проекти в сферата на науката и технологиите, като тук ще спомена само някои от тях:

•  Руско-индийският център за модерни компютърни изследвания, който бе създаден през 2000 с участието на индийския Международен институт за информационни технологии. През януари 2004 президентът на центъра откри негов филиал в Москва, с участието на Института за компютърен дизайн към Руската академия на науките и индийския Център за развитие на модерни компютърни технологии ( CDAC ) в Пуне. Филиалът разполага с най-големия извън Индия суперкомпютър PARAM , създаден от С DAC . Всяка година десет руски студенти се обучават в Индия, а 40 индийци ще могат да защитят докторати в Москва.

•  През миналата година, по време на посещението на индийския министър на науката и технологиите Капил Сибал в Москва, който откри в руската столица Индийски технологичен център (в рамките на Договора за партньорство в технологичната сфера, подписан при посещението на президента Путин в Делхи през 2002), между двете страни беше постигнато ново споразумение за научно и технологично сътрудничество. Днес това сътрудничество включва стотици учени и най-добрите лаборатории и изследователски институти на двете държави. Една от съвместните програми е откриването на Новия металургичен център в Хайдарабад, в който са внедрени редица иновационни технологии на световно равнище, плод на руско-индийското сътрудничество.

•  Значението на съвместните усилия в космическите изследвания бе подчертано на последната руско-индийска среща на високо равнище през декември 2005. В тази сфера действат два ключови договора за изследване и използване на космоса за мирни цели и за дългосрочно сътрудничество в космическите технологии и използването на руската глобална навигационна сателитна система. Страните обсъждат възможността за изстрелване на руски спътници с индийски ракети-носители, проекти за сондиране на лунната повърхност, за създаване на лаборатория, изучаваща слънчевото излъчване и т.н.

•  Индийската индустрия вече очерта основните сфери на взаимен интерес, като информационните технологии, фармацевтиката, телекомуникациите, енергоносителите, атомната енергетика и самолетостроенето.

•  Подписаният между Индия и Русия през 2002 меморандум за разбирателство, касаещ правата върху интелектуалната собственост отстрани една от най-големите пречки пред научното и технологично сътрудничество между двете страни.

•  Посещението на индийския президент Абдул Калам в Русия през 2005 бе своеобразен връх в руско-индийското сътрудничество в сферата на високите технологии. Както е известно, президентът отдавна поддържа тесни връзки с Руската академия на науките и бе посрещнат тържествено от ректора на Московския университет академик.Садовничий.

Страница 3

Сътрудничеството във военната сфера

Връзките между Русия и Индия в областта на отбраната имат дълга история, в която доминират взаимното разбирателство и концепцията за стратегическото партньорство. Разбира се, промените на пазара водят до определени трансформации, очертаващи най-перпективните тенденции в развитието на индийско-руското военно-техническо сътрудничество. И двете страни са наясно относно необходимостта от внедряването на най-новите постижения на трети държави, като Франция, Израел и др., и нуждата за целта от по-тясно сътрудничество с редица чуждестранни фирми. Бойният самолет СУ-30МК1 е пример за такова сътрудничество, в рамките на което проектантското бюро Сухой, работи заедно с френската фирма SNECMA и руското Научно-производствено обединение Сатурн, за изработването на двигателите Sa M 146. Интеграцията на индийската и руската оръжейни индустрии в рамките на военно-техническото сътрудничество и обединяването на уменията на различни чуждестранни фирми, укрепва индийските производствени способности в тази сфера, като в същото време съкращава разходите за технологични иновации.

И двете страни са активно ангажирани в развитието и повишаването на потенциала и качествата на многофункционалния изтребител Су 30 МК1. Така, индийските изследователски и производствени корпорации като LRDE ( Electonic R & D Establisment ) и DARE ( Defence Avionics Research Establisment ) се обединиха с руските Рособорон Експорт и Научно-изследователския институт по приборостроене «Тихомиров» в индийско-руското съвместно предприятие Brahmos Aerospace . Очаква се до 2010 да бъде произведен първият изцяло създаден в завода на Hindustan Aeronautics Ltd . в индийския град Нашик самолет Су 30 МК1. Той ще бъде снабден с нов въздушен радар IRBIS , съвместно руско-индийско производство, струващ 160 млн. долара. От 2007 индийските самолети Су 30 МК1 ще са в състояние да носят по една 2,5-тонна универсална свръхзвукова крилата ракета BrahMos , без да броим другите им смъртоносни оръжия. След допълнително укрепване на крилата на изтребителя, той ще може да носи до три такива ракети.

Ракетите BrahMos са блестящ пример за съвместно индийско-руско предприятие в сферата на военните технологии. Споразумението за проектирането, усъвършенстването, производството и продажбите на многоцелевата свръхзвукова ракета беше подписано през 1998 между руското държавно Научно-производствено обединение за машиностроене и индийската (също държавна) Defence Research and Development Organisation ( DRDO ) . Днес тя е вече част от въоръжението на индийската и руската армии.

Създадена на базата на руските противокорабни ракети Яхонт с подобрена навигационна и насочваща система (индийско производство), ракетата BrahMos обединява най-доброто от постиженията на двете страни в тази сфера. При това производството и не нарушава задълженията по Режима за контрол на ракетните технологии. Появата на ракетата на различни изложения на военна техника предизвика голям интерес и вероятно Чили ще е първата държава, която ще я купи, като сделката бе обсъждана по време на посещението на индийския военен министър Пранаб Мукерджи в Сантяго през ноември 2005.

Модернизацията на самолетоносача «Адмирал Горшков», закупен от Индия и преименуван на “ Викрамадитя” е друг пример за успешното индийско-руско сътрудничество.

Особен интерес за Индия представляват руските танкове Т-72 М1М, които са модернизирана версия на Т-72, заедно със самоходните оръдия МСТА-5 и реактивните системи за залпов огън Град, Ураган и Смерч. Впрочем, по отношение на тази техника, доста силна е конкуренцията на Украйна.

Днешният индийско-руски диалог в сферата на отбраната включва съвместно производство на военни системи и комплекси, инвестициите в които се поделят между двете страни, като например производството на пето поколение изтребители или новите подводници от четвърто поколение клас Амур, което бе обсъдено между руския военен министър Сергей Иванов и индийския му колега Пранаб Мукерджи, по време на срещата им в Делхи пред октомври 2005. Преди това командващият руския флот адмирал Куроедов отбеляза в Санкт Петербург, че на Индия вероятно ще бъдат предоставени шест от най-модерните дизелови подводници Амур 1650 и Амур 950, като в бъдеще се предвижда и производството им по лиценз в индийски корабостроителници.

Постепенно се решават и проблемите, които индийската армия среща с доставката на резервни части, ремонта и поддръжката на руската военна техника. В тази връзка, в новите договори между двете страни са включени съответните клаузи, предвиждащи създаването на центрове за военно-техническа поддръжка в Индия. Това се отнася за договорите за самолетоносача „Адмирал Горшков”, самолетите Су 30 МК1, ракетите BrahMos и танковете Т-90. Като въпросните центрове ще могат да обслужват и нуждите на други съседни държави, разполагащи с подобна руска военна техника.

Създаването на индийския филиал на руския държавен концерн Рособорон ( Rosoboron Service India Ltd ), декрет за което бе подписан от президента Путин, беше сред първите стъпки в сферата на съвместното руско-индийско военно производство. Той включва осем руски производители и износители на военна техника, както и няколко индийски частни компании. Новата корпорация, която е регистрирана в Индия, се занимава с ремонт и поддръжка на военна техника, доставка на резервни части и подготовка на индийски военни. Първите поръчки дойдоха от индийските военноморски сили, последваха ги и военно-въздушните.

Според някои специалисти, днес поне сто предприятия от руската военна промишленост съществуват благодарение на индийските поръчки. Очаква се, че през следващите пет години Индия ще изразходва за закупуване на военна техника поне 14 млрд. долара. Като по-голямата част от тази техника вероятно ще бъде руска.

Много важна стъпка в консолидирането на отношенията между двете страни бяха индийско-руските военни учения „Индра-2005”, проведени през октомври миналата година край пристанището Вишнакапатам в Бенгалския залив, както и в пустините на Раджастан. По време на тях двете страни тренираха десантни операции и осъществиха синхронни ракетни атаки срещу подводници на „противника”. Ученията бяха наблюдавани от военните министри Иванов и Мукерджи.

Заключение

Двустранните руско-индийски отношения придобиват качествено ново значение във възникващите многостранни структури, като двете страни демонстрират желание да се поддържат взаимно, въпреки всичко. От особено значение за Делхи е помощта на Москва в сферата на отбраната, ядрените технологии и енергетиката. В същото време е налице възможност за по-нататъшно разширяване и по-голяма гъвкавост на двустранните отношения. Основните интереси на двете държави съвпадат, което стимулира сътрудничеството и в редица нови сфери. Както наскоро отбеляза индийският посланик в Москва, днес руско-индийските отношение са достигнали безпрецедентно високо равнище.

* Авторът е индийски вицеадмирал, бивш командващ на бреговата охрана на Индия

{rt}