24
Съб, Авг
4 New Articles

Географското единство на българските земи

брой4 2006
Typography

Въпреки обстоятелството, че днес чрез неимоверно бързите съобщения светът се интернационализира, в културно отношение живеем във века на национализма. Всеки народ, като по-голяма или по-малка клетка в общото световно пространство, се стреми към национално обединение и независимост. Никой народ не иска за сметка на всечовешката културна общност да загуби своя национален характер. Разбира се, национална крайност, или шовинизъм, е желанието на някои народи да наложат свои национални черти на други. Основата на принципа за самоопределение на народите, който се въздигна през миналата световна война, но не се осъществи, е национална. Смятам, че в бъдеща Нова Европа националният принцип няма да престане да играе важна роля. Чрез своето силно национално съзнание народите се борят за запазване. При постоянно увеличаващото се човечество и алчност за богатства, поради които причини се усложняват международните отношения, друго по-сигурно средство за тази цел днес няма. Това е особено вярно за малките народи.

Националната независимост и държавната организация, или просто държавата, се поддържат взаимно; иначе техният самостоятелен живот е труден. Но здравината както на националната независимост, така и на държавната организация, или общо казано – здравината на националната държава, почива до голяма степен на географското единство между земите, от които се състои тази държава. Става дума за единството на разните земи, които населява една нация и които влизат в една държава, и за единството на разните части на тази нация, която населява тия земи, както и за връзката и единството между земята и националното й население, а следователно и за физикогеографско и антропогеографско единство поотделно и помежду им. Антропогеографското единство е тясно свързано с историческото единство, защото както в антропогеографията, така и в историята главният фактор е човекът. Колкото единството между земите на една нация и държава е по-голямо, толкова повече те представляват по-здрава общност и имат право на самостоятелен живот. Ненапразно днес в международните препирни и борби политикогеографската основа се взема за най-важна и най-справедлива. Но географското единство в една държава или народ е важно не само за външнополитическия им живот, но и за техния вътрешнополитически и културен живот. От географското единство зависят до голяма степен вътрешното сцепление и силата на държавата и народа й.

* * *

Главните български земи или области, върху чието географско единство ще направим кратък преглед, са Мизия, Тракия и Македония, между които средно място заема Софийската област. Те са както географски, така и исторически понятия. Във времена, когато българският народ е постигал напълно или отчасти своето обединение, какъвто е бил случаят през Средните векове, името България е господствало над областните. В турско време общото национално и държавно име България не се забравя, но не се забравят и отделните български земи и техните имена. Русите освободиха фактически само Мизия и Софийско, като името Мизия излезе от употреба за сметка на общото държавно име България. А след Съединението през 1885 на България и Северна 1 (Горна) Тракия, или Източна Румелия, последната стана Южна България, а Мизия – Северна България. Оттогава до миналата година се водиха борби за освобождението на Македония, останалата Южна (Долна) Тракия и Южна Добруджа, която през 1913 бе заробена от румъните. По-големите части от тях се освободиха и присъединиха към Майката отечество. Техните имена (Добруджа, Македония и Тракия, особено Западна Тракия) се пазят и ще се пазят не само заради това, че са имена на големи географски и исторически земи, но и заради това, че са свързани с тежки и продължителни борби за освобождението им. Те няма да бъдат извадени от употреба, но, от друга страна, по държавни и национални съображения не могат да не отстъпят място на името обединена или целокупна България. Така е навсякъде, и най-вече в Германия, където вече няма Прусия, Бавария, Саксония, няма дори Австрия, а общо германско отечество.

И без да забравяме имената на нашите стари географски и исторически земи, не само по национални и държавни съображения и в духа на съвременната географска наука, вече трябва да делим обединена България на следните географски области: Северна България – между Дунав и Стара планина включително, Средна България – между Стара планина и Македоно-тракийския масив, и Южна България, която обхваща този масив (Македония и Западна Тракия). Те се разделят от своя страна на подобласти и ландшафти или пейзажи. Интересно е, че Южна България се разделя лесно на две естествени географски подобласти от планините, които пресичат средата на Македония и Западна Тракия в посока от запад към изток (Нидже, Кожух, Беласица, Гоцева планина – Алиботуш, и Югоизточни Родопи). Тези подобласти са Вътрешна Южна България, в която влиза Северна Македония и северната част на Западна Тракия, и Окрайна Южна България, в която влизат Югоизточна Македония и южната част на Западна Тракия. Тя носи хубавото име Беломорие, което доби вече гражданственост.

Трябва да се забележи, че поставяме Македония в Южна България не по подражание на сърбите, които я бяха нарекли Южна Сърбия. Професор Иширков предлагаше още преди миналата световна война, в случай на разширение на пределите на България в българските земи на юг от Рила и Родопите, тези земи да се схващат като Южна България. Освен това, ако сърбите без никакви географски, исторически и народностни основания се помъчиха да наложат на Македония чуждо име, случаят с нас е съвсем друг.

Географското единство на българските земи зависи от тяхното положение, границите помежду им, релефа, населението и неговата култура. Специално антропогеографското единство е резултат от възможността за лесни движения и съобщения между тях, която зависи от природните условия (наличността на проходи, реки и други) и човешката техника (пътищата и средствата за съобщение). Лесните и оживени съобщения най-много спомагат за националното и културното сцепление и единство. Движението е главен признак – особено на съвременната култура.

Българските земи Мизия, Тракия, Македония и Софийската област се простират в източната половина на Балканския полуостров, като само Македония заема повече средата му. Известно е голямото кръстопътно положение на нашите земи. Те граничат с Дунав, Черно и Бяло море и са в съседство с протоците и Мала Азия. В тях са ставали големи народни движения и войни, а днес – големи международни съобщения. Тия външни движения и съобщения са предизвиквали вътрешни. Мизия е служила като преддверие на много народи, които са се спускали от север към Балканския полуостров. През Софийската област и Тракия минава големият международен път от Средна Европа за Предна Азия. Макар и в по-малък размер, ставали са движения и през Македония. В това кръстопътно положение на българските земи се състои тяхното централно геополитично значение на Балканския полуостров, макар че всъщност само Македония се намира в центъра на полуострова.

Известно е, че това географско положение на българските земи крие немалко опасности за българския народ. Преди всичко на него се дължи дългото гръцко и турско робство. Но поради оживените съобщения и лесните културни заемки от близки и далечни съседи то е спомогнало и за бързото национално и културно развитие и издигане на българския народ. Затова още през средните векове той е бил най-културният от младите народи на Балканския полуостров, а от освобождението на България насам за кратко време разви дори по-висока култура от тази на съседите си. Както ще видим по-нататък, тази култура не е дело на една от българските земи, а на всички. Това географско положение направи българския народ по-буден към съдбините си и създаде у него силен усет за единство и самосъхранение.

Положението на българските земи е важно за тяхното единство с това, че те са концентрично наредени около Софийската област. Макар че геометричният център на България се намира в западната част на Горна Тракия, към Пазарджик, Софийската област заема централно обединително място. През тази област минават главните централни пътища в България, които са такива и на Балканския полуостров; именно през нея минава диагоналният път за Цариград. Но през София минава и главният меридианен път в България по долините на Искър и Струма. Той е не по-малко важен от Мораво-вардарския път, който впрочем минава и през Софийската област, защото долината на Морава и останалите земи на т.нар. Западни български покрайнини се числят не само административно, но напълно географски към Софийската област. Ненапразно София е избрана за столица, главен съобщителен възел и културен център на България, и сполучливо изпъква като главно обединително средище на българските земи. Ненапразно ще кажем също, че турците са избрали София за седалище на управителя на балканските си владения – румелийския бейлер бег.


Поради всичко това София заслужава, заедно със своята област, да се смята като обособена българска земя сред другите български земи. Досега имаше известно колебание по този въпрос. След като се изброяха Мизия, Тракия и Македония като български земи, мнозина се питаха към коя от тях трябва да се числи Софийската област и до обединението на българските земи миналата година тя се вземаше повече за Югозападна България. Но днес, когато Югозападна България става Македония, Софийската област, макар да представлява западната половина на Средна България, става отделна българска земя сред другите български земи. Това схващане се оправдава и от развитието на границите между Мизия, Тракия и Македония, с които ще се занимаем по-нататък.

Трябва още в началото да отбележим, че границите между българските земи не са резки нито във физикогеографско отношение, защото не минават по високи планини и големи реки, нито в антропогеографско отношение, защото не делят два различни народа. Те не са труднопроходими и не са пречили за лесните движения и съобщения между нашите земи, затова не са пречили и за единството им. В този смисъл говори и обстоятелството, че те са се местили твърде често. Сравнително по-рязка граница изглежда Стара планина между Мизия, от една страна, и Софийската област и Тракия, от друга. Известно е, че тя е важна климатична преграда. Но и тази граница е местена. В древно време за северна граница на Тракия е служил Дунав. Римляните създават в административно отношение провинцията Мизия, поради което северната граница на Тракия се премества на юг, но все пак е била на север от гребена на Стара планина. Тази планина представлява дълга верига, но не е висока, при това има много проходи, затова никога не е била пречка за преминаване. Още Първото българско царство се е развило на юг от нея, като дори тя му е служила като здрава опора за тази цел. Открай време от двете страни на Стара планина живее едно и също население. Севернякът копнее от желание да мине Балкана и да слезе на юг. При Освобождението на България през 1878, с образуването на българското княжество от Мизия и Софийската област, Стара планина съвсем се омаловажи като вътрешна граница. Същото стана и при Съединението през 1885 между Северна България и Източна Румелия.

Всички останали граници между българските земи са още по-малко резки във физикогеографско и антропогеографско отношение. Те са условни и често пъти премествани. В древно време западната граница на Тракия се простирала далеч на запад, в средата на Балканския полуостров, за сметка на Македония и Софийската област. Но през Средните векове и началото на турското време, обратно, Македония се простирала за сметка на Тракия чак до Пловдив и Одрин. След това постепенно се установяват днешните граници: Моминоклисурският проход и западният вододел на Тополница, между Софийската област и Тракия, а Доспатската планина в Западните Родопи и долното течение на Места между Македония и Тракия. Голямата условност на тези граници се вижда от следните обстоятелства. Моминоклисурският проход и по-рано Траяновите врата, които са на главния път София –Пловдив–Цариград, са проходи, през които са ставали и стават най-оживени движения и съобщения изобщо в България. Освен като отчасти граница между западното и източното българско наречие, те не делят различни населения и културни ландшафти. Също такъв характер като вътрешна граница имат Доспатската планина и Места, от двете страни на които има еднаква природа, население и култура. Може ли да се посочи някаква разлика между Чепинската и Разложката котловина? А условността специално на Места като граница се вижда и от това, че Югоизточна Македония и Западна Тракия прекрасно образуват днес Беломорието.

Едновременно с отместването на източната граница на Македония става и това на северната й граница. По този начин още през средните векове към Македония се включва Скопската област, а в турско време – и част от Софийската област, именно Кюстендилско и Дупнишко. След Освобождението на България обаче новата политическа граница по Рила и Осоговската планина се установи и като северна областна граница на Македония – между нея и Софийската област. Както ще видим по-нататък, тя не разделя тези две български земи нито във физикогеографско, нито в антропогеографско отношение, а само ги свързва. Вярно е, че и другите граници на Македония като централна балканска земя не са много резки, но обстоятелството, че пространството на Македония се е разширявало главно в източна и северна посока, показва тясната й връзка и единство с другите български земи 2.

Земеповърхното устройство на българските земи, както и цялото им географско устройство, е много сложно. В тях, макар и да не са обширни земи, се простират почти всички видове земеповърхни форми в Европа: плочеста равнина – Дунавската равнина, млада верижна планина – Стара планина, голяма низина – Маричината низина, масивни планини – тези в Македоно-тракийския масив, множество котловини и полета, каквито има най-вече в масива. Българските земи представляват просто мозайка от различни земеповърхни форми. Това земеповърхностно разнообразие на нашите земи крие някои недостатъци за единството им, но съдържа и важни предимства в това отношение. Не ще и съмнение, че земеповърхната, или орографската, разкъсаност пречи за лесните движения и съобщения. Освен това обширната планинска повърхнина на България е бедна. Друг недостатък е този, че големите равнини (Дунавската и Тракийската), които могат да играят по-голяма обединяваща роля, не са в средата на българските земи, а встрани от нея. Ако Софийската област не беше разделена на множество планини и полета, и особено ако Софийското поле беше по-голямо, тяхната обединяваща роля щеше да бъде много по-значима. В планинския Балкански полуостров няма един народ и една държава, както например това е в Апенинския полуостров, а няколко, и то сравнително малки.

Предимствата на разнообразното земеповърхно устройство на българските земи са следните. Това устройство, допълнено от разнообразно климатично устройство, създава различно производство в различните части на нашите земи. Това обстоятелство води до по-оживена размяна, голямо богатство и висока култура. В българските земи има доста планини, но все пак те са по-малко, отколкото в западните и южните части на полуострова. В нашите земи се простират най-обширните равнини и котловини, които, освен че са най-плодородните, предлагат най-добри условия за движение и съобщения, а следователно и за обединение и единство. Македоно-тракийският масив има клетъчна морфоложка структура; планините му са малки и разделени чрез множество полета и долини и не пречат за движението. Най-после, нашите планини имат голямо значение за съхранение на народа ни и неговата култура през дългите робства. Без тях нашето Възраждане сигурно щеше да се развие по-трудно. Изобщо в земи като българските народите и държавите се развиват и уголемяват сравнително по-лесно. Като по-богати земи те поддържат по-силни държави, които по-успешно се борят срещу неприятелите си и по-лесно поддържат географското и историческото единство. Докато в източната част на Балканския полуостров преобладава един народ, в северната и южната се редят четири: сърби, хървати, албанци и гърци.

За морфоложкото единство на българските земи е важно обстоятелството, че геоморфоложките им системи не се простират във всяка от тях поотделно, а преминават една в друга. Така старопланинската система, към която принадлежи и Средногорието, преминава от Мизия в Софийската област и Тракия. Геоморфоложката връзка между Тракия и Македония е още по-тясна. Македоно-тракийският масив е неразделно общ за двете. Преминаването на клетъчната структура от Софийската област в Македония достатъчно показва морфоложкото единство между тях. Всичко това допринася много за липсата на резки граници между нашите зами, за което стана дума по-напред.

Най-после, трябва да се отбележи, че специално редуването и разположението на нашите равнини, планини и реки е спомогнало за етапното развитие и създаването на българската държава като най-голяма балканска държава и за обединението и единството на българите. Създадена в североизточния ъгъл на полуострова – в Добруджа, българската държава се е запазила преди всичко благодарение на естествената защита, която са й дали голямата река Дунав и Черно море. Дунавската равнина е улеснила нейното разширение в западна и южна посока до Стара планина, която пък е защитавала държавата срещу нападения от юг. След това развитието на нашата държава става в южна и югозападна посока – в Тракия и през Софийската област в Македония, където държавните наченки от Кубрат са улеснили задачата на преславските и търновските царе. Известна е голямата съпротива на византийците от юг, затова българските владетели в Тракия са били по-малко трайни и трудно са достигали Бяло море. Но Родопите, Рила, Пирин, изобщо Македоно-тракийският масив е играл голяма роля за здравото закрепване на българската държава в него и разпространението й до Бяло море – най-естествената й южна граница.


При кръстопътното положение на Балканския полуостров и планинската му природа голяма държава в него не може да се създаде. Но благодарение на най-благоприятното географско положение и устройство на българските земи от тях се е създала, както споменах, първата нова средновековна, най-голяма и най-културна държава – българската, която, не ще съмнение, е израз на единството на българските земи. При Симеон българските владения, без тези, вън от полуострова, са имали 200 000–205 000 кв. км пространство. При Иван Асен II не са били по-малко. Днес България има около 152 000 кв. км, но цялото пространство на българските земи също е близо 200 000 кв. км.

Досега при разглеждане на физикогеографското единство на българските земи достатъчно се занимахме и с антропогеографското им единство, затова сега ни остава да разгледаме само някои по-характерни положения в това отношение. Първото е това, че единството на нашите земи се дължи първоначално на заселването им с български славяни, които заемат не само източната половина на Балканския полуостров, но проникват дори в най-южните му части (Пелопонес). Тези славяни бързо се осъзнават в национално отношение и образуват българската нация, или в по-широк смисъл взето – българския народ, най-вече изразяващ единството между всички земи, които населява.

Народът дава народностния характер на дадена земя. За българския народностен характер на нашите земи и изобщо за тяхното единство са допринесли извънредно много преселническите движения на българите. Известно е, че те, за да се запазят през вековете на своето тежко съществуване, са били принудени да правят много преселнически движения. Балканският полуостров е една от тези европейски земи, която е преживяла най-много преселнически движения. Но в източната, българската му част, която заема по-кръстопътно положение и е по-ниска и по-открита, отколкото другите части на полуострова, са ставали особено много преселнически движения. По политически или по икономически причини българите и днес се намират в движение, именно в новоосвободените земи Южна Добруджа, Беломорието и Македония се връщат изгонените по-напред българи. В миналото българите са били принудени да се изселват и вън от българските земи – например в Румъния, Бесарабия, Южна Русия, Унгария, Мала Азия и прочие, но важно е, че вътрешните им преселвания се извършвали и извършват в границите на българските земи. Така при нашествието на турците много българи от източните български земи, именно от източните части на Тракия и Мизия, се преселват в Македония и Софийската област. Освен това българите от равнините трябвало да се оттеглят в планините. През втората половина и края на робството, обратно, българите се преселвали от западните по-планински земи (Македония и Софийската област) в източните по-равнинни земи (Мизия и Тракия), които бяха обезлюдени. Наред с това започна слизането на българите от планините в равнините и полетата, което продължава до днешния ден. От миналия век насам, главно след Освобождението на България през 1878, започна изселване на българи от българските земи, които тогава не можаха да бъдат освободени (Македония, Южна Тракия, Западните покрайнини и Северна Добруджа), към освободените български земи (Мизия, Софийската област и Северна Тракия). Това изселническо движение продължи и през миналата световна война, срещу което сега, както се спомена по-горе, става обратно движение.

По-нататък трябва да се изтъкне, че антропогеографското единство на българските земи се изразява в общата култура, която цари в тях още от времето на Първото българско царство. Въпреки обстоятелството,че те са били подложени на много културни влияния, усетът за самосъхранение у българите им е наложил да създадат своя самобитна култура, от която са дали и на други народи. Излишно е да се подчертава, че от Охридското езеро до Черно море и от Дунав до Бяло море господстват българската култура и език. В Солун се създаде славянобългарската азбука – основата на българската духовна култура. Наред с преславското духовно огнище светеше през вековете и това в Охрид. Интересно е съвпадението, че този, който хвърли искрата за Българското възраждане – Отец Паисий, е роден някъде в центъра на всички български земи. Българското възраждане, с което българският народ показа мощта на своята култура и правото си за самостойно съществуване, се разви с еднаква сила във всички български земи. Борбите за политическо освобождение се водиха дружно . Тук дори трябва да се отбележи, че във всяка революционна чета, каквато беше и Ботевата, влизаха четници от всички български земи.

Не по-малко е единството между българските земи и в областта на материалната култура: например от Македония на юг – в Тесалия и останала Гърция, изчезва българското рало, теглено от волове.

До голяма степен резултатът от физикогеографското и антропогеографското единство на българските земи е не само обстоятелството, че българският народ е първият и най-културният нов средновековен народ на Балканския полуостров, но и това, че той е най-многобройният. Макар че на Балканския полуостров народите са много и макар че българският народ е дал много жертви в борбата си за съществуване и не е 20-милионен, какъвто би трябвало да бъде, все пак той наброява 8 200 000, от които 7 350 000 живеят на Балканския полуостров.

След горното общо изложение върху географското единство между българските земи заслужава в рамките на нашия кратък преглед да споменем нещо за географското единство специално между новоосвободените земи (Южна Добруджа, Беломорието и Македония) и останалите части на България.

Въпросът за Южна Добруджа се реши по мирен начин. Румъните признаха нейната принадлежност към България и я върнаха доброволно. По този начин се връщаме към старото добросъседство. Географската връзка и единството между Южна Добруджа и останала Мизия са толкова очевидни! Южна Добруджа представлява напълно естествено продължение на Дунавската равнина в северна посока. И това продължение е не само физикогеографско, но и антропогеографско. Никаква природна и културна разделителна линия не съществува между Дунавската равнина и нейната североизточна част. А Дунав, втората по пълноводие река в Европа, тъкмо с долното си течение най-рязко дели румънските земи от Добруджа и цяла България. Най-силният аргумент на румънските географи за румънските домогвания върху Добруджа беше, че тя се издавала като полуостров в североизточна посока и представлявала преходна земя, а като такава може да не принадлежи на България, а на Румъния. И по силата на несправедливите мирни договори през 1878 и 1913 Румъния сложи ръка на двете части на Добруджа, след което колонизира в тях много румънско население. По този начин люлката на българската държава загуби отчасти българската си народностна физиономия. Но чрез доброволната размяна на малцинствените населения, съгласно Крайовската спогодба от 1940, днес в Южна Добруджа няма румънско население. Тази новоосвободена българска земя доби отново чисто българската си физиономия и се възстанови наново географското й единство с останалата част на Северна България.

Географското единство между Беломорието и останалите части на България също е очевидно и не търпи никаква критика. Физикогеографски в Беломорието продължава Македоно-тракийският масив; дори островите Тасос и Самотраки са разкъсани части от него, чието продължение в Бяло море се нарича Егейски или Беломорски масив. Главните реки на България – Марица, Струма и Места, които извират от средата й, завършват теченията си в Беломорието. Техните долини толкова естествено свързват Беломорието с България! Те са главната основа на стопанското единство между тях. В тези долини минават най-важните пътища на България за Бяло море. Предимно чрез тях се поддържаше вековната народностна връзка между вътрешността й и Беломорието. Но, за жалост, тази вековна народностна връзка между тях се наруши по насилствен начин преди 15–20 години, когато гръцката държава изгони по-голямата част от българското население и настани гръцко бежанско население. След освобождаването на Беломорието една част от гръцкото население вече го напусна 3.

С въпроса за географското единство между Македония и останалите български земи е свързан македонският въпрос. До началото на последната третина от миналия век той не съществуваше, защото сърбите не изявяваха никакви домогвания към Македония. Както е известно, в началото на сегашния век главният теоретик на тези сръбски домогвания – Цвиич, излезе да доказва, че географската връзка между Македония и Сърбия чрез долините на Морава и Вардар през Прешовската седловина (450 м) била по-естествена, отколкото тази между Македония и България, които били разделени чрез най-високите планини на Балканския полуостров – Рила, Осоговската и други; най-важният проход между Македония и България – Велбъждкият (Кривопаланският), бил много висок – 1100 м, и прочие. Но независимо от това, че днес чрез съвременната техника сравнително по-високите проходи могат да се преодолеят и да не представляват пречка за лесни съобщения, всъщност споменатите планини и проходи никога не са ограничавали тесните връзки между Македония и България. Както се изтъкна по-напред, Македония се простира в Македоно-тракийския масив, който преминава отчасти и в Софийската област и има клетъчна структура. Тя доста улеснява движенията. Макар че Велбъждкият проход е по-висок от Прешовската седловина, пак през него още от средните векове са ставали по-оживени съобщения между Македония и България, отколкото през Прешовската седловина между Сърбия и Македония. Фактически вардарският път, който трябваше на сърбите за слизане в Солун, като оживен и главен път съществува от края на миналия век – от 1873 г., когато се построи железният път Солун–Скопие, а този от Скопие за Враня–Ниш се построи още по-късно. Освен всичко това, въпреки привидните природни пречки за по-тесни връзки и единство между Македония и България, помежду им съществува пълно народностно единство, каквото липсва между Сърбия и Македония. Признато е от всички обективни чужденци – изследвачи на Македония, че македонското население е българско, а не сръбско.

1. Живеем във време на големи промени в географията на България. Преди два-три месеца се побългариха имената на около 200 географски обекта. Тук посочваме ново разделение на страната на географски области. Струва ни се, че би било добре да се заменят имената “Горна” и “Долна” Тракия като неподходящи, особено второто, с по-определените имена “Северна” и “Южна” Тракия. И Македония е наричана в средните векове с името “Долна България”, но то отдавна е изчезнало, а днес Македония влиза в Южна България. Южна Тракия, както досега, ще се разделя от Марица на Западна и Източна Тракия.

2. По-подробно за границите на Тракия и Македония вж. И ш и р к о в, А. Имена и граници на Тракия. – Тракийски сборник, 1930, № 2, с. 3–14; Македония. Име и граници. – Македонски преглед, год. III , № 1, с. 1–22.

3. За географската връзка между Беломорието и България по-подробно вж. статията ми в : “Беломорски преглед”, 1942, № 1.

* Статията на „бащата на българската геополитическа наука” излиза за първи път в сп. “Известия на Българското географско дружество”, 1941, № 9.

{rt}

Въпреки обстоятелството, че днес чрез неимоверно бързите съобщения светът се интернационализира, в културно отношение живеем във века на национализма. Всеки народ, като по-голяма или по-малка клетка в общото световно пространство, се стреми към национално обединение и независимост. Никой народ не иска за сметка на всечовешката културна общност да загуби своя национален характер. Разбира се, национална крайност, или шовинизъм, е желанието на някои народи да наложат свои национални черти на други. Основата на принципа за самоопределение на народите, който се въздигна през миналата световна война, но не се осъществи, е национална. Смятам, че в бъдеща Нова Европа националният принцип няма да престане да играе важна роля. Чрез своето силно национално съзнание народите се борят за запазване. При постоянно увеличаващото се човечество и алчност за богатства, поради които причини се усложняват международните отношения, друго по-сигурно средство за тази цел днес няма. Това е особено вярно за малките народи.

Националната независимост и държавната организация, или просто държавата, се поддържат взаимно; иначе техният самостоятелен живот е труден. Но здравината както на националната независимост, така и на държавната организация, или общо казано – здравината на националната държава, почива до голяма степен на географското единство между земите, от които се състои тази държава. Става дума за единството на разните земи, които населява една нация и които влизат в една държава, и за единството на разните части на тази нация, която населява тия земи, както и за връзката и единството между земята и националното й население, а следователно и за физикогеографско и антропогеографско единство поотделно и помежду им. Антропогеографското единство е тясно свързано с историческото единство, защото както в антропогеографията, така и в историята главният фактор е човекът. Колкото единството между земите на една нация и държава е по-голямо, толкова повече те представляват по-здрава общност и имат право на самостоятелен живот. Ненапразно днес в международните препирни и борби политикогеографската основа се взема за най-важна и най-справедлива. Но географското единство в една държава или народ е важно не само за външнополитическия им живот, но и за техния вътрешнополитически и културен живот. От географското единство зависят до голяма степен вътрешното сцепление и силата на държавата и народа й.

* * *

Главните български земи или области, върху чието географско единство ще направим кратък преглед, са Мизия, Тракия и Македония, между които средно място заема Софийската област. Те са както географски, така и исторически понятия. Във времена, когато българският народ е постигал напълно или отчасти своето обединение, какъвто е бил случаят през Средните векове, името България е господствало над областните. В турско време общото национално и държавно име България не се забравя, но не се забравят и отделните български земи и техните имена. Русите освободиха фактически само Мизия и Софийско, като името Мизия излезе от употреба за сметка на общото държавно име България. А след Съединението през 1885 на България и Северна 1 (Горна) Тракия, или Източна Румелия, последната стана Южна България, а Мизия – Северна България. Оттогава до миналата година се водиха борби за освобождението на Македония, останалата Южна (Долна) Тракия и Южна Добруджа, която през 1913 бе заробена от румъните. По-големите части от тях се освободиха и присъединиха към Майката отечество. Техните имена (Добруджа, Македония и Тракия, особено Западна Тракия) се пазят и ще се пазят не само заради това, че са имена на големи географски и исторически земи, но и заради това, че са свързани с тежки и продължителни борби за освобождението им. Те няма да бъдат извадени от употреба, но, от друга страна, по държавни и национални съображения не могат да не отстъпят място на името обединена или целокупна България. Така е навсякъде, и най-вече в Германия, където вече няма Прусия, Бавария, Саксония, няма дори Австрия, а общо германско отечество.

И без да забравяме имената на нашите стари географски и исторически земи, не само по национални и държавни съображения и в духа на съвременната географска наука, вече трябва да делим обединена България на следните географски области: Северна България – между Дунав и Стара планина включително, Средна България – между Стара планина и Македоно-тракийския масив, и Южна България, която обхваща този масив (Македония и Западна Тракия). Те се разделят от своя страна на подобласти и ландшафти или пейзажи. Интересно е, че Южна България се разделя лесно на две естествени географски подобласти от планините, които пресичат средата на Македония и Западна Тракия в посока от запад към изток (Нидже, Кожух, Беласица, Гоцева планина – Алиботуш, и Югоизточни Родопи). Тези подобласти са Вътрешна Южна България, в която влиза Северна Македония и северната част на Западна Тракия, и Окрайна Южна България, в която влизат Югоизточна Македония и южната част на Западна Тракия. Тя носи хубавото име Беломорие, което доби вече гражданственост.

Трябва да се забележи, че поставяме Македония в Южна България не по подражание на сърбите, които я бяха нарекли Южна Сърбия. Професор Иширков предлагаше още преди миналата световна война, в случай на разширение на пределите на България в българските земи на юг от Рила и Родопите, тези земи да се схващат като Южна България. Освен това, ако сърбите без никакви географски, исторически и народностни основания се помъчиха да наложат на Македония чуждо име, случаят с нас е съвсем друг.

Географското единство на българските земи зависи от тяхното положение, границите помежду им, релефа, населението и неговата култура. Специално антропогеографското единство е резултат от възможността за лесни движения и съобщения между тях, която зависи от природните условия (наличността на проходи, реки и други) и човешката техника (пътищата и средствата за съобщение). Лесните и оживени съобщения най-много спомагат за националното и културното сцепление и единство. Движението е главен признак – особено на съвременната култура.

Българските земи Мизия, Тракия, Македония и Софийската област се простират в източната половина на Балканския полуостров, като само Македония заема повече средата му. Известно е голямото кръстопътно положение на нашите земи. Те граничат с Дунав, Черно и Бяло море и са в съседство с протоците и Мала Азия. В тях са ставали големи народни движения и войни, а днес – големи международни съобщения. Тия външни движения и съобщения са предизвиквали вътрешни. Мизия е служила като преддверие на много народи, които са се спускали от север към Балканския полуостров. През Софийската област и Тракия минава големият международен път от Средна Европа за Предна Азия. Макар и в по-малък размер, ставали са движения и през Македония. В това кръстопътно положение на българските земи се състои тяхното централно геополитично значение на Балканския полуостров, макар че всъщност само Македония се намира в центъра на полуострова.

Известно е, че това географско положение на българските земи крие немалко опасности за българския народ. Преди всичко на него се дължи дългото гръцко и турско робство. Но поради оживените съобщения и лесните културни заемки от близки и далечни съседи то е спомогнало и за бързото национално и културно развитие и издигане на българския народ. Затова още през средните векове той е бил най-културният от младите народи на Балканския полуостров, а от освобождението на България насам за кратко време разви дори по-висока култура от тази на съседите си. Както ще видим по-нататък, тази култура не е дело на една от българските земи, а на всички. Това географско положение направи българския народ по-буден към съдбините си и създаде у него силен усет за единство и самосъхранение.

Положението на българските земи е важно за тяхното единство с това, че те са концентрично наредени около Софийската област. Макар че геометричният център на България се намира в западната част на Горна Тракия, към Пазарджик, Софийската област заема централно обединително място. През тази област минават главните централни пътища в България, които са такива и на Балканския полуостров; именно през нея минава диагоналният път за Цариград. Но през София минава и главният меридианен път в България по долините на Искър и Струма. Той е не по-малко важен от Мораво-вардарския път, който впрочем минава и през Софийската област, защото долината на Морава и останалите земи на т.нар. Западни български покрайнини се числят не само административно, но напълно географски към Софийската област. Ненапразно София е избрана за столица, главен съобщителен възел и културен център на България, и сполучливо изпъква като главно обединително средище на българските земи. Ненапразно ще кажем също, че турците са избрали София за седалище на управителя на балканските си владения – румелийския бейлер бег.

Въпреки обстоятелството, че днес чрез неимоверно бързите съобщения светът се интернационализира, в културно отношение живеем във века на национализма. Всеки народ, като по-голяма или по-малка клетка в общото световно пространство, се стреми към национално обединение и независимост. Никой народ не иска за сметка на всечовешката културна общност да загуби своя национален характер. Разбира се, национална крайност, или шовинизъм, е желанието на някои народи да наложат свои национални черти на други. Основата на принципа за самоопределение на народите, който се въздигна през миналата световна война, но не се осъществи, е национална. Смятам, че в бъдеща Нова Европа националният принцип няма да престане да играе важна роля. Чрез своето силно национално съзнание народите се борят за запазване. При постоянно увеличаващото се човечество и алчност за богатства, поради които причини се усложняват международните отношения, друго по-сигурно средство за тази цел днес няма. Това е особено вярно за малките народи.

Националната независимост и държавната организация, или просто държавата, се поддържат взаимно; иначе техният самостоятелен живот е труден. Но здравината както на националната независимост, така и на държавната организация, или общо казано – здравината на националната държава, почива до голяма степен на географското единство между земите, от които се състои тази държава. Става дума за единството на разните земи, които населява една нация и които влизат в една държава, и за единството на разните части на тази нация, която населява тия земи, както и за връзката и единството между земята и националното й население, а следователно и за физикогеографско и антропогеографско единство поотделно и помежду им. Антропогеографското единство е тясно свързано с историческото единство, защото както в антропогеографията, така и в историята главният фактор е човекът. Колкото единството между земите на една нация и държава е по-голямо, толкова повече те представляват по-здрава общност и имат право на самостоятелен живот. Ненапразно днес в международните препирни и борби политикогеографската основа се взема за най-важна и най-справедлива. Но географското единство в една държава или народ е важно не само за външнополитическия им живот, но и за техния вътрешнополитически и културен живот. От географското единство зависят до голяма степен вътрешното сцепление и силата на държавата и народа й.

* * *

Главните български земи или области, върху чието географско единство ще направим кратък преглед, са Мизия, Тракия и Македония, между които средно място заема Софийската област. Те са както географски, така и исторически понятия. Във времена, когато българският народ е постигал напълно или отчасти своето обединение, какъвто е бил случаят през Средните векове, името България е господствало над областните. В турско време общото национално и държавно име България не се забравя, но не се забравят и отделните български земи и техните имена. Русите освободиха фактически само Мизия и Софийско, като името Мизия излезе от употреба за сметка на общото държавно име България. А след Съединението през 1885 на България и Северна 1 (Горна) Тракия, или Източна Румелия, последната стана Южна България, а Мизия – Северна България. Оттогава до миналата година се водиха борби за освобождението на Македония, останалата Южна (Долна) Тракия и Южна Добруджа, която през 1913 бе заробена от румъните. По-големите части от тях се освободиха и присъединиха към Майката отечество. Техните имена (Добруджа, Македония и Тракия, особено Западна Тракия) се пазят и ще се пазят не само заради това, че са имена на големи географски и исторически земи, но и заради това, че са свързани с тежки и продължителни борби за освобождението им. Те няма да бъдат извадени от употреба, но, от друга страна, по държавни и национални съображения не могат да не отстъпят място на името обединена или целокупна България. Така е навсякъде, и най-вече в Германия, където вече няма Прусия, Бавария, Саксония, няма дори Австрия, а общо германско отечество.

И без да забравяме имената на нашите стари географски и исторически земи, не само по национални и държавни съображения и в духа на съвременната географска наука, вече трябва да делим обединена България на следните географски области: Северна България – между Дунав и Стара планина включително, Средна България – между Стара планина и Македоно-тракийския масив, и Южна България, която обхваща този масив (Македония и Западна Тракия). Те се разделят от своя страна на подобласти и ландшафти или пейзажи. Интересно е, че Южна България се разделя лесно на две естествени географски подобласти от планините, които пресичат средата на Македония и Западна Тракия в посока от запад към изток (Нидже, Кожух, Беласица, Гоцева планина – Алиботуш, и Югоизточни Родопи). Тези подобласти са Вътрешна Южна България, в която влиза Северна Македония и северната част на Западна Тракия, и Окрайна Южна България, в която влизат Югоизточна Македония и южната част на Западна Тракия. Тя носи хубавото име Беломорие, което доби вече гражданственост.

Трябва да се забележи, че поставяме Македония в Южна България не по подражание на сърбите, които я бяха нарекли Южна Сърбия. Професор Иширков предлагаше още преди миналата световна война, в случай на разширение на пределите на България в българските земи на юг от Рила и Родопите, тези земи да се схващат като Южна България. Освен това, ако сърбите без никакви географски, исторически и народностни основания се помъчиха да наложат на Македония чуждо име, случаят с нас е съвсем друг.

Географското единство на българските земи зависи от тяхното положение, границите помежду им, релефа, населението и неговата култура. Специално антропогеографското единство е резултат от възможността за лесни движения и съобщения между тях, която зависи от природните условия (наличността на проходи, реки и други) и човешката техника (пътищата и средствата за съобщение). Лесните и оживени съобщения най-много спомагат за националното и културното сцепление и единство. Движението е главен признак – особено на съвременната култура.

Българските земи Мизия, Тракия, Македония и Софийската област се простират в източната половина на Балканския полуостров, като само Македония заема повече средата му. Известно е голямото кръстопътно положение на нашите земи. Те граничат с Дунав, Черно и Бяло море и са в съседство с протоците и Мала Азия. В тях са ставали големи народни движения и войни, а днес – големи международни съобщения. Тия външни движения и съобщения са предизвиквали вътрешни. Мизия е служила като преддверие на много народи, които са се спускали от север към Балканския полуостров. През Софийската област и Тракия минава големият международен път от Средна Европа за Предна Азия. Макар и в по-малък размер, ставали са движения и през Македония. В това кръстопътно положение на българските земи се състои тяхното централно геополитично значение на Балканския полуостров, макар че всъщност само Македония се намира в центъра на полуострова.

Известно е, че това географско положение на българските земи крие немалко опасности за българския народ. Преди всичко на него се дължи дългото гръцко и турско робство. Но поради оживените съобщения и лесните културни заемки от близки и далечни съседи то е спомогнало и за бързото национално и културно развитие и издигане на българския народ. Затова още през средните векове той е бил най-културният от младите народи на Балканския полуостров, а от освобождението на България насам за кратко време разви дори по-висока култура от тази на съседите си. Както ще видим по-нататък, тази култура не е дело на една от българските земи, а на всички. Това географско положение направи българския народ по-буден към съдбините си и създаде у него силен усет за единство и самосъхранение.

Положението на българските земи е важно за тяхното единство с това, че те са концентрично наредени около Софийската област. Макар че геометричният център на България се намира в западната част на Горна Тракия, към Пазарджик, Софийската област заема централно обединително място. През тази област минават главните централни пътища в България, които са такива и на Балканския полуостров; именно през нея минава диагоналният път за Цариград. Но през София минава и главният меридианен път в България по долините на Искър и Струма. Той е не по-малко важен от Мораво-вардарския път, който впрочем минава и през Софийската област, защото долината на Морава и останалите земи на т.нар. Западни български покрайнини се числят не само административно, но напълно географски към Софийската област. Ненапразно София е избрана за столица, главен съобщителен възел и културен център на България, и сполучливо изпъква като главно обединително средище на българските земи. Ненапразно ще кажем също, че турците са избрали София за седалище на управителя на балканските си владения – румелийския бейлер бег.

Страница 2

Поради всичко това София заслужава, заедно със своята област, да се смята като обособена българска земя сред другите български земи. Досега имаше известно колебание по този въпрос. След като се изброяха Мизия, Тракия и Македония като български земи, мнозина се питаха към коя от тях трябва да се числи Софийската област и до обединението на българските земи миналата година тя се вземаше повече за Югозападна България. Но днес, когато Югозападна България става Македония, Софийската област, макар да представлява западната половина на Средна България, става отделна българска земя сред другите български земи. Това схващане се оправдава и от развитието на границите между Мизия, Тракия и Македония, с които ще се занимаем по-нататък.

Трябва още в началото да отбележим, че границите между българските земи не са резки нито във физикогеографско отношение, защото не минават по високи планини и големи реки, нито в антропогеографско отношение, защото не делят два различни народа. Те не са труднопроходими и не са пречили за лесните движения и съобщения между нашите земи, затова не са пречили и за единството им. В този смисъл говори и обстоятелството, че те са се местили твърде често. Сравнително по-рязка граница изглежда Стара планина между Мизия, от една страна, и Софийската област и Тракия, от друга. Известно е, че тя е важна климатична преграда. Но и тази граница е местена. В древно време за северна граница на Тракия е служил Дунав. Римляните създават в административно отношение провинцията Мизия, поради което северната граница на Тракия се премества на юг, но все пак е била на север от гребена на Стара планина. Тази планина представлява дълга верига, но не е висока, при това има много проходи, затова никога не е била пречка за преминаване. Още Първото българско царство се е развило на юг от нея, като дори тя му е служила като здрава опора за тази цел. Открай време от двете страни на Стара планина живее едно и също население. Севернякът копнее от желание да мине Балкана и да слезе на юг. При Освобождението на България през 1878, с образуването на българското княжество от Мизия и Софийската област, Стара планина съвсем се омаловажи като вътрешна граница. Същото стана и при Съединението през 1885 между Северна България и Източна Румелия.

Всички останали граници между българските земи са още по-малко резки във физикогеографско и антропогеографско отношение. Те са условни и често пъти премествани. В древно време западната граница на Тракия се простирала далеч на запад, в средата на Балканския полуостров, за сметка на Македония и Софийската област. Но през Средните векове и началото на турското време, обратно, Македония се простирала за сметка на Тракия чак до Пловдив и Одрин. След това постепенно се установяват днешните граници: Моминоклисурският проход и западният вододел на Тополница, между Софийската област и Тракия, а Доспатската планина в Западните Родопи и долното течение на Места между Македония и Тракия. Голямата условност на тези граници се вижда от следните обстоятелства. Моминоклисурският проход и по-рано Траяновите врата, които са на главния път София –Пловдив–Цариград, са проходи, през които са ставали и стават най-оживени движения и съобщения изобщо в България. Освен като отчасти граница между западното и източното българско наречие, те не делят различни населения и културни ландшафти. Също такъв характер като вътрешна граница имат Доспатската планина и Места, от двете страни на които има еднаква природа, население и култура. Може ли да се посочи някаква разлика между Чепинската и Разложката котловина? А условността специално на Места като граница се вижда и от това, че Югоизточна Македония и Западна Тракия прекрасно образуват днес Беломорието.

Едновременно с отместването на източната граница на Македония става и това на северната й граница. По този начин още през средните векове към Македония се включва Скопската област, а в турско време – и част от Софийската област, именно Кюстендилско и Дупнишко. След Освобождението на България обаче новата политическа граница по Рила и Осоговската планина се установи и като северна областна граница на Македония – между нея и Софийската област. Както ще видим по-нататък, тя не разделя тези две български земи нито във физикогеографско, нито в антропогеографско отношение, а само ги свързва. Вярно е, че и другите граници на Македония като централна балканска земя не са много резки, но обстоятелството, че пространството на Македония се е разширявало главно в източна и северна посока, показва тясната й връзка и единство с другите български земи 2.

Земеповърхното устройство на българските земи, както и цялото им географско устройство, е много сложно. В тях, макар и да не са обширни земи, се простират почти всички видове земеповърхни форми в Европа: плочеста равнина – Дунавската равнина, млада верижна планина – Стара планина, голяма низина – Маричината низина, масивни планини – тези в Македоно-тракийския масив, множество котловини и полета, каквито има най-вече в масива. Българските земи представляват просто мозайка от различни земеповърхни форми. Това земеповърхностно разнообразие на нашите земи крие някои недостатъци за единството им, но съдържа и важни предимства в това отношение. Не ще и съмнение, че земеповърхната, или орографската, разкъсаност пречи за лесните движения и съобщения. Освен това обширната планинска повърхнина на България е бедна. Друг недостатък е този, че големите равнини (Дунавската и Тракийската), които могат да играят по-голяма обединяваща роля, не са в средата на българските земи, а встрани от нея. Ако Софийската област не беше разделена на множество планини и полета, и особено ако Софийското поле беше по-голямо, тяхната обединяваща роля щеше да бъде много по-значима. В планинския Балкански полуостров няма един народ и една държава, както например това е в Апенинския полуостров, а няколко, и то сравнително малки.

Предимствата на разнообразното земеповърхно устройство на българските земи са следните. Това устройство, допълнено от разнообразно климатично устройство, създава различно производство в различните части на нашите земи. Това обстоятелство води до по-оживена размяна, голямо богатство и висока култура. В българските земи има доста планини, но все пак те са по-малко, отколкото в западните и южните части на полуострова. В нашите земи се простират най-обширните равнини и котловини, които, освен че са най-плодородните, предлагат най-добри условия за движение и съобщения, а следователно и за обединение и единство. Македоно-тракийският масив има клетъчна морфоложка структура; планините му са малки и разделени чрез множество полета и долини и не пречат за движението. Най-после, нашите планини имат голямо значение за съхранение на народа ни и неговата култура през дългите робства. Без тях нашето Възраждане сигурно щеше да се развие по-трудно. Изобщо в земи като българските народите и държавите се развиват и уголемяват сравнително по-лесно. Като по-богати земи те поддържат по-силни държави, които по-успешно се борят срещу неприятелите си и по-лесно поддържат географското и историческото единство. Докато в източната част на Балканския полуостров преобладава един народ, в северната и южната се редят четири: сърби, хървати, албанци и гърци.

За морфоложкото единство на българските земи е важно обстоятелството, че геоморфоложките им системи не се простират във всяка от тях поотделно, а преминават една в друга. Така старопланинската система, към която принадлежи и Средногорието, преминава от Мизия в Софийската област и Тракия. Геоморфоложката връзка между Тракия и Македония е още по-тясна. Македоно-тракийският масив е неразделно общ за двете. Преминаването на клетъчната структура от Софийската област в Македония достатъчно показва морфоложкото единство между тях. Всичко това допринася много за липсата на резки граници между нашите зами, за което стана дума по-напред.

Най-после, трябва да се отбележи, че специално редуването и разположението на нашите равнини, планини и реки е спомогнало за етапното развитие и създаването на българската държава като най-голяма балканска държава и за обединението и единството на българите. Създадена в североизточния ъгъл на полуострова – в Добруджа, българската държава се е запазила преди всичко благодарение на естествената защита, която са й дали голямата река Дунав и Черно море. Дунавската равнина е улеснила нейното разширение в западна и южна посока до Стара планина, която пък е защитавала държавата срещу нападения от юг. След това развитието на нашата държава става в южна и югозападна посока – в Тракия и през Софийската област в Македония, където държавните наченки от Кубрат са улеснили задачата на преславските и търновските царе. Известна е голямата съпротива на византийците от юг, затова българските владетели в Тракия са били по-малко трайни и трудно са достигали Бяло море. Но Родопите, Рила, Пирин, изобщо Македоно-тракийският масив е играл голяма роля за здравото закрепване на българската държава в него и разпространението й до Бяло море – най-естествената й южна граница.

Страница 3

При кръстопътното положение на Балканския полуостров и планинската му природа голяма държава в него не може да се създаде. Но благодарение на най-благоприятното географско положение и устройство на българските земи от тях се е създала, както споменах, първата нова средновековна, най-голяма и най-културна държава – българската, която, не ще съмнение, е израз на единството на българските земи. При Симеон българските владения, без тези, вън от полуострова, са имали 200 000–205 000 кв. км пространство. При Иван Асен II не са били по-малко. Днес България има около 152 000 кв. км, но цялото пространство на българските земи също е близо 200 000 кв. км.

Досега при разглеждане на физикогеографското единство на българските земи достатъчно се занимахме и с антропогеографското им единство, затова сега ни остава да разгледаме само някои по-характерни положения в това отношение. Първото е това, че единството на нашите земи се дължи първоначално на заселването им с български славяни, които заемат не само източната половина на Балканския полуостров, но проникват дори в най-южните му части (Пелопонес). Тези славяни бързо се осъзнават в национално отношение и образуват българската нация, или в по-широк смисъл взето – българския народ, най-вече изразяващ единството между всички земи, които населява.

Народът дава народностния характер на дадена земя. За българския народностен характер на нашите земи и изобщо за тяхното единство са допринесли извънредно много преселническите движения на българите. Известно е, че те, за да се запазят през вековете на своето тежко съществуване, са били принудени да правят много преселнически движения. Балканският полуостров е една от тези европейски земи, която е преживяла най-много преселнически движения. Но в източната, българската му част, която заема по-кръстопътно положение и е по-ниска и по-открита, отколкото другите части на полуострова, са ставали особено много преселнически движения. По политически или по икономически причини българите и днес се намират в движение, именно в новоосвободените земи Южна Добруджа, Беломорието и Македония се връщат изгонените по-напред българи. В миналото българите са били принудени да се изселват и вън от българските земи – например в Румъния, Бесарабия, Южна Русия, Унгария, Мала Азия и прочие, но важно е, че вътрешните им преселвания се извършвали и извършват в границите на българските земи. Така при нашествието на турците много българи от източните български земи, именно от източните части на Тракия и Мизия, се преселват в Македония и Софийската област. Освен това българите от равнините трябвало да се оттеглят в планините. През втората половина и края на робството, обратно, българите се преселвали от западните по-планински земи (Македония и Софийската област) в източните по-равнинни земи (Мизия и Тракия), които бяха обезлюдени. Наред с това започна слизането на българите от планините в равнините и полетата, което продължава до днешния ден. От миналия век насам, главно след Освобождението на България през 1878, започна изселване на българи от българските земи, които тогава не можаха да бъдат освободени (Македония, Южна Тракия, Западните покрайнини и Северна Добруджа), към освободените български земи (Мизия, Софийската област и Северна Тракия). Това изселническо движение продължи и през миналата световна война, срещу което сега, както се спомена по-горе, става обратно движение.

По-нататък трябва да се изтъкне, че антропогеографското единство на българските земи се изразява в общата култура, която цари в тях още от времето на Първото българско царство. Въпреки обстоятелството,че те са били подложени на много културни влияния, усетът за самосъхранение у българите им е наложил да създадат своя самобитна култура, от която са дали и на други народи. Излишно е да се подчертава, че от Охридското езеро до Черно море и от Дунав до Бяло море господстват българската култура и език. В Солун се създаде славянобългарската азбука – основата на българската духовна култура. Наред с преславското духовно огнище светеше през вековете и това в Охрид. Интересно е съвпадението, че този, който хвърли искрата за Българското възраждане – Отец Паисий, е роден някъде в центъра на всички български земи. Българското възраждане, с което българският народ показа мощта на своята култура и правото си за самостойно съществуване, се разви с еднаква сила във всички български земи. Борбите за политическо освобождение се водиха дружно . Тук дори трябва да се отбележи, че във всяка революционна чета, каквато беше и Ботевата, влизаха четници от всички български земи.

Не по-малко е единството между българските земи и в областта на материалната култура: например от Македония на юг – в Тесалия и останала Гърция, изчезва българското рало, теглено от волове.

До голяма степен резултатът от физикогеографското и антропогеографското единство на българските земи е не само обстоятелството, че българският народ е първият и най-културният нов средновековен народ на Балканския полуостров, но и това, че той е най-многобройният. Макар че на Балканския полуостров народите са много и макар че българският народ е дал много жертви в борбата си за съществуване и не е 20-милионен, какъвто би трябвало да бъде, все пак той наброява 8 200 000, от които 7 350 000 живеят на Балканския полуостров.

След горното общо изложение върху географското единство между българските земи заслужава в рамките на нашия кратък преглед да споменем нещо за географското единство специално между новоосвободените земи (Южна Добруджа, Беломорието и Македония) и останалите части на България.

Въпросът за Южна Добруджа се реши по мирен начин. Румъните признаха нейната принадлежност към България и я върнаха доброволно. По този начин се връщаме към старото добросъседство. Географската връзка и единството между Южна Добруджа и останала Мизия са толкова очевидни! Южна Добруджа представлява напълно естествено продължение на Дунавската равнина в северна посока. И това продължение е не само физикогеографско, но и антропогеографско. Никаква природна и културна разделителна линия не съществува между Дунавската равнина и нейната североизточна част. А Дунав, втората по пълноводие река в Европа, тъкмо с долното си течение най-рязко дели румънските земи от Добруджа и цяла България. Най-силният аргумент на румънските географи за румънските домогвания върху Добруджа беше, че тя се издавала като полуостров в североизточна посока и представлявала преходна земя, а като такава може да не принадлежи на България, а на Румъния. И по силата на несправедливите мирни договори през 1878 и 1913 Румъния сложи ръка на двете части на Добруджа, след което колонизира в тях много румънско население. По този начин люлката на българската държава загуби отчасти българската си народностна физиономия. Но чрез доброволната размяна на малцинствените населения, съгласно Крайовската спогодба от 1940, днес в Южна Добруджа няма румънско население. Тази новоосвободена българска земя доби отново чисто българската си физиономия и се възстанови наново географското й единство с останалата част на Северна България.

Географското единство между Беломорието и останалите части на България също е очевидно и не търпи никаква критика. Физикогеографски в Беломорието продължава Македоно-тракийският масив; дори островите Тасос и Самотраки са разкъсани части от него, чието продължение в Бяло море се нарича Егейски или Беломорски масив. Главните реки на България – Марица, Струма и Места, които извират от средата й, завършват теченията си в Беломорието. Техните долини толкова естествено свързват Беломорието с България! Те са главната основа на стопанското единство между тях. В тези долини минават най-важните пътища на България за Бяло море. Предимно чрез тях се поддържаше вековната народностна връзка между вътрешността й и Беломорието. Но, за жалост, тази вековна народностна връзка между тях се наруши по насилствен начин преди 15–20 години, когато гръцката държава изгони по-голямата част от българското население и настани гръцко бежанско население. След освобождаването на Беломорието една част от гръцкото население вече го напусна 3.

С въпроса за географското единство между Македония и останалите български земи е свързан македонският въпрос. До началото на последната третина от миналия век той не съществуваше, защото сърбите не изявяваха никакви домогвания към Македония. Както е известно, в началото на сегашния век главният теоретик на тези сръбски домогвания – Цвиич, излезе да доказва, че географската връзка между Македония и Сърбия чрез долините на Морава и Вардар през Прешовската седловина (450 м) била по-естествена, отколкото тази между Македония и България, които били разделени чрез най-високите планини на Балканския полуостров – Рила, Осоговската и други; най-важният проход между Македония и България – Велбъждкият (Кривопаланският), бил много висок – 1100 м, и прочие. Но независимо от това, че днес чрез съвременната техника сравнително по-високите проходи могат да се преодолеят и да не представляват пречка за лесни съобщения, всъщност споменатите планини и проходи никога не са ограничавали тесните връзки между Македония и България. Както се изтъкна по-напред, Македония се простира в Македоно-тракийския масив, който преминава отчасти и в Софийската област и има клетъчна структура. Тя доста улеснява движенията. Макар че Велбъждкият проход е по-висок от Прешовската седловина, пак през него още от средните векове са ставали по-оживени съобщения между Македония и България, отколкото през Прешовската седловина между Сърбия и Македония. Фактически вардарският път, който трябваше на сърбите за слизане в Солун, като оживен и главен път съществува от края на миналия век – от 1873 г., когато се построи железният път Солун–Скопие, а този от Скопие за Враня–Ниш се построи още по-късно. Освен всичко това, въпреки привидните природни пречки за по-тесни връзки и единство между Македония и България, помежду им съществува пълно народностно единство, каквото липсва между Сърбия и Македония. Признато е от всички обективни чужденци – изследвачи на Македония, че македонското население е българско, а не сръбско.

1. Живеем във време на големи промени в географията на България. Преди два-три месеца се побългариха имената на около 200 географски обекта. Тук посочваме ново разделение на страната на географски области. Струва ни се, че би било добре да се заменят имената “Горна” и “Долна” Тракия като неподходящи, особено второто, с по-определените имена “Северна” и “Южна” Тракия. И Македония е наричана в средните векове с името “Долна България”, но то отдавна е изчезнало, а днес Македония влиза в Южна България. Южна Тракия, както досега, ще се разделя от Марица на Западна и Източна Тракия.

2. По-подробно за границите на Тракия и Македония вж. И ш и р к о в, А. Имена и граници на Тракия. – Тракийски сборник, 1930, № 2, с. 3–14; Македония. Име и граници. – Македонски преглед, год. III , № 1, с. 1–22.

3. За географската връзка между Беломорието и България по-подробно вж. статията ми в : “Беломорски преглед”, 1942, № 1.

* Статията на „бащата на българската геополитическа наука” излиза за първи път в сп. “Известия на Българското географско дружество”, 1941, № 9.

{rt}