13
Нед, Окт
1 New Articles

Лех КАЧИНСКИ: Между Полша и „Стара Европа” има сериозни различия

брой3 2006
Typography

Полският президент Лех Качински е роден на 18 юни 1949 във Варшава. Завършва право във Варшавския университет, а през 1971-1997 е научен сътрудник в Университета на Гданск. Включва се в нелегалната антикомунистическа опозиция през 1977, а три години по-късно е сред основателите на профсъюза Солидарност, чиито първи зам.председател е през 1990. През 1989 е избран за сенатор, а от 1991 е депутат в полския Сейм и оглавява Бюрото за национална сигурност към канцеларията на президента. През 90-те години е сред лидерите на Споразумението на центристките сили. През 2000-2001 е министър на правосъдието в правителството на Йежи Бузек. През пролетта на 2001, заедно с брат си Ярослав, създава консервативната партия „Закон и справедливост”. От 2002 е кмет на Варшава. Три години по-късно печели президентските избори в Полша. Интересува се от история и философия. Женен, с една дъщеря.

-  Г-н президент, победата ви на изборите, както и новият твърд тон, който възприе Варшава, притесняват мнозина, както на Запад, така и на Изток – имам предвид Германия и Русия. Дали намерението на Полша да поставя занапред на преден план националните си интереси, означава, че страната Ви не се чувства равноправен партньор в Европейския съюз?

-  С интерес следя, какво пише чуждата преса, особено немската. И мисля, че това, което пише може да послужи за всичко друго, но не и за помирението между Германия и Полша. На Запад вероятно има хора, които са си въобразявали, че Полша вече няма свои, собствени интереси и, че поляците просто ще се съобразяват с мнението на останалите. В никакъв случай! Още повече, че другите европейски страни отстояват своите интереси с голяма твърдост и дори ожесточеност.

-  Какво имате предвид?

-  Ами във Франция например, се говори за икономически патриотизъм. А пък Германия подписва с Русия договор за газопровод по дъното на Балтийско море. Само че този проект е в пълно противоречие с полските интереси. И няма абсолютно никакви икономически причини за изграждането му. Нали сме съюзници на Германия и заедно членуваме в Европейския съюз и НАТО – защо тогава въпросният газопровод заобикаля Полша? Преговорите ми с канцлера Меркел – една много симпатична жена – се оказаха незадоволителни за Полша, т.е. те не бяха конструктивни.

-  И ето че в отговор сега Варшава предлага създаването на т.нар. „енергийна НАТО”. Какво ще представлява тази организация?

-  Това е едно от нашите предложения. Спорът около руските газови доставки неочаквано показа, какви опасности има в тази област. Енергийната НАТО означава, че Европейският съюз, както и страните-членки на НАТО ще поемат задължението да си помагат взаимно по въпросите за снабдяването ни с енергоносители, под всякаква форма, но без използването на сила. За което, разбира се, се нуждаем от изграждането на допълнителна система от тръбопроводи.

-  Но това ще бъде насочено срещу Русия.

-  Вижте, ние, разбира се, бихме искали да поддържаме най-добри отношения с Русия. Но от друга страна, сме крайно внимателни към всичко, което се отнася до германо-руските отношения. Защото причините за предстоящото изграждане на тръбопровод по дъното на Балтийско море са чисто политически.

-  Обявявате се против по-нататъшното задълбочаване на сътрудничеството и интеграцията вътре в Европейския съюз. Защо? Нали през последните години Полша само спечели от сътрудничеството си със съюза?

-  Ние нямане никакви съмнения относно необходимостта от разширяване на Европейския съюз. Напротив, Полша подкрепя приемането както на Украйна, така и на Турция. Макар че Австрия например, всячески забавя преговорите за приемането на Турция. А съм против задълбочаване на вътрешното сътрудничество и интеграция по няколко причини.

-  Ами кажете ги.

-  Европейските страни са историческа реалност. Те имат различна история, влезли са в Европейския съюз по различно време и при съвършенно различни обстоятелства. В продължение на три години бях кмет на Варшава и винаги съм подкрепял членството на Полша в съюза. Но станах свидетел и на това, как реализирахме предписанията на ЕС, които въобще не съответстваха на положението, в което се намирахме.

-  Все пак, Европейският съюз би трябвало да е нещо повече от бюрократично чудовище за Вас.

-  Нека не забравяме, че в съюза бяха приети страни, като нашата, които в продължение на десетилетия не притежаваха суверенитет, или пък нямаха своя държава, като онези от Прибалтика. За всички тях самостоятелността е от особено значение.

-  Вярно ли е, че според Вас, Германия, както и Русия, е най-голямата опасност за Полша?

-  Ако видим какво пише в историческите книги, това би могло да се каже. Но днес аз не виждам подобна опасност.

-  През март се срещнахте с канцлера Меркел в Берлин, където обсъдихте и въпроса за спорния „Център на изгнаниците”. Г-ж Меркел поддържа идеята, макар че не би искала да поставя под съмнение и вината на немците. Възможен ли е някакъв полско-германски компромис по този въпрос?

-  Мисля, че създаването на този Център е изключително лоша идея, макар че не бих искал да поставям под съмнение добрата воля на г-жа Меркел. Факт е обаче, че подобен център, във всички случаи ще постави под съмнение въпроса за вината. Още повече, че през последните пет-шест години усещаме, че в Германия се формира нов духовен климат, който ни безпокои – появяват се течения, опитващи се да поставят под съмнение станалото през 1939-1945.

-  Полша пое водещата роля в процеса на „разпространяване на демокрацията” в Украйна и Беларус. В тази връзка, кога възнамерявате да се срещнете с президента на Русия Путин?

-  Липсва необходимата за подобна среща воля и от двете страни. Все пак се надявам, че през есента може да се появи възможност за такава среща.

-  Усещате ли достатъчна подкрепа от страна на ЕС за своята „източна политика”? Или Западът отделя прекалено голямо внимание на отношенията с Москва?

-  Без съмнение, съществува голяма разлика между политиката, осъществявана от Полша и политиката на старите членки на Европейския съюз. В Брюксел например се дискутира въпросът за обща външна политика и дори за общ за всички страни-членки външен министър. Само че страната ни е по-малка, отколкото са Франция или Германия. И как ще изглежда тази обща външна политика? Означава ли това, че занапред посещенията ми в Киев (където бях наскоро) ще трябва да се съгласуват с Брюксел? И то при положение, че Западът не се съобразява с нашето мнение, реализирайки собствените си проекти?

-  Истината е, че в най-решаващите дни на т.нар. „оранжева революция” в Украйна Европейският съюз и НАТО действаха предпазливо, ограничавайки действията на радикалната опозиция.

-  Предшественикът ми Александър Квашневски – трябва да му го призная, независимо от всички разногласия помежду ни – тогава действаше изключително успешно в Украйна, като изигра важна роля за решаването на конфликта между стария режим и опозицията. Но той можа да изиграе тази роля, само защото веднага замина директно за Киев. Ако беше закъснял с два дни за да мине през Брюксел, щеше вече да е късно.

-  Казвате, че под Ваше ръководство страната Ви ще преживее ново възраждане – че „Третата република” трябва да стане „Четвърта република”. Всъщност, как си представяте бъдещата Полша?

-  Истината е, че все още живеем в „Третата република”, а „Четвъртата” е само в плановете ни. Това няма да е идеологическа държава, както смятат мнозина на Запад. Това ще бъде държава на реда. От 90-те години насам Полша постигна големи успехи, влезе в Европейския съюз и НАТО, разви пазарната икономика. Но все още са налице остатъци от старата социалистическа икономика. В онези времена най-добрата гаранция за успешна кариера беше участието в структурите на старата система и с най-големи шансове в това отношения разполагаха, естествено, хората от специалните служби. Днес подобен тип връзки все още играят голяма роля, поддържат се дори връзки с организираната престъпност. Трябва окончателно да приключим с това, като преди всичко трябва да бъдат ликвидирани връзките по линия на специалните служби.

 

{rt}