През последните две десетилетия в България се отчита значителна промяна в съотношението между числеността на мъжете и жените в най-активната репродуктивна възраст (от 20 до 39 години). През 1985, съотношението между мъже и жени от този възрастов контингент е било 1000:987, докато през 2006 вече е 1000:960. Феноменът се дължи, преди всичко, на по-високото ниво на емиграция при младите жени, а може би и на по-голям дял на мъжете, сред имигрантите. Обичайно, делът на мъжете сред емигрантите е по-висок, доколкото те са по-инициативни. Социално-икономическата криза в България обаче накара стотици хиляди млади жени да търсят изход от тягостните условия на живот у нас, като заминат в чужбина. Други пък бяха изведени от страната не дотам доброволно.
Ситуацията в малките и големите селища
Набелязаният дефицит на жени във фертилна възраст обаче е особено добре изразен в по-малките селища – селата и малките градове. Явно, външната и вътрешната миграция значително променя, в този тип селища, баланса между представителите на двата пола в репродуктивна възраст. През 2001, тази диспропорция в селата достига до 1000 мъже към 870 жени от споменатата възрастова група, докато при живеещите в градовете съотношението е 1000:1001, като в някои от градовете с висши учебни заведения численото превъзходство на младите жени е доста по-голямо. И макар в последно време тенденцията да се обърна, като, през 2006, в селата съотношението е 1000:878, а в градовете 1000:986, значимото, от репродуктивна гледна точка, неравновесие между половете в малките селища се запазва. Тук следва да отбележим, че превесът на мъжете над жените в селата се задълбочава още в предходната възрастова група (15-19 години) , където мъжете, спрямо жените, са 1000:917, докато при 10-14-годишните превъзходството им е само 1000:950, макар че, според биологичните закономерности, с остаряването, би трябвало числеността на мъжете и жените да се сближава.
Известно е, че при новородените деца съотношението на момчетата към момичетата е около 1000:940/970 (коефициентът варира през годините и при различните типове общности), но в по-късна възраст постепенно се постига паритет между числеността на представителите на двата пола, а в зряла и старческа възраст жените започват да преобладават заради по-високата смъртност при мъжете във всички възрасти. Така например, при родените през 2006, на 1000 момчета се падат 941 момичетата. През същата година, при младежите от 15 до 19 навършени години, коефициентът е 1000:951, а жените получават числено превъзходство спрямо мъжете едва в контингента на възраст над 43 навършени години.
Отчитаното в селата неравновесие между мъжете и жените в активна фертилна възраст само отчасти е свързано с естественото преобладаване на мъжете в младежките възрастови групи, а източникът на задълбочаването му трябва да се търси в механичното движение на населението. Вътрешните миграции (в по-голяма степен) и емиграцията (отчасти) пораждат този феномен, при който жените видимо мигрират, в по-висока степен от мъжете, към големите градове. При анализа на възможните фактори за възникване на набелязания по-голям приток на млади жени (на 20-24 години) от селата към градовете, според мен, с най-голям принос се отличава установената система за получаване на средно и висше образование.
Ролята на образованието и емиграцията
Поради по-големия стремеж, при момичетата, да придобият високо образование и съпровождащият го обществен натиск върху образователните институции, приемът им във висшите учебни заведения и в колежи е завишен, в сравнение с този на момчета, макар в тази младежка възраст мъжете да са все още значително повече – през 2006, при 19-годишните, съотношението е 1000:958. Така например, през 80-те години, сред новоприетите студенти (включително за полувисше образование), жените, през повечето учебни години, преобладават (особено през 1985 и 1986, когато са, съответно, 59% и 58% от новоприетите студенти) и едва през 1989 стават по-малко от мъжете (47%). Интересно е и друго – през 1989, във висши учебни заведения, са приети 2193 жени (от общо 2782) с полувисше образование, което е показателно, че при някои от тях обучението за високо образование протича за по-голям период от време.
Друга причина, поради която жените преобладават сред студентите, е по-честото отпадане на мъжете по време на следването им, доколкото момичетата са по-прилежни в обучението. Затова до финала на учебния процес достигат повече жени, които междувременно престояват по-дълго в съответните университетски градове. През 2005, у нас са завършили висше образование 46 038 студенти, от тях мъжете са 18 928, а жените –27 110 (1000:1432). В крайна сметка, поради ефекта на по-разширения прием на жени и на по-честото отпадане от учебния процес при мъжете, през учебната 2005/2006, от общо 243 464 учащи във висши учебни заведения, 113 308 студенти са мъже, а 130 156 - жени (1000:1149).
Според преброяването на населението от 2001, мъжете, на възраст от 20 до 39 навършени години, с висше образование, са 122 830, докато жените са 192 536 (1000:1567). Ако към висшистите се добавят и полувисшистите, числеността на двете групи, съответно, е 142 389 и 241 062 души (1000:1693). В градовете, мъжете висшисти на тази възраст са 116 806, а жените – 180 389 (1000:1544). Нарушеният баланс между мъжете и жените от набелязаните групи води до нарушаване на баланса между половете в тази възраст в различните типове населени места. По всичко изглежда, че тъй като повечето от висшистите у нас намират работа в големите градове, жените в активна фертилна възраст са преобладаващия пол в много от тях, въпреки високата миграция на мъже без високо образование към тези промишлени центрове. В селата пък настъпва дефицит на млади жени.
Ефектът на „разтваряне на ножицата” между числеността на мъжете и жените в активна фертилна възраст у нас вероятно е повлиян и от значителната емиграция в чужбина на млади жени. В големите градове, където преобладават, жените по-трудно намират партньори и някои от тях се ориентират към емиграция, за да търсят професионална и семейна реализация. Други сключват брак с чужденци в България, или с вече емигрирали българи. Трети пък попадат в потока на незаконния трафик на жени.
Последиците от нарушения баланс
Какви са последствията от нарушения баланс между мъжете и жените в активна фертилна възраст? Преди всичко, намаляват жените в тази възраст, с което намалява броят на родилките и, съответно броят, на ражданията е по-малък. Поради разминаването в местожителството на част от младите мъже и жени, те нямат шанс да се срещнат, което е особено значим проблем за мъжете в селата. За над 50 хиляди мъже, на възраст от 20 до 49 навършени години, в селата не достигат жени от тази възрастова група, което, съвсем естествено, поражда социална резигнация или междуличностно напрежение. От друга страна, в университетските градове се усеща недостиг на млади мъже, като част от младите жени в тях по-трудно намират партньори. Още повече, че различията в образователното ниво между мъжете и жените (жените висшисти са с около 60% повече) води до въздържане на част от жените от сключване на брак с неравностоен по образователния си статус партньор . Очертаните по-горе разминавания между представителите на двата пола предизвикват спад както на браковете, така и на раждаемостта.
Отслабналият стремеж на мъжете да придобият висше образование може да се обясни с постепенната девалвация на образоваността през последните десетилетия. Ниската възвращаемост изразходваните за следване труд, време и финанси доведе до феминизация на висшето образование. Резултатът от този феномен се прояви и във феминизацията на определени професии – учители, възпитатели, работници в социалната сфера, администратори и пр. Прекомерната феминизация на образователната и административната сфера е съпроводена от намаляване на влиянието върху социума и спад на обществения престиж на извършваните в тези области дейности, което подрива и авторитета на държавното управление. Въздействието от нарушения баланс между половете, сред общността на лицата с високо образование, прониква във всички области на обществения живот. Макар стремежът на младите жени към по-добро образование и професионална реализация да е положително явление, щом той предизвиква социални деформации, трябва да се потърсят подходи за тяхното овладяване и канализиране в приемлива за обществото насока.
Възможнита решения
Дисбалансът в съотношението между мъжете и жените в активна фертилна възраст е продукт от въздействието върху демографското поведение на населението на множество фактори. За неутрализирането на негативното влияние на съвкупността от тези фактори трябва да се създаде многостранна платформа от инструменти за осъществяване на контрол и противодействие. Фундаментална предпоставка за задълбочаване на неравностойното разпределение на мъжете и жените в различните по размер и функции селища, е намаляването на възможностите за професионална реализация на лицата, придобили високо образование и отдръпването на мъжете от него, последвано от забавен растеж на производителността на труда у нас, в сравнение с по-динамичните икономики. Несъмнено, на това предизвикателство следва да се отвърне предимно с икономически механизми, например с привличане на чужди капитали, производство и технологии. Съществуват обаче и вътрешни законови и институционални възможности за провеждане на политика, която да коригира деформациите в пропорциите на населението по полов признак. Основните направления, по които би могло да се осъществи широка кампания за противодействие на негативните тенденции в тази област, са:
- Законодателни инициативи
• Обстойно и внимателно обсъждане на Законопроекта за равните възможности на жените и мъжете и приемането му, след съобразяване с ефекта, който биха оказали неговите разпоредби върху бъдещото демографско развитие на България.
• Внасяне на промени в Закона за висшето образование , регламентиращи рамките на пропорциите между жени и мъже, приемани за обучение във ВУЗ, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 12 от Закона за защита от дискриминация , според която ”(1) Не представляват дискриминация: …12. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими”. Целесъобразно би било, да се заложи препоръка за изравнен общ прием на мъже и жени за студенти през съответната учебна година или за числено предимство на мъжете в съотношение 21:20 (или 20:19), отговарящо на пропорциите между момчетата и момичетата в младежка възраст.
• Промени в образователната система
• Установяване на диалог между Министерството на образованието и науката и висшите учебни заведения, за да се обсъдят възможностите за разкриване на допълнителни бройки за мъже при приема в съответните учебни заведения (вкл. разкриване на нови специалности), така че да се постигне изравнен общ прием на мъже и жени, както и за мерки, насочени към предотвратяването на отпадането на мъжете по време на обучението.
• Установяване на сътрудничество между висшите учебни заведения и работодателите за планиране на нуждите за подготвяне на кадри в съответните учебни заведения. Отпускане, от работодателите, на стипендии на студенти (особено на семейни студенти), които договорно да се ангажират, че след завършване на висше образование ще работят на обекти от интерес за работодателя, в обезлюдени райони или в други непривлекателни зони.
• Съобразяване на местата във ВУЗ, по държавна поръчка, за специалности по социални науки, с потребностите на страната и откриване на нови специалности или увеличаване на местата, по държавна поръчка, за индустриални и информационни технологии.
• Разширяване на колежанското образование, при спазване на общата равнопоставеност на половете (в момента, в колежите се обучават предимно жени, доколкото такава е спецификата на съществуващите колежи). Разкриване на нови колежи, които да подготвят кадри за индустриалното производство и сферата на услугите.
- Управление на демографските процеси на регионално ниво
• Изготвяне на областни стратегии за демографско развитие, отчитащи спецификите на областта, включително на отделните райони и типове селища.
• Привеждане в действие на областни и общински планове за хармонично и устойчиво развитие на населението.
• Въвеждане, от местните власти, на данъчни облекчения за младите хора по Закона за местните данъци и такси.
- Миграционна политика
• Провеждане на широк набор от политики в подкрепа на младите хора, които да намалят емиграционните нагласи сред тях.
• Предотвратяване на незаконния трафик зад граница на жени.
• Привличане на имигранти от български произход, на които да се предоставят земеделски парцели и жилища в селските региони. Отваряне на икономиката на страната за работници, произхождащи от страните от Балканско-Черноморската зона. Привличане на специалисти с дефицитна за страната квалификация от други райони на света. Създаване на условия имигрантите трайно да се заселят у нас.
• Установяване на сътрудничество между общинските власти, публичноправните организации и частните агенции за запознанства и брачно посредничество за осъществяване на политика за брачно посредничество, ориентирана предимно към мъжете в селските райони и малките градове. Привличане на брачни партньори предимно от държавите от Балканско-Черноморската зона.
- Развитие на селските региони с особено внимание към граничните общини, планинските и други необлагодетелствани райони
• Възприемане на специализирана политика за съхраняване на селата и развитие на селските региони, чрез данъчни облекчения, държавни инвестиции и привличане на чужди капитали за подпомагане на дребния и средния бизнес там.
Неравностойното представителство на младежите от двата пола в населените места от градски и селски тип се установява още със засилването на процесите на урбанизация преди около половин столетие. През 1965 в градовете пропорцията между мъжете и жените, от 20 до 24-годишна възраст, е 1000:1033, а в селата 1000:935. През 1975, тези показатели, съответно, са 1000:1065 и 1000:838. През същата година, дори в групата от 15 до 19 навършени години, пропорциите между двата пола са 1000:1003 и 1000:836. Видимо, процесът на феминизация в градовете и маскулинизация в селата, сред младежите, се развива твърде бързо.
Въпреки привидното изравняване между мъжете и жените в градовете, всъщност много от младите жени там нямат реални кандидати за семейни партньори, поради въздържането на част от мъжете да създават семейства. Впрочем, дори в селата не всички жени намират подходящи партньори, което още повече намалява дела на младите хора, получили възможност да се обвържат в семейни отношения.
• Регламентиране равнопоставеността на половете при разпределянето на работните места, изискващи висше образование, в общинските администрации и предприятия.
• Увеличаване размера на регламентирания в Кодекса на труда платен годишен отпуск, с цел да се повиши преразпределението на доходите от големите градски центрове и индустриалните зони към селските райони. Предоставяне на премии чрез ваучери, предназначени за финансово подсигуряване почивката на работещите (както и за децата им) в сферите на държавно и общинско бюджетиране (при възможност, помощ за почивка да се предоставя също така в държавните и общинските предприятия), които да се осребряват при осъществяване на почивки в районите за селски туризъм – населените места с население до 20 хиляди души, без големите планински курорти и селищата, намиращи се в зоната на черноморското крайбрежие.
Освен тези евентуални мерки, остава открита възможността, след като феноменът с нарушения полов баланс при младите хора в различните типове селища бъде осъзнат и проучен, да се предприеме по-широка кампания за преодоляване на деформациите и за хармонизиране на демографските пропорции на обществото.
Таблица №1 Население в активна фертилна възраст (20-39 години) по пол
Възраст
Пол
20- 24
Съотно-
шение
25-29
Съотно-
шение
30-39
Съотно-
шение
20-39
Съотно-
шение
20-49
Съотно-
шение
1965
Мъже
294 336
1000
287 514
1000
658 696
1000
1 240 546
1000
1 762 508
1000
Жени
290 223
986
284 728
990
647 324
983
1 222 275
985
1 745 047
990
1975
Мъже
330 750
1000
347 996
1000
571 640
1000
1 250 386
1000
1 887 426
1000
Жени
324 589
981
342 263
984
569 393
996
1 236 245
989
1 866 687
989
1985
Мъже
301 743
1000
315 677
1000
660 746
1000
1 278 166
1000
1 825 708
1000
Жени
293 801
974
309 595
981
658 534
997
1 261 930
987
1 814 988
994
1992
Мъже
303 067
1000
268 817
1000
579 234
1000
1 151 118
1000
1 738 263
1000
Жени
289 862
956
262 501
977
580 572
1002
1 132 935
984
1 734 172
998
2001
Мъже
295 399
1000
291 225
1000
539 928
1000
1 126 552
1000
1 677 803
1000
Жени
280 272
949
279 986
961
528 473
979
1 088 731
966
1 655 092
986
2006
Мъже
273 164
1000
290 111
1000
570 065
1000
1 133 340
1000
1 653 821
1000
Жени
259 767
951
276 196
952
552 014
968
1 087 977
960
1 612 302
975
Таблица №2 Население в активна фертилна възраст (20-39 години) по пол в градовете
Година
Възраст
Пол
20- 24
Съотно-
шение
25-29
Съотно-
шение
30-39
Съотно-
шение
20-39
Съотно-
шение
20-49
Съотно-
шение
1965
Мъже
152 500
1000
152 049
1000
338 266
1000
642 815
1000
888 930
1000
Жени
157 543
1033
149 690
984
332 260
982
639 493
995
872 846
982
1975
Мъже
208 958
1000
233 415
1000
364 098
1000
806 471
1000
1 184 004
1000
Жени
222 574
1065
235 699
1010
365 377
1004
823 650
1021
1 192 908
1008
1985
Мъже
198 355
1000
219 570
1000
478 034
1000
895 959
1000
1 267 174
1000
Жени
207 418
1047
226 642
1032
492 595
1030
926 655
1034
1 300 946
1027
1992
Мъже
213 428
1000
188 565
1000
420 953
1000
822 946
1000
1 243 899
1000
Жени
212 583
996
192 766
1022
444 015
1055
849 364
1032
1 294 766
1041
2001
Мъже
221 373
1000
217 185
1000
392 096
1000
830 654
1000
1 232 720
1000
Жени
216 368
977
213 901
985
401 083
1023
831 352
1001
1 259 677
1022
2006
Мъже
211 779
1000
221 207
1000
426 948
1000
859 934
1000
1 238 793
1000
Жени
205 335
970
217 087
981
425 373
996
847 795
986
1 248 787
1008
За 1965, 1975, 1985, 1992 и 2001 г. данните са от преброяванията на населението, проведени през тези години, а за 2006 г. са от годишните наблюдения на населението, провеждани от НСИ, и се отнасят за края на годината.
Таблица №3 Население в активна фертилна възраст (20-39 години) по пол в селата
Година
Възраст
Пол
20- 24
Съотно-
шение
25-29
Съотно-
шение
30-39
Съотно-
шение
20-39
Съотно-
шение
20-49
Съотно-
шение
1965
Мъже
141 836
1000
135 465
1000
320 430
1000
597 731
1000
873 578
1000
Жени
132 680
935
135 038
997
315 064
983
582 782
975
872 201
998
1975
Мъже
121 792
1000
114 581
1000
207 542
1000
443 915
1000
703 422
1000
Жени
102 015
838
106 564
930
204 016
983
412 595
929
673 779
958
1985
Мъже
103 388
1000
96 107
1000
182 712
1000
382 207
1000
558 534
1000
Жени
86 383
836
82 953
902
165 939
908
335 275
877
514 042
920
1992
Мъже
89 639
1000
80 252
1000
158 281
1000
328 172
1000
487 907
1000
Жени
77 279
862
69 735
869
136 557
863
283 571
864
439 406
901
2001
Мъже
74 026
1000
74 040
1000
147 832
1000
295 898
1000
445 083
1000
Жени
63 904
863
66 085
893
127 390
862
257 379
870
390 415
877
2006
Мъже
61 385
1000
68 904
1000
143 117
1000
273 406
1000
415 028
1000
Жени
54 432
887
59 109
858
126 641
885
240 182
878
363 515
876
Таблица №4 Население в активна фертилна възраст (20-39 години) с висше образование към 1.03.2001
Образование
Висше
Висше
(специалист)
Общо
Възраст
Пол
20-29
Съотно-
шение
30-39
Съотно-
шение
20-29
Съотно-
шение
30-39
Съотно-
шение
20-39
Съотно-
шение
Мъже
44 521
1000
78 309
1000
8 156
1000
21 074
1000
152 060
1000
Жени
91 525
2056
101 011
1290
29 065
3564
40 019
1899
261 620
1721
Таблица №5 Жени с висше образование по местоживеене
На 1000 мъже
Година
Тип населени места
1965
1975
1985
1992
2001
Общо
427
590
764
881
1144
В градовете
438
598
771
890
1144
В селата
315
452
627
737
1152
Таблица №6 Жени в активна фертилна възраст (20-39 години) в
университетските градове към 31.12.2006 г.
На 1000 мъже
Възраст
Населено място
20- 24
25-29
30-34
35-39
40-44
45-49
България
951
952
963
974
995
1019
В градовете
970
982
983
1010
1044
1073
В селата
887
858
900
871
865
876
Столична община
977
1014
981
988
1030
1118
Пловдив
1023
1008
985
1031
1099
1149
Варна
948
996
950
952
1027
1091
Бургас
987
1034
984
976
1043
1096
Велико Търново
1246
1286
928
1087
1143
1140
Благоевград
1211
1053
956
1115
1073
1106
Шумен
1042
1125
1072
989
1057
1105
Русе
879
917
1012
1027
1056
1050
Стара Загора
968
952
967
994
1030
1072
Свищов
1325
1034
809
1066
1059
1154
Плевен
993
961
960
1043
1082
1070
Габрово
883
820
905
1059
1055
1096
* Българско геополитическо дружество, това е втората от серията статии на автора по демографските проблеми на България
{rt}
