12
Съб, Окт
25 Нови статии

Проблеми на демографската политика в България

брой2 2008
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

През последните две десетилетия в България се отчита значителна промяна в съотношението между числеността на мъжете и жените в най-активната репродуктивна възраст (от 20 до 39 години). През 1985, съотношението между мъже и жени от този възрастов контингент е било 1000:987, докато през 2006 вече е 1000:960. Феноменът се дължи, преди всичко, на по-високото ниво на емиграция при младите жени, а може би и на по-голям дял на мъжете, сред имигрантите. Обичайно, делът на мъжете сред емигрантите е по-висок, доколкото те са по-инициативни. Социално-икономическата криза в България обаче накара стотици хиляди млади жени да търсят изход от тягостните условия на живот у нас, като заминат в чужбина. Други пък бяха изведени от страната не дотам доброволно.

Ситуацията в малките и големите селища

Набелязаният дефицит на жени във фертилна възраст обаче е особено добре изразен в по-малките селища – селата и малките градове. Явно, външната и вътрешната миграция значително променя, в този тип селища, баланса между представителите на двата пола в репродуктивна възраст. През 2001, тази диспропорция в селата достига до 1000 мъже към 870 жени от споменатата възрастова група, докато при живеещите в градовете съотношението е 1000:1001, като в някои от градовете с висши учебни заведения численото превъзходство на младите жени е доста по-голямо. И макар в последно време тенденцията да се обърна, като, през 2006, в селата съотношението е 1000:878, а в градовете 1000:986, значимото, от репродуктивна гледна точка, неравновесие между половете в малките селища се запазва. Тук следва да отбележим, че превесът на мъжете над жените в селата се задълбочава още в предходната възрастова група (15-19 години) , където мъжете, спрямо жените, са 1000:917, докато при 10-14-годишните превъзходството им е само 1000:950, макар че, според биологичните закономерности, с остаряването, би трябвало числеността на мъжете и жените да се сближава.

Известно е, че при новородените деца съотношението на момчетата към момичетата е около 1000:940/970 (коефициентът варира през годините и при различните типове общности), но в по-късна възраст постепенно се постига паритет между числеността на представителите на двата пола, а в зряла и старческа възраст жените започват да преобладават заради по-високата смъртност при мъжете във всички възрасти. Така например, при родените през 2006, на 1000 момчета се падат 941 момичетата. През същата година, при младежите от 15 до 19 навършени години, коефициентът е 1000:951, а жените получават числено превъзходство спрямо мъжете едва в контингента на възраст над 43 навършени години.

Отчитаното в селата неравновесие между мъжете и жените в активна фертилна възраст само отчасти е свързано с естественото преобладаване на мъжете в младежките възрастови групи, а източникът на задълбочаването му трябва да се търси в механичното движение на населението. Вътрешните миграции (в по-голяма степен) и емиграцията (отчасти) пораждат този феномен, при който жените видимо мигрират, в по-висока степен от мъжете, към големите градове. При анализа на възможните фактори за възникване на набелязания по-голям приток на млади жени (на 20-24 години) от селата към градовете, според мен, с най-голям принос се отличава установената система за получаване на средно и висше образование.

Ролята на образованието и емиграцията

Поради по-големия стремеж, при момичетата, да придобият високо образование и съпровождащият го обществен натиск върху образователните институции, приемът им във висшите учебни заведения и в колежи е завишен, в сравнение с този на момчета, макар в тази младежка възраст мъжете да са все още значително повече – през 2006, при 19-годишните, съотношението е 1000:958. Така например, през 80-те години, сред новоприетите студенти (включително за полувисше образование), жените, през повечето учебни години, преобладават (особено през 1985 и 1986, когато са, съответно, 59% и 58% от новоприетите студенти) и едва през 1989 стават по-малко от мъжете (47%). Интересно е и друго – през 1989, във висши учебни заведения, са приети 2193 жени (от общо 2782) с полувисше образование, което е показателно, че при някои от тях обучението за високо образование протича за по-голям период от време.

Друга причина, поради която жените преобладават сред студентите, е по-честото отпадане на мъжете по време на следването им, доколкото момичетата са по-прилежни в обучението. Затова до финала на учебния процес достигат повече жени, които междувременно престояват по-дълго в съответните университетски градове. През 2005, у нас са завършили висше образование 46 038 студенти, от тях мъжете са 18 928, а жените –27 110 (1000:1432). В крайна сметка, поради ефекта на по-разширения прием на жени и на по-честото отпадане от учебния процес при мъжете, през учебната 2005/2006, от общо 243 464 учащи във висши учебни заведения, 113 308 студенти са мъже, а 130 156 - жени (1000:1149).

Според преброяването на населението от 2001, мъжете, на възраст от 20 до 39 навършени години, с висше образование, са 122 830, докато жените са 192 536 (1000:1567). Ако към висшистите се добавят и полувисшистите, числеността на двете групи, съответно, е 142 389 и 241 062 души (1000:1693). В градовете, мъжете висшисти на тази възраст са 116 806, а жените – 180 389 (1000:1544). Нарушеният баланс между мъжете и жените от набелязаните групи води до нарушаване на баланса между половете в тази възраст в различните типове населени места. По всичко изглежда, че тъй като повечето от висшистите у нас намират работа в големите градове, жените в активна фертилна възраст са преобладаващия пол в много от тях, въпреки високата миграция на мъже без високо образование към тези промишлени центрове. В селата пък настъпва дефицит на млади жени.

Ефектът на „разтваряне на ножицата” между числеността на мъжете и жените в активна фертилна възраст у нас вероятно е повлиян и от значителната емиграция в чужбина на млади жени. В големите градове, където преобладават, жените по-трудно намират партньори и някои от тях се ориентират към емиграция, за да търсят професионална и семейна реализация. Други сключват брак с чужденци в България, или с вече емигрирали българи. Трети пък попадат в потока на незаконния трафик на жени.

Последиците от нарушения баланс

Какви са последствията от нарушения баланс между мъжете и жените в активна фертилна възраст? Преди всичко, намаляват жените в тази възраст, с което намалява броят на родилките и, съответно броят, на ражданията е по-малък. Поради разминаването в местожителството на част от младите мъже и жени, те нямат шанс да се срещнат, което е особено значим проблем за мъжете в селата. За над 50 хиляди мъже, на възраст от 20 до 49 навършени години, в селата не достигат жени от тази възрастова група, което, съвсем естествено, поражда социална резигнация или междуличностно напрежение. От друга страна, в университетските градове се усеща недостиг на млади мъже, като част от младите жени в тях по-трудно намират партньори. Още повече, че различията в образователното ниво между мъжете и жените (жените висшисти са с около 60% повече) води до въздържане на част от жените от сключване на брак с неравностоен по образователния си статус партньор . Очертаните по-горе разминавания между представителите на двата пола предизвикват спад както на браковете, така и на раждаемостта.

Отслабналият стремеж на мъжете да придобият висше образование може да се обясни с постепенната девалвация на образоваността през последните десетилетия. Ниската възвращаемост изразходваните за следване труд, време и финанси доведе до феминизация на висшето образование. Резултатът от този феномен се прояви и във феминизацията на определени професии – учители, възпитатели, работници в социалната сфера, администратори и пр. Прекомерната феминизация на образователната и административната сфера е съпроводена от намаляване на влиянието върху социума и спад на обществения престиж на извършваните в тези области дейности, което подрива и авторитета на държавното управление. Въздействието от нарушения баланс между половете, сред общността на лицата с високо образование, прониква във всички области на обществения живот. Макар стремежът на младите жени към по-добро образование и професионална реализация да е положително явление, щом той предизвиква социални деформации, трябва да се потърсят подходи за тяхното овладяване и канализиране в приемлива за обществото насока.

Възможнита решения

Дисбалансът в съотношението между мъжете и жените в активна фертилна възраст е продукт от въздействието върху демографското поведение на населението на множество фактори. За неутрализирането на негативното влияние на съвкупността от тези фактори трябва да се създаде многостранна платформа от инструменти за осъществяване на контрол и противодействие. Фундаментална предпоставка за задълбочаване на неравностойното разпределение на мъжете и жените в различните по размер и функции селища, е намаляването на възможностите за професионална реализация на лицата, придобили високо образование и отдръпването на мъжете от него, последвано от забавен растеж на производителността на труда у нас, в сравнение с по-динамичните икономики. Несъмнено, на това предизвикателство следва да се отвърне предимно с икономически механизми, например с привличане на чужди капитали, производство и технологии. Съществуват обаче и вътрешни законови и институционални възможности за провеждане на политика, която да коригира деформациите в пропорциите на населението по полов признак. Основните направления, по които би могло да се осъществи широка кампания за противодействие на негативните тенденции в тази област, са:

  • Законодателни инициативи

•  Обстойно и внимателно обсъждане на Законопроекта за равните възможности на жените и мъжете и приемането му, след съобразяване с ефекта, който биха оказали неговите разпоредби върху бъдещото демографско развитие на България.

•  Внасяне на промени в Закона за висшето образование , регламентиращи рамките на пропорциите между жени и мъже, приемани за обучение във ВУЗ, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 12 от Закона за защита от дискриминация , според която ”(1) Не представляват дискриминация: …12. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими”. Целесъобразно би било, да се заложи препоръка за изравнен общ прием на мъже и жени за студенти през съответната учебна година или за числено предимство на мъжете в съотношение 21:20 (или 20:19), отговарящо на пропорциите между момчетата и момичетата в младежка възраст.

•  Промени в образователната система

•  Установяване на диалог между Министерството на образованието и науката и висшите учебни заведения, за да се обсъдят възможностите за разкриване на допълнителни бройки за мъже при приема в съответните учебни заведения (вкл. разкриване на нови специалности), така че да се постигне изравнен общ прием на мъже и жени, както и за мерки, насочени към предотвратяването на отпадането на мъжете по време на обучението.

•  Установяване на сътрудничество между висшите учебни заведения и работодателите за планиране на нуждите за подготвяне на кадри в съответните учебни заведения. Отпускане, от работодателите, на стипендии на студенти (особено на семейни студенти), които договорно да се ангажират, че след завършване на висше образование ще работят на обекти от интерес за работодателя, в обезлюдени райони или в други непривлекателни зони.

•  Съобразяване на местата във ВУЗ, по държавна поръчка, за специалности по социални науки, с потребностите на страната и откриване на нови специалности или увеличаване на местата, по държавна поръчка, за индустриални и информационни технологии.

•  Разширяване на колежанското образование, при спазване на общата равнопоставеност на половете (в момента, в колежите се обучават предимно жени, доколкото такава е спецификата на съществуващите колежи). Разкриване на нови колежи, които да подготвят кадри за индустриалното производство и сферата на услугите.

  • Управление на демографските процеси на регионално ниво

•  Изготвяне на областни стратегии за демографско развитие, отчитащи спецификите на областта, включително на отделните райони и типове селища.

•  Привеждане в действие на областни и общински планове за хармонично и устойчиво развитие на населението.

•  Въвеждане, от местните власти, на данъчни облекчения за младите хора по Закона за местните данъци и такси.

  • Миграционна политика

•  Провеждане на широк набор от политики в подкрепа на младите хора, които да намалят емиграционните нагласи сред тях.

•  Предотвратяване на незаконния трафик зад граница на жени.

•  Привличане на имигранти от български произход, на които да се предоставят земеделски парцели и жилища в селските региони. Отваряне на икономиката на страната за работници, произхождащи от страните от Балканско-Черноморската зона. Привличане на специалисти с дефицитна за страната квалификация от други райони на света. Създаване на условия имигрантите трайно да се заселят у нас.

•  Установяване на сътрудничество между общинските власти, публичноправните организации и частните агенции за запознанства и брачно посредничество за осъществяване на политика за брачно посредничество, ориентирана предимно към мъжете в селските райони и малките градове. Привличане на брачни партньори предимно от държавите от Балканско-Черноморската зона.

  • Развитие на селските региони с особено внимание към граничните общини, планинските и други необлагодетелствани райони

•  Възприемане на специализирана политика за съхраняване на селата и развитие на селските региони, чрез данъчни облекчения, държавни инвестиции и привличане на чужди капитали за подпомагане на дребния и средния бизнес там.

Неравностойното представителство на младежите от двата пола в населените места от градски и селски тип се установява още със засилването на процесите на урбанизация преди около половин столетие. През 1965 в градовете пропорцията между мъжете и жените, от 20 до 24-годишна възраст, е 1000:1033, а в селата 1000:935. През 1975, тези показатели, съответно, са 1000:1065 и 1000:838. През същата година, дори в групата от 15 до 19 навършени години, пропорциите между двата пола са 1000:1003 и 1000:836. Видимо, процесът на феминизация в градовете и маскулинизация в селата, сред младежите, се развива твърде бързо.

 

Въпреки привидното изравняване между мъжете и жените в градовете, всъщност много от младите жени там нямат реални кандидати за семейни партньори, поради въздържането на част от мъжете да създават семейства. Впрочем, дори в селата не всички жени намират подходящи партньори, което още повече намалява дела на младите хора, получили възможност да се обвържат в семейни отношения.

•  Регламентиране равнопоставеността на половете при разпределянето на работните места, изискващи висше образование, в общинските администрации и предприятия.

•  Увеличаване размера на регламентирания в Кодекса на труда платен годишен отпуск, с цел да се повиши преразпределението на доходите от големите градски центрове и индустриалните зони към селските райони. Предоставяне на премии чрез ваучери, предназначени за финансово подсигуряване почивката на работещите (както и за децата им) в сферите на държавно и общинско бюджетиране (при възможност, помощ за почивка да се предоставя също така в държавните и общинските предприятия), които да се осребряват при осъществяване на почивки в районите за селски туризъм – населените места с население до 20 хиляди души, без големите планински курорти и селищата, намиращи се в зоната на черноморското крайбрежие.

Освен тези евентуални мерки, остава открита възможността, след като феноменът с нарушения полов баланс при младите хора в различните типове селища бъде осъзнат и проучен, да се предприеме по-широка кампания за преодоляване на деформациите и за хармонизиране на демографските пропорции на обществото.

 

Таблица №1 Население в активна фертилна възраст (20-39 години) по пол

 

 

Година

Възраст

Пол

20- 24

Съотно-

шение

25-29

Съотно-

шение

30-39

Съотно-

шение

20-39

Съотно-

шение

20-49

Съотно-

шение

1965

Мъже

294 336

1000

287 514

1000

658 696

1000

1 240 546

1000

1 762 508

1000

 

Жени

290 223

986

284 728

990

647 324

983

1 222 275

985

1 745 047

990

1975

Мъже

330 750

1000

347 996

1000

571 640

1000

1 250 386

1000

1 887 426

1000

 

Жени

324 589

981

342 263

984

569 393

996

1 236 245

989

1 866 687

989

1985

Мъже

301 743

1000

315 677

1000

660 746

1000

1 278 166

1000

1 825 708

1000

 

Жени

293 801

974

309 595

981

658 534

997

1 261 930

987

1 814 988

994

1992

Мъже

303 067

1000

268 817

1000

579 234

1000

1 151 118

1000

1 738 263

1000

 

Жени

289 862

956

262 501

977

580 572

1002

1 132 935

984

1 734 172

998

2001

Мъже

295 399

1000

291 225

1000

539 928

1000

1 126 552

1000

1 677 803

1000

 

Жени

280 272

949

279 986

961

528 473

979

1 088 731

966

1 655 092

986

2006

Мъже

273 164

1000

290 111

1000

570 065

1000

1 133 340

1000

1 653 821

1000

 

Жени

259 767

951

276 196

952

552 014

968

1 087 977

960

1 612 302

975

 

Таблица №2 Население в активна фертилна възраст (20-39 години) по пол в градовете

 

 

Година

Възраст

Пол

20- 24

Съотно-

шение

25-29

Съотно-

шение

30-39

Съотно-

шение

20-39

Съотно-

шение

20-49

Съотно-

шение

1965

Мъже

152 500

1000

152 049

1000

338 266

1000

642 815

1000

888 930

1000

 

Жени

157 543

1033

149 690

984

332 260

982

639 493

995

872 846

982

1975

Мъже

208 958

1000

233 415

1000

364 098

1000

806 471

1000

1 184 004

1000

 

Жени

222 574

1065

235 699

1010

365 377

1004

823 650

1021

1 192 908

1008

1985

Мъже

198 355

1000

219 570

1000

478 034

1000

895 959

1000

1 267 174

1000

 

Жени

207 418

1047

226 642

1032

492 595

1030

926 655

1034

1 300 946

1027

1992

Мъже

213 428

1000

188 565

1000

420 953

1000

822 946

1000

1 243 899

1000

 

Жени

212 583

996

192 766

1022

444 015

1055

849 364

1032

1 294 766

1041

2001

Мъже

221 373

1000

217 185

1000

392 096

1000

830 654

1000

1 232 720

1000

 

Жени

216 368

977

213 901

985

401 083

1023

831 352

1001

1 259 677

1022

2006

Мъже

211 779

1000

221 207

1000

426 948

1000

859 934

1000

1 238 793

1000

 

Жени

205 335

970

217 087

981

425 373

996

847 795

986

1 248 787

1008

За 1965, 1975, 1985, 1992 и 2001 г. данните са от преброяванията на населението, проведени през тези години, а за 2006 г. са от годишните наблюдения на населението, провеждани от НСИ, и се отнасят за края на годината.

 

Таблица №3 Население в активна фертилна възраст (20-39 години) по пол в селата

 

 

Година

Възраст

Пол

20- 24

Съотно-

шение

25-29

Съотно-

шение

30-39

Съотно-

шение

20-39

Съотно-

шение

20-49

Съотно-

шение

1965

Мъже

141 836

1000

135 465

1000

320 430

1000

597 731

1000

873 578

1000

 

Жени

132 680

935

135 038

997

315 064

983

582 782

975

872 201

998

1975

Мъже

121 792

1000

114 581

1000

207 542

1000

443 915

1000

703 422

1000

 

Жени

102 015

838

106 564

930

204 016

983

412 595

929

673 779

958

1985

Мъже

103 388

1000

96 107

1000

182 712

1000

382 207

1000

558 534

1000

 

Жени

86 383

836

82 953

902

165 939

908

335 275

877

514 042

920

1992

Мъже

89 639

1000

80 252

1000

158 281

1000

328 172

1000

487 907

1000

 

Жени

77 279

862

69 735

869

136 557

863

283 571

864

439 406

901

2001

Мъже

74 026

1000

74 040

1000

147 832

1000

295 898

1000

445 083

1000

 

Жени

63 904

863

66 085

893

127 390

862

257 379

870

390 415

877

2006

Мъже

61 385

1000

68 904

1000

143 117

1000

273 406

1000

415 028

1000

 

Жени

54 432

887

59 109

858

126 641

885

240 182

878

363 515

876

 

Таблица №4 Население в активна фертилна възраст (20-39 години) с висше образование към 1.03.2001

 

Образование

 

 

Висше

 

 

 

Висше

(специалист)

 

Общо

Възраст

Пол

20-29

Съотно-

шение

30-39

Съотно-

шение

20-29

Съотно-

шение

30-39

Съотно-

шение

20-39

Съотно-

шение

Мъже

44 521

1000

78 309

1000

8 156

1000

21 074

1000

152 060

1000

Жени

91 525

2056

101 011

1290

29 065

3564

40 019

1899

261 620

1721

 

Таблица №5 Жени с висше образование по местоживеене

На 1000 мъже

Година

Тип населени места

1965

1975

1985

1992

2001

Общо

427

590

764

881

1144

В градовете

438

598

771

890

1144

В селата

315

452

627

737

1152

 

Таблица №6 Жени в активна фертилна възраст (20-39 години) в

университетските градове към 31.12.2006 г.

На 1000 мъже

Възраст

Населено място

20- 24

25-29

30-34

35-39

40-44

45-49

България

951

952

963

974

995

1019

В градовете

970

982

983

1010

1044

1073

В селата

887

858

900

871

865

876

Столична община

977

1014

981

988

1030

1118

Пловдив

1023

1008

985

1031

1099

1149

Варна

948

996

950

952

1027

1091

Бургас

987

1034

984

976

1043

1096

Велико Търново

1246

1286

928

1087

1143

1140

Благоевград

1211

1053

956

1115

1073

1106

Шумен

1042

1125

1072

989

1057

1105

Русе

879

917

1012

1027

1056

1050

Стара Загора

968

952

967

994

1030

1072

Свищов

1325

1034

809

1066

1059

1154

Плевен

993

961

960

1043

1082

1070

Габрово

883

820

905

1059

1055

1096

* Българско геополитическо дружество, това е втората от серията статии на автора по демографските проблеми на България

{rt}

Поръчай онлайн бр.3 2024