23
Вт, Юли
22 New Articles

Лоренцо ВИДИНО: Ислямската инвазия в Европа

брой2 2006
Typography

Лоренцо Видино е известен американски анализатор, специализирал се в проблемите на съвременния радикален ислямизъм и международния тероризъм. Той е старши анализатор и заместник - директор на антитерористичния център във Вашингтон Investigative Project on Terrorism . През миналата година беше поканен от американския Конгрес да изнесе доклад за проникването на ислямските терористи в Европа. Автор на бестселъра «Ал Кайда в Европа: новото бойно поле на международния джихад», както и на десетки статии в авторитетни американски, европейски и арабски издания (включително в бр.4/05 на списание Геополитика).

- Г-н Видино, какво Ви вдъхнови да напишете последната си книга «Ал Кайда в Европа»?

- Преди година имах няколко срещи с американски държавни служители, анализиращи дейността на VISIT – имиграционната програма на САЩ, позволяваща на граждани на държавите от Западна Европа да посещават Съединените щати без да имат виза и да остават там до три месеца. Оказа се, че тези чиновници са измежду малцината в американското правителство, които са наясно с променящото се лице на ислямския тероризъм и съзнават, че днешна Европа се е превърнала в ключов стратегически „полюс” за „Ал Кайда”. През последните години хиляди ислямски фундаменталисти се сдобиха с европейски паспорти, получавайки възможността безпрепятствено да проникнат в САЩ, но въпреки това общоприетото мнение, както сред американското общество, така и сред политиците е, че вниманието и контролът следва да се съсредоточат само върху хората, пристигащи от страни като Иран или Саудитска Арабия. Това схващане няма нищо общо с новите реалности и затова си помислих, че няма да е зле, ако светът придобие по-добра представа за масираното присъствие на „Ал Кайда” в Европа. Литературата по този въпрос е крайно ограничена (особено тази на английски език), докато обективният анализ на проблема е от изключително значение. Така се появи и книгата, за която ме питате.

- Бихте ли ни разказали малко повече за историята на появата и присъствието на „Ал Кайда” в Европа?

- Историята на ислямския радикализъм в Европа се развива успоредно с тази на мюсюлманската имиграция на Стария континент. Първите ислямисти се появяват в Европа през 50-те години на миналия век. Повечето от тях са членове на „Мюсюлманските братя”, спасяващи се от репресиите на националистическите режими в Египет и Сирия. Други са студенти, учещи в европейските университети. Тези хора започват да изграждат джамии и ислямски центрове, които да обслужват все още малобройната мюсюлманска общност, заселила се в Европа. С увеличаването на тази общност, нарастват и сумите, изпращани от Саудитска Арабия и другите богати чуждестранни спонсори на ислямизма. Последните, разбира се, винаги са били наясно, че финансираните от тях джамии и центрове се контролират от „Мюсюлманските братя” и други радикали, работещи за разпространението на екстремизма сред прогресивно растящите европейски мюсюлмански общности. Преломният момент в този процес беше края на Афганистанската война срещу съветските войски. С приключването и, хиляди арабски бойци се оказаха без работа, както и без шанс да се върнат в родината си, където ги грозяха преследвания. Така мнозина от тях се оказаха бежанци в Европа, където получиха убежище и значителни привилегии, в съответствие с европейските закони за имигрантите и бежанците. А веднъж оказали се на континента, те допълнително усилиха позициите на радикалния ислямизъм сред местните мюсюлмани и оказаха решаваща подкрепа за изграждането на мрежите, от които малко по-късно се възползва и „Ал Кайда”.

- Спонсорирането на ислямистите от Саудитска Арабия представлява много сериозна част от този проблем. Как, според Вас, може да се попречи на Саудитите да продължат да финансират религиозния екстремизъм и тероризма?

- Да, саудитската финансова подкрепа значително задълбочи проблема. Разбира се, потокът от пари бе ограничен значително след събитията от 11 септември, когато властите започнаха да обръщат по-серионо внимание на този феномен. А след като „Ал Кайда” нанесе няколко удара и в самата Саудитска Арабия, част от местния елит спря да спонсорира дейността на ислямските радикали, макар че и днес значителни суми продължават да се прехвърлят от тази страна към джобовете на екстремистите, действащи в различни страни. Напоследък обаче, основният източник за финансиране на терористичните действия в Европа идва от криминалната престъпна дейност. И, ако някои ислямистки организации ограничават дейността си в тази сфера до обирите или фалшификацията на документи, други вече формираха стратегически алианс с международната организирана престъпност. Северноафриканските радикално-ислямистки групи, в частност, съумяха да се инфилтрират в сложните мрежи, по които се осъществява трафикът на наркотици и нелегални имигранти в Европа, печелейки по този начин милиони долари за своята кауза.

- Нека се върнем на джамиите и ислямистките мрежи в Европа. Те също играят ключова роля в привличането на редовите мюсюлмани към радикалните организации, нали?

- Места, като джамията Финсбъри парк в Лондон, или пък Ислямския културен институт в Милано, отдавна са се превърнали в огнища на радикализма, привличайки и обръщайки към фундаментализма хиляди местни мюсюлмани. Първата вълна радикали (която в книгата си наричам „внесената отвън заплаха”) създадоха средата, помогнала за радикализацията на другите мюсюлмански имигранти, които, в масата си, не са били особено религиозни, когато са напуснали страните си в Близкия изток или Северна Африка, но колкото и да е парадоксално, откриват радикалния ислям в Европа. И тъкмо в това е най-голямата грешка на европейския елит – че не успя да предвиди опустошителния ефект, който пропагандата на ислямистите може да окаже върху младите хора, сблъскващи се с нормалните за всеки имигрант трудности. Предоставянето на убежище на радикалите, олицетворяващи тази „внесена отвън заплаха” пък доведе до появата на онова, което аз, лично определям като „домашно отгледана заплаха”. И ето че днес сме свидетели на формирането на една трета категория: „заплаха, чиито корени са в самата Европа”. Специалните служби на континента са единодушни, че именно родените тук млади мюсюлмани са новото лице на Ал Кайда в Европа и атаките в Лондон през юли миналата година бяха само още едно от многобройните доказателства за това.


 

- Нападенията в Мадрид и Лондон говорят сами за себе си, но колко мащабно, все пак, е присъствието на Ал Кайда в Европа?

- Мисля, че тези две атаки са просто върха на айсберга. Вече години наред мрежите, опериращи в Европа, осигуряват ключова логистична подкрепа за терористичните операции, осъществявани в най-различни точки на света. Парите, документите, оръжието и доброволците от Европа бяха в основата на почти всички атаки срещу американските интереси през последните 15 години. Никак не е случайно, че повечето от авторите на нападението от 11 септември идват от Германия и Испания. Според данни на различни разузнавателни служби, броят на ислямските радикали, действащи в Европа е смайващ. Така британците твърдят, че между десет и петнайсет хиляди местни мюсюлмани са активни поддръжници на Ал Кайда или свързаните с нея групировки, докато според немските им колеги поне 30 хиляди мюсюлмани, живеещи постоянно в Германия, изповядват радикалния ислям. Но няма да се изненадам, ако се окаже, че истинският им брой е много по-голям.

- Доколко ислямистите си поставят като реална стратегическа задача завоюването на Европа?

- Част от върхушката на радикалните ислямисти открито говори за завоюването на Европа. Така шейх Юсуф ал Карадауи, един от най-влиятелните съвременни сунитски духовници на континента, е достатъчно откровен, многократно предсказвайки, че „Ислямът ще се завърне в Европа като завоевател и победител”. Към подобни позиции обаче се придържат и редица светски арабски политици. Така например, през 1974, тогавашният алжирски президент Хуари Бумедиен обяви в една своя реч пред ООН, че: „Един ден милиони хора ще напуснат Юга, отправяйки се на Север. И те няма да дойдат като приятели. Защото целта им ще бъде завоюването на Севера, което те ще постигнат с помощта на своите синове. Утробите на нашите жени ще ни гарантират победата”. Съвсем наскоро, същата теза лансира и либийският лидер Кадафи. Разбира се, огромното мнозинство мюсюлмани, които идват в Европа, просто търсят по-добро икономическо бъдеще и, както изглежда, не споделят тези планове. Но Европа е длъжна да спечели битката за сърцата и умовете на тези хора. Европейските правителства трябва неуморно и агресивно да се противопоставят на радикалното ислямистко малцинство и, в същото време, да предложат приемлива алтернатива на своите нови граждани. Само че кой би искал да се интегрира в едно общество, което се срамува от себе си? Ние просто не сме в състояние да направим нашата кауза по-привлекателна от тази на ислямистите и тъкмо поради това толкова много мюсюлмани отхвърлят културата ни. Ако ние сами се отказваме от себе си и от своите ценности, как можем да очакваме, те да ги прегърнат?

- Не мислите ли, че ноемврийските бунтове в Париж през миналата година са поредното ужасяващо потвърждение, че Европа вече се е превърнала в ключово бойно поле на войната с терора?

- Вижте, не съм много склонен да свързвам събитията в Париж с тероризма. В основата на онова, което се случи във Франция в края на 2005, стоят дълбоки социално-икономически причини и, макар че повечето участници в бунтовете действително бяха мюсюлмани, в тях участваха и много немюсюлмани. Като казвам това, не искам разбира се да отрека, че вече години наред салафистите и другите ислямистки организации използват усещането за отчужденост, което обхваща все по-обширни сегменти от европейското мюсюлманско население. Същите онези организации (като например Съюза на ислямските организации във Франция), които сега се опитват да се представят за умерени и претендират, че са помогнали за спирането на палежите, през последните години многократно са нападали (и устно, и в медиите) френската държава и култура, призовавайки местните мюсюлмани да отхвърлят интеграцията и създадат паралелно ислямско общество. Именно този тип послания подготвиха почвата в икономически западналите предградия на европейските градове, където ислямистите набират млади фанатици за своята кауза.

В същото време, не съм склонен да поставя знак за равенство между икономическите проблеми и отчуждението и екстремизма. Макар че Франция допуска доста грешки и не предоставя кой знае какви икономически възможности на мюсюлманските имигранти, редица други европейски страни полагат огромни усилия за интегрирането им и въпреки това не съумяват да им внушат чувството, че са граждани на съответната държава. Холандия например, предоставя всички привилегии на своята добре функционираща социална система на имигрантите-мюсюлмани, помагайки им да се сдобият с дом, давайки им редица привилегии и дори финансирайки ислямските училища. Но въпреки това, степента на сепариране и капсулиране сред холандските мюсюлмани е не по-малка, отколкото сред френските. Убийството на Тео ван Гог беше очевидна илюстрация на този феномен. А още по-показателно от самото убийство, бе реакцията на мнозинството млади холандски мюсюлмани, според които убиецът на Ван Гог Мохамед Боуйери е герой, убил един неверник, опитващ се да опетни исляма. Догмата, според която има знак за равенство между бедността и радикализма, не издържа щателния анализ на средите, от които произлизат повечето европейски ислямски терористи. Така, извършителите на самоубийствените акции в лондонското метро през юли миналата година, подобно на мнозина други британски мюсюлмани, прегърнали тероризма, са принадлежали към средната класа, имали са добро образование и нелоши перспективи за бъдещето си.

- Как става така, че толкова много мюсюлмани в Лондон, Париж, Амстердам и други европейски градове не само не се асимилират в приелите ги общества, но и демонстрират презрение и дори омраза към тях? А, ако харесват собствените си страни повече, отколкото Запада, защо все пак се преселват там?

- Отговорът на този въпрос е свързан с ролята на сегашните мюсюлмански водачи в Европа. Силно вярвам, че мнозинството мюсюлмани, преселили се на Стария континент, са го направили в търсене на по-добро бъдеще. Независимо от това, веднъж оказали се в Европа, много от тях попадат под влиянието на радикалните мрежи и организации, които контролират джамиите и повечето мюсюлмански квартали. Тяхната неуморна антизападна и антидемократична пропаганда намира подходяща почва сред значителна част от младите европейски мюсюлмани, които срещат проблеми с културната си и икономическа асимилация в модерните и светски европейски общества. От друга страна, групировки, като например „Хизб ут Тахрир”, или „Ал Мухаджирун”, ги призовават да не се интегрират в тези „декадентски общества, които са обречени да паднат под властта на Исляма”. За съжаление, подобни призиви се разнасят и в чатовете на Интернет, и в джамиите, привличайки мнозина млади европейски мюсюлмани. Европейците от десетилетия упорито игнорират този проблем, но последните събития, влючително скандалът с карикатурите на пророка Мохамед, доказват, колко опасно е подобно поведение.

- Дали не ставаме свидетели на края на Европа?

- Всъщност, онази Европа отпреди трийсетина години, отдавна не съществува. Демографските проучвания ясно го показват – след двайсет години не-етническите европейци ще бъдат мнозинство от населението в много европейски градове, като значителна част от тях ще изповядват исляма. Европейците са онези, които трябва да решат този проблем, но е ясно, че всички политически средства, използвани досега за целта, се провалиха. От съдбовно значение за Европа днес е да преоткрие своята душа, да започне отново да се гордее със своята история, традиции и ценности. Трудно е да искаш от един пришълец да бъде добър гражданин на една държава, ако коренните и жители вече не желаят да споделят собственото си наследство и ценности. Все повече европейци разбират, че мултикултурализмът, поне по начина, по който се практикува в Европа досега, не работи. Трябва да спрем да оправдаваме нетолерантното поведение от страх да не засегнем нечия чужда култура. Да, всички култури следва да бъдат уважавани и имигрантите трябва да могат да следват собствените си обичаи и традиции, но само дотолкова, доколкото не нарушават основните човешки права, които определят живота на Запада през последните (поне) триста години. Брутални прояви, като кръвната вражда или унижаването на жените, не могат да бъдат повече толерирани от страх да не бъдат засегнати чувствата на едно, или друго малцинство. Нещо повече, едно нещо е да уважаваш навиците и традициите на другите народи, а съвсем друго – да се отказваш от белезите на собствената си цивилизация. Последното е не само дълбоко погрешно, но и контрапродуктивно, тъй като често се възприема не като проява на откритост и толерантност, а просто като знак за слабост.

{rt}

Лоренцо Видино е известен американски анализатор, специализирал се в проблемите на съвременния радикален ислямизъм и международния тероризъм. Той е старши анализатор и заместник - директор на антитерористичния център във Вашингтон Investigative Project on Terrorism . През миналата година беше поканен от американския Конгрес да изнесе доклад за проникването на ислямските терористи в Европа. Автор на бестселъра «Ал Кайда в Европа: новото бойно поле на международния джихад», както и на десетки статии в авторитетни американски, европейски и арабски издания (включително в бр.4/05 на списание Геополитика).

- Г-н Видино, какво Ви вдъхнови да напишете последната си книга «Ал Кайда в Европа»?

- Преди година имах няколко срещи с американски държавни служители, анализиращи дейността на VISIT – имиграционната програма на САЩ, позволяваща на граждани на държавите от Западна Европа да посещават Съединените щати без да имат виза и да остават там до три месеца. Оказа се, че тези чиновници са измежду малцината в американското правителство, които са наясно с променящото се лице на ислямския тероризъм и съзнават, че днешна Европа се е превърнала в ключов стратегически „полюс” за „Ал Кайда”. През последните години хиляди ислямски фундаменталисти се сдобиха с европейски паспорти, получавайки възможността безпрепятствено да проникнат в САЩ, но въпреки това общоприетото мнение, както сред американското общество, така и сред политиците е, че вниманието и контролът следва да се съсредоточат само върху хората, пристигащи от страни като Иран или Саудитска Арабия. Това схващане няма нищо общо с новите реалности и затова си помислих, че няма да е зле, ако светът придобие по-добра представа за масираното присъствие на „Ал Кайда” в Европа. Литературата по този въпрос е крайно ограничена (особено тази на английски език), докато обективният анализ на проблема е от изключително значение. Така се появи и книгата, за която ме питате.

- Бихте ли ни разказали малко повече за историята на появата и присъствието на „Ал Кайда” в Европа?

- Историята на ислямския радикализъм в Европа се развива успоредно с тази на мюсюлманската имиграция на Стария континент. Първите ислямисти се появяват в Европа през 50-те години на миналия век. Повечето от тях са членове на „Мюсюлманските братя”, спасяващи се от репресиите на националистическите режими в Египет и Сирия. Други са студенти, учещи в европейските университети. Тези хора започват да изграждат джамии и ислямски центрове, които да обслужват все още малобройната мюсюлманска общност, заселила се в Европа. С увеличаването на тази общност, нарастват и сумите, изпращани от Саудитска Арабия и другите богати чуждестранни спонсори на ислямизма. Последните, разбира се, винаги са били наясно, че финансираните от тях джамии и центрове се контролират от „Мюсюлманските братя” и други радикали, работещи за разпространението на екстремизма сред прогресивно растящите европейски мюсюлмански общности. Преломният момент в този процес беше края на Афганистанската война срещу съветските войски. С приключването и, хиляди арабски бойци се оказаха без работа, както и без шанс да се върнат в родината си, където ги грозяха преследвания. Така мнозина от тях се оказаха бежанци в Европа, където получиха убежище и значителни привилегии, в съответствие с европейските закони за имигрантите и бежанците. А веднъж оказали се на континента, те допълнително усилиха позициите на радикалния ислямизъм сред местните мюсюлмани и оказаха решаваща подкрепа за изграждането на мрежите, от които малко по-късно се възползва и „Ал Кайда”.

- Спонсорирането на ислямистите от Саудитска Арабия представлява много сериозна част от този проблем. Как, според Вас, може да се попречи на Саудитите да продължат да финансират религиозния екстремизъм и тероризма?

- Да, саудитската финансова подкрепа значително задълбочи проблема. Разбира се, потокът от пари бе ограничен значително след събитията от 11 септември, когато властите започнаха да обръщат по-серионо внимание на този феномен. А след като „Ал Кайда” нанесе няколко удара и в самата Саудитска Арабия, част от местния елит спря да спонсорира дейността на ислямските радикали, макар че и днес значителни суми продължават да се прехвърлят от тази страна към джобовете на екстремистите, действащи в различни страни. Напоследък обаче, основният източник за финансиране на терористичните действия в Европа идва от криминалната престъпна дейност. И, ако някои ислямистки организации ограничават дейността си в тази сфера до обирите или фалшификацията на документи, други вече формираха стратегически алианс с международната организирана престъпност. Северноафриканските радикално-ислямистки групи, в частност, съумяха да се инфилтрират в сложните мрежи, по които се осъществява трафикът на наркотици и нелегални имигранти в Европа, печелейки по този начин милиони долари за своята кауза.

- Нека се върнем на джамиите и ислямистките мрежи в Европа. Те също играят ключова роля в привличането на редовите мюсюлмани към радикалните организации, нали?

- Места, като джамията Финсбъри парк в Лондон, или пък Ислямския културен институт в Милано, отдавна са се превърнали в огнища на радикализма, привличайки и обръщайки към фундаментализма хиляди местни мюсюлмани. Първата вълна радикали (която в книгата си наричам „внесената отвън заплаха”) създадоха средата, помогнала за радикализацията на другите мюсюлмански имигранти, които, в масата си, не са били особено религиозни, когато са напуснали страните си в Близкия изток или Северна Африка, но колкото и да е парадоксално, откриват радикалния ислям в Европа. И тъкмо в това е най-голямата грешка на европейския елит – че не успя да предвиди опустошителния ефект, който пропагандата на ислямистите може да окаже върху младите хора, сблъскващи се с нормалните за всеки имигрант трудности. Предоставянето на убежище на радикалите, олицетворяващи тази „внесена отвън заплаха” пък доведе до появата на онова, което аз, лично определям като „домашно отгледана заплаха”. И ето че днес сме свидетели на формирането на една трета категория: „заплаха, чиито корени са в самата Европа”. Специалните служби на континента са единодушни, че именно родените тук млади мюсюлмани са новото лице на Ал Кайда в Европа и атаките в Лондон през юли миналата година бяха само още едно от многобройните доказателства за това.

Лоренцо Видино е известен американски анализатор, специализирал се в проблемите на съвременния радикален ислямизъм и международния тероризъм. Той е старши анализатор и заместник - директор на антитерористичния център във Вашингтон Investigative Project on Terrorism . През миналата година беше поканен от американския Конгрес да изнесе доклад за проникването на ислямските терористи в Европа. Автор на бестселъра «Ал Кайда в Европа: новото бойно поле на международния джихад», както и на десетки статии в авторитетни американски, европейски и арабски издания (включително в бр.4/05 на списание Геополитика).

- Г-н Видино, какво Ви вдъхнови да напишете последната си книга «Ал Кайда в Европа»?

- Преди година имах няколко срещи с американски държавни служители, анализиращи дейността на VISIT – имиграционната програма на САЩ, позволяваща на граждани на държавите от Западна Европа да посещават Съединените щати без да имат виза и да остават там до три месеца. Оказа се, че тези чиновници са измежду малцината в американското правителство, които са наясно с променящото се лице на ислямския тероризъм и съзнават, че днешна Европа се е превърнала в ключов стратегически „полюс” за „Ал Кайда”. През последните години хиляди ислямски фундаменталисти се сдобиха с европейски паспорти, получавайки възможността безпрепятствено да проникнат в САЩ, но въпреки това общоприетото мнение, както сред американското общество, така и сред политиците е, че вниманието и контролът следва да се съсредоточат само върху хората, пристигащи от страни като Иран или Саудитска Арабия. Това схващане няма нищо общо с новите реалности и затова си помислих, че няма да е зле, ако светът придобие по-добра представа за масираното присъствие на „Ал Кайда” в Европа. Литературата по този въпрос е крайно ограничена (особено тази на английски език), докато обективният анализ на проблема е от изключително значение. Така се появи и книгата, за която ме питате.

- Бихте ли ни разказали малко повече за историята на появата и присъствието на „Ал Кайда” в Европа?

- Историята на ислямския радикализъм в Европа се развива успоредно с тази на мюсюлманската имиграция на Стария континент. Първите ислямисти се появяват в Европа през 50-те години на миналия век. Повечето от тях са членове на „Мюсюлманските братя”, спасяващи се от репресиите на националистическите режими в Египет и Сирия. Други са студенти, учещи в европейските университети. Тези хора започват да изграждат джамии и ислямски центрове, които да обслужват все още малобройната мюсюлманска общност, заселила се в Европа. С увеличаването на тази общност, нарастват и сумите, изпращани от Саудитска Арабия и другите богати чуждестранни спонсори на ислямизма. Последните, разбира се, винаги са били наясно, че финансираните от тях джамии и центрове се контролират от „Мюсюлманските братя” и други радикали, работещи за разпространението на екстремизма сред прогресивно растящите европейски мюсюлмански общности. Преломният момент в този процес беше края на Афганистанската война срещу съветските войски. С приключването и, хиляди арабски бойци се оказаха без работа, както и без шанс да се върнат в родината си, където ги грозяха преследвания. Така мнозина от тях се оказаха бежанци в Европа, където получиха убежище и значителни привилегии, в съответствие с европейските закони за имигрантите и бежанците. А веднъж оказали се на континента, те допълнително усилиха позициите на радикалния ислямизъм сред местните мюсюлмани и оказаха решаваща подкрепа за изграждането на мрежите, от които малко по-късно се възползва и „Ал Кайда”.

- Спонсорирането на ислямистите от Саудитска Арабия представлява много сериозна част от този проблем. Как, според Вас, може да се попречи на Саудитите да продължат да финансират религиозния екстремизъм и тероризма?

- Да, саудитската финансова подкрепа значително задълбочи проблема. Разбира се, потокът от пари бе ограничен значително след събитията от 11 септември, когато властите започнаха да обръщат по-серионо внимание на този феномен. А след като „Ал Кайда” нанесе няколко удара и в самата Саудитска Арабия, част от местния елит спря да спонсорира дейността на ислямските радикали, макар че и днес значителни суми продължават да се прехвърлят от тази страна към джобовете на екстремистите, действащи в различни страни. Напоследък обаче, основният източник за финансиране на терористичните действия в Европа идва от криминалната престъпна дейност. И, ако някои ислямистки организации ограничават дейността си в тази сфера до обирите или фалшификацията на документи, други вече формираха стратегически алианс с международната организирана престъпност. Северноафриканските радикално-ислямистки групи, в частност, съумяха да се инфилтрират в сложните мрежи, по които се осъществява трафикът на наркотици и нелегални имигранти в Европа, печелейки по този начин милиони долари за своята кауза.

- Нека се върнем на джамиите и ислямистките мрежи в Европа. Те също играят ключова роля в привличането на редовите мюсюлмани към радикалните организации, нали?

- Места, като джамията Финсбъри парк в Лондон, или пък Ислямския културен институт в Милано, отдавна са се превърнали в огнища на радикализма, привличайки и обръщайки към фундаментализма хиляди местни мюсюлмани. Първата вълна радикали (която в книгата си наричам „внесената отвън заплаха”) създадоха средата, помогнала за радикализацията на другите мюсюлмански имигранти, които, в масата си, не са били особено религиозни, когато са напуснали страните си в Близкия изток или Северна Африка, но колкото и да е парадоксално, откриват радикалния ислям в Европа. И тъкмо в това е най-голямата грешка на европейския елит – че не успя да предвиди опустошителния ефект, който пропагандата на ислямистите може да окаже върху младите хора, сблъскващи се с нормалните за всеки имигрант трудности. Предоставянето на убежище на радикалите, олицетворяващи тази „внесена отвън заплаха” пък доведе до появата на онова, което аз, лично определям като „домашно отгледана заплаха”. И ето че днес сме свидетели на формирането на една трета категория: „заплаха, чиито корени са в самата Европа”. Специалните служби на континента са единодушни, че именно родените тук млади мюсюлмани са новото лице на Ал Кайда в Европа и атаките в Лондон през юли миналата година бяха само още едно от многобройните доказателства за това.

Страница 2

 

- Нападенията в Мадрид и Лондон говорят сами за себе си, но колко мащабно, все пак, е присъствието на Ал Кайда в Европа?

- Мисля, че тези две атаки са просто върха на айсберга. Вече години наред мрежите, опериращи в Европа, осигуряват ключова логистична подкрепа за терористичните операции, осъществявани в най-различни точки на света. Парите, документите, оръжието и доброволците от Европа бяха в основата на почти всички атаки срещу американските интереси през последните 15 години. Никак не е случайно, че повечето от авторите на нападението от 11 септември идват от Германия и Испания. Според данни на различни разузнавателни служби, броят на ислямските радикали, действащи в Европа е смайващ. Така британците твърдят, че между десет и петнайсет хиляди местни мюсюлмани са активни поддръжници на Ал Кайда или свързаните с нея групировки, докато според немските им колеги поне 30 хиляди мюсюлмани, живеещи постоянно в Германия, изповядват радикалния ислям. Но няма да се изненадам, ако се окаже, че истинският им брой е много по-голям.

- Доколко ислямистите си поставят като реална стратегическа задача завоюването на Европа?

- Част от върхушката на радикалните ислямисти открито говори за завоюването на Европа. Така шейх Юсуф ал Карадауи, един от най-влиятелните съвременни сунитски духовници на континента, е достатъчно откровен, многократно предсказвайки, че „Ислямът ще се завърне в Европа като завоевател и победител”. Към подобни позиции обаче се придържат и редица светски арабски политици. Така например, през 1974, тогавашният алжирски президент Хуари Бумедиен обяви в една своя реч пред ООН, че: „Един ден милиони хора ще напуснат Юга, отправяйки се на Север. И те няма да дойдат като приятели. Защото целта им ще бъде завоюването на Севера, което те ще постигнат с помощта на своите синове. Утробите на нашите жени ще ни гарантират победата”. Съвсем наскоро, същата теза лансира и либийският лидер Кадафи. Разбира се, огромното мнозинство мюсюлмани, които идват в Европа, просто търсят по-добро икономическо бъдеще и, както изглежда, не споделят тези планове. Но Европа е длъжна да спечели битката за сърцата и умовете на тези хора. Европейските правителства трябва неуморно и агресивно да се противопоставят на радикалното ислямистко малцинство и, в същото време, да предложат приемлива алтернатива на своите нови граждани. Само че кой би искал да се интегрира в едно общество, което се срамува от себе си? Ние просто не сме в състояние да направим нашата кауза по-привлекателна от тази на ислямистите и тъкмо поради това толкова много мюсюлмани отхвърлят културата ни. Ако ние сами се отказваме от себе си и от своите ценности, как можем да очакваме, те да ги прегърнат?

- Не мислите ли, че ноемврийските бунтове в Париж през миналата година са поредното ужасяващо потвърждение, че Европа вече се е превърнала в ключово бойно поле на войната с терора?

- Вижте, не съм много склонен да свързвам събитията в Париж с тероризма. В основата на онова, което се случи във Франция в края на 2005, стоят дълбоки социално-икономически причини и, макар че повечето участници в бунтовете действително бяха мюсюлмани, в тях участваха и много немюсюлмани. Като казвам това, не искам разбира се да отрека, че вече години наред салафистите и другите ислямистки организации използват усещането за отчужденост, което обхваща все по-обширни сегменти от европейското мюсюлманско население. Същите онези организации (като например Съюза на ислямските организации във Франция), които сега се опитват да се представят за умерени и претендират, че са помогнали за спирането на палежите, през последните години многократно са нападали (и устно, и в медиите) френската държава и култура, призовавайки местните мюсюлмани да отхвърлят интеграцията и създадат паралелно ислямско общество. Именно този тип послания подготвиха почвата в икономически западналите предградия на европейските градове, където ислямистите набират млади фанатици за своята кауза.

В същото време, не съм склонен да поставя знак за равенство между икономическите проблеми и отчуждението и екстремизма. Макар че Франция допуска доста грешки и не предоставя кой знае какви икономически възможности на мюсюлманските имигранти, редица други европейски страни полагат огромни усилия за интегрирането им и въпреки това не съумяват да им внушат чувството, че са граждани на съответната държава. Холандия например, предоставя всички привилегии на своята добре функционираща социална система на имигрантите-мюсюлмани, помагайки им да се сдобият с дом, давайки им редица привилегии и дори финансирайки ислямските училища. Но въпреки това, степента на сепариране и капсулиране сред холандските мюсюлмани е не по-малка, отколкото сред френските. Убийството на Тео ван Гог беше очевидна илюстрация на този феномен. А още по-показателно от самото убийство, бе реакцията на мнозинството млади холандски мюсюлмани, според които убиецът на Ван Гог Мохамед Боуйери е герой, убил един неверник, опитващ се да опетни исляма. Догмата, според която има знак за равенство между бедността и радикализма, не издържа щателния анализ на средите, от които произлизат повечето европейски ислямски терористи. Така, извършителите на самоубийствените акции в лондонското метро през юли миналата година, подобно на мнозина други британски мюсюлмани, прегърнали тероризма, са принадлежали към средната класа, имали са добро образование и нелоши перспективи за бъдещето си.

- Как става така, че толкова много мюсюлмани в Лондон, Париж, Амстердам и други европейски градове не само не се асимилират в приелите ги общества, но и демонстрират презрение и дори омраза към тях? А, ако харесват собствените си страни повече, отколкото Запада, защо все пак се преселват там?

- Отговорът на този въпрос е свързан с ролята на сегашните мюсюлмански водачи в Европа. Силно вярвам, че мнозинството мюсюлмани, преселили се на Стария континент, са го направили в търсене на по-добро бъдеще. Независимо от това, веднъж оказали се в Европа, много от тях попадат под влиянието на радикалните мрежи и организации, които контролират джамиите и повечето мюсюлмански квартали. Тяхната неуморна антизападна и антидемократична пропаганда намира подходяща почва сред значителна част от младите европейски мюсюлмани, които срещат проблеми с културната си и икономическа асимилация в модерните и светски европейски общества. От друга страна, групировки, като например „Хизб ут Тахрир”, или „Ал Мухаджирун”, ги призовават да не се интегрират в тези „декадентски общества, които са обречени да паднат под властта на Исляма”. За съжаление, подобни призиви се разнасят и в чатовете на Интернет, и в джамиите, привличайки мнозина млади европейски мюсюлмани. Европейците от десетилетия упорито игнорират този проблем, но последните събития, влючително скандалът с карикатурите на пророка Мохамед, доказват, колко опасно е подобно поведение.

- Дали не ставаме свидетели на края на Европа?

- Всъщност, онази Европа отпреди трийсетина години, отдавна не съществува. Демографските проучвания ясно го показват – след двайсет години не-етническите европейци ще бъдат мнозинство от населението в много европейски градове, като значителна част от тях ще изповядват исляма. Европейците са онези, които трябва да решат този проблем, но е ясно, че всички политически средства, използвани досега за целта, се провалиха. От съдбовно значение за Европа днес е да преоткрие своята душа, да започне отново да се гордее със своята история, традиции и ценности. Трудно е да искаш от един пришълец да бъде добър гражданин на една държава, ако коренните и жители вече не желаят да споделят собственото си наследство и ценности. Все повече европейци разбират, че мултикултурализмът, поне по начина, по който се практикува в Европа досега, не работи. Трябва да спрем да оправдаваме нетолерантното поведение от страх да не засегнем нечия чужда култура. Да, всички култури следва да бъдат уважавани и имигрантите трябва да могат да следват собствените си обичаи и традиции, но само дотолкова, доколкото не нарушават основните човешки права, които определят живота на Запада през последните (поне) триста години. Брутални прояви, като кръвната вражда или унижаването на жените, не могат да бъдат повече толерирани от страх да не бъдат засегнати чувствата на едно, или друго малцинство. Нещо повече, едно нещо е да уважаваш навиците и традициите на другите народи, а съвсем друго – да се отказваш от белезите на собствената си цивилизация. Последното е не само дълбоко погрешно, но и контрапродуктивно, тъй като често се възприема не като проява на откритост и толерантност, а просто като знак за слабост.

{rt}