Според последния прогностичен доклад на ЦРУ „ Mapping The Global Futures – 2020 ”, ХХІ век ще протече под знака на развиващия се свят. Един от факторите ще бъде променената с ветовната демографска картина. Населението в света ще нарасне и ще се подмлади изключително за сметка на развиващите се страни. Очаква се към 2020 населението на Китай и Индия да бъде съответно 1,4 и 1,3 милиарда души.
Китай и Индия ще бъдат основни въздействащи вектори върху динамиката на геополитическата обстановка. Бурното икономическо развитие ще направи тези държави глобални сили. И само непредвиден политически или икономически трус, или някаква рязка промяна в глобализационния модел може да промени тази тенденция. Комбинацията от продължителен икономически растеж, повишена военна мощ, прилагане на високи технологии и неограничени човешки ресурси ще бъде в основата на очакванията за политическо влияние на двете държави.
Нарастването на енергопотреблението към 2020 ще окаже съществено въздействие върху геополитическата обстановка. Най-важният въздействащ фактор върху световните енергийни нужди ще бъде глобалното икономическо развитие, и преди всичко това на Китай и Индия.
Китай
В сравнение с началото на реформите от 1978 икономическият ръст на Китай е нараснал четири пъти. Страната продължава да увеличава своя потенциал и очакванията са през 2010 китайската икономика да надмине два пъти тази на Германия, а през 2020 да изпревари японската. Решаващ принос за постигането на тези очаквани резултати ще има развитието на енергийният сектор.
Понастоящем, една четвърт от ежегодния прираст на световното потребление на нефт се пада на Китай и в обозримо бъдеще този дял ще нараства. Пекин увеличава вноса на енергийни суровини, а китайските компании все повече инвестират в страните - производителки на нефт.
В януарския брой от 2006 на правителственото издание China Securities Journal, Центърът по изучаване на проблемите за развитие на Китай прави прогноза, че търсенето на нефт в страната през 2006 ще нарасне с 6%, при което китайската икономика ще се нуждае от 328 млн. тона суров нефт, т.е. 6,56 млн. барела ежедневно.
Изминалата 2005 е показателна за активността на китайските петролни компании в стремежа им да разширят своето присъствие в нефтения отрасъл. Каспийският регион и съседните на него страни от Кавказ и Средна Азия се превръща в място, където тази активност открива нови възможности за енергийните компании на страната.
През юни 2005 националната петролна компания на Китай - China National Petroleum Corp. (CNPC) и националната холдингова компания "Узбекнефтегаз" сключиха споразумение за извършване на проучвателни работи в Узбекистан . Също през юни, Sheng Li Oil - дъщерна фирма на китайската нефтохимическа корпорация Sinopec , подписа споразумение с държавната нефтена компания на Азербайджан за проучване, разработка и разделяне на продукцията от нефтеното находище в Гарачухур, чиито залежи се оценяват на 5.65 млн. тона нефт.
В същото време китайската Great Wall Drilling Company получи правата за извършване на сондажни работи за канадската Can Argo Energy Corporation на нефтеното находище Манави в Грузия , а Sheng Li Oil започна проучвателни дейности за въглеводороди в Алайската долина на Киргизстан , където се очаква да бъде разкрит не по-малко от 50 млн. тона нефтен еквивалент.
Казахстан. От 1997 националната нефтена компания CNPC на Китай инвестира повече от 2.6 млрд. долара в Казахстан. През октомври 2005 CNPC спечели на търг петролната компания PetroKazakhstan Inc. в конкуренция с индийската ONGC. Тогава CNPC заплати 4.18 млрд. долара (3.4 млрд. евро) за своята най-голяма задгранична придобивка и това в известен смисъл беше отмъщение към Вашингтон за блокирането на покупката на американската компания „ Unocal” от Китай.
На 15 декември, чрез CNPC, Китай откри нефтопровод от Казахстан към северозападен Китай. Поради недостатъчните възможности на Казахстан, първоначално половината от капацитета на тръбопровода (около 200 хил. барела на ден) ще се запълва с нефт от Русия. На откриването присъства Чжан Гуобао , зам.-председател на Националната комисия за развитие и реформи.
Новият тръбопровод е с дължина 962 км. и тръгва от нефтеното поле в Кашаган на Каспийско море. То е най-голямото ново нефтено откритие от десетилетия насам и по размери превишава това в Северно море. С него до голяма степен се намалява геополитическото значение на нефтопровода Баку - Тбилиси – Джейхан, който бе открит през миналото лято с ясната и силна поддръжка на Вашингтон. Изграждайки нефтопровода, Китай си осигурява известна енергийна независимост от Вашингтон. Това означава и по-тясно сътрудничество в енергийната сфера между Китай, Казахстан и Русия – сценарий, който е изключително неприятен за геополитическата стратегия на Вашингтон.
Тръбопроводът Китай - Казахстан е част от мащабен китайски план за осигуряване на енергийни суровини за страната, използвайки природните богатства на Казахстан. Целта на плана е създаването на нов коридор за износ на петрол и природен газ, тръгващ от богатия на нефт и газ каспийски басейн на Казахстан, включително Кашаган, през серия от нефтени зони на западен и централен Казахстан към Китай. Така ще се свържат различни участъци от бъдещата енергийна инфраструктура (някои изградени от Русия, други които ще бъдат построени от Китай). С изпълнението на проекта Китай за първи път ще си осигури стабилен източник на енергия, който няма да зависи от американските действия, какъвто в момента е случаят с нефтените доставки от Персийския залив и Судан.
Преди да открие новия тръбопровод, Китай внасяше само 25 хил. барела петрол на ден от Казахстан. След като връзката между Кенкияк и Кумкол бъде завършена, свързвайки се със съществуващата инфраструктура близо до Каспийско море и с участъка открит на 15 декември, се предвижда проектът да осигурява около 1 млн. барела на ден. Това е около 15% от нуждите на Китай от петрол.
Китай планира също да започне производството в редица казахстански нефтени полета, които бяха придобити през миналите години. Това е петрол, който в момента се транспортира на запад или на север през Русия.
По време на проведения през декември 2005 в Пекин Руско-китайско-казахстански петролен форум бяха обсъдени макроикономическите аспекти на енергийното сътрудничество между трите страни. Те обхващат динамиката на ръста на потребление на енергоносители, перспективите за техните доставки от Русия и Казахстан в Китай, въпросите за развитие на транспортната инфраструктура, руско-китайското сътрудничество по проекти в Сахалин (съвместно с “Роснефт”), въпросите за доставка на нефтопродукти и мазут за Китай и др.
Иран . В плановете на китайската енергийна политика е включен и Иран, който осигурява 14 % от нефта за икономиката на страната. Миналата година министърът на петрола на Иран обяви, че страната му би желала Китай да замени Япония, като най-голям вносител на нефт от Иран.
Като първи етап от бъдещото двустранно сътрудничество в енергийната сфера, в края на 2004, Пекин подписа споразумение с Техеран на стойност за 70 млрд. долара. Sinopec се съгласи да закупи 250 млн. тона втечнен природен газ (LNG) за над 30 години от Иран, както и да разработи огромното газово поле на Ядаваран.
Вторият етап на ирано-китайското стратегическо енергийно сътрудничество включва изграждането на нефтопровод от Иран до Каспийско море, с дължина около 386 км., където да се свърже с тръбопровода Казахстан - Китай.
Като част от споразумението за двустранно икономическо сътрудничество, държавната компания за военна промишленост на Китай - NORINCO, ще разшири метрото на Техеран.
В крайна фаза е подготовката на договор за сътрудничество в усвояването на голямото иранско нефтено и газово находище Ядаваран, намиращо се в югозападната част на страната. Договорът предвижда увеличаване на добивания нефт от това находище до 300 барела в денонощие, което по обем е сравнимо с количеството което Иран сега изнася за Китай. Евентуалното подписване на договора се оценява като сериозна пукнатина в стената от политическа и икономическа изолация, която САЩ се опитват да изградят около Иран.
От краят на 1990, заедно с Русия, Китай предоставя ядрена технология на Техеран. Под натиска на Вашингтон, през 1997, Пекин се съгласи по принцип да спре своите пратки, но се счита, че доставките продължават, поради стратегическото за Китай двустранно сътрудничество в енергийната сфера. Като член на Съвета за сигурност на ООН, Китай многократно е призовавал с проблем за иранската ядрена програма да се занимава Международната агенция за атомна енергия.
Със своя капацитет (втора по резерви от природен газ в света след Русия) страната има огромно стратегическо значение за Китай, Япония, Русия, Европейския съюз и естествено за Вашингтон.
Индия
Индия е втората азиатска държава, която с темпа си на развитие може да надмине икономиките на западните страни през следващите десетилетия. Засега тази тенденция се запазва.
Понастоящем индийската икономика нараства годишно с повече от 8%. Ако страната постига 6% ръств продължение на 50 години, което е възможно според някой финансови анализатори, икономиката на Индия ще се изравни с китайската по същото време, или ще я надмине. Подобна прогноза прави и Националният разузнавателен съвет на САЩ в доклада на ЦРУ „ Global Trends – 2020”. За анализаторите остава неясно дали в бъдеще двете супердържави ще си сътрудничат, или ще се конкурират.
Както за китайската, така и за индийската икономика съществен фактор е енергийната политика. През месец юли миналата година министър-председателят на Индия Манмохан Синг заяви, че Индия отчаяно се нуждае от нови енергийни източници. За страната ядрената енергетика засега не може да се приеме като алтернатива. Понастоящем ядрените централи предоставят едва четири процента от необходимата енергия.
В периода 1994 - 2004 добивът на нефт в Индия е нараснал незначително - от 33,3 млн. т. до 37 млн. т., а потреблението се е повишило стремително - от 67,4 млн. т. до 119 млн. т. Ако по-рано собственият добив покриваше 50% от нуждите на страната, сега задоволява само 31%.
През януари т.г. правителството на Индия разреши на компании със 100% чуждестранен капитал да участват в разработването на петролни находища и строителството на газопроводи. Същевременно, на чуждестранните компании е разрешено при покупката на предприятия да притежават контролния пакет от акции – над 51%. По такъв начин Индия разчита на значителен приток на преки чуждестранни инвестиции в отрасъла, а така също и за подобряване на инфраструктурата.
Поради бързо нарастващите нужди на Индия от енергийни суровини правителството проявява жив интерес към възможността от изграждането на два нови газопровода, които са в етап на проучване: Иран –Пакистан-Индия (изпълнението на този проект се изчислява на 7.4 млрд. долара) и Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия.
До средата на миналата година страната разчиташе много на съвместния проект за нефтопровод който да я свърже с Иран . В средносрочен план този проект и сега се определя от повечето индийски анализатори като жизнено важен за националната енергийна сигурност.
Иранският проект е не само жизнено важен за индийската енергийна сигурност в средносрочен план, но е и ключът, който ще помогне да се развие потенциалът на пан-азиатската енергийна мрежа, включваща също Централна Азия и Китай.
След първоначалното благосклонно отношение към проекта, понастоящем САЩ се противопоставят все по категорично на неговото изпълнение. Тази позиция не е просто поради антипатия към ислямския режим. Негативната реакция на Вашингтон при избора на Мохамед Ахмадинежад за президент на Иран, последвалият опит на Китай да повдигне въпроса за нова структура по сигурността в Азия и искането на Шанхайската организация за сигурност САЩ да определят срок за изтегляне на войските си от Централна Азия, накараха правителството на САЩ да преразгледат становището си.
Вашингтон много добре разбира, че ангажирането на Иран в такъв мащабен проект ще заличи опитите на САЩ през всичките тези години да доминира над транзитните маршрути на азиатската енергия. В предложението й за „енергиен диалог” с Индия, през март 2005 в Ню Делхи, държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс категорично заяви че САЩ обвързват ядрената политика на Индия с тръбопровода от Иран. Нейният съвет Индия да се откаже от проекта беше решително отхвърлен тогава от министъра на външните работи Натуар Синг.
Четири месеца по-късно, при посещението на индийския премиер във Вашингтон, американският президент недвусмислено показа, че Индия трябва да преосмисли отношението си към проекта, ако иска да бъде призната като държава с напреднала ядрена технология.
След обсъждането във Вашингтон на голямата енергийна сделка тонът и характерът на разговорите за тръбопровода се промени от подкрепа в откровена враждебност. Промяната в индийското становище пролича в изказаните опасения относно рисковете, породени от многото неизвестни около ситуацията в Иран и малката вероятност някой международен консорциум от банкери да даде гаранции за подобен проект. Стана ясно, че всички аргументи (зависимост от Пакистан, плащане на транзитни такси за режима на Мушараф, безопасност и сигурност) ще бъдат премислени за да се оправдае отказът на проекта, който д-р Синг така смело постави на енергийната и дипломатическата общност в страната си в началото на 2005.
Дори администрацията на Буш да изпълни своите обещания и индийският ядрен сектор да получи реална подкрепа в кратки срокове, специалистите от Департамента за атомна енергия в Делхи са убедени, че това ще бъде за сметка на компромисите, които индийската страна ще трябва да направи.
В момента не може да се каже със сигурност, че Индия ще се съгласи на подобен вариант. Ако това все пак стане, при най-оптимистичните прогнози до 2030 ядрените електростанции ще дават едва около 20% от необходимата за страната енергия. От къде ще дойдат останалите 80 % остава въпрос, на който индийската администрация трябва да намери отговор.
Според специалистите, загубата на интерес към проекта, или обезкуражаването на потенциални инвеститори да се включат в него, определено не е в полза на индийските дългосрочни интереси. Тези, които приемат американското условие, не осъзнават решаващата роля, която въглеводородите, и в частност природният газ, играят като източник на енергия за растящата икономика на Индия. Необходим е всестранен анализ и преценка на всички предимства и неизвесности около проекта.
Получавания от Иран природен газ е евтин източник, но дори и той ще трябва да бъде допълнен с внос на газ от Мианма, Катар, и Централна Азия. Алтернатива е вносът на втечнен газ, но цената му е много по-висока. Сигурността на транзита през Пакистан не е единствения проблем. Има много финансови и политически достъпни решения, включително ангажимента на Китай, като крайна точка на тръбопровода.
Окончателното решение на Индия не е без значение за другите държави в региона. Китай е наясно с упражнявания от САЩ натиск върху Индия да ограничи връзките си с Иран. Според него, американската политика към Иран е в състояние да наруши равновесното сътрудничество в региона. По думите на Лю Сючън, директор на Центъра за американски проучвания в Пекин и член на китайския институт за международни проучвания: "САЩ се опитват да сътрудничат с всички страни около Иран за да поставят тази страна в изолация".
Лю подчертава, че добрите отношения на Индия и Китай със САЩ не трябва да бъдат за сметка собствената им стратегия по отношение на Иран. Ако Индия се откаже от Иран с надеждата за осигуряване на ядрена енергия от САЩ, може да не получи нищо. Според него, тръбопроводите от Иран и Централна Азия са единствения стратегически път за постигане на енергийна сигурност от страна на Индия. Ако все пак Индия може да направи сделка със САЩ за ядрената енергия, това не трябва да е за сметка на тръбопроводите.
Дзай Дъкуан, заместник-генерален секретар на Агенцията по контрол на въоръженията на Китай и на Асоциацията по разоръжаване, също предупреди Индия. Ядрената сделка, предложена от САЩ има значение за перспективите на Индия, но Индия трябва да бъде внимателна към американските условия, каза той. Като древна цивилизация, Индия би трябвало да е в състояние сама да избира какво да прави.
Русия. Индия не крие своите интереси и към руските нефтени полета. През февруари 2005 индийското министерство на икономиката изрази готовност да инвестира 25 млрд. долара в Русия. Индия се интересува от бъдещо участие в разработването на находището “Сахалин-3”, а така също и от находището „Курмангаз” на Каспийско море, съвместно с казахстански партньори.
Иран
Вероятно за САЩ опасността от развитието на ядрената енергетика на Иран не е толкова голяма, колкото идеята на Техеран за отваряне на борса, на която търговците да продават и купуват нефт и газ не само от International Petroleum Exchange (IPE) в Лондон и NYTMEX в Ню Йорк.
Два основни момента съпътстват идеята – първо , цените ще бъдат в евро, а не долари и второ , няма да се използват West Texas Intermediate или Brent Crude (от Северно море) като стандарти за определяне на цената. Новата „евро–петрол” борса ще използва като стандарт петрола от Персийския залив.
Перспективата за конкурентна борса и пазар, освен че поставя въпроса за цената на нефта, допуска също сравнение между петро-еврото и петро-долара. Ще възникне и въпросът, защо валутата да бъде само евро и долар, а не например японска йена. Или китайски юан, който е валута на втория по големина вносител.
При всяко падане на долара, производителите от ОПЕК получават по-малко за петрола си. По време на заседанието в Бейрут на 22 септември м.г. страните от ОПЕК приеха резолюция ХХV:140, в която се препоръчва предприемане на „всички необходими действия...... за компенсиране на негативни ефекти върху печалбата от всеки барел от страните членки, произтекли от международната валутна динамика”.
Според в-к „Техеран Таймс” от 26 юли м.г., окончателното решение за реализация идеята е взето. Техеранската борса е залегнала за тази година в иранския петгодишен план. С развитието на идеята за борсата е натоварен технократът Мохамад Джавад Асемипур, бивш зам. министър на петрола. Той вече многократно посети с разузнавателна цел Лондон, Франкфурт, Москва и Париж.
Нека припомня, че може би една от основните причини за нападението срещу Ирак бе намерението му да започне да продава иракския петрол за евро вместо за долари.
Китай – Индия
Международният пазар на нефтопродукти никога не е бил свободен. Има картел на доставчиците - Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) - и добре организиран пазар, управляван главно от търсенето в напредналите промишлени икономики на света. Търговията се осъществява в долари, което гарантира чуждите резерви на страните в света да бъдат главно в американска валута. Цените са определят на основата на западните марки суров петрол, като West Texas Intermediate и Brent, които са само малка част от добивания и продаван петрол в света . Властта на САЩ и Европа е толкова силна, че нефтът изнасян към Азия от Персийският залив струва до 2 долара на барел повече. Това е така наречения Asian oil premium.
Икономическата експанзия на Китай и Индия е сред основните причини за нарастнелото търсене на петрол и природен газ през последните години. Само през 2005 вносът на суров петрол в Китай се е увеличил с 40% и се очаква да продължи да нараства и през настоящата година. Търсенето от страна на Индия също расте. За по-малко от година двете държави успяха да объркат световните анализатори с промяната в борбата за спечелване на нефтени и газови активи в трети страни.
От съперничество Китай и Индия преминават към политика на двустранно партньорство, което ще предизвика сериозни промени в традиционната динамика на световния енергиен пазар. На 12 януари 2006, по време на посещението на енергийния министър на Индия Мани Шанкар Айар в Пекин, бяха подписани редица споразумения в енергийната сфера. Най-важното от тях предвижда индийската ONGC Videsh Ltd (OVL) и китайската национална нефтена корпорация (CNPC), да определят в бъдеще обща цена при участие на търгове в подходящи проекти в трети страни.
Към очертаващата се схема трябва да прибавим и два други фактора. Първо , ролята на спекулантите, търгуващи с нефт на Ню Йоркската стокова борса и на Международната петролна борса, които повишават петролните цени до абсурдно високи нива. Този проблем ще продължи. "Има огромно количество спекулативни пари влизащи в енергийните срочни сделки", казва Джеймс Кордие, президент на Свободната търговска група в Taмпа, Флорида. Второ , огромното и непрекъснато растящо американско военно присъствие в Азия, което подкрепя петро-долара и еднополюсната система и е главен източник на нестабилност и насилие.
Азия едва ли може да бъде в по неизгодна позиция. За да търгува сам със себе си, континентът с най-големите производители и най-бързо растящите потребители на енергия в света е принуден да свири втора цигулка и да разчита на институции, търговски структури и въоръжени сили извън региона. Това положение допринася за неустойчива политика и лоша икономика. Централна Азия е близо до Китай и Иран, но САЩ през по-голямата част от десетилетието, се опитват да осигурят тръбопроводи, пренасящи нефт и газ само на Запад. Газопроводите, свързващи Иран с Индия имат финансово значение, но заплахата от американски санкции може да спре изпълнението на проекта.
Обективните обстоятелства поощряват промяната. Централна Азия се очертава като главен производител, а Индия и Китай са две от най-бързо развиващи се икономики в целия свят. Традиционните доставчици също трябва да печелят много от азиатския пазар, особено ако има по-голяма стабилност и предсказуемост в цените. Саудитска Арабия може да иска високи цени, но не и такива които са "неразумно високи". Не е съвпадение, че първата презокеанска обиколка на крал Абдула се осъществи в Китай, Индия, Пакистан и Малайзия и чедневният му ред в Пекин и Делхи включваше важни инициативи, свързани с енергията, като предложението за изграждане на нефтено хранилище на остров Хайнан например.
За да може партньорството на Индия и Китай в енергийната сфера да работи успешно, двете страни трябва да са подготвени да инвестират необходимия политически капитал. Има традиционни подозрения, че търговското сътрудничество между компании, дори ако са публично притежавани, може да се сблъска с практически трудности по отношение на земята. В миналото имаше ожесточени битки в Казахстан, където OVL загуби от китайците. В няколко области Китай изпреварва Индия, просто заради неговите по-големи финансови възможности и по-голям стратегически план . През януари 2005 китайската National Overseas Oil Corp ( NOOC ) закупи нефтеното поле " Akpo" в Нигерия, седмици след като правителството на Манмохан Синг забрани на OVL да участва в търга, оценен като "рискован".
Въпреки някои трудности, двустранното партньорство започва да се развива все по-успешно, понеже сферата на общите интереси между двете страни е огромна. В основата на новото индийско-китайско енергийно сътрудничество е предложението за OVL и CNPC да определят съвместна цена за оборудвания в трети страни. Миналия декември, двете компании успешно купиха петролните полета „Ал Фурат” в Сирия.
Компании от двете страни планират да си сътрудничат и в други области извън сферата за придобиване на нефт и газ. Китайците създадоха нефтена технология за възстановяване, която помага да се поддържа добива от продължително експлоатирани петролни полета (каквито са Даганг и Дацинг ) при много по-високи нива, отколкото при индийските полета. Китайската страна се отличава и в извършването на оценки на петролни басейни и оборудване за пробиване.
Индийските компании имат преимущество в IT- изследванията и сервизните услуги в производството. Има редица области за съвместна дейност, но засега процесът се задържа от индийските структури за сигурност, които са против участието на китайски експерти в проучването на океански находища. Ако обединят усилията си двете страни ще развият успешно нови механизми за транспортиране на енергия, включвайки тръбопроводи в рамките на региона и размяната на общи източници на суров петрол от отдалечени полета като Западна Африка и Венецуела.
Засега Китай проявява по-голям динамизъм в плановете си и тяхното изпълнение, което очевидно се дължи на по-изразената самостоятелност на страната от САЩ. Докато правителството на Индия загуби пет години, в колебание дали да продължи с изграждането на газопровода от Иран към Индия през Пакистан, на Китай бяха необходими само 10 месеца да реши да конструира и експлоатира хиляда километровия нефтопровод от Атасу в Казахстан към Алашанку в Синцзян. Проектът бе завършен няколко месеца по-рано, след като Китай демонстрира готовността си да изгради и газопровод по същото трасе.
За да компенсира своето колебание, Индия предложи изграждането на азиатска мрежа за природен газ, която да свърже двете основни направления Иран - Индия и Казахстан - Китай по начин, който да обедини в едно основните азиатски региони - производители и консуматори. Индийският министър на енергетиката отбеляза, че в сравнение с картата на тръбопроводната мрежа на Европа, тази на Азия изглежда „почти гола”. На срещата на основните енергийни страни от Северна и Централна Азия проведена в Ню Делхи през ноември 2005 Индия представи амбициозен план на обща азиатска нефтена и газопроводна мрежа за сигурност на стойност 22.4 млрд. долара. Мрежата има четири основни елемента.
Първият предвижда разширяване на съществуващата тръбопроводна система на Баку, Тбилиси, Джейхан към Червено море през Сирия, Йордания, и Саудитска Арабия, позволяваща на каспийския петрол да бъде изнесен лесно към крайбрежието на индийския океан. Първоначално този проект беше замислен от САЩ, като средство за транзитиране на централно-азиатските енергийни ресурси на Запад.
Вторият елемент в предложението засяга споменатият по-горе тръбопровод Иран - Пакистан - Индия, с възможност за две допълнителни разклонения, единото от каспийско-туркменистанския район към Иран, а другият от Туркменистан през Афганистан.
На трето място се предлага изграждане на система от тръбопроводи, която да свърже Източна Индия с Мианма и Югозападен Китай с една връзка минаваща от Ситуе, на Бирманския залив на бенгалското крайбрежие, с Мизорам, Манипур и Асам в Китай. Така проектът накрая ще се свърже с китайския газопровод близо до Шанси, а другият от Янгун до Кунмин.
Четвъртият елемент предвижда изграждането на тръбопроводи, които ще свързват находищата на Сахалин в Русия към Япония, Китай и Южна Корея.
В основата на предложението е очакването за сериозна икономическа изгода. Преценява се, че основните цени на енергийните носители ще бъдат по-лесно приети, а запасите от тях ще бъдат регулирани без усилия. В индийското предложение има не само икономическа изгода, но и политическа логика. По този начин азиатската мрежа ще създаде взаимни зависимости, давайки на страните политическа и икономическа стабилност помежду им и ускорявайки процеса на интеграция в регионален план. Ако Азия трябва да постигне прогрес в създаването на азиатско партньорство, съответстващо на Международната агенция за енергия (IEA) и да развие регионален енергиен пазар със свои собствени цени, изграждането на обхватна тръбопроводна инфраструктура е от съществено значение.
И двете държави са убедени, че каквото и развитие да има Азиатската енергийна мрежа в дългосрочен план, близкото сътрудничество между Китай и Индия ще залегне в основата и. В речта си пред Афро-азиатската конференция в Джакарта през април м.г., индийският премиер подчерта необходимостта от такова сътрудничество. Според него, двата континента са най-големите производители и консуматори на енергия и реализацията на мрежа за производство и разпределение на ресурсите е решаващо условие за успешното развитие на страните в тях. Това ще бъде партньорство основано на взаимния двустранен интерес и без диктат от трети страни.
На 12.01.2006 в Пекин индийският енергиен министър подписа редица споразумения, отнасящи се до индийско-китайското сътрудничество в нефтената и газовата области. През декември, миналата година, най-големите държавни нефтени компании на двете страни постигнаха първото споразумение за съвместен добив на нефт в Сирия.
САЩ – Евразия
Вашингтон има четири приоритетни направления за нови политически завоевания в Азиатския континент - Монголия, Афганистан, Непал, и Шри Ланка, и три основни цели - Иран, Сирия, и Северна Корея. Засега регионалната стратегия на Вашингтон се опира на създаването на съюз между четири страни - САЩ, Индия, Япония и Австралия. Според Китай, такава политика почива на логиката на студената война.
От китайска страна се отчита, че в момента американската политика по отношение на Азия, до голяма степен се мотивира, от възникването на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). В началото САЩ желаеха това сътрудничество да бъде в широки рамки - от борбата срещу тероризма, до икономическо взаимодействие, включително в енергийната сфера. С включването на Индия, Иран и Пакистан в ШОС, като наблюдатели, САЩ започнаха да се опасяват, че подобно регионално сътрудничество ще бъде стратегическо предизвикателство към тяхната политика в целия регион.
За да реализират плана си, САЩ се нуждаят от помощта на Индия. Вашингтон вижда в нея, като най-слабото звено в създаващата се азиатска верига. Това кара американската администрация активно да се стреми да отклони Делхи от възможността за създаване на нова регионална архитектура, чрез размахване на ядрения „морков” и обещанието за световно влияние в съюз със суперсилата.
От друга страна, Индия също има решаващо значение за засилване на процеса на сътрудничество в Азия, особено на "междинно ниво", където се появиха институции като Шанхайската организация за сътрудничество в Североизточна Азия и Източно-азиатската среща на върха в Югоизточна Азия. Китай и Индия са членове в двете и според Пекин носят голяма отговорност за подпомагане и развитие на двата процеса в региона.
Понастоящем у китайците се забелязва известна несигурност относно ангажираността на Индия в ШОС. Опасенията на вашингтонската администрация по отношение на организацията и новата насока в индиско-американските стратегически отношения вероятно ще накарат Индия да не изпраща погрешни сигнали към Вашингтон, подчертавайки желанието си за пълноправно членство в Организацията. Това е причината Китай да не настоява за бързото приемане на страните наблюдателки за пълноправни членове в ШОС.
Основният неуспех на стратегията на Вашингтон да настрои евразийските страни срещу Китай и Русия дойде, когато авторитарният президент на Узбекистан Каримов заяви на американците, че не могат повече да използват военновъздушната база Карши-Ханабад в югоизточен Узбекистан, която беше основно поле на евразийската шахматна дъска за САЩ след 11 септември 2001.
След като Белия дом протестира остро срещу действията на правителството при кървавото потушаване на протестите в Андиджан , през май 2005, отношенията на Каримов към Вашингтон охладняха. Решението на Каримов несъмнено беше повлияно и от успеха на „революцията на лалетата” през март 2005, която свали президента Аскар Акаев в съседен Киргизстан и подготви избирането на опозиционния Курманбек Бакиев, поддържан от САЩ.
На 29 юли Каримов обяви, че иска американците да освободят напълно военновъздушната база през януари 2006. През октомври американския сенат, като отмъщение, гласува да не превежда 23 млн. долара такса за досегашното ползване на базата в Узбекистан. Москва и Пекин запълниха вакуума.
Дори беглия поглед върху картата показва, защо Узбекистан е стратегически важен за осъществяване на контрол или недопускане на контрол от чужди сили (като Вашингтон) в Централна Азия и трасетата на тръбопроводите, свързващи Русия, Китай, Казахстан. През октомври 2004, Москва подписа дългосрочно споразумение за военната база в Душанбе - ход с който си осигури ограничаване на влиянието на Вашингтон и поддръжката на САЩ на "цветни революции" в региона. Загубата на Узбекистан от американците изглежда предначертава евразийската геостратегическа карта в полза на Москва. Узбекистан сега е главния съюзник на Русия в Централна Азия.
Със загубата на Узбекистан, бъдещите отношения с Казахстан придобиха неочаквано голям приоритет в политиката на Вашингтон спрямо Евразия. Явно администрацията на Буш разбра, че трябва да се откаже от „цветните революции”, поне докато не укрепи позициите си в района. Това бе и основната цел на посещението на Кондолиза Райс през октомври.
С геополитическата преориентация на Назарбаев към Пекин и Китай, положението се променя драматично. Година по-рано, Китай се опита да купи 16 % дял за участие в консорциума Кашаган от British Gas . Тази продажба бе блокирана тогава от члена на американския консорциум ExxonMobil , която впоследствие бе обвинена в даване на подкупи и осъдена. Сега Китай пренасочи нефтения поток извън Казахстан на изток, а не на запад.
В лекция пред китайски енергийни специалисти, индийският министър на енергетиката Айар направи паралел между зараждането на Европейският съюз, като обединенине за въглища и стомана, и идеята енергията да изиграе същата роля в Азия. Както Франция и Германия използваха Европа, така Индия и Китай могат да станат основа за изграждането на континентална инфраструктура за стратегически нефтени резерви. С Южна Корея, която предлага да се работи по "системана интер - Азия за транспортиране на нефт и газ " и Иран, планиращ своя собствена борса за петрол и газ, подобна идея вече не изглежда утопична.
Върху политиката на Индия и Китай въздейства динамиката на азиатския пазар на суров петрол и продукти с договори за дългосрочно снабдяване и устойчиви цени и, в крайна сметка, Азиатският енергиен съюз. Въпросът с милиардите евро на извъндоларовата енергийна търговия също е свързан с азиатския нефтен пазар. Огромните и неудържими дефицити, създадени от САЩ, подкопават "нефтения стандарт", който беше основа за хегемонията на долара и на Вашингтон в продължение на повече от три десетилетия. Разчитайки на долара за енергийната търговия, в крайна сметка, ще бъдат ощетени азиатските производители и потребители. Защото азиатските страни държат общо повече от два трилиона долара.
Доминиращата позиция на САЩ е свързана с глобалните енергийни източници в три взаимно зависими направления – чрез пряк и индиректен контрол върху световната търговия с нефтопродукти и природен газ; чрез влиянието идващо от петро-доларите и чрез възможностите като най-голяма морска сила да осигурят или блокират морските комуникации, които са жизнено важни за енергийния внос на други страни. Една азиатска енергийна мрежа ще засегне и трите вектора.
Изводи
Войната в Ирак през 2003, където китайците имаха основен дял в добива на петрол и последващото блокиране от страна на САЩ на опитите на Китай да гарантира енергийната си независимост чрез покупката на Unocal , накара Пекин да предприеме необичайни мерки за осигуряване на своята дългосрона перспектива за снабдяване с нефт и природен газ.
Китайската страна ще продължи да инициира нови проекти в Средна Азия и Закавказието. Днешният курс на тази мощна инвестиционна политика утвърждава Китай като перспективен инвеститор и партньор.
Енергията е ахилесовата пета на китайския икономически ръст. И Пекин е наяасно с това. Също както и Вашингтон. Затова евентуално американско решението за военна операция срещу Иран би привлякло много по-голям брой „актьори”, отколкото при войната в Ирак.
Изграждайки нефтопровода от Казахстан, Китай си осигурява известна форма на енергийна независимост от страна на Вашингтон. Това означава по-тясно сътрудничество в енергийната сфера между Китай, Казахстан и Русия – сценарий, който е изключително неприятен за геополитическите стратези във Вашингтон.
В средносрочен план е по-вероятно Китай и Индия да действат с обединени усилия в сферата на проучванията, изследванията и развитието на ефективни енергийни програми. Предпоставка за това е големият икономически ръст , нарасналото потребление на нефт и природен газ, както и агресивната политика на двете държави за осигуряване непрекъснато нарастващите им енергийни нужди.
През следващите години Китай и Индия ще бъдат основни въздействащи фактори върху динамиката на азиатската геополитическа енергийна инфраструктура.
Перспективите за китайско-индийското сътрудничество могат да прокарат пътя за създаването на Азиатски енергиен пазар. Подобна Азиатска ос за петрол и газ ще има сериозни геополитически последици преди всичко за САЩ.
Позицията на Узбекистан, като главен съюзник на Русия в Централна Азия, преначертава евразийската геостратегическа карта в полза на Москва.
Икономическият динамизъм на Азия предполага в предвидимо бъдеще стратегическа, вместо тактическа, промяна в структурата на резервите.
От страна Иран, с мълчаливата засега подкрепа на Китай и Индия, се развива идеята еврото, йената и юанът да бъдат равностойни в търговията с нефт и газ. Един освободен от петро-долара азиатски нефтен пазар може да се окаже добра рецепта за многополюсния свят.
Пасивността на Азия в енергийния сектор приключва.
Литература
1. John Mintz , Outcome Grim at Oil War Game , Washington Post Staff Writer , Friday, June 24, 2005; Page A19
2. Mapping The Global Futures, Report of the National Intelligence Council's 2020 Project, December 2004, NIC 2004-13
3. Martin Walker , Iran's Really Big Weapon , United Press International ,
4. Matthew R. Simmons , Twilight in the Desert: The Coming Saudi Oil Shock and the World Economy (Wiley, 2005)
5. Michael Keefer , Petrodollars and Nuclear Weapons Proliferation: Understanding the Planned Assault on Iran , GlobalResearch.ca , 2006-02-10
6. Peter Odell , The Global Energy Market in the Long Term , The Royal Swedish Academy of War Sciences, - 2000-03-16 , December 14, 2004
7. Sarah Meyer , The American Imperial Plan and the Iraqi Oil Ministry , GlobalResearch.ca , December 31, 2005
8. Siddharth V ., India, China and the Asian axis of oil , GlobalResearch.ca January 24, 2006
9. Siddharth Varadarajan q Energy key in the new Asian architecture , GlobalResearch.ca , January 25, 2006
• William Engdahl , Central Asia, Washington and Beijing Energy Geo-politics , GlobalResearch.ca , December 19, 2005
* Авторът е преподавател в Нов български университет
{rt}
Според последния прогностичен доклад на ЦРУ „ Mapping The Global Futures – 2020 ”, ХХІ век ще протече под знака на развиващия се свят. Един от факторите ще бъде променената с ветовната демографска картина. Населението в света ще нарасне и ще се подмлади изключително за сметка на развиващите се страни. Очаква се към 2020 населението на Китай и Индия да бъде съответно 1,4 и 1,3 милиарда души.
Китай и Индия ще бъдат основни въздействащи вектори върху динамиката на геополитическата обстановка. Бурното икономическо развитие ще направи тези държави глобални сили. И само непредвиден политически или икономически трус, или някаква рязка промяна в глобализационния модел може да промени тази тенденция. Комбинацията от продължителен икономически растеж, повишена военна мощ, прилагане на високи технологии и неограничени човешки ресурси ще бъде в основата на очакванията за политическо влияние на двете държави.
Нарастването на енергопотреблението към 2020 ще окаже съществено въздействие върху геополитическата обстановка. Най-важният въздействащ фактор върху световните енергийни нужди ще бъде глобалното икономическо развитие, и преди всичко това на Китай и Индия.
Китай
В сравнение с началото на реформите от 1978 икономическият ръст на Китай е нараснал четири пъти. Страната продължава да увеличава своя потенциал и очакванията са през 2010 китайската икономика да надмине два пъти тази на Германия, а през 2020 да изпревари японската. Решаващ принос за постигането на тези очаквани резултати ще има развитието на енергийният сектор.
Понастоящем, една четвърт от ежегодния прираст на световното потребление на нефт се пада на Китай и в обозримо бъдеще този дял ще нараства. Пекин увеличава вноса на енергийни суровини, а китайските компании все повече инвестират в страните - производителки на нефт.
В януарския брой от 2006 на правителственото издание China Securities Journal, Центърът по изучаване на проблемите за развитие на Китай прави прогноза, че търсенето на нефт в страната през 2006 ще нарасне с 6%, при което китайската икономика ще се нуждае от 328 млн. тона суров нефт, т.е. 6,56 млн. барела ежедневно.
Изминалата 2005 е показателна за активността на китайските петролни компании в стремежа им да разширят своето присъствие в нефтения отрасъл. Каспийският регион и съседните на него страни от Кавказ и Средна Азия се превръща в място, където тази активност открива нови възможности за енергийните компании на страната.
През юни 2005 националната петролна компания на Китай - China National Petroleum Corp. (CNPC) и националната холдингова компания "Узбекнефтегаз" сключиха споразумение за извършване на проучвателни работи в Узбекистан . Също през юни, Sheng Li Oil - дъщерна фирма на китайската нефтохимическа корпорация Sinopec , подписа споразумение с държавната нефтена компания на Азербайджан за проучване, разработка и разделяне на продукцията от нефтеното находище в Гарачухур, чиито залежи се оценяват на 5.65 млн. тона нефт.
В същото време китайската Great Wall Drilling Company получи правата за извършване на сондажни работи за канадската Can Argo Energy Corporation на нефтеното находище Манави в Грузия , а Sheng Li Oil започна проучвателни дейности за въглеводороди в Алайската долина на Киргизстан , където се очаква да бъде разкрит не по-малко от 50 млн. тона нефтен еквивалент.
Казахстан. От 1997 националната нефтена компания CNPC на Китай инвестира повече от 2.6 млрд. долара в Казахстан. През октомври 2005 CNPC спечели на търг петролната компания PetroKazakhstan Inc. в конкуренция с индийската ONGC. Тогава CNPC заплати 4.18 млрд. долара (3.4 млрд. евро) за своята най-голяма задгранична придобивка и това в известен смисъл беше отмъщение към Вашингтон за блокирането на покупката на американската компания „ Unocal” от Китай.
На 15 декември, чрез CNPC, Китай откри нефтопровод от Казахстан към северозападен Китай. Поради недостатъчните възможности на Казахстан, първоначално половината от капацитета на тръбопровода (около 200 хил. барела на ден) ще се запълва с нефт от Русия. На откриването присъства Чжан Гуобао , зам.-председател на Националната комисия за развитие и реформи.
Новият тръбопровод е с дължина 962 км. и тръгва от нефтеното поле в Кашаган на Каспийско море. То е най-голямото ново нефтено откритие от десетилетия насам и по размери превишава това в Северно море. С него до голяма степен се намалява геополитическото значение на нефтопровода Баку - Тбилиси – Джейхан, който бе открит през миналото лято с ясната и силна поддръжка на Вашингтон. Изграждайки нефтопровода, Китай си осигурява известна енергийна независимост от Вашингтон. Това означава и по-тясно сътрудничество в енергийната сфера между Китай, Казахстан и Русия – сценарий, който е изключително неприятен за геополитическата стратегия на Вашингтон.
Тръбопроводът Китай - Казахстан е част от мащабен китайски план за осигуряване на енергийни суровини за страната, използвайки природните богатства на Казахстан. Целта на плана е създаването на нов коридор за износ на петрол и природен газ, тръгващ от богатия на нефт и газ каспийски басейн на Казахстан, включително Кашаган, през серия от нефтени зони на западен и централен Казахстан към Китай. Така ще се свържат различни участъци от бъдещата енергийна инфраструктура (някои изградени от Русия, други които ще бъдат построени от Китай). С изпълнението на проекта Китай за първи път ще си осигури стабилен източник на енергия, който няма да зависи от американските действия, какъвто в момента е случаят с нефтените доставки от Персийския залив и Судан.
