Свидетели сме на множество неочаквано възникващи политически и икономически препятствия по финалната права на присъединяването на България към ЕС. С наближаването на първи януари 2007 се засилва противопоставянето на определени сили в чужбина и у нас на поетите в тази насока договорни задължения. Проблемите се наслагват от паралелните действия на множество фактори, които са в разрез с утвърдените принципи на европейска солидарност, равнопоставеност и реципрочност, както и на стремежа за инеграция.
Понастоящем, съществено значение придобиват създаваните от някои обществени среди и институции на ЕС пречки под въздействието на двете противоположни концепции за развитието на нова Европа. Привържениците на идеята за широкообхватна, предимно икономическа, общност определят бъдещето на европейския проект като подвластна на либералното предприемачество свободна стопанска зона, в която ролята на социалните измерения и постижения остава на заден план. На свой ред, привържениците на Европейски съюз със централизирани наддържавни функции и структури, смятат за по-целесъобразно запазването на досегашните граници на съюза и концентриране на усилията за задълбочаване на политическото му единство на основата на присъщите на западноевропейското историческо наследство ценностна система и правни доктрини (т.е. на т.нар. „вътрешна интеграция”). Оптималното съчетаване на двете концепции в Конституцията на Европа е благоприятно условие за своевременното ни интегриране в ЕС.
Всъщност, границата на европейското разширяване зависи най-вече от това дали и доколко разходите по приобщаването на държавите-кандидатки не надхвърлят ползите от него за настоящите членки. Защото държавите с преобладаващо влияние на континента обикновено поставят над всичко себичните си интереси, без в никаква степен да се считат (по думите на Збигнев Бжежински) за филантропски организации. Наред с това, европейската общност е жизнено заинтересована посредством разширяването да отдалечи от днешните си граници назряващите етно-религиозни конфликти и да ограничи външния имиграционен натиск, превръщайки новоприсъединяващите се страни в надеждна буферна зона.
България, като исторически принадлежаща по произход и дух към европейското цивилизационно пространство, се намира на рубежа със световната ислямска общност, чиято религиозна доктрина, начин на живот и стремеж към световно господство са трудно съвместими с християнското мирозрение. Тъкмо на Балканите се разгаря вековният сблъсък между споменатите две социо-културни платформи, разломът между които определя стратегическото ситуиране на България и ролята й вече 600 години (ако не и преди това) като жертвена бариера срещу нахлуващите чужди нашественици.
На този фон членството ни в ЕС има някаква, пък макар и чисто хипотетична, алтернатива – колкото и неизгодна да е тя. Става дума за Черноморската регионална зона (или пък за все още мъгляви „буферни” образувания от типа на т.нар. Общност на демократичния избор – б.р.) , в която от векове се кръстосват интересите на различни враждуващи сили. Сега тя е център на вниманието на Съединените щати, които не допускат европейска доминация в нея. Американските стратегически интереси в значителна степен съвпадат с тези на Турция – особено, ако се окаже че последната, дори и в дългосрочен план, няма реална перспектива за членство в ЕС. От това, доколко европейските държави ще уважат поетите от самите тях договорни ангажименти за равнопоставено членство на нашата страна в политико-социо-културната общност на европейските нации зависи да бъде избегнато въвличането ни в Черноморската зона, в която доминират други (т.е. неевропейски) геополитически стремежи. Противниците на интегрирането на България в ЕС (вътре и извън страната) опитват с всевъзможни средства да постигнат отлагане и фактическо прекратяване на процеса на приобщаване. На зле осведомените обществени среди в някои европейски страни се втълпява представата за България като стопански неразвито и културно изостанало пространство, чието население се домогва по нечист начин до материалното благополучие на уредените западни демокрации.
Преследвайки вътрешнополитическите си цели, някои европейски корифеи прекрачиха дипломатическите условности и на фона на референдумите във Франция и Холандия открито изразяват отрицателно отношение към интегрирането ни в ЕС. Така, на фона на предизвиканите от африкански преселници безредици, френският президент Ширак порица “неразумното поведение” на България и Румъния. В Холандия, където съществува дълбока пропаст между местните протестанти и консолидараната ислямска общност, нарастващото недоволство косвено се пренасочва към България. След атентатите в Мадрид и Лондон станаха очевидни слабите страни на европейския културен модел, който осигурява неоправдана търпимост и предоставя колективни привилегии на определени имигрантски групи. За охлаждане на острото противоборство в сосбствените си страни, някои контролирани западни медии съзнателно преекспонират криминалните прояви на български граждани-инородци и отстоявайки егоистичните си интереси с йезуитски похвати се противопоставят на разширяването на границите на Съюза,. Като “отговор” на разпространения във влиятелни немски издания “нон пейпър” може да послужи перефразираното двустишие на немския поет Хайнрих Хайне:
Добър е пътят що поехме,
но сбъркахме с приятели и време,
измамно е това ухание,
което лъха от Германия
Очакваното да възпяваме не бива
все още дебнат ни коварни хватки
змии в добро ни уверяват,
и вълци свободата славят.
Спорно е също, доколко възлаганата на България и, в още по-голяма степен, на Румъния, роля на военен плацдарм в борбата с международния тероризъм, с използването на български военни обекти от американската армия, стимулира процеса на приобщаване на двете страни към ЕС. Макар че, за разлика от северната ни съседка, българското правителство съумя да отстои юрисдикцията си върху своите военни обекти, както и правото да бъдат привличани към отговорност и съдени от наш съд извършилите криминални престъпления чуждестранни военнослужещи.
Необходимо е също да се вземе под внимание, че 8–10% от българските граждани (цигани, потомци на потурчени през османското робство коренни жители и българи–мохамедани) изповядват исляма. Като, подобно на западноевропейските мюсюлмани, и те прилагат стриктно религиозните си догми, каноничен начин на живот и специфични политически стремежи. Противопоставянето на християнската ценностна система, на утвърдените в ЕС принципи, политики и цели, предизвиква отрицателни обществени настроения. Които, в този случай, се дължат и на явните или прикрити позиции на някои етно-религиозни партии у нас, като това се превръща в негласна пречка за европейскотото ни интегриране.
От нарастващо значение са и създаваните препятствия от българските криминални групировки от мафиотско-кланов тип и обвързаните с тях публични структури, стремящи се да не допуснат прилагането на общоприетите норми за надзор върху подвластните им ресурси (също както и призивите за отказ от членството в ЕС, или пък за „промяна на геополитическия вектор”, лансирани от някои маргинални политически среди у нас – б.р.) . Обособяването, разграничаването и противопоставянето на населението по етнически и религиозен признак е животворна среда за съществуването на несъвместими с европейските стандарти и политики действия, способди да се превърнат в пречка за присъединяването ни към ЕС.
В крайна сметка обаче, европейското бъдеще на България е в зависимост преди всичко от оптималното решаване на устройствените проблеми на Съюза и преодоляването на преднамерените негативни оценки – въпреки добросъвестния стремеж на българската страна в изпълнение на поетите асиметрични задължения. От не по-малко значение разбира се, е преодоляване изоставането на България в областта на селското стопанство, вътрешния ред и сигурност. Защото тъкмо на посочените фактори, на неизпълнението или изоставането в изпълнението на европйските изисквания разчитат противниците на присъединяването ни към ЕС вътре в страната. Чиято цел е запазването на сегашните позиции на криминалните групировки и пренасочване на политическите приоритети към от европейското към черноморското (или някое друго) геополитическо и геоикономическо пространство.
* Авторът е бивш дипломат
{rt}
