Като технология, Интернет е рожба на американските военни. В началото на 70-те години на миналия век, специалистите от Пентагона усилено работеха по проблема, как да направят военните комуникации на САЩ неуязвими за евентуална съветска ядрена атака. Решението бе намерено със създаването на децентрализирана мрежа от включени един към друг компютри, при което дори унищожаването на значителна част от единиците в тази мрежа, не би попречило на нормалното постъпване на данните.
От края на 80-те години, Интернет стана достъпен и за нуждите на бизнеса. Оттогава насам, броят на ползващите услугите на Мрежата нарастна главоломно. Така в САЩ те са 158 милиона, в Европа – 95 млн., в Азия – 90 млн., в Латинска Америка – 14 млн., а в Африка – 3 млн.
Днес Интернет покрива всички страни на планетата, тъй като благодарение на новите технологии (мобилните спътникови комуникации) човек може да се включи към Мрежата от всяка точка в света. А, ако говорим за разгърната инфраструктура, в този контекст Интернет обхваща над 150 държави.
При това Мрежата си остава, както и преди, своеобразно виртуално „свободно пространство”, във висша степен демократично, доколкото всеки в него има възможност безпрепятствено да излага възгледите си. Транснационалните терористични организации, включително Ал Кайда, също оценяват предимствата на неконтролираната от никого Мрежа и активно я използват, както за пропаганда на идеите си, така и в непосредствената подготовка на конкретни терористични акции. Тоест, терористите съзнателно използват „отворения” характер на съвременния цивилизован свят за реализацията на собствените си цели. В миналото те изпитваха определени трудности с организацията на своите действия поради наличието на такива проблеми като големите разстояния и сложната координация. Днес обаче, тези проблеми, както и този за достъпа до средствата за масова информация – като основен пропаганден инструмент, вече не са преграда във века на информационното общество, където доминират средства за връзка като Интернет.
Възможностите на Мрежата за разпространение на информация, както и собственото и информационно въздействие, са не по-малки от онези на традиционните медии – вестници, радио или телевизия. Тези огромни възможности активно се използват от различни екстремистки и терористични организации за пропаганда на расова, религиозна и етническа нетърпимост. Развитието на новите информационни технологии, които са достъпни, сравнително евтини и имат редица други, удобни за бизнеса качества, откри широки простори пред международния тероризъм, обуславяйки появата на нова, не по-малко опасна негова разновидност – т.нар. кибертероризъм. Световната мрежа предлага на терористите достъп до огромна аудитория, при това почти без пари. Ако преди терористичните организации бяха принудени да използват традиционните средства за масова информация (чието разпространение можеше много по-лесно да бъде неутрализирано), днес всеки ползвател на Мрежата може да получи най-новата информация за дейността на терористите от Хизбула, Тигрите за освобождение на Тамил Илам, или Сендеро Луминосо например.
Днес в Интернет действат огромен брой информационни сайтове, пропагандиращи ксенофобия и расизъм. Условно, бихме могли да ги разделим на четири групи:
- Сайтове, открито разпространяващи екстремистки и сепаратистки идеи и проповядващи тероризъм. Именно чрез тях, в частност, международните терористични организации безпрепятствено пропагандират радикалните течения в исляма, изповядващи идеята за „джихада” и „борбата с неверниците”;
- Сайтове, осигуряващи информационна и финансова подкрепа на представителите на международните терористични организации. В тях се призовава към терористични действия, пропагандира се сепаратизъм, религиозна нетърпимост и етническа омраза;
- Сайтове, разпалващи ксенофобия, на основата на расова или национална принадлежност. Към тях, в частност, спадат и тези с откровено антисемитски характер;
- Справочни сайтове, които не пропагандират директно екстремизъм. Там обаче може да се намери информация, как в домашни условия би могло да се сглоби взривно устройство, да се получат силно действащи отрови и т.н. Подобни сайтове могат да се разположат в която и да е точка на Мрежата, тъй като съдържащата се в тях информация се представя за „справочна”. Те са многобройни и често променят адресите и имената си.
Ал Кайда редовно ползва таблата за електронните обяви, електронната поща и интерактивното общуване за да поддържа връзки с групировки като Хамас или Хизбула. Макар че това са само нищожна част от възможностите, които предоставя на терористите ползването на т.нар. „световна мрежа” (World Wide Web).
Днес терористичните групи използват Интернет за няколко основни цели:
- Осигуряване на достъп до средствата за масова информация и пропаганда на терористичната дейност;
- Създаване на сайтове с подробна информация за терористичните движения, техните цели и задачи, публикуване на данни за времето и срещите на хората и организациите, подкрепящи терористите, указания за конкретните форми на „протестните акции” и т.н., т.е. координиране дейността на групите, одобряващи действията на терористите;
- Използване на Интернет за съобщаване на масовата аудитория за бъдещите, вече планирани действия чрез страниците на сайтовете, или изпращане на подобни съобщения по електронната поща, както и осигуряване на необходимото озвучаване на отговорността на една или друга терористична групировка за всяка конкретна вече извършена акция.
- Световната мрежа може да инициира и психологически тероризъм. С помощта на Интернет, терористичните организации сеят паника, съзнателно заблуждават и рушат емоционалните и поведенчески устои на индивида.
Благодарение на сравнителната надеждност и високата репутация, които уж характеризират Мрежата, тя е изключително благодатна среда за разпространяването на различни слухове (особено апокалиптични) и пропагандни материали. Фактът, че Бин Ладен реши да използва именно Интернет (наред с теливизията Ал Джазира, разбира се) за да излъчи, непосредствено след началото на бомбардировките на Афганистан от силите на антитерористичната коалиция, прословутата си послание, в което призова „да бъдат убивани всички американци”, е нагледен пример за това.
Според едно изследване, направено от Института за мир на САЩ (United States Institute for Peace – USIP), ислямските терористи, по правило, адресират своите сайтове към три типа аудитория:
- активни членове на екстремистки организации;
- съчустващи на техните акции, както и към международната общност, като цяло;
- противниците на тероризма, с цел тяхната деморализация.
Сред основните функции на пропагандистките сайтове, като например „Ан-нида ул Ислам” („Ислямска борба”), е най-вече инструктажа на новите членове на Ал Кайда, как да противодействат на противниковата (особено американската) пропаганда. Така, в раздела „Не се присъединявайте към противника”, поместен на въпросния сайт, се говори за методите за разпространяване на дезинформация за Ал Кайда, както и, че въобще не бива да се има доверие на външните информационни източници. „Водачите на муджехидините трябва да са вашият първи и последен източник на информация” – се обяснява там.
Според арабския вестник „Аш-Шарк ал-Аусат”, радикалните ислямистки групировки разширяват фронтовете на психологическата война, непрекъснато създавайки във виртуалното пространство нови инструменти за тази цел.
Така, един от ръководителите на „Световния ислямски информационен център”, заяви наскоро в интервю, че е създаден „Ислямски информационен фронт”, обединяващ редица по-малки формации от различни страни. Фронтът планира да създаде корпорацията „Нур ал-Хакю”, която да изготвя аудио и видеоматериали, както и публикации за интернет-сайтовете, предназначени за аудиторията в такива „горещи точки” като Ирак, Палестина, Афганистан, Кашмир и т.н. Той обяви също, че в рамките на „Световния ислямски информационен център” ще бъдат създадени поделения, които ще разпространяват заявленията и призивите на различните ислямистки групировки, а също информационен, аналитичен и икономически отдели.
За постигането на своите цели, терористичните групи поставят достъпа до средствата за масова информация на първо място сред стратегическите си приоритети. Тъй като в информационната епоха, комуникационните възможности са еквивалентни на реалната мощ, то и овладяването на общественото мнение се превръща автоматично в първостепенен приоритет.
Достъпът до средствата за масова информация е изключително важен за всяка терористична групировка. Всъщност, всеки терористичен акт е и информационно-психологическа акция, целяща да привлече вниманието на колкото се може по-масова аудитория. Традиционните медии (радио, вестници, телевизия), поради наложените им от закона ограничения и съвсем уместната автоцензура, се стараят да филтрират подобна информация. Но, както сочи съвсем скорошно проучване на една американска неправителствена организация, 28% от гражданите на САЩ, имащи достъп до Мрежата, активно се интересуват от „чистата” информация за дейността на терористичните организации, както и от зловещите сцени на екзекуции, които не могат да се открият в традиционните медии. Така, с помощта на Интернет, ислямистите решава една от главните си задачи – посланието им да стигне до „крайния потребител”, без намесата на някаква държавна или обществена цензура. И тъкмо това, според експертите, обяснява бурния ръст на броя на ислямистките сайтове в Мрежата.
Според професор Гейбриъл Веймън от Университета в Хайфа (Израел), преди седем години в Интернет е имало около 9 хиляди сайта с екстремистка насоченост. Днес те са вече над 40 хиляди. Всички повече или по-малко сериозни представители на фундаменталния ислям разполагат не само със собствени уеб-сайтове, но и с форуми и пространства за електронни обяви, където могат да си общуват привържениците им. Терористите от Хамас например, създадоха и няколко сайта, ориентирани изцяло към детската аудитория. Привържениците на Хизбула, както и всеки, ползващ услугите на Мрежата, могат да изтеглят от сайта на организацията видеоигра, чиито сюжет е войната с евреите в Ливан. В Интернет има безброй текстове с изказвания на Бин Ладен, книги обясняващи идеологията на „джихада”, информация за пленените талибани в американската база в Гуантанамо и дори образци на „джихадистка поезия”.
Гарантиране на комуникативната функция
Ал Кайда използва цял спектър от методи за комуникация, повечето от които се базират на елементарния достъп до Мрежата, съчетан с новите технологии като електронната поща и спътниковите телефони. Благодарение на Интернет, членовете на Ал Кайда могат да се свързват един с друг не само за да планират следващите си атаки, но и за да решават конкретни тактически задачи по време на провеждането им.
Интернет съществено промени комуникационната мрежа на терористите. Ако в миналото това бяха мрежи с ясно изразен команден пункт, днес такива командни центрове просто не съществуват поради задълбочаващото се развитие на мрежовия характер на терористичните структури. Нищо неподозиращи съучастници на терористите (например хакери) могат и често биват използвани като подставени лица. Като повечето от тях така и не разбират, до какво всъщност са довели действията им.
Впрочем, Мрежата активно се използва и за изпращането на тайни съобщения, също както навремето се е ползвало симпатичното мастило. Така например, неколцина египетски компютърни специалисти „от афганистански произход” създадоха преди няколко години комуникационна мрежа, даваща възможност на екстремистите да обменят информация по Интернет без да могат да бъдат засечени. Днес вниманието все повече се насочва към тази сфера, особено имайки предвид използването на стеганографията ( метод за осъществяване на връзка, даващ възможност да се скрие самото наличие на такава връзка – б.р.) и шифроването на съобщенията, изпращани чрез Мрежата от терористичната група на Осама бин Ладен.
Американските специални служби многократно са посочвали, че Ал Кайда крие карти и фотографии на целите на бъдещите терористични атаки, както и указанията си за тяхното осъществяване на различни спортни, или дори порнографски сайтове. Този метод е известен като „стеганография”, т.е. вмъкване на тайни съобщения в други текстове, така че обикновените посетители на съответния сайт да не могат да заподозрат нищо. Скритите послания могат да бъдат въведени в аудио, видео или фотографски файлове, като при това скритата информация обикновено се съдържа в най-малко значимите части на цифровия файл. Както е известно, стандартната шифровка, напротив, се основава на определени шифри или кодове.
ФБР и другите американски служби за борба с тероризма смятат, че мрежата на Осама бин Ладен неведнъж е използвала стеганографията. До днес обаче официалните власти не са съобщили нищо за това, дали този метод е бил използван и от терористите, подготвили и осъществили терористичните атаки от 11 септември. Известно е обаче, че няколко дни преди въздушното нападение срещу Ню Йорк и Вашингтон група специалисти от Мичиганския университет, с помощта на мощна компютърна конфигурация, са търсили снимки, или видеозаписи, в които би могла да се съдържа информация за плановете на Ал Кайда, но така и не съумява да открие нещо съществено. Следователите на ФБР обаче откриват стотици електронни съобщения, свързани с терористите, атакували Световния търговски център, проследяват ги и виждат, че са били изпратени от лични компютри или от компютри на различни обществени библиотеки. Всички са написани на английски или арабски и не са били шифровани или защитени по някакъв начин. Очевидно, Бин Ладен е бил наясно, че ФБР следи за подобни скрити съобщения и тъкмо поради това е дал указание да се използват общодостъпните линии за изпращането им, разчитайки че контролът върху интернет-връзките на библиотеките и другите обществени учреждения едва ли ще е толкова стриктен.
Изпращането на шифровани съобщения чрез Интернет отдавна е ежедневна практика на екстремистките организации в Афганистан, Великобритания, Кашмир, Косово и т.н. В доклада си до Конгреса бившият директор на ФБР Уйлям Фрий, специално подчертава използването на стеганографията в Мрежата. Впрочем, още през 2000 генералният прокурор на САЩ Джанет Рино е уведомила президентския съвет за борба с тероризма, че радикалните ислямистки групировки използват сложни шифри не само за изпращане на тайни съобщение по електронната поща, но и за предаване на гласови съобщения и инструкции.
Според Рубен Пас от израелския Институт за борба с тероризма, всички терористични групи използват Интернет за разпространение на своите съобщения. Най-голям проблем в случая е наличието в Мрежата на около 30 милиарда изображение и над 2 милиарда сайта. Тоест, търсенето на скрити съобщения в Интернет е почти същото като да търсиш игла в купа сено.
Според официални американски представители, терористите, осъществили нападенията от 11 септември, са използвали Yahoo, Mail и MSN’ Hotmail за да поддържат връзка помежду си, както и със своите ръководители. Както е известно, единственият заподозрян във връзка с тази акция, който вече е в затвора – Закариа ас-Моссауи, е използвал адреса pilotzl23@hotmail.com по време на обучението си в училището за пилоти.
Електронната поща в Интернет особено често се използва от радикални групи, желаещи да останат анонимни. Тази услуга е безплатна и не изисква от ползвателя да предоставя кой знае какви данни за себе си. При това дори не е необходимо съобщенията да се изпращат – те могат просто да бъдат сложени в т.нар. „буфер” и там да бъдат прочетени от всеки, знаещ паролата. Повечето провайдъри на електронна поща често не разполагат с достатъчно обемни архиви и обиктовено изтриват всички архивирани материали на всеки няколко седмици. Ал Кайда широко използва също интернет-програмите за моментално прехвърляне, позволяващи максимално бързото изпращане и получаване на текстова информация и различни файлове. Yahoo, MSN и редица други компании (както американски, така и други) предлагат подобни услуги, въведени за първи път от израелската фирма Mirabilis (производител на популярния интернет-пейджър ICQ).
Осигуряването на организационната и финансова дейност
Тук следва да споменем и начините, по които се събира подробна информация за предполагаемите цели, включително местонахождението на последните и тяхната характеристика. Ако терористът разполага с ключова информация за конкретен стратегически обект (например тръбопровод или електростанция), той би могъл да шантажира както предприятията, които те обслужват, така и правителството. Неслучайно, веднага след събитията от 11 септември, от редица сайтове бяха махнати фотографиите и данните за подобни обекти, които вече се класифицират като „секретни”. Така, Комисията по ядрено регулиране на САЩ затвори сайта си в Интернет и преди отново да го направи достъпен, в него бяха внесени съществени промени. На свой ред, американската Агенция за защита на околната среда махна от сайта си цялата информация за сигурността на химическите заводи. От Мрежата изчезнаха и данните за тръбопроводите, както и изискванията към пилотите в различните летателни школи. Малко по-късно Пентагонът изкупи всички права върху снимките на Афганистан, правени от спътника „Иконос” на компанията „Спейс Имиджинг Инкорпорейтид”, който е в състояние да заснема наземни обекти от космоса с разрешаваща способност 1 кв.м. на повърхността на Земята.
Пак в тази категория влиза и възможността за набиране на средства чрез Интернет в подкрепа на едно или друго движение, както и спекулата с акции непосредствено преди извършването на конкретна терористична атака, даваща възможност за огромни печалби на терористите. Все още продължава свръхсекретното разследване на възможността хора на Ал Кайда да са осъществили подобни спекулации в навечерието на 11 септември, което според някои експерти им е донесло десетки милиарди долари.
Чрез Мрежата се координират и действията на различните религиозни секти, чиито диаспори в различните страни или региони на планетата могат да поддържат постоянен контакт помежду си.
Пак чрез Интернет се атакуват определени компании или финансови институции, които биват шантажирани, че ако не платят определена сума, рискуват да станат жертва на кибертероризъм и така да влошат съществено имиджа си.
С помощта на Мрежата се координира и прехвърлянето на тренировъчните бази на терористите. Благодарение на Интернет, тероризмът вече не е ограничен в рамките на държавата, където се укриват терористите. Нещо повече, по правило, базите за подготовка на конкретните терористични операции вече не се намират в онези страни, където са техните цели.
Осигуряване на учебно-информационната дейност
За много терористични групировки Интернет се е превърнал в своеобразен „открит университет”, в който се набират и подготвят новите активисти и изпълнителите на терористичните операции, където се предлагат подробни инструкции, как да се отвличат хора, или пък как мобилните телефони да се използват за задействането на взривни устройства, както например стана в мадридското метро през миналата година. Наскоро Ал Кайда публикува своето трето поред интернет-издание „Ал Баттар Кемп” (“Al Battar Camp”), в който на потенциалните терористи се предлагат маса съвети и „методически указания”, включително инструкции по използване на различни видове въоръжение. Шефът на отдела за сигурност на Ал Кайда Сейф ал Ади, както смятаният за „терорист №1” в Саудитска Арабия Абдел Азис ал-Макрин редовно публикуват на този сайт „уроци” по спазване правилата за сигурност или по тактика на съвременната партизанска война.
Електронният джихад
Чрез Интернет се осъществява и още един вид терористична дейност – т.нар. „електронен дхихад”. Западните експерти не изключват, че ислямистите вече са в състояние да атакуват жизненоважни инфраструктурни обекти, използвайки компютърните мрежи. За разлика от обикновените терористи, използващи за постигане на целите си взрив или стрелково оръжие, съвременните кибертерористи ползват модерните информационни технологии, компютърните системи и мрежи, както и специално програмно осигуряване, даващо им възможност да „пробиват” успешно защитата на чуждите компютърни системи и да организират дистанционна атака срещу информационните ресурси на нищо неподозиращата жертва.
Търговските центрове, икономическите организации – като например борсите – са сред най-вероятните мишени на бъдещите атаки на ислямските терористи, принудени поради засилените мерки за сигурност да насочат ударите си срещу по-незащитени обекти.
Друга възможна стратегия на терористите е осъществяването на пробиви в компютърните системи на военните министерства и структури, или в системите, осигуряващи водоснабдяването и т.н. Атаките на кибер-терористите могат да спрат електроснабдяването, да предизвикат хаос в системата на управление на въздушното движение, да преустановят действието на кредитните карти на гражданите или пък да създадат проблеми в управлението на спешната медицинска помощ например. Така, подобна кибер-атака на ислямските фундаменталисти, извършена преди време срещу компютърната система на медицинската справочна служба, доведе до загуби, които специалистите сравняват с тези от самоубийственото нападение срещу казармата на американските морски пехотинци в Бейрут през 1983. Освен всичко друго, компютърният саботаж не изисква кой знае какви ресурси. Така, за да бъде взривен голям язовир е необходим един тон мощен взрив, да не говорим колко е сложно да се организира доставката и поставянето на взрива в най-уязвимите места. Много по-лесно е водата от язовира да бъде изпусната като чрез Интернет се подадат съответните команди в предварително „пробитата” от хакери-ислямисти компютърна система за управление.
Днес Ал Кайда и другите терористични ислямистки организации продължават да укрепват позициите си в Мрежата, използвайки киберпространството за подготовката на своя „джихад” срещу Запада и привличането на младите, идеалистично настроени мюсюлмани в различните радикални ислямистки групировки.
Основните цели, които ислямските терористи преследват, използвайки мрежата на Интернет са:
- осигуряване на достъп до средствата за масова информация и пропаганда на терористичната дейност;
- използване комуникационните възможности на Мрежата;
- осигуряване на организационната и финансова дейност;
- осигуряване на учебно-информационната дейност;
- извършването на „електронния джихад”.
Основната причина за успеха, с който различните терористични формации използват Мрежата, е трудното откриване и ликвидиране на мрежовите центрове (сървъри, домени и уеб-сайтове). Освен това екстремистите масово се възползват от спецификата на техническата организация на Интернет, позволяваща регистрацията на сайтовете в една държава, докато поставянето на информацията става в друга. При това достъпът до сайта е възможен пракически от всяка точка в света, имаща връзка с Мрежата. Борбата с разпространяването на пропагандни материали на различни екстремистки организации чрез Интернет допълнително се усложнява и от съществените различия между различните национални законодателства в тази сфера.
* Българско геополитическо дружество
{rt}
Като технология, Интернет е рожба на американските военни. В началото на 70-те години на миналия век, специалистите от Пентагона усилено работеха по проблема, как да направят военните комуникации на САЩ неуязвими за евентуална съветска ядрена атака. Решението бе намерено със създаването на децентрализирана мрежа от включени един към друг компютри, при което дори унищожаването на значителна част от единиците в тази мрежа, не би попречило на нормалното постъпване на данните.
От края на 80-те години, Интернет стана достъпен и за нуждите на бизнеса. Оттогава насам, броят на ползващите услугите на Мрежата нарастна главоломно. Така в САЩ те са 158 милиона, в Европа – 95 млн., в Азия – 90 млн., в Латинска Америка – 14 млн., а в Африка – 3 млн.
Днес Интернет покрива всички страни на планетата, тъй като благодарение на новите технологии (мобилните спътникови комуникации) човек може да се включи към Мрежата от всяка точка в света. А, ако говорим за разгърната инфраструктура, в този контекст Интернет обхваща над 150 държави.
При това Мрежата си остава, както и преди, своеобразно виртуално „свободно пространство”, във висша степен демократично, доколкото всеки в него има възможност безпрепятствено да излага възгледите си. Транснационалните терористични организации, включително Ал Кайда, също оценяват предимствата на неконтролираната от никого Мрежа и активно я използват, както за пропаганда на идеите си, така и в непосредствената подготовка на конкретни терористични акции. Тоест, терористите съзнателно използват „отворения” характер на съвременния цивилизован свят за реализацията на собствените си цели. В миналото те изпитваха определени трудности с организацията на своите действия поради наличието на такива проблеми като големите разстояния и сложната координация. Днес обаче, тези проблеми, както и този за достъпа до средствата за масова информация – като основен пропаганден инструмент, вече не са преграда във века на информационното общество, където доминират средства за връзка като Интернет.
Възможностите на Мрежата за разпространение на информация, както и собственото и информационно въздействие, са не по-малки от онези на традиционните медии – вестници, радио или телевизия. Тези огромни възможности активно се използват от различни екстремистки и терористични организации за пропаганда на расова, религиозна и етническа нетърпимост. Развитието на новите информационни технологии, които са достъпни, сравнително евтини и имат редица други, удобни за бизнеса качества, откри широки простори пред международния тероризъм, обуславяйки появата на нова, не по-малко опасна негова разновидност – т.нар. кибертероризъм. Световната мрежа предлага на терористите достъп до огромна аудитория, при това почти без пари. Ако преди терористичните организации бяха принудени да използват традиционните средства за масова информация (чието разпространение можеше много по-лесно да бъде неутрализирано), днес всеки ползвател на Мрежата може да получи най-новата информация за дейността на терористите от Хизбула, Тигрите за освобождение на Тамил Илам, или Сендеро Луминосо например.
Днес в Интернет действат огромен брой информационни сайтове, пропагандиращи ксенофобия и расизъм. Условно, бихме могли да ги разделим на четири групи:
- Сайтове, открито разпространяващи екстремистки и сепаратистки идеи и проповядващи тероризъм. Именно чрез тях, в частност, международните терористични организации безпрепятствено пропагандират радикалните течения в исляма, изповядващи идеята за „джихада” и „борбата с неверниците”;
- Сайтове, осигуряващи информационна и финансова подкрепа на представителите на международните терористични организации. В тях се призовава към терористични действия, пропагандира се сепаратизъм, религиозна нетърпимост и етническа омраза;
- Сайтове, разпалващи ксенофобия, на основата на расова или национална принадлежност. Към тях, в частност, спадат и тези с откровено антисемитски характер;
- Справочни сайтове, които не пропагандират директно екстремизъм. Там обаче може да се намери информация, как в домашни условия би могло да се сглоби взривно устройство, да се получат силно действащи отрови и т.н. Подобни сайтове могат да се разположат в която и да е точка на Мрежата, тъй като съдържащата се в тях информация се представя за „справочна”. Те са многобройни и често променят адресите и имената си.
Ал Кайда редовно ползва таблата за електронните обяви, електронната поща и интерактивното общуване за да поддържа връзки с групировки като Хамас или Хизбула. Макар че това са само нищожна част от възможностите, които предоставя на терористите ползването на т.нар. „световна мрежа” (World Wide Web).
Днес терористичните групи използват Интернет за няколко основни цели:
- Осигуряване на достъп до средствата за масова информация и пропаганда на терористичната дейност;
- Създаване на сайтове с подробна информация за терористичните движения, техните цели и задачи, публикуване на данни за времето и срещите на хората и организациите, подкрепящи терористите, указания за конкретните форми на „протестните акции” и т.н., т.е. координиране дейността на групите, одобряващи действията на терористите;
- Използване на Интернет за съобщаване на масовата аудитория за бъдещите, вече планирани действия чрез страниците на сайтовете, или изпращане на подобни съобщения по електронната поща, както и осигуряване на необходимото озвучаване на отговорността на една или друга терористична групировка за всяка конкретна вече извършена акция.
- Световната мрежа може да инициира и психологически тероризъм. С помощта на Интернет, терористичните организации сеят паника, съзнателно заблуждават и рушат емоционалните и поведенчески устои на индивида.
Благодарение на сравнителната надеждност и високата репутация, които уж характеризират Мрежата, тя е изключително благодатна среда за разпространяването на различни слухове (особено апокалиптични) и пропагандни материали. Фактът, че Бин Ладен реши да използва именно Интернет (наред с теливизията Ал Джазира, разбира се) за да излъчи, непосредствено след началото на бомбардировките на Афганистан от силите на антитерористичната коалиция, прословутата си послание, в което призова „да бъдат убивани всички американци”, е нагледен пример за това.
