През последните години Техеран демонстрира все по-голяма настойчивост в усилията по укрепване на позициите си на енергийния пазар в Южен Кавказ. При това иранците се стремят да станат пълноправни участници в мащабните енергийни проекти в региона, разглеждайки енергийната неговата енергийна сигурност, като елемент от своята собствена. Ключовите направления на иранската енергийна геополитика в Южен Кавказ са: гарантиране на доставките и транзита на природен газ, финансово и техническо съдействие за изграждането и модернизирането на местните ВЕЦ, синхронизация на работата на енергийните мрежи, свързване на далекопроводите за високо напрежение, оказване на помощ за развитието на т.нар. „алтернативна енергетика” (вятърни и слънчеви електроцентрали), доставките на петролни продукти и т.н.
Сред основните регионални партньори на Иран в енергийната сфера е Армения. Политическото доверие между двете страни е благоприятна предпоставка за укрепване на иранските позиции в арменския енергиен сектор. Техеран е готов активно да съдейства за икономическата стабилизация на тази страна, както и за преодоляването на енергийната блокада (наложена и от Азербайджан и Турция) срещу някои политически дивиденти, основният от които е гаранцията, че Армения няма да се превърне в преден пост на продължаващата американска пропагандна кампания срещу Иран и ще съхрани стабилния си и предсказуем външнополитически курс. Иранците са наясно, че в сегашната геополитическа ситуация Армения е единствения им съюзник от Южен Кавказ срещу американския натиск.
В това отношение политиката на Иран се улеснява от такива фактори, като блокадата на Армения от страна на Азербайджан и Турция, както и нестабилността на руско-грузинската граница, която е единствената връзка на Ереван (ако не броим Иран) с останалия свят. При положение обаче, че преобладаващата част от арменския енергиен сектор се контролира от руски компании (1), Техеран едва ли може да бъде сериозен конкурент на Москва.
Въпреки това иранците продължават опитите да си извоюват собствена ниша на арменския енергиен пазар, без при това да нарушат баланса на добросъседските си отношения с Русия. Така, Техеран лансира идеята за създаването на тристранно енергийно взаимодействие в рамките на стратегическия триъгълник Иран-Армения-Русия, чиято практическа реализация иранците виждат в осъществяването на редица съвместни проекти в газовата и електроенергийната сфери, включително „сезонния обмен” на електроенергия и синхронизацията в работата на електроенергийните мрежи на трите държави.
Иранците разглеждат като основен залог за успешния си „енергиен пробив” в отношенията с Ереван осъществяването на проекта за газопровод между двете страни. Споразумението за изграждането му, двете правителства постигнаха още през 1992, но окончателният договор беше подписан едва през май 2004. Той предвижда, че Националната газова компания на Иран ще построи иранския участък на газопровода, а останалата ще се изгражда от Армения, с чужда (включителна иранска) помощ.
Иран стартира работите по своя участък през пролетта на 2005. Още преди това – в края на ноември 2004, започна строителството на първата отсечка на арменска територия – „Мегри-Каджаран”, с дължина 42 км, като за целта Техеран предостави на арменците заем от 30 млн. долара, а самото строителство се осъществява от иранската компания „Санир”. Пусковият срок на първия участък, който ще свърже газоразпределителните системи на Армения и Иран и ще координира работата им, е планиран за 1 януари 2007. Поръчката за изграждането на основния 197-километров участък от газовата магистрала по маршрута Каджаран-Сисиан-Джермук-Арарат бе възможена на руско-арменския консорциум „АрмРосгазпром”, който е монополен доставчик на газ за Армения и притежава необходимата база, техника и работна сила в страната (2). Завършването на строителните работи по газопровода се планира за 2008. Първите доставки на газ от Иран за Армения обаче, ще започнат още през 2007, след въвеждането в експлоатация на участъка „Мегри-Каджаран”. Първоначално в Армения ще се доставя по 1,1 млрд. куб.м. природен газ годишно, а след 2019 – 2,3 млрд.
Налице е активно сближаване между двете държави и по други направления в енергийната сфера. Така, в крайграничните райони се изграждат съвместни високоволтови далекопроводи и се осъществява взаимен обмен на електроенергия. Изградени са два далекопровода по 200 Мвт всяка (в края на 2004 иранците пуснаха в експлоатация и втория далекопровод Агарак-Шинуаир). Техеран декларира готовност за изграждането и на трети далекопровод, което ще позволи обемът на обменяната от двете страни електроенергия да нарастне от 400 до 1000 Мвт.
В перспектива се предвижда иранско участие в редица проекти, свързани с реконструкцията и изграждането на ВЕЦ (така, през 2006 трябва да стартира изграждането на язовирна стена и два енергоблока на граничната река Аракс). След като през пролетта на миналата година арменският външен министър Осканян посети Техеран, двете страни подписаха меморандум за предоставяне на безвъзмездна иранска помощ от 1 млн. долара за развитието на т.нар. „алтернативна енергетика” в Армения. Иранската компания Санир разработва проекти за изграждането в Армения на вятърна електроцентрала с мощност 2 Мвт. В по-дългосрочна перспектива, Иран разработва и планове за доставка на петролни продукти за северната си съседка.
Що се отнася до Азербайджан, сътрудничеството между него и Иран в енергийната сфера се затруднява от очевидната липса на доверие в двустранния политически диалог, породено от проамериканските настроения сред част от азербайджанския елит. Иран е крайно обезспокоен от слуховете за евентуално разполагане на американски военни бази в Азербайджан, както и за осъществяването там на поредната „цветна революция” в постсъветското пространство. През последните години обаче, в подходите на двете страни към икономическите аспекти на сътрудничеството помежду им, преобладават прагматизмът и гъвкавостта. Посещението на иранския президент в Баку през август 2004 и на азербайджанския му колега в Техеран през януари 2005 доведоха до известно избистряне на ситуацията със сътрудничеството в енергийната сфера. Бяха подписани споразумения, предвиждащи разширяване обема на доставките на електроенергия от Иран в Нахичеванския анклав (като Иран предоставя кредит от 75 млн. долара за изграждането на четири подстанции и втория етап от далекопровода „Имишли-Парсабад”), сътрудничество в доставките на природен газ (с пълна сила върви строителството на 44- километровия газопровод от Иран за Нахичеван, а от края на 2005 се планира да започнат и доставки на природен газ с първоначален обем от 80 млн.куб.м. годишно), изграждането на ВЕЦ на граничната река Аракс (в района на град Ордубад, Нахичеванска област), както и изграждането в Азербайджан, с иранска финансова подкрепа, на вятърни и слънчеви електроцентрали.
Иранската страна придава важно значение на многостранния формат на енергийното взаимодействие с Азербайджан. Положително се развива руско-ирано-азербайджанското сътрудничество по синхронизация на действията за обединяване на енергийните системи на трите държави (през декември 2004 в Техеран беше подписано съответното споразумение и създадена работна група). Страните се договориха да започнат изграждането на високоволтови далекопроводи за обмен на електроенергия (чиято първа фаза ще стартира през 2006 в рамките на 500 Мвт). Налице са и планове за енергийно взаимодействие между Русия, Иран и Азербайджан в зоната на Каспийско море и създаването, в перспектива, на „единен каспийски енергиен пръстен”.
Сред плановете за бъдещето е и проектът за транзит на азербайджански петрол през иранските пристанища в Персийския залив, включително в рамките на осъществявания от май 2004 насам, с участието на Иран, Русия, Казахстан и Туркменистан, проект CROS (Caspian Sea Republic’s Oil Swap), съгласно който петролът от каспийските държави от ОНД се доставя от компании на въпросните страни в иранското каспийско пристанище Нека (с пропусквателна способност 1,5 млн. барела дневно) и се замества с еквивалентно количество ирански петрол, който се предава на същите тези компании в иранските пристанища на Персийския залив.
Засега най-слаба активност демонстрира иранската енергийна дипломация в Грузия (през 2004 търговският обмен между двете страни е само 30 млн- долара), която няма обща граница с Иран, но въпреки това се смята от Техеран за перспективен партньор, особено в рамките на многостраннните регионални проекти. В този контекст следва да се разглеждат неотдавна декларираното намерение на Тбилиси да се присъедини към споразумението за обединяване на енергийните системи на Иран, Русия и Азербайджан.
Друго важно направление на ирано-грузинското сътрудничество може да стане реализацията на съвместни проекти в газовата сфера. След посещението на грузинския министър не енергетиката в Техеран през лятото на 2004, двете страни постигнаха принципно споразумение за доставки на ирански природен газ за Грузия, през Азербайджан. Проектът обаче се сблъска с редица финансови и технически трудности, защото грузинците трябва да възстановят тръбопровода на своя територия до границата с Азербайджан. Интерес към проекта проявява и руският „Газпром”, който вече предложи на правителството в Тбилиси помощта си за доставките на ирански газ през Грузия за Европа. Освен това, привличайки допълнителни източници на финансиране, грузинците възнамеряват да използват за целта кредит от 2,5 млн. долара, предоставен им от Иран (споразумението за който бе подписано по време на миналогодишното посещение на грузинския премиер Саакашвили в Техеран). По оценки на експерти, пропусквателната способност на газопровода Грузия-Азербайджан (след възстановяването му) ще бъде 800 млн.куб.м. природен газ годишно, но в перспектива може да достигне до 3-4 млрд. Грузинците придават на газовия проект и голямо политическо значение, разглеждайки го като фактор за стабилност и сигурност, както вътре в страната, така и в региона.
Тбилиси активно лансира и идеята за включването на газопровода Иран-Армения към грузинския и оттам – към Европа, но шансовете за това са слаби, тъй като то ще изисква построяването на допълнителен тръбопровод, защото изгражданият сега ирано-арменски газопровод е с малък капацитет и е предназначен да покрива изключително потребностите на Армения. Освен това Иран не демонстрира особено желание да финансира подобен проект, затова грузинците, които са съвсем наясно за ползата от транзита на ирански газ през своя територия за Европа, се опитват да привлекат като основен финансов „спонсор” Европейският съюз.
В перспектива, плановете на Техеран и Тбилиси включват и проекта за възстановяване с иранска помощ на грузинската ВЕЦ „Женвари” (темата за първи път бе повдигната през 1994, но бе обсъждана и по време на посещението на иранския зам.външен министър Аминзаде в Тбилиси, през декември 2004).
Енергийната геополитика на Иран, целяща установяването на тясно взаимодействие с държавите от Южен Кавказ, вече постигна определени резултати: през последните години иранската дипломация изглежда близо до извоюването, ако не на стратегически, то поне на стабилни позиции на регионалните енергийни пазари. Прагматичната политика на сегашното иранско ръководство изисква провеждането на гъвкава и ефективна регионална икономическа стратегия. В същото време очертаващата се на световните енергийни пазари конюнктура и очевидната нестабилност на енергийните системи на държавите от Южен Кавказ, преживяващи сериозна криза, дава добри шансове на Техеран.
Разбира се, в основата на иранската „енергийна експанзия” в региона стоят и чисто политически причини. Техеран, около който все по-силно се стяга примката на американското „стратегическо обкръжаване” (Ирак, Афганистан, Пакистан, а в перспектива, вероятно и Азербайджан), отчаяно се стреми да не допусне превръщането на Южен Кавказ в част от американската сфера на влияние. Вместо това иранците предлагат на държавите от региона да създадат собствен механизъм за сигурност по фармулата „3+3” (т.е. Армения, Грузия и Азербайджан + Русия, Иран и Турция) . В този контекст, енергийната политика се разглежда от Техеран като ключов инструмент за реализацията на общата стратегическа цел.
Бележки:
1. Руските компании контролират Мецаморската атомна електроцентрала, целия комплекс на Разданската ТЕЦ (40% от генериращите мощности на Армения), както и монополните доставки на природен газ за страната.
2. Руско-арменският консорциум ЗАО „АрмРосгазпром” (в който 45% от акциите принадлежат, съответно, на „Газпром” и арменското правителство, а 10% на групата компании „Итера”) последователна разширява присъствието си на арменска територия. Основните направления в дейността му са доставките на природен газ през Грузия (през 2004 са доставени 1,45 млрд. куб.м.), както и газификацията на различни райони на Армения.
* Институт за Близкия изток
{rt}
През последните години Техеран демонстрира все по-голяма настойчивост в усилията по укрепване на позициите си на енергийния пазар в Южен Кавказ. При това иранците се стремят да станат пълноправни участници в мащабните енергийни проекти в региона, разглеждайки енергийната неговата енергийна сигурност, като елемент от своята собствена. Ключовите направления на иранската енергийна геополитика в Южен Кавказ са: гарантиране на доставките и транзита на природен газ, финансово и техническо съдействие за изграждането и модернизирането на местните ВЕЦ, синхронизация на работата на енергийните мрежи, свързване на далекопроводите за високо напрежение, оказване на помощ за развитието на т.нар. „алтернативна енергетика” (вятърни и слънчеви електроцентрали), доставките на петролни продукти и т.н.
Сред основните регионални партньори на Иран в енергийната сфера е Армения. Политическото доверие между двете страни е благоприятна предпоставка за укрепване на иранските позиции в арменския енергиен сектор. Техеран е готов активно да съдейства за икономическата стабилизация на тази страна, както и за преодоляването на енергийната блокада (наложена и от Азербайджан и Турция) срещу някои политически дивиденти, основният от които е гаранцията, че Армения няма да се превърне в преден пост на продължаващата американска пропагандна кампания срещу Иран и ще съхрани стабилния си и предсказуем външнополитически курс. Иранците са наясно, че в сегашната геополитическа ситуация Армения е единствения им съюзник от Южен Кавказ срещу американския натиск.
В това отношение политиката на Иран се улеснява от такива фактори, като блокадата на Армения от страна на Азербайджан и Турция, както и нестабилността на руско-грузинската граница, която е единствената връзка на Ереван (ако не броим Иран) с останалия свят. При положение обаче, че преобладаващата част от арменския енергиен сектор се контролира от руски компании (1), Техеран едва ли може да бъде сериозен конкурент на Москва.
Въпреки това иранците продължават опитите да си извоюват собствена ниша на арменския енергиен пазар, без при това да нарушат баланса на добросъседските си отношения с Русия. Така, Техеран лансира идеята за създаването на тристранно енергийно взаимодействие в рамките на стратегическия триъгълник Иран-Армения-Русия, чиято практическа реализация иранците виждат в осъществяването на редица съвместни проекти в газовата и електроенергийната сфери, включително „сезонния обмен” на електроенергия и синхронизацията в работата на електроенергийните мрежи на трите държави.
Иранците разглеждат като основен залог за успешния си „енергиен пробив” в отношенията с Ереван осъществяването на проекта за газопровод между двете страни. Споразумението за изграждането му, двете правителства постигнаха още през 1992, но окончателният договор беше подписан едва през май 2004. Той предвижда, че Националната газова компания на Иран ще построи иранския участък на газопровода, а останалата ще се изгражда от Армения, с чужда (включителна иранска) помощ.
Иран стартира работите по своя участък през пролетта на 2005. Още преди това – в края на ноември 2004, започна строителството на първата отсечка на арменска територия – „Мегри-Каджаран”, с дължина 42 км, като за целта Техеран предостави на арменците заем от 30 млн. долара, а самото строителство се осъществява от иранската компания „Санир”. Пусковият срок на първия участък, който ще свърже газоразпределителните системи на Армения и Иран и ще координира работата им, е планиран за 1 януари 2007. Поръчката за изграждането на основния 197-километров участък от газовата магистрала по маршрута Каджаран-Сисиан-Джермук-Арарат бе възможена на руско-арменския консорциум „АрмРосгазпром”, който е монополен доставчик на газ за Армения и притежава необходимата база, техника и работна сила в страната (2). Завършването на строителните работи по газопровода се планира за 2008. Първите доставки на газ от Иран за Армения обаче, ще започнат още през 2007, след въвеждането в експлоатация на участъка „Мегри-Каджаран”. Първоначално в Армения ще се доставя по 1,1 млрд. куб.м. природен газ годишно, а след 2019 – 2,3 млрд.
Налице е активно сближаване между двете държави и по други направления в енергийната сфера. Така, в крайграничните райони се изграждат съвместни високоволтови далекопроводи и се осъществява взаимен обмен на електроенергия. Изградени са два далекопровода по 200 Мвт всяка (в края на 2004 иранците пуснаха в експлоатация и втория далекопровод Агарак-Шинуаир). Техеран декларира готовност за изграждането и на трети далекопровод, което ще позволи обемът на обменяната от двете страни електроенергия да нарастне от 400 до 1000 Мвт.
В перспектива се предвижда иранско участие в редица проекти, свързани с реконструкцията и изграждането на ВЕЦ (така, през 2006 трябва да стартира изграждането на язовирна стена и два енергоблока на граничната река Аракс). След като през пролетта на миналата година арменският външен министър Осканян посети Техеран, двете страни подписаха меморандум за предоставяне на безвъзмездна иранска помощ от 1 млн. долара за развитието на т.нар. „алтернативна енергетика” в Армения. Иранската компания Санир разработва проекти за изграждането в Армения на вятърна електроцентрала с мощност 2 Мвт. В по-дългосрочна перспектива, Иран разработва и планове за доставка на петролни продукти за северната си съседка.
Що се отнася до Азербайджан, сътрудничеството между него и Иран в енергийната сфера се затруднява от очевидната липса на доверие в двустранния политически диалог, породено от проамериканските настроения сред част от азербайджанския елит. Иран е крайно обезспокоен от слуховете за евентуално разполагане на американски военни бази в Азербайджан, както и за осъществяването там на поредната „цветна революция” в постсъветското пространство. През последните години обаче, в подходите на двете страни към икономическите аспекти на сътрудничеството помежду им, преобладават прагматизмът и гъвкавостта. Посещението на иранския президент в Баку през август 2004 и на азербайджанския му колега в Техеран през януари 2005 доведоха до известно избистряне на ситуацията със сътрудничеството в енергийната сфера. Бяха подписани споразумения, предвиждащи разширяване обема на доставките на електроенергия от Иран в Нахичеванския анклав (като Иран предоставя кредит от 75 млн. долара за изграждането на четири подстанции и втория етап от далекопровода „Имишли-Парсабад”), сътрудничество в доставките на природен газ (с пълна сила върви строителството на 44- километровия газопровод от Иран за Нахичеван, а от края на 2005 се планира да започнат и доставки на природен газ с първоначален обем от 80 млн.куб.м. годишно), изграждането на ВЕЦ на граничната река Аракс (в района на град Ордубад, Нахичеванска област), както и изграждането в Азербайджан, с иранска финансова подкрепа, на вятърни и слънчеви електроцентрали.
