17
Вт, Сеп
25 New Articles

Научните изследвания в интерес на отбраната

брой3 2009
Typography

В България изследванията в сферата на сигурността и отбраната не са институционализирани като самостоятелно научно направление. Показателно е, че  от общо 19 научни комисии към Висшата атестационна комисия (ВАК), има една – Научната комисията по военни и военноинженерни науки, която обхваща само малък дял от изследванията по проблемите на сигурността. Все в този дух,  в проекта за Национална Стратегия за развитие на научните изследвания (2009 – 2019) изследванията по сигурността и военната наука въобще не фигурират сред посочените за приоритетни шест научни области[1]. Военната наука и изследванията по сигурността не присъстват и сред осемте основни научни направления, на чиято база е структурирана основната българска научна организация – БАН. Все пак, от 2007, в Академията се правят първи стъпки за обособяване на изследванията по сигурността като самостоятелно направление. През 2007, Управителният съвет на БАН организира 15 Проблемни съвета, които трябва да организират научните изследвания по нов тип направления, като един от тях (Проблемен съвет № 12) е  по направлението Сигурност.  Засега обаче, тези опити не водят до съществен практически резултат.

Действително, изследванията по сигурността  често са интердисциплинарни,  попадат в най-различни  научни направления и това е сериозно предизвикателство за управлението на знанията в тази специфична научна материя. Те обхващат изключително широк спектър от науки – както технически, така и хуманитарни. В различна степен, изследванията по проблеми на сигурността и отбраната присъстват във всички научни дисциплини. Показателен в това отношение е един пример, свързан с процеса по разработване на концепции и провеждане на експерименти (CDE - Concept Development and Experimentation) в НАТО.

При формулирането на българското участие в процеса CDE на НАТО за 2006, по запитване от Генералния щаб на Българската армия, Центърът за изследвания по национална сигурност и отбрана (ЦИНСО-БАН) извърши проучване сред голям брой висши училища и научни организации. Любопитно е, че най-сериозното предложение за българско участие, което напълно отговаряше на изискванията за включване в процеса CDE на НАТО, бе за екпериментиране на нови методи за обработка на полеви пакети храни, направено от едно от регионалните звена на  Националния център за аграрни науки[2]. В този смисъл, научните изследвания в сферата на сигурността и отбраната могат да обхванат изключително  широк спектър от научни дисциплини.

Междувременно, след Съединените Щати,  и в Европейският съюз, на общностно ниво, бе възприет  подход за приоритетно развитие на изследванията по сигурността като отделно научно направление. През 2007 стартира Седмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания. Сред 10-те приоритетни научни области, за първи път в основната научно-изследователска програма на ЕС е включен тематичен приоритет „Сигурност”[3]. За изследвания по този приоритет са предвидени общо 1,4 милиарда евро за 5 години, като фокусът е върху изследвания в сферата на гражданската сигурност. Административно-институционално, в Европейската комисия, изследванията по сигурността  са свързани с изследванията на космическото пространство. Освен това, на национално ниво, все повече държави-членки на ЕС утвърждават и прилагат национални програми за изследвания по сигурността – такива имат Германия, Австрия, Великобритания, Франция, Холандия,  Румъния и др.

В България, неблагоприятните тенденции  важат практически за всички научни направления, включително и за “институционализираните”, като математически, физически, химически и т.н. науки. Научните изследвания, като цяло, не са приоритет на политическото ръководство на държавата и на държавната администрация. Повечето научни и академични организации са оставени “на самотек”, с ниски бюджети, застаряващ личен състав и почти никакви перспективи за развитие. Същевременно, прави впечатление пълното безхаберие от страна на висшия политически ешелон към научните изследвания по сигурността и отбраната, имащи огромно значение за обезпечаването на националната сигурност и изобщо за съществуването на независимата българска държава.

На този фон, напълно логично е актуалното организационно и кадрово  състояние на научната и експертна общност, ангажирана с проблемите на сигурността и отбраната в България. Изследователският капацитет в тази сфера вече е доста ограничен като числен състав – вероятно около 500 души, и е разпилян в десетки различни организации. Основните са:

- няколко института на БАН;

- няколко специализирани катедри във висши училища (в СУ, УНСС, НБУ);

- Военната академия и Академията на МВР;

- няколко неправителствени организации;

- няколко частни фирми.

Някои от посочените български организации имат сравнително висок капацитет, в сравнение с аналогични организации от Западните Балкани, но много нисък при сравнение с организации от САЩ, Русия и страните от Западна и Централна Европа. Сред основните причините за това незадоволително състояние е отсъствието на какъвто и да било интерес на висше политическо ниво и липсата на държавна поддръжка за изследователските организации, специализирани в сигурността и отбраната. Затова е логично българските организации да търсят (с променлив успех) финансиране на проекти по различни програми на НАТО и ЕС. Тези проекти обаче, са преди всичко личен и групов успех на съответната организация.  Натрупаният капацитет по международните проекти практически не се използва от държавното управление за подобряване процеса на вземане на решения в системата за национална сигурност. Политическата целесъобразност и конюнктура изцяло доминират над изводите от научните изследвания. В този смисъл, изследванията по сигурността и реалната политика за сигурност в България съществуват в два паралелни свята.

Като илюстрация за пълното разминаване между двата “свята” на науката и политиката за сигурност могат да се посочат създаването на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (МДПБА, сега – Министерство на извънредните ситуации - МИС), през 2005, и създаването на Държавна агенция “Национална сигурност”, през 2007. Въпреки че през преходния период имаше множество академични изследвания и експертни предложения за създаване на подобни институции, тяхното реално създаване се случи само в резултат от конкретната политическа конюнктура и нуждата да се задоволят определени властови амбиции и да се съхранят крехките политически баланси.

Научните изследвания в интерес на сигурността и отбраната в БАН

През социалистическия период институтите на БАН извършват множество изследвания в интерес на националната сигурност и отбрана.  През първите години на прехода броят на тези изследвания спада значително, но отново се активизира след 1999, когато е сключен договор за сътрудничество между Министерство на отбраната (МО) и БАН. Подписването му е провокирано от закриването на 5-те основни военни научни института на МО  и  неуспешния опит за обединяване на институтите и оптимизирането на работата им в един сравнително “голям” Институт за перспективни изследвания за отбраната (ИПИО) с числен състав около 350 души. “Големият” ИПИО просъществува само няколко месеца и, на практика, бива закрит през 1999 като личният му състав е сведен до 25 души и той е поставен  под ръководството на Военна академия “Георги Раковски”.

В този контекст, тогавашното ръководство на МО  се опита да компенсира загубата на военно-научна експертиза,  като приложи опита на Холандия, където Министерството на отбраната възлага военно-научни изследвания на гражданските научни институти от Холандската академия за приложни изследвания (TNO)[4]. Стремежът е да се апробират и внедрят механизми за ефективно използване потенциала на външни организации, ­като БАН, университети, висши училища, изследователски центрове и търговски дружества, за целите на научното осигуряване на отбраната. Така се стига до подписването на договора за сътрудничество между МО и БАН през 1999 и създаването, през 2001-2002, на специализирано звено в БАН, което да координира разнородния научен потенциал на близо 60-те институти на Академията  и да осъществява връзката с МО – това е Центърът за изследвания по национална сигурност и отбрана (ЦИНСО).

Провеждането на научни изследвания за нуждите на МО от институти на БАН е най-активно през 2000 и 2002, когато са изпълнявани по над 20 проекта. Колективи от учени вземат активно участие в разработването на ключови документи на МО, като Бялата книга за отбраната и въоръжените сили, Плана за модернизация на въоръжените сили и Стратегията за преструктуриране на ТЕРЕМ ЕАД. Това е периодът непосредствено преди приемането на България в НАТО, когато е налице активна политическа воля за извършване на реформи в Българската армия и това се отразява положително и върху научната поддръжка на процеса на трансформация.

През този период ясно се открояват институтите, които имат най-сериозен потенциал за изследвания в сферата на сигурността и отбраната – Институтът по металознание, Институтът за космически изследвания, Институтът по паралелна обработка на информацията, Центърът за изследвания по национална сигурност и отбрана и Институтът по хидро- и аеродинамика. Определени научни постижения с принос за отбраната имат и Институтът по информационни технологии,  Институтът по електрохимични източници на ток и  Институтът по слънчево-земни въздействия.

Постепенно обаче, набраната инерция за активно сътрудничество между МО и БАН спадат и през последните години броят на научните проекти, изпълнявани от институти на БАН за нуждите на Министерство на отбраната рязко намалява. Едни от последните такива проекти са:

- Проект „Разработване на алтернатива на противопехотните мини”, по договор с Института по металознание към  БАН, през 2007;

- Проект “Методология за операционен анализ на системата за национална сигурност и отбрана, операционен анализ на организационните практики, на основата на пакет от сценарии за отбранително планиране”, по договор с Института по паралелна обработка на информацията (ИПОИ-БАН), през 2007;

- Проект “Методология за операционен анализ на производствения модел на въоръжените сили”, по договор с ИПОИ-БАН, през 2008.

Същевременно, в рамките на т.нар. вътрешни проекти, финансирани от бюджета на БАН редица институти продължават да провеждат, макар и в по-ограничен мащаб, научни изследвания по проблеми на сигурността и отбраната. Така се стига до абсурдната ситуация БАН реално да финансира със своя бюджет изследвания в интерес на отбраната, от които самата Академия няма никаква нужда. Така например, БАН, съвместно със сдружение “Джордж Маршал – България”, разработи обширен преглед и анализ на състоянието на българските научни изследвания в областта на сигурността и отбрана, в периода 1999-2008[5]. Наред с аналитичните раздели, особено ценно е Приложение 2 на анализа, където по стандартизиран шаблон са описани около 60 конкретни научно-изследователски проекта в сферата на сигурността, отбраната и управлението при кризи, имали място в България през последните 10 години. В Приложението са дадени и конкретните финансови параметри на всеки проект.

Един от последните опити на ръководството на БАН за активизиране на сътрудничеството с МО бе направен в края на 2008, с предложението за  реализиране на конкретни научни разработки за нуждите на МО[6]. На първо място сред предложенията е проектът за разработване на Стратегия за развитие на научните изследвания в интерес на отбраната, която е крайно необходима с оглед запазването на поне минимален потенциал за такива изследвания в България. С голяма доза вероятност може да се прогнозира, че при запазване на сегашната неблагоприятна тенденция в краткосрочна перспектива и в БАН няма да останат жизнеспособни научни колективи със сериозна експертиза по проблеми на сигурността и отбраната.      Така, десет години след закриването на военните научни институти, с престъпно бездействие могат да бъдат ликвидирани и последните граждански научно-изследователски звена, които работят в интерес на сигурността и отбраната.    
Актуално състояние на научно-изследователската и развойна дейност в Министерството на отбраната

Тенденцията за замиране на научните изследвания в БАН за нуждите на Министерството на отбраната е в унисон с общата негативна тенденция в научно-изследователската и развойна дейност (НИРД) за нуждите на отбраната в България. Проблемите на трансформацията и актуалното състояние на научните изследвания в сферата на отбраната са анализирани от Валентин Радев.[7] Той изтъква следните недостатъци на съвременното състояние на военнонаучните изследвания:

- значително редуцирания щатен състав на военнонаучните организации след реформите в периода 1999-2001;

- набързо актуализирана и по тази причина несъвършена и усложнена нормативна база за изпълнение на научноизследователски проекти;

- неподходящи структурни преподчинявания на основни звена;

- непотърсена и слаба международна подкрепа на военнонаучните организации;

- инцидентно участие в международни проекти и изследователски групи;

- трайна загуба на квалификация, основно поради откъсване от лабораторната база и неизграждане на нова;

- традиционно неприемане на тенденцията за превръщане на университетската наука в основен научноизследователски субект;

- отсъствието на ясно формулирани приоритети за военнонаучните изследвания.

Показателна е и оценката на Венелин Георгиев, според който в управлението на НИРД в отбраната съществуват истински “лабиринти”[8]. В подкрепа на  оценката си, той дава конкретни примери за грубо разминаване в изискванията и процедурите за планиране и провеждане на НИРД в МО в различни вътрешноведомствени документи.

Задълбочен анализ на постиженията и недостатъците в научноизследователската дейност в Българската Армия (най-вече в ИПИО), след драстичните реформи от 1999, прави и Иван Попов[9]. Той изтъква главните постижения на ИПИО, сред които: програмата “Войник на бъдещето”, участието в разработването на документацията за проектите за модернизация на въоръжените сили, както и обучението на докторанти по 6 акредитирани научни специалности. Като сериозен проблем, Попов изтъква необходимостта от актуализиране на нормативните документи (най-вече – Правилника за научноизследователска и развойна дейност в МО и БА от 2004), както и ниския процент на усвояване на отпусканите много малки средства за НИРД от военните научни организации. Анализът на Иван Попов е показателен за съществуващите предразсъдъци сред част от бюрократичния апарат в МО към възлагането на проекти на външни организации, които пречат на гражданско-военното сътрудничество в науката и, в крайна сметка, отслабват и разпиляват научния потенциал на страната ни, като цяло.

Сред основните причини за сериозния упадък на НИРД в сферата на отбраната  е липсата на интерес и воля в няколко поредни политически ръководства на МО  да провеждат активна научно-изследователска политика. Тази политическа незаинтересованост е съчетана с нежелание (а в някои случаи и некомпетентност) на бюрократичния апарат  в министерството да възлага военно-научни изследвания на външни организации. Така се получава омагьосан кръг, при който МО не възлага изследвания на гражданските научни институции (в много от които работят  учени от бившите военни институти), а останалите малки военни научни звена нямат необходимата експертиза в изключително динамично развиващата се научно-технологична международна среда[10]. Крайният резултат е сериозен спад в нивото на научните изследвания в сферата на сигурността и отбраната както във военните, така и в гражданските научни организации.

Сериозен проблем при провеждането на научни изследвания в интерес на отбраната е липсата на официално утвърдени приоритети на научните изследвания в тази сфера. Първият такъв официален документ бе Бялата книга за отбраната от 2002, където бяха формулирани пет основни приоритета за научни изследвания  в подкрепа на отбранителната способност на страната[11]:

- изследвания в областта на културологичните аспекти на сигурността и психо-физиологическата устойчивост на личния състав;

- изследвания в поддръжка на информационните системи и системите за командване, комуникация и контрол;

- изследвания в поддръжка на модернизацията на техниката и въоръжението;

- изследвания в областта на многофункционалните системи оръжия и боеприпаси;

- изследвания в поддръжка на логистичното осигуряване на войските и силите.

Тези приоритети обаче бяха твърде общи и не се реализираха в практиката на МО.

Особен интерес представляват финансовите средства, отделяни от бюджета на МО за НИРД и начинът на  разпределянето им. Според План 2004, научно-изследователската и развойна дейност  за отбраната се управлява в рамките на Системата за отбранителна аквизиция (СОА) и се финансира по т.нар. Програма 10: “Научна и изследователска дейност” от политиките и програмите на МО. Нещо повече, според официалните документи на МО, научноизследователската и развойна дейност е първият и основополагащ етап на процесите, свързани с трансформацията, развитието и модернизацията на въоръжените сили.[12] НИРД се определя като главен фактор за правилното функциониране на Системата за отбранителна аквизиция и основа за вземането на правилни и обосновани управленски решения.

Данни за разходваните средства за НИРД за отбраната се публикуват в Годишните отчети на Министерство на финансите за изпълнението на държавния бюджет. Според изследване на Георги Пенчев, на базата на тези Годишни отчети, е налице сериозно изкривяване и липса на каквато и да било тенденция в разходите за НИРД за отбраната в последните десетина години[13]. Той изтъква, че на теория би трябвало да има тенденция на бързо нарастване на разходите за НИРД, в контекста на проектите за модернизация на Българската Армия, заложени в План 2015. На практика обаче, зад реалните разходи за НИРД не може да се открие нито ясна тенденция, нито някаква логика, а за някои от годините има значителни и твърде необясними колебания  в обема  на разходите.

 

Таблица 1: Разходи за НИРД за отбраната по години за периода 2000-2006 (в лева)[14]

 

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

327 000

133 400

760 300

3 900 000

749 800

200 100

434 600

 

Тези данни се потвърждават и в доклад на бившия зам.-министър на отбраната Симеон Николов[15]. Той изтъква, че България е далеч под средноевропейските разходи за научноизследователска дейност в интерес на отбраната. През последните три години (2006-2008), средствата, отделяни за научни изследвания и технологично развитие, са в рамките на 0,1-0,18 % от бюджета на Министерството на отбраната, с тенденция към намаляване. В цифрово изражение това е около 0,6-1,2  милиона евро, т. е. над 1000 пъти по малко от Франция или 120-130 пъти по малко от Полша и Чехия.

Според публикувания Бюджет на МО за 2009, разходите по Програма 10 – НИРД ще възлязат на 1 335 000 лв[16].

Крайно недостатъчните средства, отделяни за НИРД за отбраната, са само част от проблема. Още по-притеснително е, че според някои данни, дори и средствата по Програма 10 реално не се инвестират в научни изследвания, а с тях се покрива годишната вноска на България за участието и в програмата на НАТО за Съюзно земно наблюдение (т.нар. AGSAlliance Ground Surveillance), която е около 1 млн. евро. В този смисъл, формалното съществуване на Програма 10 за НИРД в отбраната е напълно безсмислено и има единствено “камуфлажен” характер. Твърдението, че “науката е основен приоритет в дейността на Министерството на отбраната” не отговаря на истината и е твърде цинично. При запазване на сегашната тенденция, в средносрочен план (5-10 години), участието на България в работата на Агенцията за изследвания и технологии на НАТО (RTO) и в Европейската отбранителна агенция (EDA) ще става все по-символично.

На фона на  замиращата научна дейност в отбраната, се откроява  тенденцията част от изследванията в сферата на гражданската сигурност и управлението на невоенни заплахи да се финансират от  Министерски съвет (чрез Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи – ПКЗНБАК) или директно чрез Министерството на извънредните ситуации (преди – Министерство на държавната политика при бедствия и аварии). В периода 2003-2007, към Постоянната комисия функционираше Научно-координационен съвет и бяха финансирани редица научни проекти по широк кръг рискове и заплахи от невоенен характер. Не е учудващо, че на фона на пасивността на МО в научно-изследователската дейност Министерството на извънредните ситуации (МИС) заимства от научната общност и лансира идеята за създаване на Национална научно-изследователска програма “Сигурност”[17]. Тази идея е заложена в проекта за Национална програма за защита при бедствия (2009-2013), която се разработва под ръководството на МИС. В проекта на Национална програма се изтъква[18]: “Заслужава да се работи и по идеята за реализирането на единна и централизирана национална изследователска програма „Сигурност”, която ще третира и проблемите, свързани със защитата на населението и материалните и духовни ценности на нацията, включително и критичната инфраструктура. Тази програма трябва да интегрира и концентрира усилията на различни ведомства и научни организации в страната, като МИС, МО, МВР, МВнР, МОН, ДАИТС, АЯР, БАН и др.” Освен това, в документа се предлага, в перспектива, да се изгради  някаква неясна структура, наречена “Научен институт към МИС по въпросите за изследване на риска”.

Наличието на реална политическа воля за активна научна политика на МИС изглежда още по-съмнително при прегледа на конкретните дейности за защита, предвидени в проекта за Национална програма. В раздела за научните  дейности  за защита при бедствия годишно се предвиждат по около 60 000 лв. за “партньорства с БАН и Военна Академия ”Г.С.Раковски”. Същевременно, се планират огромни разходи за някои твърде спорни  проекти за модернизация и закупуване на свръхскъпа техника[19]:

- 21 млн. лв за Интегрирана информационна система за 28-те Оперативни комуникационно-информационни центрове (ОКИЦ) и Ситуационен център (СЦ) на МИС;

- 21 млн. лв за Националната система за ранно предупреждение и оповестяване;

- близо 50 млн. лв за създаване на авиоотряд към Дирекция “Гражданска защита” към МИС.

На този фон, загрижеността на МИС за научните изследвания в интерес на гражданската сигурност изглежда твърде съмнителна и зад нея прозират крупни политико-икономически интереси.

Системата за научни изследвания в сигурността и отбраната на България има редица структурни проблеми, застрашаващи съществуването на системата, като цяло, и на нейните отделни звена, в средносрочна перспектива (5-10 години). Отношенията между държавната администрация (по-конкретно - Министерство на отбраната) и научните организации (по-конкретно – БАН и ИПИО при Военна академия) е функция на субекта на държавното управление – политическото ръководство. Суверенът и краен потребител на услугата “сигурност” – българската нация  и гражданското общество, на практика, отсъстват от това уравнение. Едно от възможните решения за подобряване състоянието на  системата за научни изследвания в сигурността и отбраната е активизиране на гражданско-военното сътрудничество в тази сфера, разбирано като сътрудничество между граждански и военни научни организации. Особено важно е и участието на неправителствени организации, като например Българското геополитическо дружество, които със своята експертиза могат да бъдат полезни при формирането на държавната политика за научни изследвания в интерес на отбраната. По този начин българската научна общност от интердисциплинарното научно направление  “сигурност и отбрана”  ще може да изпълни своята главна мисия – да съдейства за съхранението и развитието на българската нация и държава.

Бележки:

1. Виж: Национална Стратегия за развитие на научните изследвания (2009 - 2019 – проект, разработен от Министерство на образованието и науката. В Интернет на адрес: http://mon.bg/opencms/opencms/left_menu/documentsproject/2008/proekt_strategia_nauka-2008-2.pdf

2. Предложението е изложено в Писмо Изх. № 2 / 24.01.2006 от директора на ЦИНСО-БАН до зам.-началника на Генералния Щаб на Българската Армия относно Предложения от научната общност за разработване на концепции и провеждане на експерименти (CDE)

3. За подробна информация за Седма Рамкова Програма виж: http://ec.europa.eu/research/fp7

4. Визията на тогавашното ръководство на МО е изложена в статия на тогавашния директор на Дирекция “Планиране на отбраната” в МО. Виж: Тагарев, Тодор Организация на научните изследвания в интерес на отбраната – В: сп.Военен журнал № 1, 2001; с.35-45. Статията е достъпна в Интернет на адрес: http://cnsdr.bas.bg/Documents_files/Tag_1.htm

5. Шаламанов, Велизар (ред.) Изследванията по сигурността и управлението на промяната в сектора за сигурност. Примерът на България в периода 1999 – 2008, София: Сдружение “Джордж Маршал” – България, 2008. Книгата е достъпна в Интернет на адрес: http://gcmarshall.bg/index_files/pdfs/secres.pdf

6. Предложенията са изложени в Писмо Изх.№ 04-11-12 / 19.11.2008 от Гл.научен секретар на БАН до зам.-директора на дирекция “Политика по въоръженията” в МО относно Предложения от институти на БАН за научно-изследователски проекти за нуждите на МО

7. Радев, Валентин, Проблеми на трансформацията на военнонаучните изследвания – В: Сборник с доклади от международната научна конференция “Балканите, НАТО, ЕС. Трансформация на системите за сигурност” (София, 12-13 септември 2006), София: “Балкански форум по сигурността”, 2007; с.230-237

8. Georgiev, Venelin, Mazes in the Defence Research and Development Management Model – In: Proceedings from Conference on Policy and Models for R&D Management in Support of Defense Industrial Transformation (28-29 June 2007), Sofia: University of National and World Economy, Department “National and Regional Security”, 2008, с.132-139. Статията е достъпна в Интернет на адрес: http://sfp.e-dnrs.org/images/stories/Conferences/ConfJune2007/Publication/SfP_982063_Conference_2007.pdf

9. Попов, Иван, Състояние и перспективи на научноизследователската дейност в Българската Армия – В: сп.Военен журнал № 1, 2008; с.39-45. Статията е достъпна в Интернет на адрес:http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/VoenenJournal/2008-01/04IvanPopov.pdf

10. Недостатъчните способности на българските военно-научни организации за управление на проекти са констатирани в окончателния Отчет по проект SFP 981149, финансиран по Програмата “Наука за мир” на НАТО на тема: “Изследване на операциите” в поддръжка на планирането на силите и оперативното планиране в новата среда за сигурност. Виж: NATO SFP 981149 Final Report: Operations Research Support to Force and Operations Planning in the New Security Environment (Sofia: 2008). Отчетът е публикуван в Интернет на адрес: http://gcmarshall.bg/index_files/pdfs/sfp981149_fr.pdf Констатацията в отчета, разработен под ръководството на немския експерт Клаус Ниймайер гласи: “Военните научно-изследователски организации в България нямат необходимите управленски способности за провеждането и участието в научни проекти, особено що се отнася до международни научни проекти” (с.71 от Отчета).

11. Бяла книга за отбраната (приета с Решение на Министерски съвет на 4 април 2002), София: Министерство на отбраната, 2002; с. 84

12. Янков, Николай, Политика по отбранителна аквизиция на Министерството на отбраната през 2006 – поуки и перспективи (сборник доклади), Боровец, 2006

13. Penchev, Georgi, The Business Process of R&D and Bulgarian Defence Acquisition System: Potential for Improvement – In: Proceedings from Conference on Policy and Models for R&D Management in Support of Defense Industrial Transformation (28-29 June 2007), Sofia: University of National and World Economy, Department “National and Regional Security”, 2008, с.203-220. Статията е достъпна в Интернет на адрес: http://sfp.e-dnrs.org/images/stories/Conferences/ConfJune2007/Publication/SfP_982063_Conference_2007.pdf

14. Таблицата е по G.Penchev, Цит.съч., с.206

15. Николов, Симеон, Модернизацията на въоръжените сили на Република България и бизнес-възможности за отбранителната индустрия, доклад, изнесен на Македонско-български бизнес форум в Скопие, 20.09.2008. Докладът е достъпен в Интернет на адрес: http://www.expert-bdd.com/index.php?Itemid=41&id=822&option=com_content&task=view

16. Бюджетът с обем 1 страница е публикуван на уеб-сайта на Министерство на отбраната в Интернет на адрес: http://www.mod.bg/bg/documents/programi/20090227_Budget_MO.pdf

17. Идеята за създаване на българска Национална научно-изследователска програма Сигурност е предлагана неколкократно през последните години на различни научни форуми. Виж напр. Шаламанов, Велизар, Научната инфраструктура като критична инфраструктура – подход за защитата й - В: Сборник с доклади от Втората национална научно-практическа конференция по управление в извънредни ситуации и защета на населението (ноември 2007), София: ЦИНСО-БАН, 2007, с.69. Статията е достъпна в Интернет на адрес: http://cnsdr.bas.bg/conference2007/articles/articles/08.pdf ; както и Stefan Hadjitodorov, Todor Tagarev and Nikolay Pavlov, Shaping Bulgaria’s Security and Defence R&T Policy – In: Proceedings from Conference on Policy and Models for R&D Management in Support of Defense Industrial Transformation (28-29 June 2007), Sofia: University of National and World Economy, Department “National and Regional Security”, 2008, с.105-111. Статията е достъпна в Интернет на адрес: http://sfp.e-dnrs.org/images/stories/Conferences/ConfJune2007/Publication/SfP_982063_Conference_2007.pdf

18. Национална програма за защита при бедствия (2009 – 2013) – работен проект; с.49

19. Пак там, с. 64-67

Българско геополитическо дружество

{rt}