17
Вт, Сеп
25 New Articles

Геоикономическота значение на Коридор №9 и ролята му за пространственото развитие на България

брой3 2009
Typography

В геостратегически план, благоприятното географско разположение на България осигурява добри възможности за превръщането й в транспортен мост между страните от Западна и Централна Европа и тези от Близкия Изток, Западна и Централна Азия, както и по направлението “Север – Юг”.  През територията и може да се осъществява удобен и бърз достъп до Черноморския регион. Качеството и темповете на развитие на българската транспортна мрежа изискват тя да се използва рационално и,  едновременно с това, да съдейства за подобряване функционирането на единния европейски пазар, чрез осигуряване на ефективни транспортни връзки през България, улесняващи придвижването на хора и стоки и достъпа им до други страни и пазари. Присъединяването на България и Румъния към ЕС създаде необходимите геополитически и геоикономически измерения за пространственото им развитие. В тази връзка се очертава необходимостта от преструктуриране на техните транспортни системи и, най-вече, изграждането в завършен вид на преминаващите през българска територия транспортни коридори. Политиката на нашата държава в това отношение трябва да почива на  препоръките на ЕС за развитие на Европейската транспортна система. Следва да се стремим към постигане на целите и принципите, формулирани в Бялата книга на Европейската комисия (ЕК) за развитието на транспорта. В конкретните условия, това означава изграждане на устойчива мобилност за страните от Югоизточна Европа с всички политически, регионални и други особености, характерни за балканските държави и техните транспортни системи. По-конкретно, благоприятното географско положение на страната ни дава възможност тя да бъде връзка между Европа и Азия и мост между Запада и Изтока. България може да се определи и като транзитна държава между богатите на природни ресурси държави в Близкия Изток, Западна и Централна Азия на изток/югоизток и силните икономически и индустриално държави от Западна и Централна Европа, на запад/северозапад. Направлението Север - Юг, свързващо Балтийско със Средиземно море, също има своя потенциал, който обаче не е достатъчно добре развит, като следва да се отчита и конкуренцията на съществуващите алтернативни маршрути на запад от България.

Мястото на Коридор №9  в мрежата на паневропейските транспортни коридори

Междувременно, от доста години насам, се реализират редица инициативи за изграждане и развитие на инфраструктурата на европейските транспортни коридори. Освен всичко друго, това ще създаде условия за осъществяването на комбинирани превози от Югоизточна Европа до други райони на Стария континент, Близкия Изток, Азия и Северна Африка. Както е известно, десетте паневропейски транспортни коридора бяха очертани на Втората паневропейска транспортна конференция в Крит1. През територията на България преминават 5 от тях. Затова изграждането на трасетата на европейските транспортни коридори ще помогне за интегрирането на българската транспортна мрежа с европейските, в съответствие с политиката на ЕС по трансевропейските мрежи за транспорт. Осъществяването на подобна държавна политика е бъде насочено  към по-бързото интегриране на България в европейското пространство и, съответно, съдейства за намаляване изолацията на периферните райони, предотвратявайки фрагментарното развитие на националните мрежи. В това отношение, важно значение за пространственото развитие на националната ни територия има Общоевропейският транспортен коридор № 9, който тръгва от Хелзинки и преминава през Санкт Петербург - Москва/Псков – Киев – Любашевка – Кишинеу – Букурещ – Русе – Димитровград - прохода Маказа – Александруполис. На българска територия, маршрутът на Коридора е Русе - Велико Търново - Стара Загора – Димитровград – Свиленград - ГКПП Ново село, като участъкът Хасково-Кърджали-Подкова - прохода Маказа все още не функционира. На основата на договореностите, от март 1996, между Румъния, Гърция и България, трасето му започва от Русе и завършва на ГКПП Маказа. Със стратегическо значение е мостът над река Дунав при Русе, който отдавна изпълнява утвърдените си международни функции, докато на южната ни граница Коридор 9 фактически не е завършен. Изграждането на ГКПП Маказа и реконструкцията и модернизацията на съставната инфраструктура на Коридор № 9 ще утвърди това направление в посока Север - Юг като конкурентно трасе, през българската територия, за връзка между Балтийско и Средиземно море2.  Чрез изграждането  на коридора, на практика, ще се  насърчи регионалното развитие в Северния централен район за планиране, Югоизточния район за планиране и  Южния централен район за планиране. Изграждането на прилежащата инфраструктура и подходите към Коридор №9 в кратки срокове, ще спомогнат за изпреварващото развитие на посочените райони и прилежащите им територии. Практическата реализация на коридора, ще го направи безалтернативен за товаро-потоците по направлението Север - Юг. Днес, Югозападният район за планиране значително изпреварва останалите по темп на икономическо развитие, но чрез Коридор № 9 ще се създадат условия за подходящо стопанско развитие на урбанизираните територии, които са близко до или пък са част от трасето, както и за укрепване на икономическия и социалния потенциал на районите за планиране и сближаването на темпа им на развитие.

Коридор 9 и Северният централен район за планиране

Както вече посочих, на българска територия, Коридор 9 започва от Русе и продължава в посока Велико Търново. В тази си част, той пресича Северния централен район за планиране, следвайки трасето на Международен път Е85, който е част от Европейската пътна мрежа. Общата оценка е, че навлизането на коридора в страната ни, през Русе, дава множество предимства, свързани с комплексното развитие на целия регион. На първо място, при Русе се пресичат Коридор №9 и Коридор №7 (река Дунав), в резултат от което, в рамките на ЕС, градът придобива структуроопределящо геоикономическо значение. На второ място, благоприятното разположение  на пристанище Русе дава възможност за участие в комбинирани превози, свързани с развитието на трансевропейските транспортни коридори, които предоставят удобна връзка между Западна Европа, Югоизточна Европа, Азия и Южен Кавказ. Русенската автогара се намира в южната част на града, в непосредствена близост до жп гарата, което е предимство в транпортната мрежа. Тук е и единственият засега мост над река Дунав, в българския ѝ участък, построен през 1954 и свързващ Русе с румънския град Гюргево. Наред с благоприятното разположение на града, през последните години се отчита бързо развитие на местната икономика, където преобладават отраслите на леката промишленостшивашка, текстилна и хранително-вкусова. Нефтохимическата и химическа промишленост е представена от фирмите за бои и смазочни масла Оргахим, Приста Ойл и Мегахим. Развито е машиностроенето и корабостроенето. На територията на града се намира Русенската корабостроителница. Развито е и металообработването, представено от ЖИТИ АД (производител на изделия от нисковъглеродни стомани — телове, телени изделия и гвоздеи) - експортно ориентирано дружество, изнасящо над 70% от продукцията си, Прециз Интер Холдинг (за производство на алуминиеви изделия) и др. В града се намира и седалището на частният жп превозвач Булмаркет. Този икономически потенциал обуславя необходимостта от изграждане на допълнителна инфраструктура, която пък да създаде предпоставки за рационалното използване на Коридор №9. В тази посока е необходимо реновирането не само на шосейния и железопътния транспорт, но и създаване на условия за превръщане на летищния комплекс при Щръклево в международно летище с голям капацитет за превозване на товари. Същевременно, Русе трябва да изиграе ролята на “изтеглящ икономически център” по отношение на градовете Тутракан, Разград, Силистра и  Бяла, чрез укрепване на транспортните връзки между тях и изграждане на логистични и транспортни центрове, които да не допуснат евентуално претоварване на инфраструктурата и потенциала за развитие на град Русе. В тази посока са необходими съвместни (т.е. българо-румънски) усилия за изграждане на трети мост при  Силистра – Кълараш (принципно решение за изграждането му беше взето по време на срещата между румънския и българския транспортни министри, през февруари 2009), пускане на фериботна връзка Тутракан - Олтени, изграждане на магистрално трасе Русе - Разград и Русе - Бяла. На юг от Русе, важно стратегическо значение за Коридор №9 има град Бяла. Той е разположен в централната част на Дунавската хълмиста равнина, край река Янтра, на 54 м надморска височина. Бяла е център на обширна и плодородна селскостопанска област. Градът е с удобно географско разположение. До 1990 той имаше много добре развита лека промишленост. Има два винпрома, мандра, месодобивни фирми и други, определящи профила му на поддържащ икономически център. Важното стратегическо значение на град Бяла се потвърждава от факта, че през или около него минават шосейни пътища, водещи не само за Русе, но и за Плевен, Свищов, Велико Търново и Попово. Това налага, по отделните оперативни програми, да се направят необходимите стъпки за да се изгради нужната инфраструктура, улесняваща движението по Коридор №9, и значително да се намалят пътно-транспортните произшествия, характерни за региона. След Русенска област, Коридор №9 навлиза в област Велико Търново. Последната, на практика, представлява кръстопът на транспортни артерии от най-висок клас, провеждащи националния и международен трафик. Освен първокласния път І-5: Русе – Бяла - Велико Търново - Стара Загора – Кърджали - ГКПП Маказа, в  посока Изток-Запад, областта обслужва двете основни пътни артерии на Северна България – първокласния път I-4: София – Ябланица – Севлиево - Велико Търново – Търговище – Шумен - Варна и първокласния път І-3: София – Плевен – Бяла - Русе, минаващ през северната част на областта. Освен това, през област Велико Търново минава  трасето на Автомагистрала “Хемус ”, но то все още не е изградено. Важно значение имат и второкласните пътища II-52: Русе – Новград – Вардим – Свищов - Никопол и II-54: Русе – ВеликоТърново - Гара Бяла - Вардим, обслужващи главно северната част на областта, както и пътищата II-53: Поликраище – Горна Оряховица – Лясковец – Елена - проход “Вратник” - Сливен и  II-55: Дебелец – Килифарево - Проход на Републиката – Гурково – Нова Загора -Свиленград, свързващи областта с Южна България, като трасето  на ІІ-55 е сред възможните направления за тунелен пробив под Стара планина. Най-важният град в областта - Велико Търново, е разположен по поречието на река Янтра, като в него се пресичат главните пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна — 228 км, София — 241 км) и Централна Европа с Мала Азия (Русе — 107 км, Капитан Андреево — 209 км). През последните 10 години Велико Търново се очертава като важен университетски, туристически и икономически център в Северна България. Градът е сред от най-бързо развиващите се в България и е притегателен център за сериозни инвестиции от страната и чужбина. Стратегическо му значение се допълва от намиращият се на 7 км от него град Горна Оряховица, който разполага с летище и с най-голямата жп гара в Северна България. През него минават два първокласни пътя от Републиканската пътна мрежа: I-4 (София - Варна) и I-5 (Русе - Кърджали), който е и международен път Е-85. Те осигуряват връзката на града с товарните потоци по направленията Изток - Запад и Север - Юг, поставяйки го в много благоприятно положение, по отношение превоза на товари и хора. От 1995, Летище Горна Оряховица е петото международно летище в страната. То е оборудвано с нова, модерна техника. Центърът за управление на въздушните полети ръководи движението на самолетите над цяла Северна България. В полувековното си съществуване като транспортно-комуникационен център, с режим на работа 24 часа, то се използва за чартърни, товарни и пътнически полети, за внос и износ на селскостопанска и промишлена продукция от и за България, Европа, Азия, Близкия изток и Африка. Географското положение обуславя динамично движение на хора и товари към всяка точка на страната и в чужбина, превръщайки агломерацията Велико Търново - Горна Оряховица в привлекателна за инвестиции зона. След област Велико Търново, Коридор № 9 навлиза и пресича Стара планина, с две разклонения, като едното е по направлението Габрово -   Шипка – Казанлък - Стара Загора, а другото е по направлението Велико Търново -Прохода на Републиката - Нова Загора - Стара Загора. По късото трасе е през Прохода на републиката (Хаинбоаз). Той свързва Гурково (Старозагорска област) и Велико Търново и е най-пряката шосейна връзка между границата с Румъния, при Русе, с Турция и Гърция. Пътят е разширен и изпълнен с трайна настилка, през 1946-1947, с бригадирски труд. През шейсетте години на миналия век е павиран. До неотдавна шосето в прохода все още беше паваж. В момента се разширява и е с перфектна настилка, като по-голямата част от пътя е с три ленти за движение, но от северната страна на Стара планина предстоят ремонтни работи. Очаква се до лятото на 2009 този участък да стане също толкова удобен за пътуване, както и от Гурково до Предела. По-труден за преминаване е другият участък, минаващ през Габрово, който се намира в подножието на Стара планина. Стратегическото местоположение на града и близостта му до географския център на страната, определят значението му като важен транспортен възел. В миналото, Габрово е известен като “българския Манчестър”, заради добре развитата си индустрия. В първите години на XIX век, от трансилванския град Брашов, тук е внесен първият гайтанджийски чарк. Направата на чаркове е в основата на последвалия стопански подем на града. Развива се най-вече текстилната, текстилопреработвателната и стоманената промишленост. През последните години Габрово започна постепенно да се възстановява от кризата на прехода. В града  се произвежда много памучен и вълнен текстил и трикотаж, различни машини, пластмаси, кожи и обувки, ножове, мебели и др. За утвърждаването на тези положителни тенденции обаче, се налага доизграждане на Транспортния коридор 9 и, особено, на участъка му, преминаващ през територията на Габровска област. Част от този проект предвижда строителството на пътен тунел през прохода Шипка. Друга, не по-малко важна част, е доизграждането на т.нар. “Западен обходен път” на Габрово. Това е обект, частично изпълнен и с актуална проектна готовност. Той е от изключителна важност, с оглед изнасяне на транзитния транспортен поток от града. Габрово е сред малкото областни центрове без обходно трасе, а през последните 3 години трябваше да поеме и движението, отклонено от прохода Хаинбоаз, поради текущите строително-ремонтни работи.  Транзитният трафик преминава 15 км през града и създава редица проблеми, включително и социални, чието решение е непосилно за местните власти. Те могат да се решат единствено с изграждането на “Западния обходен път”, съобразен с бъдещото тунелно преминаване на Стара планина. Двата подобекта от трасето на този транспортен коридор имат решаваща роля в транспортната инфраструктура, в национален план и на регионално равнище, с комплексното си отражение върху развитието на областта. Комуникационните възможности на региона са базови фактори за бъдещото планиране във всички сфери от живота на местното население. Това определя мястото на транспортната стратегия за региона като структуроопределяща и приоритетна, тъй като реализирането на този инфраструктурен проект ще генерира нови потоци на търговски и икономически обмен, които ще допринесат за икономическото оживление и увеличаването на приходната част на държавния и общински бюджет. Развитието на Коридор № 9 ще интензифицира транспортните потоци в посока Север - Юг, а доизграждането на Автомагистрала “Хемус”, макар да не е част от процеса на интеграция с трансевропейските мрежи, ще подобри качеството на транспортното обслужване на населението, по отношение на безопасността и бързината на придвижване, и ще разшири полето на влияние на опорните центрове.

Коридор №9 в Югоизточния район за планиране

След като премине Стара планина, Коридор №9 навлиза в Югоизточния район за планиране. Едното му разклонение преминава през Казанлък - най-големия необластен град в България, втори по големина в Област Стара Загора и десети по големина икономически център. Разположен е в географския център на страната. В близост е националният балнеоложки комплекс в Павел баня. Казанлък е известен и като център на Розовата долина. Той е град на художниците, розите и тракийските царе, т.е. атрактивна туристическа дестинация. В града се намира най-голямата и най-добре запазена в България Тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО, Исторически музей, Музей на розата. Наблизо е античният град Севтополис и Долината на тракийските царе. В Казанлък се пресичат важни пътища (София - Бургас и Стара Загора - Велико Търново). Той е важен транспортен, стопански, научен, културен, търговски и здравен център, който оказва влияние не само върху икономиката на общината, но и върху тази на област Стара Загора и целия Югоизточен район за планиране.

След Казанлък, Коридор №9 пресича Средна гора и достига Стара Загора. Другият лъч на коридора преминава през Гурково. Градът се намира в Старозагорска област, в близост до Николаево. Той е административен център на едноименната община. Трасето на Коридора преминава покрай язовир Жребчево и село Кортен3 и излиза при Нова Загора, в Област Сливен, на 32 км източно от Стара Загора. Нова Загора е втория по големина град в областта, след Сливен, и е общински център. Районът се отличава с мек умерен климат и равнинен релеф. Плодородните канелени горски почви и изобилието на водни източници обуславят селскостопанско производство. Географското положение на града го прави удобен възел за автомобилния и селскостопански транспорт.

След това, Коридор 9 се насочва към Стара Загора – център на едноименната област. Той е сред най-важните транспортни възли в Южна България. През града минават жп линиите от Русе до Подкова (с проект за продължаването и, през прохода „Маказа“, до Александруполис, на Егейско море),  Свиленград (с продължение до Истанбул и Александруполис) и жп линията от София до Бургас. До 2020 се планира изграждането на високоскоростна жп линия от София, през Стара Загора, до Бургас. Край града има летище с достатъчно дълга писта за приемане на големи самолети. През региона преминават три от трансевропейските коридори, пресичащи територията на страната ни. През 2008, до Стара Загора достигна и магистрала “Тракия”. Фактически, в рамките на Коридор №9, Стара Загора има същото ключово значение за Южна България, както Русе и Велико Търново - за Северна. Градът има важно значение за стопанското развитие за Сливенска и Ямболска области и важно стратегическо значение за изграждане на националната инфраструктура. В тази връзка, по отношение на област Ямбол, е необходимо трансформирането на занемарения железопътен участък Елхово - Ямбол, в линия  с магистрално-коридорни параметри. Пресичането на Стара планина и изборът на трасе до железопътна гара Самуил ще изискват по-обстойни проучвания, за да се стигне до Силистренското пристанище. Оттам, по течението на Долния Дунав, има разработки за мост към румънското пристанище Калараш и ферибот до украинските портове Рени, Измаил и Килия. По този начин ще се оформи и северното начало на така очерталия се Източнобалкански транспортен коридор, като допълнителен лъч на Коридор №9. От голяма полза би било изграждането на жп връзка до новия ГКПП Лесово и оттам към Хамзабейли или към друг пункт, определен от  турската страна. В миналото, като такива свързващи пунктове, се споменават Одрин и Лозенград (Къркларели). Така, при Стара Загора се очертават три възможности за развитие на Транспортен коридор №9 на българска територия – на югозапад към Свиленград, което дава възможност за излаз на Бяло море,  на юг – към Източна Тракия, в пределите на съседна Турция, и по стандартния път към Хасково-Кърджали-Маказа - Александруполис. От голямо значение за икономическото развитие на региона са прокарване на трасето на евентуално бъдещо железопътно съединение Елхово - Свиленград, с приблизителна дължина 65 км, за което са налице благоприятни теренни условия. На юг от Елхово, то се очертава по течението на река Тунджа, между източните склонове на Сакар планина и Дервентските възвишения. След излизането му от този район, около моста на река Тунджа, при село Радовец, трасето продължава на запад, край селата Студена и Левка, и под Сервиш могила навлиза в Маришката низина, около Свиленград. Техническите проучвания ще подскажат, как точно ще се пресече автомобилната магистрала “Марица”, за да се осъществи връзка с железопътната линия край квартал Ново село на Свиленград, т.е. включването в новото трасе на Коридор №9, продължаващо на юг към Бяло море.

Коридор №9 в Южния централен район за планиране

В същото време, след Стара Загора, стандартното трасе продължава към Димитровград и Хасково, навлизайки в Южния централен район за планиране. Първият голям град, който пресича коридорът, е Димитровград, през който минават и Паневропейски транспортни коридори 8 и 10. Градът отстои на 220 км от София, и на 16 км от областния център Хасково. Най-близкото българско пристанище е Бургас — на 215 км., а гръцкото пристанище Дедеагач (Александруполис) на Бяло море е на около 260 км. Най-близката безмитна зона е в Пловдив — на 78 км, а най-близкият граничен пункт е Капитан Андреево — на 100 км. Районът на Димитровград разполага с едни от най-плодородните земи в страната. След създаването на града обаче, там се развива химическата (Химкомбинатът, днес фирма „Неохим“) и циментова промишленост, която силно замърсява атмосферата и почвата. Впрочем, по времето на социализма, именно заради индустриалната си база, Димитровград едва не става окръжен център. Важно значение за местната икономика днес има неделният пазар, който е най-големия у нас. Приоритетен дял в структурата на местната икономика заема промишлеността. След Димитровград, Коридорът навлиза в община Хасково, чието географското положение може да се определи като изключително благоприятно и ключово. Тя е транспортен кръстопът между Европа, Близкия и Средния изток, което е добра предпоставка за международен търговски и културен обмен. През територията й минават основните автобусни и железопътни връзки между входно-изходните гранични пунктове на България, коeто обуславя успешната търговия с Гърция и Турция. Най-близките гранични пунктове до община Хасково са: Капитан Андреево - на 84 км. югоизточно (между България и Турция) и Капитан Петко войвода - на 77 км (между България и Гърция). Железопътна гара на града обслужва както вътрешни, така и международни връзки. През територията на общината преминават две жп линии в посока София – Свиленград (I категория) и Русе – Подкова (IV категория). В момента по първата линия се реализира мащабен проект за нейната реконструкция и електрификация, като сво­бо­дният и ка­па­ци­тет е 52% от пропуска­тел­на­та й способност. Средните ско­рос­ти на дви­же­ние са 60-70 км/ч, т.е. дос­та под европейс­ки­те изис­к­ва­ния за меж­ду­на­род­ни­те ж­п линии със сме­сен трафик. Пресичането на  територията на общината от важни пътни и железопътни трасета (включително по Коридор №10 – железопътна и автомагистрала «Марица» и Коридор №9 – автомобилен и железопътен) има важно значение за развитието на общината. Товаро- и пътникопотокът е с преобладаващо транзитен характер, а преминаването на два транспортни еврокоридора, обуславя възникването на редица обслужващи обекти – като се започне от най-дребните (ресторанти, мотели, бензино- и газстанции) и се стигне до контейнерните стопанства, логистични възли и други.

След Хасково, Коридор №9 има две алтернативни трасета за Егейско море. Едното е през Харманли, т.е. свързване с прехода от Свиленград към Александруполис. Местността около Марония и чак до Макри и Александруполис е хълмиста. Последните гребени на Югоизточните Родопи, които се спускат към морето между Гюмюрджинската равнина и река Марица, запазват изцяло брега от северните ветрове, тук няма никакви блата и цялото крайбрежие от Марония, през Макри, чак до Александруполис е най-удобния път за Бяло море през цялата година. Така южният завършващ участък на Коридор №9 може да се измести от Свиленград на юг, към Бяло море, покрай река Марица. Тоест, на практика, трасето му ще минава успоредно на петролопровода Бургас - Александруполис. В резултат, на гръцка територия, от ГКПП Ново село/Орменион до Александруполис, се оформя мощна комплексна транспортно-енергийна магистрала към Бяло море. Развитието на това трасе ще има важно значение и за цялостното социално-икономическо развитие на община Харманли. Да не забравяме, че през града минава и Коридор №10. През последните години, това помогна за развитието на Харманли като център за търговия с горива и петролни продукти, с храна и дрехи, както и за развитие на автотранспортните, автомонтьорските и паркинг-услугите. Основни отрасли на местната икономика са селското стопанство, производството на мебели, маслодобивът и месопреработката. В града има и две винарни, произвеждащи висококачествени вина.

След Харманли, Транспортния коридор продължава към Свиленград. Градът е разположен  по двата бряга на долината на Марица, между Източните Родопи и Тунджанския масив, в частта му Бранница (Сакар планина), в непосредствена близост до точката, където се събират три държавни граници: българската, гръцката и турската. Отстои на около 70 км, 150 км и 300 км югоизточно, съответно, от Хасково, Пловдив и София, на 2 км северно от гръцката и на 14 км северозападно от турската граница, на 30 км и 265 км северозападно, съответно, от Одрин (Едирне) и Истанбул. Градът е една от входните врати на България. За Свиленградския край и, по-специално за долината на Марица, са типични гъстите върбови гори и пирамидалната топола, а също и нискорасъл дъб и габър. От полската фауна още са запазени заекът, яребицата, кекликът и др. Най-голямо стопанско значение имат зърнените храни, сусамът, тютюнът, памукът и костилковите плодове - бадем, праскова и кайсия. Лозята дават грозде с голяма захарност, виреят и стафидните сортове. Бубарството е изгубило предишното си значение. Община Свиленград принадлежи към общините със смесен тип икономика. Транспортът, като икономическа дейност, има нарастващо значение в икономическата структура на общината. Развитието на пътната мрежа е силно повлияно от наличието на два транспортни коридора: Паневропейският транспортен коридор “Европа – Азия”, осигуряван от първокласния път Е-80, и перспективният регионален коридор, свързващ района Свиленград-Харманли с Бургас и преминаващ през територията на Странджа-Сакар. Природогеографските, гранични и транспортно-комуникационни функции на община Свиленград предопределят бъдещето и развитие най-вече в селскостопанското производство, международното транспортно обслужване, туризма и трансграничното сътрудничество с Турция и  Гърция.

Другото разклонение  от Хасково е в посока Кърджали и прохода Маказа. Развитието на Коридор № 9, с отваряне на ГКПП “Маказа”, ще увеличи международния транзитен трафик през района, с всички очаквани благоприятни ефекти за цялостното му развитие. Най-важното икономическо средище по това направление е Кърджали. Градът е център на Област и Община Кърджали. Той е разположен в сърцето на Източнородопския планински масив, на двата бряга на река Арда. Намира се на 259 км. от София и на 100 км от Пловдив. Кърджали е на 50 километра от Хасково и на около 15 километра от древния град Перперикон. През града минава Паневропейския транспортен коридор №9, в посока към прохода „Маказа“. Разстоянието от областния център до Гърция е само 57 км. Вътрешните и международни връзки на региона се осъществяват по автомобилни магистрали и пътища, както и по жп линии. Съществува и оборудвана летищна площадка. Природата е дарила Източните Родопи с необикновена красота. Земята тук крие значителни залежи от оловно-цинкови руди, бентонит, перлит, зеолит, азбест, скъпоценни и полускъпоценни минерали, злато. В това китно кътче на страната ни са запазени ценни естествени находища на вечнозеления тракийски дъб, вековен бял бор, синя хвойна, пърнар. Част от ландшафта на областта са някои от най-ценните дървесни и растителни видове, вписани в Червената книга на България. От друга страна, доизграждането на първокласния път от Кърджали до Маказа и строежа на околовръстен път на Кърджали ще подобри и вътрешнорегионалната транспортна достъпност в южните части на района, по направленията, провеждащи интензивните товаропотоци в северната му част, ще приобщи южните части и ще улесни достъпа до богатите им природни ресурси. Отварянето на ГКПП “Рудозем” ще допринесе за по-интензивното усвояване на курортно-туристическия потенциал на района. На юг от Кърджали се намира Момчилград. Освен до Кърджали, той е в близост и до Джебел. Градът е втори по големина в областта, след Кърджали. Има промишлени зони, в които развиват дейност дърводелски, метални, промишлени, текстилни и др. цехове и фабрики. В селските райони на община Момчилград се развиват земеделието и животновъдството.През града минава и жп линията Кърджали – Момчилград – Подкова, с дължина 22 км.  Момчилград е важен транспортен възел, защото  е последния град от българската страна на границата, в подходите на Коридор №9 към съседна Гърция. Очаква се отварянето на пътна връзка с Гърция да доведе до икономическо оживление в областта и, в частност, в община Момчилград, като се създадат възможности за преки инвестиции не само от гръцка страна. Разстоянието до най-близкия сухопътен граничен пункт - ГКПП Маказа, е 42 км, което дава възможност за износ на продукция при сравнително ниски транспортни разходи. Откриването на пътната връзка ще стимулира развитието на производства и дейности, обслужващи пътникопотока, товаропотока, движението на капиталите и услугите. Очаква се това да доведе до увеличаване на заетостта и доходите на населението. Най-силно ще е влиянието за тези територии на общината, които са около първокласния път, където земите ще са особено атрактивни с оглед възможностите за изграждане на съпътстваща обслужваща инфраструктура – мотели, ресторанти, сервизни бази. С надобщинско значение е и път ІІI-509: Кърджали-Момчилград-Крумовград- Ивайловград. Той осигурява връзка с общини Крумовград и Ивайловград (област Хасково). Пътят е част от републиканската мрежа и е в добро техническо състояние.

След Момчилград, Коридор 9 достига Подкова. Пътят от гара Подкова до връхната точка в тази част на планината е 19 км, като включва 4 надлеза, 2 виадукта и 100 водостока. Строителен образец е виадуктът, свързващ двете последни била преди границата, изграден по  модерна норвежка технология (в най-високата си част е 40-метров, а дължината му е 200 м). Първокласният път е с две платна, широки по 3,50 метра и с два банкета - по 1,75 метра. Край тях са засадени над 20 противоерозионни видове дървета и храсти, тъй като на много места свлачищните процеси не са предотвратени. Така Коридор №9 стига до края на българската територия, където би трябвало да има разположен граничен пропускателен пункт. Разкриването на ГКПП Маказа е от ключово значение за областта. С изграждането на трасето през прохода Маказа, Коридор № 9 ще свърже област Кърджали както с Ксанти, така и с Александруполис и други градове в Северна Гърция. В духа на налагащата се междудържавна интеграция в Източна Европа и на Балканския полуостров, подобно продължение е естествено и необходимо. В основни цели на регионалната икономическа стратегия за развитие следва да се превърнат активното оползотворяване на местните туристически ресурси и целенасоченото стимулиране и координиране на инвестиционната активност на публичния и частният сектор във високоефективните форми на вътрешния и международен туризъм.

Заключение

Изграждането на Коридор №9 е от ключово значение не само за националната икономика, но чрез него ще се насърчат и процесите на пространствено развитие на отделните региони, като същевременно ще се създат условия за развитие на трансграничното сътрудничество. Това, от своя страна, ще спомогне за икономическата интеграция и изграждането на силни и устойчиви регионални пазари. От друга страна, постигането на инфраструктурната обезпеченост и обслужване в съответствие с европейските стандарти, е задължително условие за конкурентоспособност и сближаване на България със страните от ЕС. Сред аспектите на транспортното обслужване, според европейските стандарти, е предлагането на интегрирани транспортни услуги с възможност за допълване и взаимозаменяемост на различните видове транспорт. Модернизирането на пътната и жп инфраструктурата на България, както и развитието на системата за комбинирани превози на товари чрез мултимодална интеграция, са съществен елемент на политиката за постигане на европейски стандарти в транспортното обслужване. Другият аспект, т.е. изграждането на транспортните коридори, ще подобри достъпността и ще допринесе за намаляване на регионалните различия, както за България, така и за съседите и. Проблемът с регионалните различия е не толкова между отделните райони за планиране, колкото вътре в тях. Затова подобряването достъпността на най-отдалечените зони и техните връзки с вътрешността на страната, макар да не е част от приоритетите за интегриране с европейската транспортна мрежа, е сигурна стъпка за преодоляване на вътрешните различия.

Бележки:

1. Коридорите представляват магистрални пътища в Централна и Източна Европа, за които са необходими значителни инвестиции в продължение на 10 до 15 години. Те са уточнени по време на третата конференция в Хелзинки през 1997. Коридорите понякога биват наричани „критски коридори“ или „хелзинкски коридори“. Коридорите се отличават от Трансевропейските транспортни мрежи, които включват всички основни пътища е Европейския съюз.

2. Коридор 9: Хелзинки – Санкт Петербург – Псков/Москва – Киев –  Любашевка – Кишинев – Букурещ – Русе – Стара Загора – Александруполис; Клон: Клайпеда/Калининград – Вилнюс – Минск – Киев; Клон: Любашевка – Одеса; железопътни линии: 6 500 км.; пътища: 5 820 км.; летища: 4; речни и морски пристанища: 2.

3. Село Кортен се намира на 6 км северно от Нова Загора. Известно е като традиционно лозаро-винарско селище. В момента се произвежда основно различни сортове лози (посадъчен материал) с „американска подложка“.

 

* Преподавател в УНСС, член на Българското геополитическо дружество

{rt}