21
Чет, Ное
22 New Articles

Евразийската проекция на Руската идея

брой3 2009
Typography

Дарина Григорова, „Евразийството в Русия”, „Парадигма”, 354 стр., София 2008.

Темата за евразийството е актуална не само защото Русия, независимо от катаклизмите, съпътстващи развитието и, продължава да е сред основните ориентири на глобалното развитие. Първите години на ХХІ век отново доказват необходимостта от постоянното изучаване и, което е по-важно, точното определяне на процесите и тяхната съдържателна характеристика. Много политолози и историци извън Русия, особено през последните години, тренират своето остроумие и познания за ролята и мястото на тази страна в динамичните процеси на съвременността. Малцина са обаче онези, които обръщат внимание на идеологическите модели и техните проекции в обществено-политическата мисъл и действия в руската държава. Според мен, в монографията на доц. Дарина Григорова за първи път се прави цялостен историософски анализ на евразийския модел на руската идентичност и то в разгърнат план.

Ценността на това изследване е не само в задълбоченото проучване и ясно излагане на многопластовия и богато нюансиран процес на развитие на евразийството в исторически и съвременен план. Тя е и в обоснованите и аргументирано изложени алтернативи, очертаващи се пред Русия, в контекста на динамично развиващата се глобална ситуация.

Отличното познаване на огромния материал, който, особено през последните двайсетина години залива медийното, академичното и политическото пространство в Русия, както и използваният историко-философско-политологическия подход към изследването на евразийството, като теория, процес и политически ориентир, позволяват на автора успешно да постигне главната си цел – „да открие всички пластове идентичност в руското национално съзнание, наслоени в националната дъга на евразийската идея”. За целта са проследени архетипите на евразийската историософия от втората половина на ХІХ век, формирали православната, месианската и “чаадаевската” идентичност на евразийството.”

Споделям идеята на Дарина Григорова за историческата същност на евразийството като нереализирана национална идея на дореволюционна Русия, осмислена в принудителната изолация на емиграцията. Вярно е и това, че евразийството е и отказ от припознаването на руската идея като славянска. След кулминацията и през Руско-турската война (1877–1878), славянската идея престава да бъде част от руската. Неслучайно евразийците (Николай Трубецкой, Пьотър Савицкий, Георгий Вернадски, Пьотр Сувчинский, Лев Карсавин, Николай Алексеев и др.) създават алтернатива на европоцентричната славянска идея, следвайки ориентира на външнополитическите приоритети на Русия от края на ХІХ и началото на ХХ век към Средния и Далечния изток.

Следвайки хронологично-тематичния подход в изследването, авторът проследява емигрантската участ на евразийското движение, както и евразийската тема след разпадането на СССР, когато настъпва поредната криза в руското национално съзнание, резултат от която е създаването на постсъветското евразийство. И “старото” (емигрантското), и “новото” (постсъветското) евразийство се раждат при колапса на две империи – Романовата и на Съветската. Това определя и неоспоримите хронологични граници на изследването - преди и след 1917-а, както и след 1991.

Силен момент в монографията е изследването на един постоянно избягван въпрос - еврейският в Русия, който авторът определя като начин на мислене. Верен е изводът на Дарина Григорова, че истинското богатство на Русия е руската култура, принадлежаща на евреи, украинци, чеченци, руснаци и обединяваща ги в събирателния образ “Русия”.

Много са приносите, които авторката прави в своето изследване. Такъв принос е и самата му тема, коренно различаваща се от написаното досега, дори и в Русия, където броят на представителите на различните обществено-политически течения,  търсещи поредния път за решаване въпроса за бъдещето на Русия и нейната идентичност, е огромен. Не подлежи на съмнение удачно представеният тематичен модел на изследване, който, върху основата на многообразен като извори и проучвания материал, позволява на автора да представи задълбочено и аргументирано въпроса за евразийството в Русия.

Сериозен принос в изследването са въведените нови термини, които Дарина Григорова предлага, като точен израз на различните видове идентичност. Това позволява да се открият и нюансите в еволюцията на евразийската идея - “чаадаевска идентичност”, “варварска идентичност”, “евразийска реконкиста”, “Русия извън Русия”. Те естествено се вписват в историята на евразийството в Русия. Изясняването на понятията “руски” и “русийски” в езика на дореволюционното, на емигрантското и на постсъветското общество позволяват на автора да намери адекватно решение на един стар спор сред руската интелигенция, добил особена актуалност през последните две десетилетия.

Успешното използване на сравнителния анализ дава възможност да изпъкнат оригиналните и заимстваните черти на евразийската историософия спрямо идеите на съвременната ù емиграция. Така се отговаря на въпроса, доколко евразийството е единственото емигрантско течение със свой принос в руската философия след ХІХ век.

Достъпният и ясен език на автора позволява да се възприемат с лекота сложните и сухи като материя въпроси, свързани с евразийството.

Многообразните предизвикателствата на новия век не само поставят на изпитание държавите, но и разкриват идеологическия катарзис, разтърсващ обществата по света. Геоенергетиката, която все повече засилва значението си за регионалните и глобалните отношения, е в непосредствена връзка с изследваната от Дарина Григорова тема за евразийството в Русия. Най-силното съвременно оръжие на Москва – енергийните суровини и транспортните коридори, кореспондира с евразийското разположение и връзки на Руската Федерация. Независимо че евразийството, или някои от неговите актуализирани варианти, не се превърна в идеологически инструмент за външнополитическо въздействие на Кремъл, тази идея тепърва ще намира своето място в динамично развиващите се международни процеси.

Енергийният фактор неминуемо концентрира процеси, явления и идеи в Евразия, където централноазиатския и кавказкият вектори са съществена част от най-големия регионален субект там – Русия. Затова изследването на Дарина Григорова за „Евразийството в Русия” като теория, история и съвременност, е актуално и нужно на обществото, за да може да посреща съвременните предизвикателства с полезни знания за идейното наследство и бъдещето на човечеството.

* Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”

{rt}