19
Чет, Сеп
24 New Articles

Политикоикономически аспекти на глобалната криза

брой3 2009
Typography

Глобалната финансова и икономическа криза даде повод за взаимни нападки между правителствени кръгове, финансовия и банков сектор и независимите експерти, във връзка с изясняването на основните причини, които я породиха. В общи линии, словесният двубой се води между основните глобални играчи в световната икономика и най-големите експерти в тази сфера (1). На практика, именно представителите на очертаните по-горе три групи субекти дирижират различните аспекти на глобалната, регионална и национална геополитика и геоикономика и управляват световната политическа и икономическа система. Що се отнася до взаимните нападки между тях, те в основни линии се свеждат до следното:

- Обвинения от страна правителствата (като цяло) или на техни представители към финансово-банковите кръгове за проявената от тях прекомерна алчност за извличане на баснословни печалби (2). Подобно твърдение обаче, звучи доста наивно и недотам искрено, тъй-като става дума за едни и същи играчи, имащи пряко отношение към генезиса на кризата (чрез механизмите и лостовете на управление, контрола и мониторинга на процесите) и разпределението на тези, непознати в историята на капитализма, дивиденти.

- Банковият и финансовият сектори упрекват правителствените кръгове, че не са отчели своевременно ранните сиптоми на една толкова мащабна криза и не са предприели съответните превантивни мерки за предотвратяването и. Това също не звучи сериозно, тъй като представителите на глобалната финансово-банкова система, в повечето случаи, или произлизат от определени политически и правителствени кръгове или пък са тясно инкорпорирани в схемите на взаимнообвързани интереси.

- Научно-експертното равнище (доколкото може да бъде независимо), отправя сериозни упреци към първите две категории субекти на световната политика, които, в общи линии, се свеждат до упражняването на недостатъчен контрол върху развитието на световната финансова система през последните десетилетия, неефективни мерки за превантивна реакция (въпреки сравнително ранните предупреждения за настъпващата криза и очакваните и мащаби), а също закъснели или неефективни мерки за смекчаване на последиците от кризата. С други думи, за неадекватно посрещане и управление на кризисния процес. Известният икономист Джоузеф Стиглиц откровено заявява, че „в основата на кризата са неадекватните действия на световните сили”. Впрочем, представителите на научно-експертната общност също нямат единодушни и категорични позиции за генезиса и последиците от кризата, както и за мерките по справянето с нея, различават се и прогнозите им за евентуални нови бъдещи кризи.

Така ли иначе, цялото внимание се концентрира върху предприемането на мерки, осъществявани предимно с интервенционни инструменти, имащи чисто технически характер и целящи туширане и ограничаване на последиците от финансовата криза (3). Истинските причини остават, до голяма степен, завоалирани и малцина анализатори си позволяват да „бръкнат с пръст в раната”. В тази връзка е показателно, че именно западната икономическа експертна общност лансира тезата за необходимостта от внимателно препрочитане на Марксовия „Капитал” и концепциите на Джон Кейнс, предполагайки че те могат да дадат смислени ориентири за първоизточниците на кризата, както и за недопускане на подобни сътресения в бъдеще.

Стъпвайки на тази основа, можем да се приемем изходната теза, че в основата на съвременната финансова и икономическа криза лежат фундаментални причини от политикономическо, геополитическо и геоикономическо естество. В настоящата статия ще се опитам анализирам политикономическите аспекти на тези причини.

Кризата като стартов процес в реализирането на нов глобален проект

Първият въпрос, който възниква в тази връзка, е свързан с генерирането на редица нови процеси от глобалната финансова система, през последните две-три десетилетия. Случайно ли се наложи тезата, че тече активен процес на виртуализация на световната финансова и икономическа система? Процес, който се пренесе и на регионално, субрегионално и локално (национално) равнище. Случайно ли се заговори за ново преструктуриране на световното стопанство. Не, естествено.

От една страна, не може да не се констатира изключително динамичното „набъбване” на световната финансовата система (на различните и равнища) с т.нар. виртуален капитал. Различните източници оценяват обема на световният капитал от 200 трилиона до 500-600 трилиона долара и дори до един квадралион долара- Цифри, които определено смущават, в качеството си на измерители на обективно и реално протичащи процеси в световното стопанство. Впрочем, те трудно се възприемат и чисто психологически, особено последната цифра, зад която се крие (или пък следва) нещо ново и непознато, случващо се обикновено при прехода от една в друга епоха. Какво предстои, от политикономическа и чисто икономическа гледна точка, в развитието на световната икономическа и финансова система след преминаване на тази стойностна граница от един квадралион? Ако вземем първата цифра – 200 трилиона долара, която считаме за „по-реална”, и я съпоставим със официалните статистически данни за произведения годишен световен БВП (понастоящем той е над 40 трилиона долара), веднага възниква въпросът, къде са останалите 160 трилиона долара? Какво движение извършват в световната финансова система, какви са каналите и механизмите на това движение, защо са „забулени” в плътна мъгла, кои субекти стоят зад тях и какви цели обслужва тази непозната досега мобилност? Дали само извличане на колосални печалби от мащабното „превъртане на пари”, или се преследват и други цели, като например създаване на коренно различна (непрозрачна и нелегитимна) от досегашните представи, ценностна система на икономиката и бизнеса, като прелюдия към конструирането на нов глобален икономически модел на развитие? И какво ще представлява тази модел? Не е трудно да се предположи, че ще се отличава от този на капиталистическото развитие през отделните му фази (в различаващите се помежду си трактовки на Адам Смит, Давид Рикардо, Карл Маркс и Джон Кейнс). Перефразирайки една мисъл на Маркс, можем да допуснем, че „мозъчният тръст”, който управлява света днес, също е стигнал извода, че в последната си фаза капитализмът може „сам да изяде себе си” („империализмът като последен стадий на капитализма”). Ако това предположение се потвърди със съвременни научни доказателства, може да се допусне и, че сегашната глобална финансова и икономическа криза не е случайна, а добре замислена и планирана като стартов процес в реализирането на грандниозен  глобален проект за бъдещото развитие на човечеството.

От друга страна, въпреки наложилата се глобална (нео)либерална икономическа доктрина, развитието и управлението на световното стопанство става все по-непрозрачно и виртуално, като в него текат процеси на преструктуриране на известните сектори и сегменти (международна търговия, банково-финансова система, транспортна система, водещи отрасли). Основни постулати на капиталистическата политикономия, свързани с понятия като капитал, норма на печалба, конкуренция, либерализация, монополизация, картелиране и пр., стават все по-абстрактни в условята на реално функциониране на икономическите системи и модели на развитие, на глобално, регионално, субрегионално и национално равнище. В международната търговия също протича съществено пренареждане на водещите стоки. На преден план излизат търговията с петрол и петролни продукти, оръжие, наркотици, лекарства (по някои оценки, 30% от които са фалшиви), хора и други. Стоките и услугите на реалния (прозрачен) сектор все повече „свиват” своя обхват. В световното стопанство се „наместват” (стеснявайки интензивно прозрачния сектор), нови (с лоша или съмнителна репутация) сектори като световното етническо предприемачество и бизнес, световното криминално предприемачество и бизнес, икономиката на тероризма (както и тази на антитероризма) и световното корупционнно предприемачество, представляващи силно деформирани форми на бизнес. В тази връзка възникват редица закономерни въпроси? Това, което допреди десет-двайсет години се смяташе за случайно негативно явление, днес вече изпълва с конкретно съдържание все по-значителни пространства на световната икономика, световната икономическа и финансова система. В духа на изложеното дотук се налагат няколко заключения:

На първо място, е налице фрапиращо, непознато в историята на капитализма, откъсване на капитала от реалния сектор (производството на стоки и услуги) и формиране на огромна маса капитал, следващ собствена логика на движение, откъсната от логиката на развитие на реалната икономика и на познатите ни икономически закони и закономерности.

На второ място, е налице впечатляващо модифициране на разменните стопански пропорции (трудно за квалифициране и квантифициране) в глобален, регионален и национален план. Известната постановка на Маркс за процеса на превръщане на стойността в потребителска и разменна стойност (последната, като измерител, посредством цената, на реалното търсене и предлагане на стоки и услуги) също бележи определена „мутация”. Може да се предположи, че кризата ясно индикира наличието на четвърто измерение на стойността, което условно можем да наречем „виртуална (скрита) потребителска стойност”. В такъв случай известната марксова формула придобива следния вид: стойност – потребителска стойност –  (реална) разменна стойност – виртуална разменна стойност. Неизбежно е внушението, че тази нова скрита стойност отразява други разменни пропорции и, следователно, други ценови равнища, които не се формират според представите на класическата политикономия, а в рамките на скрит процес, който тотално нарушава познатите пропорции. В тази връзка и формулата на Маркс (C + V + M), най-вече в частта за принадената стойност, също търпи модифициране, като тенденцията е към трайно, многократно инкасиране на високи норми на печалба (които за класическия капитализъм варират, според различни оценки, между 5% и 25%). При положение, че през последните десетилетия нормата на печалба, в поразяващо масови случаи, се измерва в пъти и десетки пъти, очевидно или трябва да приемем хипотезата, че познатият ни капитализъм се трансформира в нещо качествено ново и непознато досега, което трябва да намери своето обяснение като развитие (еволюция), съобразно икономическите закони и закономерности (познати или все още неоткрити), или пък, че системата на капиталистическата икономика е навлязла в своеобразна „черна дупка” – т.е. в процес на системна деформация, поставящ началото на глобално икономическо деструктуриране.

Ако се абстрахираме от това предположение и се концентрираме върху последиците, които (повече или по-малко) бяха идентифицирани в процеса на кризата, не можем да не констатираме един факт, който засега повече смущава, но пък впоследствие може да обясни логиката на случващото се. Става въпрос за достигане на някакво ново, изключително високо (но неоправдано от икономическа гледна точка) равнище на стойността на основните фактори на производство - труд, капитал, работна сила, земя, както и на най-новия производствен фактор – знанието (в качеството му на неоспорим стратегически ресурс на информационно-комуникационната епоха). Естествено, възниква резонният въпрос - нарушени ли са вече глобалните, регионални, субрегионални и национални стойностни пропорции или те са се „наместили” на ново, непознато досега равнище (4). Както и, дали зад този процес стоят обективни икономически закономерности или има други причини, обясняващи това, което се случва (5)? Във всеки случай едно е очевидно. Реалният сектор иманентно не е в състояние да понесе огромния инфлационен натиск, който се усети през първото десетилетие на ХХI век и, който е сред видимите причини за дебалансирането на стойностните пропорции. Типичен пример са цените на петрола. Увеличаването им (до десет пъти, само за едно десетилетие) не се потвърждава от реалния икономически растеж в света (най-вече в развитите страни) и нарастването на разходите за неговото производство, в същата релация. Разбира се, трябва да се отчитат обективните фактори като: наличието на група страни (държавите от БРИГ и други), развиващи се с висока динамика, увеличаващите се петролни потребности и нарасналото потребление (битово и промишлено), които обаче (в някаква степен) срещат противодействие с усилията за повишаване на енергийната ефективност, разкриването на алтернативни енергийни източници и пр., в унисон с прогнозата за тяхното изчерпване, като запаси, в близките 50-100 години.

Същевременно се наблюдава тенденция към съществено намаляване на ценовите равнища на основните суровини, полуфабрикати и стоки в кризисния период, докато в този непосредствено преди кризата беше налице съществен инфлационен натиск. Обхватът е широк: от информационни и комуникационни технологии до суровини, енергоизточници, хранителни изделия и стоки за широко потребление. Едва ли този инфлационен натиск може да се обясни само с многократното увеличаване на производствените разходи, с някаква необичайно бърза амортизация на производствените фондове, с ускореното техническо и морално остаряване на машини, съоръжения и технологии, или с увеличаване цената на работната сила. Може да се предположи, че още при производството им са заложени преднамерено високи ценови равнища. За някои от тях, това е донякъде оправдано (например, поради рисковото финансиране на високотехнологичните стоки), но в повечето случаи липсва сериозна икономическа мотивация. Затова пък се констатира отсъстващ или недостатъчно ефикасен контрол (от страна на държавата, или специално оторизирани национални, регионални и международни органи и структури) В резултат цените се задържат на сравнително високи (колкото е необходимо) равнища и впоследствие постепенно намаляват (след като вече са изпълнили целта си – акумулиране на необичайно висока норма на печалба), стигайки до ценови равнища, близки до истинската разменна стойност, обусловена от реалните производствени разходи, търсенето и предлагането. Следователно, има фактори, които предизвикват това деформирано движение. Рязкото понижение на петролните цени по време на кризата също потвърждава този феномен. Не съответства на икономическата логика за толкова кратък период (около десет години) разходите за производството на нефт да нараснат в пъти, предизвиквайки същия рязък скок и в цените (6). Впрочем, беше отбелязано (още от края на миналото и началото на това десетилетие)  рязко покачване и на акциите на високотехнологичните фирми, а след това - и на тези на останалите играчи на фондовите и стокови борси. Нещо подобно се наблюдава и при конвенционалните стоки (стоките за широка употреба, хранителните стоки, електротехнически и електронни изделия), но в по-скромни мащаби. Въпреки това, продоволствената криза не отмина света (в периода 2005-2007 цените на продоволствените стоки се увеличиха между 60% и 80%).  В същото време, при т.нар. промоции (в търговските мрежи на дребно), особено сега, в разгара на кризата, ценовите равнища спадат не в някакви разумни проценти, а също в пъти. Следователно, и при тях е имало  силно „изкуствено” завишаване на цените още на етапа на пласирането им на пазара. Според икономическата практика това не е нещо необичайно. Необичайното в случая са смущаващите измерения на тези ценови движения.

Ако приемем, че реалният сектор все още е подвластен на икономическите закони и на известните системи за контрол и мониторинг, не може да не възникне резонния въпрос за икономическата целесъобразност на причините за случилото се? Засега е очевидно само, че те имат общо със следствието - глобалната икономическа и финансова криза. Следователно, едва ли причините за тази криза се крият единствено в познатите икономически закони и закономерности, обуславящи развитието на капиталистическата икономическа система (включително, цикличното и развитие и периодичните икономически кризи на свръхпроизводството).

На трето място, в резултат от описаните по-горе стремителни движения, за около 10-15 години, рязко се повиши не само дивидентната компонента на световната икономика, но и инфлационният натиск на глобално, регионално и национално равнище. Обяснението не е сложно: нарушен бе класическият политикономически баланс между масата пари, циркулираща (по-голямата част виртуално) в световната икономика и финансова система, и реалното покритие със стоки и услуги (класическата икономическа причина за инфлация). Фактът, че понастоящем има обратно движение на цените е само временна реакция на предприетите антикризисни мерки, изчакваща тактика на някои основни играчи (например страните от ОПЕК), или просто „изпускане на парата” от прекомерното акумулиране на огромни маси виртуален капитал, който излезе от контрола на глобалния мениджмънт. По-важното заключение е, че две трети от световният капитал  нямат като свой първоизточник реалното производство и не се използват за целите на същинския възпроизводствен процес на глобално, регионално и национално равнище. В резултат от това, в глобалното икономическо пространство се акумулира световен (национален) доход, голяма част от който е с непрозрачна собственост, но трябва да бъде разпределен и преразпределен според икономичските канони. При това в непрозрачни, нелегитимни, неконтролирани (или функциониращи ръба на закона) схеми. С други думи, в икономическата лексика се появява още едно ново понятие – „виртуална собственост”. Тоест собственост, която съществува, само че във виртуална, непрозрачна и, до голяма степен нелегитимна, форма. Тук възниква още една въпросителна – каква е нейната легитимност в различните части на света, в условията на действащите демократични юрисдикции и, какви са начините за евентуалното и узаконяване (7)? Както и на легитимността на нейните субекти?

На четвърто място, къде и как се генерира този огромен капитал, който неизбежно придобива виртуални характеристики? Можем да посочим няколко източници и механизми за това:

- Финансовите спекулации на големите играчи в глобалната финансова и икономическа система. Това става на фондовите и стоковите борси и чрез стратегиите и политиките на ТНК. Развитието на монетарния (нео)либерализъм достигна такава степен на развитие, че в един момент познатите форми на оценка, мониторниг и контрол вече не можеха да „уловят” механизмите на стартиралия процес на правене на „пари от въздуха”. Или пък (което може би е по-вярно) не трябваше да ги „уловят”, поради простата причина, че въпросните механизми всъщност са замислени от самите „контрольори”. Купуването на евтини акции и скъпото им препровдаване, осъществявани в огромни мащаби, бързо откъснаха движението на огромни маси капитал от реалното производство. Така марксовата формула пари – стока – пари, бе сведена (с елиминирането на реалното производство) до пари – пари. Като в хода на това движение постепенно се „изпарява” прозрачността на тяхната собственост. В резултат от непознатите досега печалби на фондовите борси, десетки трилиони долари трябваше да „изчезнат” в дебрите на световната финансова система, превръщайки се във виртуален капитал с непрозрачна собственост (8).

- Огромните финансови ресурси, които се „наляха” след края на студената война  в западната финансова и банкова система от страните от Източна Европа, включително Русия и новообразуваните постсъветски държави. Естествено, официална статистиката за този процес почти няма (освен за износа и вноса на капитали), но вероятно става въпрос за мултиплициран финансов ресурс, измерим в десетки (а възможно и в стотици) трилиони долари, които, в резултат от „дивата приватизация” и огромния внос на западни стоки в тези страни, както и  от „превъртането” на въпросните пари в западната банково-финансова система (под формата на кредити, заеми, лихви или просто пране на пари) „набъбнаха” още повече. Съществуващата западна финансова система обаче, не бе подготвена да поеме и да управлява толкова мащабни и така лесно спечелени финансови ресурси. И може би тъкмо в този момент „злият финансов гений” на глобалната финансова система  е родил системата от механизми за едно непознато по своите размери в цялата история на капитализма незаконно обогатяване (9).

- Развитието на нови сегменти в глобалната финансова и икономическа система, в които също се „въртят” колосални финансови ресурси. Тези парични и капиталови потоци подлежат само на експертна статистика, но вероятно също става въпрос за десетки трилиони долари. Какво се има предвид? Формирането на застрашаващ сигурността и сектор на световната икономика и, респективно, на глобалната финансова система, представен от етническото  и криминално предприемачество и бизнес (10), „икономиката на тероризма” и използването на корупционни и лоши практики на финансови и бизнес дейности.

- Рязко засилване на т.нар. „икономически или пазарен фундаментализъм”, най-краткото определение за който е ”икономика без морал” (11). Това явление, за което доскоро се предполагаше, че е разпространено предимно в слаборазвитите държави от периферията и в страните в преход (особено в постсъветското пространство), се оказва патент на глобалното равнище. Защото именно в глобалната финансова система се въртят огромните „парични излишъци” и то създадени по нелегитимни (морално неиздържани) схеми. В упоменатите по-горе страни се въртят само „финансови трохи”. Могат да бъдат изброени стотици конкретни примери, но и принципните, изложени по горе, също дават достатъчна представа за мащабите на този феномен. Финансовият резултат от него са трилиони долари, движещи се в глобалното икономическо и финансово пространство нелегално, или на ръба на закоността. Световната прозрачна икономика е подложена на финансов натиск с различни измерения, без да има възможност да реагира адекватно. Нещо повече, кризата дава допълнителен „шанс” на новите сектори и проявите на икономическия фундаментализъм, поради факта, че изпадналият в затруднение банков сектор трескаво търси ликвиден капитал, без да го е грижа особено за неговия произход (12).

- Действието на конюнктурни фактори, които в повечето случаи не са свързани със закономерностите на икономическите процеси в глобален мащаб, а са инспирирани от различни причини и мотиви, някои от които изтъкнах по-горе. Резултатите са поредицата от кризи, предшествали глобалната финансова криза: „дотком” кризата в САЩ през 2000 (бумът на акциите на високотехнологични фирми), енергийната, продоволствената, регионалните финансови (Русия, 1998), фондовата в Югоизточна Азия и т.н. Сякаш през последните няколко десетилетия въздействието на познатите ни закономерни „конюнктурни фактори” върху икономическите процеси се стопи окончателно.

Някои изводи и предположения

Гореизложеното позволява да се направят някои изводи и предположения, с което, разбира се, темата въобще не се изчерпва. Тепърва предстоят задълбочени анализи за същинските причини на съвременната, сравнявана с Голямата Депресия, криза. Според мен обаче, по–прецизните анализи ще докажат, че тази аналогия с кризата от миналия век е по-скоро формална, но не и като качествена характеристика на основните параметри, съдържанието, мотивиращите сили, последиците и изводите от сегашната криза за бъдещето развитие на човечеството .

На първо място, витуалният капитал непрекъснато „ражда” все нови огромни печалби, в резултат от което, в световната финансова и банкова система, циркулират огромни маси свободен ликвиден капитал, който не се използва по икономическо предназначение, а обслужва специфични потребности на глобалнато олигархия (появата на последната е качествено ново яление в развитието на капитализма), на нови субекти в международните икономически и политически отношения, съществуващи и действащи на ръба на закона. Измества се икономическата целесоъбразност на стопанските процеси. Същевременно са налице сериозни проблеми с ликвидността на банковия сектор на глобално, регионално и национално равнище. Наливаните от правителствата (особено това на САЩ), наднационалните органи (ЕС) и междунардните институции (МВФ, СБ) финансови ресурси в селективно подбрани банкови, финансови, застрахователни и други корпоративни структури на тези три равнища са смешен процент (няколко трилиона долара). Тоест, световният финансов, банков и корпоративен мениджмънт е сериозено затруднен да „узакони” по-голямата част от въртящия се в глобалната икономика нелегитимен виртуален капитал (без да броим този, който е подвластен на етническия и криминален бизнес и сам намира начините и формите за „изпиране” и узаконяване). Симбиозата, т.е. срастването между глобалния виртуален капитал и глобалния управляващ елит е нов феномен, който досега не се наблюдаваше в еволюцията и развитието на световния класически капитализъм. Или поне не излизаше на повърхността на икономическите процеси.

На второ място, възможен е процес на деструктуриране (разпадане) на капиталистическата система, който може да протече в два варианта: на цялата система, известна ни като капиталистическа, или на най-важните и сегменти – финансовия и банковия. Повечето западни анализатори и политици говорят за конструиране на нова финансова система, на нов икономически и финансов ред, т. е. за преструктуриране на сега съществуващите. Остава открит обаче един много съществен въпрос – как ще се узакони силно набъбналият виртуален сектор в системата, който, както вече подчертахме, в най-добрият случай, функционира на ръба на закона. Източното мислене насочва към радикална промяна на цялата капиталистическа система.  Как обаче ще стане това - еволюционно или революционно? На този етап и двете алтернативи са само реторика използвана на различни форуми, на глобално и регионално равнище. Все пак, от казаното дотук може да се допусне (поне на теория) възможността това, което наричаме капитализъм, да се окаже просто една от епохите в историята на човечеството, със свое начало и край.

На трето място (макар че безспорно са нужни допълнителни анализи), сегашната криза може да се окаже симптом, че капиталистическата (нео)либерална система навлиза в диалектическа спирала на перманентна финансово-икономическа криза, характерни за която ще бъдат „вълните” с по-ниска или по-вискока интензивност, включително унищожителни „кризисни цунами”. В същото време, връщането към „социалистическите” принципи на икономическо развитие е просто празна политическа реторика. Икономическата система винаги е била една, като в нея доминират две основни характеристики (освен тях, има и други): докъде стигат намесата и регулативните функции на държавата и въпросът за собствеността.

На четвърто място, налице са признаци, че се формира нова финансово-корпоративна култура, и то първоначално на глобално равнище, с последващото и разпространение на регионално и национално, която има малко общи неща с ценностната система на класическия капитализъм (8), т.е. в нея доминират други ценностни разбирания за икономика, финанси, печалба, материално благополучие и пр., което вече се признава не само от противниците, но и от апологетите на неолиберализма, както е видно и от цитираното в началото изказване на Барак Обама

На пето място, остава открит въпросът, планирана ли е или не глобалната криза. Говорим не само за финасово-икономическия, но и за други аспекти, които са следствие от него - политическите и социалните. Налице са някои белези, подкрепящи първата хипотеза. И те са свързани с търсенето на мотиви (както при всяко престъпление, а кризата е именно такова, разбира се ако се докаже, че е съзнателно инспирирана). То изисква много задълбочени геополитически и геоикономически анализ на случилото се през последните две десетилетия, т.е. след края на студената война.

Голямата Депресия 2

И така, има ли сценарий, под условното кодово название Голямата Депресия 2 (13)?. Мнозина анализатори защитават тази теза, авторът на настоящата статия също смята, че тя е доста вероятна. Налице са няколко аргумента в нейна подкрепа:

- Съединените  щати са изправени пред исторически избор – дали да бъдат едноличен лидер в един монополярен свят или да потърсят друга алтернатива? Второто означава геополитическо и геоикономическо взаимодействие с останалия свят. Засега е очевидно едно – САЩ демонстрираха, че са в най-добра позиция за излизане от кризата (когато моментът за това настъпи), защото разполагат с необходимите финансови и други ресурси (нещо, за което американската геполитическа доктрина работи неуморно и резултатно от Втората световна война насам). Бързите мерки и действия на новия президент говорят за предварително подготовени схеми и начини за излизане от кризата. На основата на тази презумция е логично и предположението, че глобалната икономическа и финансова криза може да се окаже добре обмислен и организиран  грандиозен спектатъл, който, в крайна сметка, трябва да затвърди неоспоримото лидерство на Америка в глобалния свят и глобалната геополитика.

- Налага се усещането, че някои други глобални играчи, като Китай например, посрещнаха кризата прекалено спокойно. Очевидно управляващият елит на тази страна, преживяваща, вече няколко последователни десетилетия, мощен икономически, технологичен и военен възход, своевременно е разгадал сценария на предстоящото развитие на събитията. В същото време, други глобални субекти, като Русия и ЕС (като цяло, както и отделните му членки), демонстрираха известни колебания за обхвата и характера на ответните мерки. Както е известно, ЕС не прие американския план за масирана правителствена (публична) финансова намеса и постъпи правилно, защото иначе щеше да се стигне до излишно финансово напрежение (а може би и изтощение), което да върне стратегиите и политиките на общността поне на изходната позиция на План 2000. Проблемът на Съюза е наличието на компактна група слаборазвити страни-членки, които след приемането им показаха по-скоро склонност да присвояват, а не да усвояват, средствата от общия бюджет на ЕС. Що се отнася до Русия, тя най-сетне би трябвало да разбере, че суровинната стратегия за развитие на страната (разчитаща основно на енергоносителите) не е особено печеливша, защото тази страна все още не е достатъчно силен глобален геополитически играч за да направлява ценовата политика на ОПЕК и на другите световни суравинни картели. Опитите за формиране на газови и други картели, в които тя да доминира, поне засега са неуспешни. Разбира се, в бъдеще нещата могат и да се променят. Засега обаче, резултатът е: сериозни икономически проблеми след падането на петролните цени; намаляване на икономическия растеж; сриване курса на рублата (която доскоро имаше претенции да се превърне  поне в регионална валута); увеличаващо се социално напрежение, което по логиката на славянската психология рискува (ако проблемите продължат да съществуват прекалено дълго) да се трансформира в политическа нестабилност; влизане в нова спирала на оръжейната надпревара и то в условия на икономическа криза и рязко спадане на постъпленията от износа на нефт и природен газ. Останалият свят също почувства коя е „здравата ръка” в световната икономика и финанси, а това означава и в глобалната геополитика и геоикономика. Що се отнася до долара, на американската икономика не и трябва надценена национална валута. Очевидно, мозъчният тръст на САЩ се е примирил с перспективата да си подели валутното пространство на планетата с други регионални валути (в същото време, сигурно вече разполага и с подходящ противодействащ инструментариум)

Очертава се темата за сегашната глобална икономическа и финансова криза още дълго време да е в центъра на вниманието на анализатори, учени, геополитици и геоикономисти. Защото тя като че ли индикира някакъв очакван прелом в развитието на цялото човечество. Предстои да разберем, какъв точно ще бъде този прелом. Като отговорът на въпроса е свързан с геополитическите и геоикономическите аспекти на бъдещето развитие на света.

Оше днес обаче, може да бъде подчертана една трайно налагаща се тенденция: светът навлезе в период на глобална несигурност, в резултат от изграждането на нови геополитически и геоикономически конструкции, нарушаване на установените в миналото баланси, изостряне на геоикономическата война за конвенциални и особено за технологични русурси, както и за налагане на нови ценностни постулати, включително и в областта на икономиката и финансите, и на опити да се гради нова, по-справедлива матрица на глобалния свят.

Бележки:

1. Имат се предвид Федералният резерв на САЩ, МВФ, СБ, правителствата на САЩ, Великобритания, наднационалното управленско равнище на ЕС и на големите страни-членки, а също на Япония, Русия, Китай. Към тях е редно да прибавим и „скритите елементи” на глобалното управление, от типа на американският Съвет за международни отношения, Трилатералната комисия, Билдербергския клуб, Парижкия клуб, Лондонския клуб, Г-7 и Г-8 (в някои аспекти) и др.

2. Към тази „критика” трябва да причислим и емоционалният протест на гражданските общества, които се оказват най-потърпевши от кризата. Той обаче има по-друго измерение (не политикономическо). Може да се сведе до вярната реакция на гражданите (най-вече в САЩ и в развитите страни–членки на ЕС) сращу изключително деформираното нарастване на т.нар. корпоративното влияние върху управляващите елити. По повод раздаването на бонуси на своите служители за общо 220 млн. долара от американската застрахователна корпорация AIG, в която държавата (с парите на данъкоплатците) наля  170 млрд. долара за избягване на фалита й, в американската преса се появиха квалификации от рода на: „идва нова революция”, „узаконен от властимащите грабеж без оръжие” и пр. Палатковите лагери на загубили домовете си граждани на САЩ, протестите в Италия, Франция и другите по-големи и по-малки държави придобиват характеристики на политически (а не само социален) протест.

3. Подобно на причините, мерките за преодоляване на последиците от финансовата криза, в повечето случаи, също се анализират и свеждат до техните технически или психологически аспекти. Топфинансисти, като милиардера Уорън Бъфет (САЩ) и председателя на Европейската централна банка, Жан-Клод Трише, говорят в един глас за парализа на доверието в банките и считат, че „връщането на това доверие е от решаващо значение за възстановяването на глобалната икономика”.  Не отричаме влиянието на подобни фактори, както и значението на разтърсващи световни събития, изказването на влиятелни политици и финансисти (дори и само една седмична отпуска на Обама успокои американския фондов пазар). Още по повод на Голямата Депресия от 1929-1933, Джон Кейнс лансира тезата за „животинските инстинкти” на хората, каращи ги да поемат прекомерно рискове. Няколко топикономисти през последните десетилетие получиха Нобелови награди именно за постижения в сферата на „икономическата психология”. Така или иначе, антикризисните мерки се сведоха до рецептите на Кейнс: намаляване на лихвените проценти (в САЩ той на практика вече е нулев) и наливане на свежи пари в междубанковия пазар, с цел увеличаване ликвидността на банките; финансиране от бюджетите на стимулиращи пакети за бизнеса и недопускане на високи равнища на безработица; частична или пълна национализация на губещи банки (които трябва да бъдат спасени), с последващото им приватизиране, или пък  фалити на тези, оказали се „излишни” за реализирането на бъдещите икономически стратегии.

4. В духа на горните размишления не може да не прави впечатление, че през последните две десетилетия необяснимо високи стойностни равнища (от петкратно до десетократно увеличение) се наблюдават не само в икономическата (цените на недвижимите имоти, на акциите, на стратегически суровини), но и в неикономическата сфера. Какво налага цената на един футболист да гони цифрата 100 млн. евро, бюджетът и касовите постъпления на един филм  - десетки милиарди долари,  осигуряването на огромни печалби в шоубизнеса, при съмнителни финансови схеми, рязкото увеличение на милиардерите (хиляди)
и милионерите (стотици хиляди) в света, включително и в страните в преход? Сумарно, богатствата на милиардерите надхвърлят БВП не само на страните от полупериферията и периферията, но и на отделни високоразвити държави.

5. Не бива да се забравя, че процесът на необичайно нарастване на глобалното стойностно равнище протича в рамката на утвърдената геополитическа и геоикономическа логика и модел на управление на света:  20% (развити) : 80% (средно и слабо развити страни). Т.е. процесът се наблюдава преобладаващо в развитата (западната) част на света. С това ножицата на икономическите и социални различия и дисбаланси между „Севера” и „Юга” се разтвори до смущаващи величини. Става дума за бомба, която засега просто „цъка”, но няма начин (ако нещата не се променят) някой ден да не избухне.

6. В страните, производителки на петрол (включително и Русия) се акумулира огромен финансов ресурс (между 2 и 4 трлн. долара), т.нар. „трето поколение петродолори”, които до момента са „изтеглени” само частично (въпреки положените усилия на предишния американски президент Буш) в глобалната финансова система. Известният синдром на „ресурсното проклятие” си казва думата, увеличавайки глобалното потребление на непроизводителни стоки и пораждайки след себе си допълнителен инфлационне натиск.

7. Вероятно това е един от „законните” начини за мотивиране на схемите за корупция, прането на пари, „правенето на пари от въздух” (фондовите балони), движението на огромни потоци от капитали, получени от търговията с наркотици, проституция, оръжие и т.н. Между другото, в неизбистрената собственост на средствата в общия бюджет на ЕС се крие главната (политикономическа) причина да се „присвояват”, а не да се усвояват по целесъобразност средствата на Съюза. Защото се приема (съвместно от ЕП и Европейския съвет) само разходната част на съюзния бюджет. Поради това, по целия цикъл на усвояването им (планиране, програмиране, проектиране) до проекта/обект на крайните бенефициенти, проблемът за собствеността на тези пари поражда непрекъснато конфликти и лоши практики.

8. Показателно в това отношение е изобретението на американския финансист Луис Раниери, създал другблестящ инструмент” (освен известните фондови спекулации, които, между другото, унищожиха мита за акционерния механизъм за „формиране на средната класа”) за правене на пари от пари пазара на ипотечните облигации, довел до необичаен бум в ипотечното кредитиране. Механизмът не е сложен: емисии на облигации, постъпленията от които зависят от погасяването на ипотеки, интегрирани в т.нар „ипотечни пулове”. Зад тези емисии стоят обаче хиляди отделни (и специфични) ипотеки, което прави оценката на риска на тези пулове  проблематична. За целта, в „ипотечната магия” се включва рейтинговите компании, които обаче, поради недостатъчния си капацитет да оценяват милоните ипотеки в пуловете, подведоха ипотечния пазар с даването на най-високи оценки - „ААА”, изхождайки най-вече от тенденцията към бързо нарастване цените на недвижимите имоти.

9. Тук вече можем да се съгласим с твърденията за прекомерната алчност („животинските инстинкти”) на управляващите финансовия капитал. Но дали  става въпрос за отделни, инциденти и временни процеси или за преднамерени и добре обмислени действия за създаване на грандиозна глобална система за забогатяване и ограбване на цялото човечество – този въпрос засега остава открит. Така ли иначе, след разпадането на колониалната система, разривът между богатите и бедните страни се увеличи катастрофално, което дава основание да се говори за нов, съвременен неоколониализъм. Ще си позволия да цитирам Барак Обама: ”Те (банките, корпорациите – б.а.) символизират една култура, основаваща се на огромни приходи чрез поемане на изключително безотговорни рискове, които, в крайна сметка поставиха, цялата ни икономика в риск”. Тези думи са казани по повод на бонусите (220 млн.долара), които най-голямата застрахователна компания в САЩ AIG (American International Group) раздаде на служителите си в началото на 2009, след като получи финансова инжекция от правителството, в размер на 170 млрд. долара! Далеч от политикономическа оценка, изказването на Обама е вярно, що се отнася до създаването на някаква нова и то определено неморална бизнес и финансова управленска култура. Иначе, думите му звучат като бащинско подръпване ушите на недисицплинирания син.

10.  Не всеки етнически бизнес и предприемачество може да мине в графата на „черния икономически сектор” в глобалната икономика. Но границата между легален и незаконен етнически бизнес в много случаи е доста условна, което прави тенденцията изключително опасна. Типичен пример е т.нар. проект „Голям Китай”. Без да е афиширан официално като доктрина, той има три компонента: икономиката на официален Китай, икономиката на китайската диаспора в света (наброяваща вече над 400 млн. души) и икономиката на китайската „триада” (мафия). Всеки от двата последни „стълба” (обединени от философските идеи на Конфуций – нещо уникално в съвременната епоха) произвежда по 1/3 от БВП на официлен Китай. Т.е. американските опасения, че Китай може да достигне САЩ по обем на своя БВП отдавна вече са се сбъднали. Остават технологичните и военните аспекти, които са въпрос на недалечно бъдеще.

11. Вж. сп. Геополитика, бр.6/2007 „Сбърканият геокод: геополитика и геоикономика на пазарния фундаментализъм”. Обобщаващото тълкуване „без морал” спокойно може да се прилага и за политиката, и за демокрацията.

12. През последните месеци ООН официално алармира, а страните от Г-8 доста демонстративно подеха кампания срещу „данъчните оазиси”. Имат се предвид не само екзотичните островни офшорни зони, но и страни като Швейцария, някои членки на ЕС (Кипър, Малта)  и други развити страни, където данъчните облекчения и данъчната и банкова тайна са прикритие за прането на пари и нелегитимното движение на капитали в глобалната банкова и финансова система.

13. Вж. статията на Михаил Хазин, „2009 - в очакване на „контролирана” икономическа катастрофа”, в сп. Геополитика, бр.2/2008.

* Преподавател в Бургаския свободен университет

{rt}