12
Вт, Ное
23 New Articles

Христо Генчев и духът на София – Genius Loci

брой4 2009
Typography

Арх. Христо Генчев, София, мислена в пространството и отвъд времето,

304 стр., ArchLIBRI, С., 2009

 

Когато за първи път преклоних глава пред президаната врата на храма „Рождество Христово” във Витлеем бях впечатлен от факта, че високо на стената, вляво от олтара и пещерата, бе изписано името на Сердика. Базиликата е издигната през ХІ-ти век от кръстоносците. При строежа те наели местни майстори, които пазели византийската църковна традиция. Така сред градовете на големите църковни събори, които са важни за  християнството, майсторите счели за необходимо до Никея да добавят и старото име на  днешна София. Сцената със самия събор отдавна е изличена от времето, но името на Сердика е оцеляло. В такъв момент не може да не си дадеш сметка за значимото място, което е заемал нашият град в паметта на античността.

Под Витлеем е Йерусалим. Година след като евреите превземат стария град, през 1968, те събарят разделителната стена между юдейската и арабската част. Под руините на стобора разкриват ромейска улица. Днес всеки поклоник и жител в свещенния град може да се разходи по древния плочник, между основите и стените на византийския град. В сегашна София обаче едва ли ще се разходим по старинна улица. Под ларгото само частично е изложена Източната порта на Сердика. Най-лошото е, че всичко, което все още е оцеляло под пластовете на времето, като че ли е обречено на нерадостна съдба. Например, само през тази зима на няколко метра от Национален институт за паметници на културата – НИПК, на ъгъла на бул. „Дондуков” и ул. „Бенковска”, сръчен предприемач вместо да се впуска в приключението и харчовете на колегата си от хотел „Арена”, реши да  си спести копаенето на основи. За да избегне археологията, строителят заби сонди в терена. Така бетонът от пилоните най-безжалостно бе инжектиран в старините, за да ги погребе навеки. Дали същата участ не очаква и институтите на БАН по ул. „Московска”? Софийската мълва твърди, че се готвят заменки, в които старите сгради също ще попаднат в ръцете на строителните босове.

В опит за спасяването на античното софийско наследство, архитект Христо Генчев участва в конкурса за развитието на Западното направление на централната градска част. По този повод, като истински професионалист, той събира всички антични, средновековни и модерни източници за историята на нашата столица. Това му позволява по-късно да систематизира и обобщи своята блестяща монография - „София мислена в пространството и отвъд времето”. Читателите на сп. „Геополитика” имаха възможност първи да прочетат повечето от тезите на архитект Генчев, както и да се запознаят с пленяващите скици на възможните възстановки за вписване на миналото към съвремеността. Но това не означава, че не трябва да се препрочете цялата книга, която е много по-завършено издание от първоначалната публикация. Нова за читателя ще е и първата глава, посветена на „Началото и преселението”. Като историк, смея да коментирам, че хипотезите на автора са доста спорни, но си заслужават да бъдат огласени, още повече, че са интересно и аргументирано поднесени. Праисторията, тоест миналото, преди най-старите писмени извори е отворена тема и всеки има право да проведе свое изследване (нали самата дума хистория означава – изследване, издирване) и да постави своите логични въпроси. При това авторът съвсем коректно използва напълно заклеймения от официалната историография извор „Веда Словена”. Защото, каквито и грехове да се приписват на набедения Стефан Веркович, не може да се отрече, че градивата (тухлите) на  „Веда Словена” са във фолклора, а като носител на митологеми той трябва да бъде използван.

Като архитект, Христо Генчев успешно използва интердисциплинарен подход към монографията за Софийското минало. Той прави много точна оценка на геополитическото значение на София, като „предел” и най-висока кръстопътна точка на Балканите по пътя на via militaris. Точно този факт обрича Софийското поле на историческа жизненост.

Една от най-вълнуващата възстановки в монографията  е разказът за основаването на „тракийския” град. Авторът използва етруската митична строителна традиция, за да открие свещенната точка където „авгурът” – свещенослужителят, е стоял при церемонията за основаването на селището. И тази точка вещо е посочена от архитект Генчев, като всеки може дори и днес да я види и почете. При използването на аналогията с етруските има само един проблем и той се нарича – серди (сарди). Авторът твърде смело прехвърля етруската градостроителна традиция върху траките, а засвидетелстване на подобно сходство няма нито в изворите, нито в археологията. Самият Христо Генчев, на страница 95, ерудирано показва, че съществуват много анатолийски и средиземноморски податки относно сардите, които също не подкрепят авторовата хипотеза в частта за уеднаквяването между траки и етруски. Фактите от пъзела могат отново да се наредят по местата си ако приемем, че сардите не са тракийско племе. Те са по-скоро реликва, подобна на етруските, която се появява след голямото преселение, породено от края на Троянската война. А податки за това допускане има и са коментирани от редица автори, включително и от такъв незаслужено пренебрегван ерудит като Гаврил Кръстевич (1). Разбира се това не означава, че сардите не са контактували с околните тракийски племена. Но редица факти показват, че траките са носители на своя различна традиция, дошла от Северното Причерноморие, която е много по-близка до германските и скандинавските племена. Въпрос на друга дискусия е обаче, как се променя тракийската традиция, когато се среща с елинската и последвалата я ромейска колонизация.

Това не пречи на архитект Генчев да развие своята блестяща теза за сблъсъка на заварената сердикийска градоструйствена традиция с практицизма на ромейската модерност. Този сблъсък поражда сложна симбиоза между стария град и новия римски каструм, който се опитва да се впише в завареното градоустройство. Авторът не споменава пряко, но от написаното се подразбира, че на практика успоредно съществуват един „горен град” на властта и на управляващите и „долен град” на обичайното сердикийско битие. „Горният град” виждаме като възстановка на арх. Сава Бобчев. За съжаление, знаем твърде малко за по-стария „долен град” и за неговите реални размери. Когато четях статиите на архитект Генчев в сп. „Геополитика” с удоволствие обходих повечето от римските репери, разкрити от него в София. Дори направих експеримент. С крачки премерих разстоянието от източната до западната порта на крепостта Хисаря и се оказа, че тя е поне два пъти по голяма от условно премереното с крачки разстояние от източната до западната порта на Сердика. При това, в римската епоха, Хисаря е бил също така град с бани, подобен на Сердика, но като статут, население и гарнизон, със сигурност е бил по-малък. Всичко това ме убеждава, че трябва да се търси допълнителна възстановка за антична Сердика, която да допълва тази на арх. Бобчев и изследването на арх. Генчев в тази насока е една голяма стъпка.

Любопитна и заслужаваща похвала е работата по възстановката на Порта Сакра, както архитект Генчев определя разрушената в края на ХІХ век бойница от средновековния Средец. С вещина и упоритост авторът е събрал и съпоставил най-старите фотографски и художествени изображения с най-старите и съвременните планировъчни документи за да реставрира образа на миналото.

Романтично пленителна е също идеята за Genius Loci. Всеядното християнство заимства от езичеството идеята за местните духове покровители. Затова се вярва, че подобно на човека всеки храм си има своя ангел хранител. Този храмовник остава да обитава мястото на църквата, каквото и да се случи с нея, дори тя да бъде разрушена. Архитект Генчев решава да улови и да ни разкрие невидимото с просто око. Той ни въвежда в своето съкровено усещане за сердикийския дух, който бди през вековете и над днешна София. Когато четях тази глава от книгата веднага си представих оцелелите лица на ангелите от ротондата „Св. Георги”.  Колко безкрайно милостив към нас е Бог, след като дори ни е запазил едно от знаковите изображения на сердикийско-софийския Genius Loci.

В този кратък опит за рецензия не може да не се спомене и чудесното полиграфично оформяне на монографията. Богатият справочен и илюстративен материал е поднесен прагматично в лявата страна на книгата, докато повествуванието е изцяло в дясно, което я прави изключително удобна за четене и работа.

Най-тъжното е, че когато разгръщаме монографията „София мислена в пространството и отвъд времето” не може да не си зададем въпроса, какво ще кажат поколенията подир нас, за това което направихме със София след 1989? Едва ли ще ни простят пренебрежителното, да не кажем престъпното, отношение към централната градска част и старинното наследство. Но колкото да тъпчем, разрушаваме и бетониране Сердика завинаги е вградена в тъканта на София. Затова самият архитект Генчев ни утешава с играта на думи, че - „Всички се боят от времето, но времето се бои от града”. Със сигурност книгата на арх. Христо Генчев е свидетелство, че голяма част от нас също обича своя град и милее за София, че разбира и усеща нейния дух, дори и когато не ни стигат силите, да я направим по-хармонична и по-човечна. Но сега, утре и завинаги Genius Loci ще дава сили на българите, че дори много неща да са безвъзвратно изгубени, битката с времето все още е в разгара си и нашият град има какво да спечели.

 

Бележки:

1. Възможно е сардите да са най-северното племе на пеонците, които, според Херодот (V, 12 и 13), са потомци на тевкрите - колонисти по реките Струма и Искър. Любопитното е, че самата сцена, описана от бащата на историята, се развива в околностите на лидийската Сарди в Анатолия. Пак според Херодот, преди идването на траките, тевкрите и мизите са колонизирали целия Балкански полуостров. Тевкрите са най-старото население на Троя, а нали етруските също свързват своето начало с бягството на Еней от Троя. Има една легенда, която често се приписва за тракийските жени. Според нея, тракийките били толкова трудолюбиви, че като ходели да поят конете на реката с едната ръка държали животното, с другата предели на хурка, а на главата си носели съд с вода от реката. Всъщност, според Херодот, това предание е свързано с пеонските жени и персийският цар Дарий бил дотолкова впечатлен от тяхната сръчност, че заповядал да преселят трудолюбивите и сръчни пеонци в Азия.

 

* Българско геополитическо дружество

{rt}