19
Чет, Сеп
24 New Articles

Държавите от БРИК: в търсене на нов икономически модел

брой5 2009
Typography

Преди почти година и половина, през май 2008, се проведе първата среща между външните министри на Бразилия, Русия, Индия и Китай в руския град Екатеринбург. Тогава събитието не привлече особено вниманието на световните медии. Междувременно, три дни преди тази среща, в Екатеринбург се появи германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. След разговорите с руския си колега Сергей Лавров, той произнесе една доста знаменателна реч. Цитирайки Александър фон Хумболд, германският министър напомни за „новите измерения” в международната политика: „В света се появиха нови силови полюси – в Азия, в Персийския залив, в Латинска Америка и дори в Африка. Сега обликът на света ще се формира от повече страни, отколкото през миналия ХХ век”.

На 16 юни 2009, отново в Екатеринбург, се проведе първата среща на държавните глави на страните от БРИК (неформалната общност, включваща Бразилия, Русия, Индия и Китай – б.р.): Луис Игнасио Лула да Силва, Дмитрий Медведев, Манмохан Синг и Ху Цзинтао. Тя се осъществи непосредствено след ІХ-та среща на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), в която, както е известно, участват Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, а Индия, Пакистан, Иран и Монголия имат статут на наблюдатели.

Големите световни медии (още по-малко пък българските) отново не придадоха особено значение на тези две срещи. Както отбелязва, в тази връзка, Александър Рар от Германското дружество за външна политика, в интервюто си за Агенция Блумбърг: „някой ден Западът ще се събуди и ще открие, че е проспал процеси с историческо значение”.

ШОС продължава да се смята за регионален проект, макар че участниците в него покриват почти половината от територията на Евразия, а населението им е 1,5 млрд. души. БРИК обаче представлява още по-внушителна част от световната цивилизация – 2,8 млрд. души, т.е. около 40% от населението на планетата. Делът на БРИК в световната икономика е почти 25%, при това съвкупната динамика на икономическия ръст на четирите държави продължава да е положителна, въпреки икономическата криза.

„Другите” държави се сближават

Западните политици и големите медии се отнасят към форматите ШОС и БРИК, меко казано, предпазливо, защото те не включват представители на Запада. САЩ, ЕС и Япония просто не са представени в тях. И тъкмо в това е спецификата на мероприятията, чиито домакин бе Екатеринбург: партньорство без Запада.

Сам по себе си, този факт е достатъчно неприятен за западния манталитет и обикновено се възприема като откровено предизвикателство. Илюстрация за това беше и начинът, по който авторитетния германски вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung отрази двете събития – само с няколко фрази, съдържащи се в бележката, за съвместната конференция на Deutsche Bank Foundation и американския Brookings Instutute: „Съмнително е, че икономическият ръст на тези четири държави (т.е. на тези от БРИК – б.р.) ще продължи още дълго... Освен това, да не забравяме, че макар днес Западът, и преди всичко САЩ, да губят (в относителни параметри) власт и влияние, по абсолютни показатели те, както и преди, остават без конкуренция”. Веднага след това, вестникът лансира тезата, че държавите от БРИК „имат неоимперски планове” и са склонни да следват „политика на силата”, като в същото време „отказват да поемат отговорност” за управлението на света.

Подобни тези говорят за наличието на дълбок политико-епистемологичен стереотип у значителна част от представителите на съвременния западен елит, които трудно биха приели, че в световната политика могат да се развият някакви важни процеси, без в тях да участва и Западът. Смята се, че поне от 1492 насам всичко, което се случва дори и в най-отдалечените кътчета на земното кълбо изцяло се определя от Европа, а от известно време – от Америка. Фактът, че световният ред, наложен в продължение на повече от половин хилядолетие, се променя, представлява нов и пораждащ раздразнение опит за Запада.

Затова не е чудно, че самият факт на промените поражда определен защитен рефлекс: това не може да бъде, просто защото е невъзможно. На това основание, редица западни коментатори моментално започват да изброяват реалните вътрешни проблеми на държавите от БРИК, после добавят към тях и редица несъществуващи и накрая подчертават наличието на уж „неразрешими” различия между тези страни – тоест, правят всичко възможно да ни внушат, че досегашният модел е непоклатим. Всъщност, до изострянето на финансовата криза, през есента на миналата година, подобно възприемане на света около нас, изглеждаше очевидно. Но, когато кризата се стовари върху него с цялата си сила, досегашният световен ред сериозно се пропука, макар че мнозина западни играчи изглежда още не са го осъзнали напълно. Защото разломът стана факт именно в сърцевината на субекта на американското световно лидерство – в сферата на финансите и икономиката, от която зависят много неща, включително и военният потенциал. Психологическите и епистемологични последици от този системен срив са наистина колосални, макар че истинското им значение може да бъде осъзнато едва след като мине известно време.

„Другите” държави търся нови пътища

Веднага след фалита на банката Lehman Brothers този защитен рефлекс наложи интерпретацията на случващото се като „световна финансова криза”, базирайки се но това, че целият свят действително вече е „в една лодка”, а всички правителства действат също както САЩ, Великобритания и, частично, континентална Европа.

Всъщност, истината е, че „другият свят” възприе доста по-различно поведение. За азиатските лидери например, проблемите на Запада не бяха нещо ново. Те бяха наясно с тях цели десет години преди фалита на Lehman Brothers. След като си направиха необходимите изводи от кризата през 1997, азиатските държави въведоха регулаторни механизми, позволяващи им да избегнат най-опасните ексцеси на англосаксонската финансова политика, след което икономическият им ръст допълнително се ускори.

През юни, в обширен материал на Frankfurter Allgemeine Zeitung, бе направен опит да се анализира логиката, от която се ръководят китайските лидери. В статията, озаглавена „Шамар за големите западни банкери”, се разглеждаха резултатите от поредната конференция на Института по международни финанси (IIF) в Пекин. Според автора и, по време на форума, китайските участници са си позволили не особено дипломатични изказвания по адрес на западните банкери. „Рибата се вмирисва от главата – отбеляза например шефът на китайската Агенция за банков надзор Лю Минкан, според когото – Китай разполага с няколко полезни рецепти, които бихте могли да получите безплатно”. Други китайски представители пък коментираха „наглостта, безотговорността и високомерието”, демонстрирани от западните банкери „до момента, когато всичко рухна”.

Интересно е, как иначе опитните европейски експерти толкова лесно възприеха тезата за глобалния характер на кризата. От която пък следва, че никой не може да остане встрани от „поразената от болестта система” и затова ни остава само да чакаме, докато Барак Обама не я „излекува”.

В Азия обаче, гледат по друг начин на случващото се. Китайците бяха напълно готови за спада на износа си, особено в САЩ. Още през ноември 2008, Китай лансира 600-милиардната си програма за финансова подкрепа на реалната икономика и на вътрешния пазар (тук е мястото да припомня, че доста по-мащабната програма за „данъчно стимулиране” в САЩ цели единствено подкрепа за финансовия сектор).

В резултат от това, през първите шест месеца на 2009, китайската икономика демонстрира ръст от 6% и то при положение, че износът на страната спадна с 25%. През настоящата година се очаква бразилската икономика да има нулев ръст, но още през следващата експертите очакват възобновяване на икономическия подем. Икономиката на Русия пострада най-сериозно от падането на цените на енергоносителите, но и там напоследък се очертава тенденция към икономическо оздравяване (включително и заради новия скок в цените на петрола).

Възможно ли е „отделянето”?

И така, „отделянето” на икономиките от БРИК от американско-европейската криза с нейния двуцифрен икономически спад, действително се осъществява. Интересно е, че това се споделя и от авторитетното британско списание Economist, което в края на юни публикува голяма статия за срещата в Екатеринбург, под надслов „Това не са въображаеми съперници”. Уводът и звучи тривиално, доколкото в него се твърди, че „този разнороден квартет не може да бъде конкуренция на Г-8, в качеството и на водещ форум за икономическа дискусия”. При това обаче, не става ясно, какви по-съществени „пробиви” са били направени на последните срещи на Г-8, както и, защо в крайна сметка се наложи форматът Г-8 да се разшири до Г-20, с включването в него на всички държави от БРИК.

Стратегическите предложения на страните от БРИК за реорганизиране на световната финансова система и глобалната икономика са добре известни. Те бяха ясно обозначени на срещата на Г-20 в Лондон, макар че Китай и Русия ги подкрепиха по-решително, а Индия и Бразилия – по-предпазливо:

  • стриктно регулиране и надзор на финансовите пазари в целия свят;
  • планомерно и поетапно излизане от световния валутен режим, в който ролята на основна резервна валута играе американският долар;
  • преструктуриране на Международния валутен фонд (МВФ) и усилване ролята на специалните права на тираж (SDR), като преходна квази валута;
  • създаване на нова световна резервна валута, която, в перспектива, да се базира на „кошница”, включваща природни суровини и валути.

Освен това, държавите от БРИК постигнаха значителна степен на съгласие и по отношение стимулирането на реалната икономика, укрепването на вътрешните пазари и инвестициите в инфраструктурни проекти. Същото се отнася и за търговските и валутните отношения във формата на БРИК, както и в отношенията между тези държави и трети страни. Планира се разширяване на търговията и ускорено въвеждане на транзакции във валути на държавите от БРИК. По-съществено е, че въпросните държави не само обсъждат, но и реализират плановете си за финансова и икономическа реформа. Наистина, това не се забелязва достатъчно ясно отвън, но предприеманите от тях „малки стъпки” постепенно променят реалностите на световните финансови и икономически отношения. Можехме ли да си представим например, само допреди пет години, че Китай ще се превърне в най-големия търговски партньор на Индия или на Бразилия? И кой би могъл да предвиди главоломния ръст на международните търговски договори, неноминирани в американски долари?

Но да се върнем към начина, по който списание Economist коментира срещата на БРИК в Екатеринбург. Според авторите на статията, посветена на това събитие, въпреки „че опитите им да конкурират Г-8” са се провалили, „най-големите развиващи се икономики отново започват да демонстрират ръст, докато на Запад все още не се забелязват сериозни признаци на икономическо оздравяване”. Подобно признание, поне на пръв поглед, противоречи на тезата, че „глобализацията намалява вероятността от „отделянето” на едни или други държави от световната финансова система”. Тоест, британските анализатори не могат да избегнат въпроса, „дали подобно отделяне все пак е възможно”. И дори отговарят на него положително, цитирайки съвместното изследване на Айхан Фаундлинг от МВФ, Кристофър Отрок от Университета на Вирджиния и Есуар Прасад от Корнелския университет. В това изследване, което беше публикувано още в средата на миналата 2008, се прави изводът, че „деловите цикли на богатите и на развиващите се икономики са се „отделили” (decoupled) един от друг”.

Някои по-дълбоки тенденции в държавите от БРИК

Британските анализатори се опитват да обяснят, защо повече от година почти никой на Запад не е обърнал достатъчно внимание на въпросния труд. Според тях, „през миналата година изглеждаше, че на фона на краха на световния финансов пазар, данните в него са остарели. Сега става ясно, че стремителният характер на този крах очевидно е засенчил по-дълбоките тенденции, които започват да се проявяват сега, когато първоначалният шок започва да отминава”.

Тези „по-дълбоки” тенденции, се отбелязва в Economist, „са не само в това, че на пазарите на развиващите се държави се наблюдават по-високи темпове на икономически ръст, отколкото на пазарите на богатите страни, а и в това, че тези две групи държави „танцуват с различно темпо”, като пазарите на развиващите се държави се разширяват и свиват не само под влияние на динамиката в богатите страни, но и самостоятелно”.

Опитите да се тълкува тази „самостоятелност” обикновено се свеждат до следното: на първо място, икономиките на развиващите се държави са по-малко зависими от износа и по-ориентирани към вътрешните пазари, отколкото се смяташе доскоро. Така, Бразилия и Индия изнасят не повече от 15% от своя БВП, а и Китай изнася доста по-малко, отколкото ни се струва. В случай на срив на чуждестранните пазари, големите икономики на БРИК „могат да се преориентират към милионите национални потребители”. Днес китайският автомобилен пазар е също толкова голям, колкото и американския, макар че само допреди три години обемът на автомобилните продажби в САЩ беше по-голям с 50% от този в Китай. Но нещата не опират само до „големината” на икономиките, а и до степента на тяхната диверсификация. Така, Индия изнася не само продукция на леката си промишленост и евтина електроника, а и „кораби, стомана и бизнес-услуги”. Кой на Запад би могъл да си представи подобно нещо само допреди десетина-петнайсет години?

Освен това, както отбелязват редица анализатори, държавите от БРИК „проявиха необходимата предпазливост при либерализацията на своите финансови системи” и затова днес са „значително по-слабо засегнати от „инфарктните тенденции”, характерни за западната финансова система”. Накрая, правителствата на тези страни „съществено увеличиха държавните инвестиции”. При това, въпросните правителствени програми са не само мащабни, а и ефективни. Разбира се, изводите, до които стигат анализаторите на британския Economist и други западни медии, не са кой знае какво откритие. Но дори и самият факт, че се признава възможността и ефективността на самостоятелното алтернативно развитие, е достатъчно знаменателен. В тази връзка, можем да заключим, че срещата в Екатеринбург действително е дала тласък на много сериозен процес на преосмисляне на редица постулати на либералната икономика и то тъкмо на Запад.

Това е особено важно в светлината на провелата се през юли в италианското градче Л’Акила поредна среща на върха на Г-8, която също беше в разширен състав. Там отново присъстваха лидерите на държавите от БРИК, при това, за разлика от предишните години, не им се наложи да седят на отделна маса, встрани от основните участници. Вероятно някои западни (и особено американски) стратези смятат, че тази покана им е предоставила щастливата възможност да се почувстват причастни към „клуба на силните”. Те очевидно все още не са осъзнали, че страните от БРИК едва ли ще се задоволят с „отделянето” си само в икономически план, а най-вероятно скоро ще потърсят и чисто политическите му измерения.

 

* Българско геополитическо дружество

{rt}