Предстоящото приемане на България в Европейския съюз (ЕС) и интегрирането на транспортната ни система в трансевропейската транспортна мрежа поставят нови изисквания към транспортната политика. След затварянето на главата “Транспортна политика”, либерализацията на транспортните услуги, хармонизацията на българското транспортно законодателство с европейското транспортно право, непосредствената задача сега е повишаването на конкурентноспособността на транспорта.
Транспортът изигра важна роля за ускоряване и успеха на интеграционните процеси в Европа. В страните членки на ЕС транспортът формира 10 % от БВП. Изпреварващото развитие на транспортната инфраструктура и технологиите за превоз са в основата на икономическия растеж. Освен, че материализира търговско–икономическите връзки на страната, той е част от социалната политика, националната сигурност, националната екологична програма. Развитието на такива важни за бизнеса на страната сектори, като туризма, достъпа на българските стоки до международните пазари и други са в непосредствена зависимост от състоянието на българския транспорт. Ако България желае да използва географското си положение и да привлече повече транзитен транспортен поток, като приоритет през следващите години трябва да бъде повишаването конкурентноспособността на транспортната мрежа. Това е основен момент и в Европейската транспортна стратегия до 2010, в която като приоритети са изведени съживяването на железниците и железопътните транспортни услуги, по-нататъшната модернизация на транспортната инфраструктура и прилагането на екологични транспортни технологии.
През следващите години транспортната политика на България ще се основава преди всичко на следните приоритети:
интегриране на транспортната система в трансевропейската транспортна мрежа, повишаване на нейната конкурентоспособност на базата на модернизацията на транспортната инфраструктура по европейски стандарти и по – широко прилагане на екологичните транспортни технологии;
по–добро използване на европейските фондове (пред и следприсъединителните) на базата на дългосрочна Програма за развитието на транспортната инфраструктура;
реформа в транспортното образование, съобразно потребностите на транспортния бизнес.
Основните задачи в областта на транспорта, свързани с хармонизацията на законодателството с европейското транспортно право може да се считат за приети. Това, което предстои пред следващите години е свързано с тяхното прилагане. Основните положения на транспортното право са дефинирани в няколко закона, а именно:
Закон за железопътния транспорт;
Закон за автомобилните превози;
Кодекс на търговското корабоплаване;
Закон за морските пространства вътрешните водни пътища и пристанища на Република България;
Закон за пътищата;
Закон за движение по пътищата;
Закон за гражданското въздухоплаване;
Закон за далекосъобщенията.
В автомобилният транспорт от началото на 2004 беше въведена винетната система за ползване на пътната инфраструктура, като до 2007 таксите за превозните средства с българска и чуждестранна регистрация ще бъдат изравнени. С това, в определена степен, се поставя началото на известна равнопоставеност между автомобилните и железопътните превозвачи. Нерешени обаче остават такива важни въпроси, като премахването на съществуващите трудности, които възпрепятстват преминаването на пътници и товари при граничните преходи и територията на сраната. Необходими са по–високи изисквания по отношение на издаването на лицензии и разрешителни за достъп до пазара на транспортни услуги. Недостатъчно ефективна е и транспортната схема, по която се разпределя участието на републиканските, областните и общинските автомобилни превозвачи. По определени направления либерализацията на транспортната услуга не е в интерес на транспорта като цяло, защото се създават успоредни направления където едновременно се предлага на обществото транспортна услуга от железопътните и автомобилните превозвачи, това натоварва допълнително и бюджета на страната от субсидии и компенсации. Регулирането на този процес на национално и регионално ниво по отношение на пътническите превози е необходимо да се осъществи на базата на един бъдещ Закон за транспорта, в основата, на който да бъде взаимодействието между видовете транспорт. Това е необходимо и от гледна точка на развитието на екологичните комбинирани транспортни технологии за товарни превози, в основата на които е взаимодействието между всички видове транспорт. В тази посока европейската транспортна политика предвижда и със законодателни действия да се пренасочат товари от шосеен на железопътен, речен и морски транспорт.
Програмата “Марко Поло” например, предвижда финансиране на нови решения в областта на международните товарни превози. Наред с недостатъчния капацитет на пътната инфраструктура, в т.ч. и по международните транспортни коридори, сериозен проблем ще бъде състоянието на автомобилния парк, който е далеч от изискванията на европейските норми и правила. Лавинообразното нарастване на моторни превозни средства втора употреба ще постави през следващите две – три години пред транспортната система сериозен проблем.
В настоящия момент над 85 % от моторните превозни средства са над 10 години. Изискванията пред международните автомобилни превозвачи стават все по – строги с въвеждането на Евро 3 през 2000. и Евро 4 през 2005 въпросът ще стане актуален и за вътрешните автомобилни превози. Регулирането на този процес чрез стандарти за безопасност и екологични норми, заедно с някои данъчни преференции, ще бъде неотложна и една от най-трудните задачи през следващите две - три години. Провеждането на специализирано обучение по ключови надзорни и контролни функции в Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” с цел подобряване на административния капацитет ще бъде водеща задача.
Голямата задача и по–съществените действия са свързани преди всичко с подобряването на състоянието и рехабилитацията на републиканската пътна инфраструктура по основните транспортни направления, както и прилагането на безпроблемни транспортни технологии за преминаване на границите. Тези процеси трябва основно да се реализират до 2007 и са в непосредствена връзка с приемането на България в ЕС, както и от необходимостта от значително качествени промени в транспортната услуга.
В морския и речен транспорт и пристанищата, наред с подобряването на административния капацитет по отношение на безопасността и сигурността на корабоплаването, регламентирането на условията на труд, обучението на инспекторите, осъществяващи контрола на флота и пристанищата, предстоят най–важните действия по управлението на тази дейност. Тя е свързана, преди всичко, с предстоящата приватизация на основните превозвачи БМФ и БРП, както и отдаването на концесия на българските пристанища. Предстои да бъдат приети стратегии за приватизация на речния и морския превозвач, с цел да се намерят стратегически инвеститори, които да осъществят модернизацията на българския флот и да направят тези превозвачи конкурентни на пазара на транспортни услуги по море и река Дунав. Отдаването на концесия на пристанищната инфраструктура трябва да подобри значително капацитета и технологията на обработка на корабите и товарите в морските и речните пристанища, да ги направи по–привлекателни за международните товарни превози, преминаващи през България, да се създаде най–добрата технологична връзка през Черно море на европейската транспортна мрежа с Транс-азиатската транспортна система ТРАСЕКА и направлението Украйна – Русия.
{rt}
Предстоящото приемане на България в Европейския съюз (ЕС) и интегрирането на транспортната ни система в трансевропейската транспортна мрежа поставят нови изисквания към транспортната политика. След затварянето на главата “Транспортна политика”, либерализацията на транспортните услуги, хармонизацията на българското транспортно законодателство с европейското транспортно право, непосредствената задача сега е повишаването на конкурентноспособността на транспорта.
Транспортът изигра важна роля за ускоряване и успеха на интеграционните процеси в Европа. В страните членки на ЕС транспортът формира 10 % от БВП. Изпреварващото развитие на транспортната инфраструктура и технологиите за превоз са в основата на икономическия растеж. Освен, че материализира търговско–икономическите връзки на страната, той е част от социалната политика, националната сигурност, националната екологична програма. Развитието на такива важни за бизнеса на страната сектори, като туризма, достъпа на българските стоки до международните пазари и други са в непосредствена зависимост от състоянието на българския транспорт. Ако България желае да използва географското си положение и да привлече повече транзитен транспортен поток, като приоритет през следващите години трябва да бъде повишаването конкурентноспособността на транспортната мрежа. Това е основен момент и в Европейската транспортна стратегия до 2010, в която като приоритети са изведени съживяването на железниците и железопътните транспортни услуги, по-нататъшната модернизация на транспортната инфраструктура и прилагането на екологични транспортни технологии.
През следващите години транспортната политика на България ще се основава преди всичко на следните приоритети:
интегриране на транспортната система в трансевропейската транспортна мрежа, повишаване на нейната конкурентоспособност на базата на модернизацията на транспортната инфраструктура по европейски стандарти и по – широко прилагане на екологичните транспортни технологии;
по–добро използване на европейските фондове (пред и следприсъединителните) на базата на дългосрочна Програма за развитието на транспортната инфраструктура;
реформа в транспортното образование, съобразно потребностите на транспортния бизнес.
Основните задачи в областта на транспорта, свързани с хармонизацията на законодателството с европейското транспортно право може да се считат за приети. Това, което предстои пред следващите години е свързано с тяхното прилагане. Основните положения на транспортното право са дефинирани в няколко закона, а именно:
Закон за железопътния транспорт;
Закон за автомобилните превози;
Кодекс на търговското корабоплаване;
Закон за морските пространства вътрешните водни пътища и пристанища на Република България;
Закон за пътищата;
Закон за движение по пътищата;
Закон за гражданското въздухоплаване;
Закон за далекосъобщенията.
