19
Нед, Май
23 Нови статии

Етническите конфликти като проблем на националната сигурност

брой1 2010
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Етносите са една от формите на съществуване на човешката общност, която днес се сблъсква с новите прояви на глобализацията. Този процес създава условия етнонационалните общности да разширяват своето представителство, но сякаш парализира тяхната самобитност, поражда нови или ескалира стари конфликти помежду им. Националният етнос е жива тъкан, участваща във формирането на нациите. В международното и националните законодателства, признати от съвременната демократична общност, е записано правото на национално и религиозно самоопределение, но това не означава право да се рушат суверенитета и целостта на съществуващите държави.

Задача за всяка страна е да осигури условия, които да не пораждат остри конфликти между етносите.

Характеристики и причини за възникване на етническите конфликти

Немалко съвременни държави се разпаднаха, а други се тресат от етнически конфликти, като за това не са виновни съставляващите ги етноси, а провалите в провежданата от управляващите политика, недооценяваща етническия фактор. В търсене на форми за социално и политическо самоутвърждаване, при най-малкото изменение на социално- политическите условия, етносите реагират с повишена активност в политическите и социални процеси, стремейки се да докажат и съхранят жизнеността си. Практиката сочи, че етносите често се явяват по-устойчиви общности от държавите, които населяват [1]. Благоустрояването на етносите във всяка държава трябва да бъде задача за политиците. В този аспект, етносите се явяват едновременно субект и обект на политиката [2]. Както е известно, науката пристъпва към сериозното изучаване на конфликтите едва от началото на 70-те години на ХХ век, макар историята на войните, етническите сблъсъци и тяхното влияние върху политиката на държавите да занимават човечеството от столетия [3]. В много страни националният въпрос остава сложен, вътрешнополитически проблем. На Балканите например, няма държава, в която да не се наблюдават прояви на национализъм и етнически претенции [4]. Тези отношения са тясно свързани с политическите, социалните, религиозните, екологичните и др. Именно в политиката се изразяват и реализират много важни интереси на етносите.[5] По правило, междуетническият конфликт е и социален. Възникнал между представители на отделни социални групи, от различви етноси, той може да доведе до конфронтация между самите етнически общности.

За възникването на етническите конфликти е необходимо наличието на три фактор:

  • национално самосъзнание;
  • критична маса от обществени проблеми, оказващи всеобхватно влияние върху националния бит;
  • политическа сила, способна да използва в борбата за власт двата предходни фактора [6].

Етническите групи се борят за по-широк достъп до социалните, икономически, политически или културно-символически ресурси [7]. Междуетническите конфликти, които имат дълбоки исторически корени и традиции, засягат подсъзнателно хората и силно се влияят от религиозните различия. Изходът от тях може да варира от компромис до използването на сила. При разблокирането им е най-добре да се избягва външното вмешателство и да се осигури правото на свободен избор за всяка от страните. Създаването на системата за регулирането им пък следва да съчетава институционален и инструментален подход [8].

Съвременният етнополитически конфликт има скрит период на натрупване и разгръщане на противоречията. През този период се формира етнополитически потенциал, участниците осъзнават своя статус, съпоставят го с другите, определят отношението си към тях и решават въпросите за властта и преразпределението на материалните ресурси. Недоволството от собственият статус актуализира историческата памет и  стереотипите на междунационалната вражда.

В условията на ерозия на социалните връзки се засилва ролята на националността като традиционно значим канал за социална идентификация. Национализмът може да служи за политическа мобилизация, като примамка, поставена от политическите партии. Така, сред причините, пораждащи етнополитически конфликт, може да бъде посочена и “политизацията на етническата солидарност”.

Възможни са следните източници на етнополитически конфликти:

  • изчезване на сдържащите фактори, отслабване на политическата власт или външна заплаха;
  • исторически наследени междуетнически отношения;
  • борба за лидерство в рамките на етническата група;
  • влошаване на икономическата ситуация;
  • ниско ниво на политическата и обща култура.

Следва да се има предвид и възможното наслояване на ситуации [9].

Етническите конфликти представляват сериозен риск за политиката. Когато се определя “индексът на политическия риск”, винаги се обръща внимание на етническите и религиозни различия; социалното неравенство; наличието на политически плурализъм; радикализмът; състоянието на властта; мащабите на антиконституционните действия; нарушенията на правовия ред и др.[10]

Анализът на вътрешните икономически фактори характеризира икономическото развитие на страната и определя уязвимите области, а този на външните определя степента на влияние на ограниченията върху вътрешната икономическа политика. Несъвършенството на демократичните институции и преломният момент в историческото развитие обуславят ролята на личния фактор.

Съществено е влиянието на политико-териториалните образования, притежаващи определен икономически потенциал, национален състав и опиращи се на исторически, политически, културни и религиозни традиции.[11]

За да овладеем конфликтите, е необходимо да познаваме основните и второстепенните участници; пространствените граници на конфликтното взаимодействие; фазите в развитието на конфликта; структурните граници, определящи основните и второстепенни участници; социалната среда и обективната обстановка; обекта на конфликта; функционалните взаимовръзки между структурните елементи и времевите граници.

За възникването и развитието на конфликтите въздействат четири групи фактори и причини: обективни, организационно-управленчески, социално-психологически и личностни.

В основата на всеки конфликт стоят конкретни противоречия. Обект на конфликта може да бъде материална, социална или духовна ценност, към чието овладяване, притежаване и използване се стремят опонентите. Особено важно е той да бъде правилно дефиниран, защото лъжливият обект затруднява разрешаването на проблемите. Необходимо е да се определят и условията, в които действат участниците в конфликта [12]. Основните функции на всеки конфликт могат да бъдат конструктивни и деструктивни. Деструктивните функции оказват подчертано негативно въздействие върху психическото състояние на участниците, съпровождат се с насилие и травмират опонентите. Понякога отношенията въобще се прекратяват. Конфликтът се вкоренява в социалния опит на личността и групата, мотивира търсенето на насилствени способи за решаване на проблемите и влияе отрицателно върху развитието на личността и доверието [13].

Сред конструктивните функции са отстраняване на противоречията, осветяване на нерешените въпроси, оценка на индивидуално-психологическите особености, тестване на ценностната ориентация, мотивация, насоки на дейност, освобождаване на психическо напрежение, развитие на личностите и техните отношения. Конфликтът протича във времето, преминавайки през етапи, в които възниква, развива се и заглъхва. Към тях спадат латентният период, включващ възникване на обективно проблемна ситуация, нейното осъзнаване и стремежът към разрешаването и с неконфликтни средства; открит период, който включва инцидент; ескалация; балансирано противодействие и спиране(същински конфликт); завършек на конфликта - преход от противодействие към търсене на решение и прекратяване на конфликта, посредством разрешаване, урегулиране, затихване, отстраняване или преминаване в друга форма. Следконфликтният период пък включва нормализацията на отношенията.[14]

Информацията има решаващо влияние върху развитието на конфликтите. Всеки от участниците има собствена субективна представа за обекта. У тях се формират информационни модели за: конфликтната ситуация; мотивите и възможните действия на противната страна; собствените мотиви и възможности; представата, която според тях другите имат за конфликта; целите на страните и др. Процесът на конфликтно взаимодействие представлява и обмен на информация. Ключът за разбирането на конфликта лежи в изследването на информационната среда, в условията и под въздействието на която те възникват, развиват се и завършват. Много специалисти смятат, че медиите влияят върху градуса на напрежението в обществото, формирайки нагласи за употребата на насилие или пък за неговото осъждане.[15]

Етническата картина в България

За етническите малцинства в България и отношението на обществото към темата може да съдим по едно изследване, проведено от септември 2001 до януари 2002. То се базира на проучване съдържанието на етническите публикации в 7 национални и 7 регионални всекидневника. За изследваният период са регистрирани 5400 публикации, от които 3282 в националните и 2118 в регионалните издания. В изследването се констатира, че сред „етническите” публикации преобладават отнасящите се за турците и ромите, със съответен дял 79.7%, в националните издания, и 75.8%, в регионалните, което съответства на тяхното реално място в демографската картина на българското население. Около 80% от публикациите за българските турци са с политическа тематика, докато българските роми са представени предимно като генериращи криминални и социални проблеми (60% от “ромските” публикации). Създадените негативни обществени нагласи спрямо ромите утвърждават отрицателвия им “образ”. Темата за интеграцията на ромите присъства сравнително рядко. Останалите около 25% от етническите публикации се разпределят главно между евреи и арменци. Другите етнически малцинства, като „македонци”, българо-мохамедани и руснаци присъстват сравнително рядко в регионалните издания, а власи, каракачани и гърци се срещат в единични случаи.

Еврейската тема на страниците на вестниците “Дума” и “Демокрация” протича под формата на спор за “историческата истина” и се оказва употребена за извличане на политически дивиденти.

Арменската тема пък се свързва с такива събития като взрива в хотел “Амбасадор”, оправдаването на Еди Минесян за убийството на автокрадец, победите на Армен Назарян на Олимпиадата в Австралия, юбилеят на в-к “Ереван” и годишнината от приемането на християнството в Армения. Руската тема присъства с изгонването от България на няколко руски граждани - Майкъл Чорни, Хайрулин, Ширков и др.

Споменаването на българомохамеданите(помаците) в националните издания се свързва с назначаването на Мустафа Кичуков за зам.министър на отбраната и строежа на джамии в районите, населени с българомохамедани.

Македонската тема пък се свързва с книгата на Божидар Димитров “Десетте лъжи на македонизма”; делото срещу България в Страсбург, заведено от активисти на ОМО “Илинден”; идеите за “нов Берлински конгрес” на лорд Дейвид Оуен и тиражираната в скопския в-к “Нова Македония” карта за размяна на територии и “договорените” политически граници на Балканите. Единствено на страниците на в-к “Струма” намира място реакцията на ОМО “Илинден-Пирин” срещу извършеното, през март 2001, преброяване на населението в България. Като цяло, доминира нагласата, че вътрешните противоречия трябва да се тушират и, че югозападната ни съседка следва да се подпомогне за ограничаване и потушаване на етническия конфликт на нейна територия. Доминират повече опасения от бежанска вълна и прякото ни въвличане в конфликта чрез войски или паравоенни доброволчески структури, отколкото от възможни сепаратистки акции [16].

Етническите теми и днес продължават да занимават общественото внимание, основно чрез медиите. Сбиване тревожи цял квартал в Добрич, а участващите в мелето цигани са сравнени с „талибани”. Освен до наранявания между участниците се стига и до конфликт с пристигналите представители на полицията, която е принудена да задели значителен ресурс за потушаване на напрежението [17]. При спор за череши в кюстендилското село Шишковци, българи са нападнати от 10 души от циганското малцинство, нанесли им побой, от който един е починал, а двама са ранени. Нападателите са въоръжени с бухалки. Друга група цигани, въоръжени с бутилки, нападат и чупят стъклата на полицейски участък в ромския квартал “Шести” в Нова Загора. В София, от цигани, е нападнат и пребит 66 годишен пенсионер, а в Сливен е изнасилена 70-годишна жена. Няколко цигани, след спор при бране на орехи, отвличат с автомобил насила младеж и го пребиват до смърт, като изоставят трупа му в селското землище [18]. Тези няколко случая, представляващи съвсем непредставителна извадка от публикациите в последно време, са красноречива илюстрация за отразяваната от медиите асоциалност в поведението на ромите и наличието на остра конфликтност между циганския етнос и останалите.

Все по-отчетливо се добавя и македонската тема, при това с нови насоки и поведение. Освен случая с несправедливо осъдената Спаска Митрова, придобила българско гражданство, общественото внимание и институциите на двете държави бяха ангажирани с поредния опит за налагане на псевдоисторически македонски претенции. Вицепремиерът на Македония Абдулаким Адеми посочи, че всяка институция трябва да внимава с текстовете, влияещи на междуетническите и международни отношения и имиджа на Македония пред международната общност [19]. Това стана по повод представената, на 17 септември, 2009, в Скопие, "Македонска национална енциклопедия" на Академията на науките (МАНУ). Излязла под редакцията на академик Блаже Ристовски, тя представя македонската визия за националното, политическо и културно минало и съвременност. В нея Пиринския край е посочен като неразделна част от “македонската автономия” и се говори за “асимилация на македонците в България”. Инициативата бе подкрепена от премиера Никола Груевски [20]. Реакцията на албанските партии накара ЕС да се ангажира с въпроса, дали не е застрашен мултиетническия характер на държавата [21]. Македонски политици и интелектуалци не пропуснаха да атакуват Гърция и България, които не признавали малцинствата с тяхната етническа, духовна и езикова идентичност. Лидерът на македонците в Гърция Павле Васкопулос(партия „Виножито”) обвини гръцката пропаганда и призова за реформа в образователната система и медиите, защото “чрез тях става  запознаването с други нации и култури”. От ОМО „Илинден-Пирин” също разкритикуваха „радикалната” политика на България към малцинствата, потискането на “македонщината” и шовинизма, за което заплашиха страната ни със съд в Страсбург.[22]

Продължителната конфронтация между Атина и Скопие даде повод и на САЩ да се намесят. Американският посланик в Гърция Даниел Спекхард заяви, че се надява спорът за името на бившата югославска република да се реши до 2010, като поиска повече гъвкавост, прозрачност и нов прочит на американо-гръцките отношения. Той призова спорещите да решат въпроса по начин, “удовлетворяващ и двете страни” и припомни, че САЩ вече имат изработена позиция по въпроса. Вероятно, от решаването на този спор ще зависи приемането на Македония за член на ЕС.[23]

У нас продължава тенденцията властите и институциите да бъдат обвинявани в неефективност, конспиративни заговори и конфликти: “Набезите върху полицейски автомобили и сгради и посегателствата върху полицаи, фактически, се окуражат от съдебната система”. Безобразията и престъпленията на циганите, квалицифицирани като „пасмина”, са определяни като ежедневие, за което политическата „класа” нехае. Към обществото са отправят сигнали, че „истинска законност скоро няма да има” [24]. Вестник “Атака” например, цитира депутата Павел Чернев, който коментира неразкритото убийство на двете сестри от Пазарджик: “...На 90% съм убеден, че става въпрос за деяние, извършено на етнически принцип - групово изнасилване на българки, предизвикано от поведение или отказ да имат сексуално отношение с конкретен циганин. И им е отмъстено. Аналог - случаят в "Столипиново", когато 13-годишно момиче беше свирепо убито с ритници от група цигани, защото казало: "По-добре да умра, отколкото да легна с циганин”.
Политикът внушава, че извършители от циганското малцинство умишлено се прикриват заради криминална обвързаност и политически интереси на ДПС и „Евророма”. В този контекст се цитира и убийството на проф. Калоянов в софийския квартал “Захарна фабрика”[25]. В статията "Де факто циганите са обявили война на имуществото, честта и живота на останалото население", правителствени и неправителствени организации са обвинени, че създават чувство за превъзходство и безнаказаност сред циганите чрез прилагане на двойни стандарти и осигуряване на социални предимства [26].

Българските турци са добре интегрирани в българското общество, като до средата на 80-те са обект на непрекъснато обгрижване от държавата и нейната политика. Проведеният т.нар. “възродителен процес” и намесата на редица чужди фактори допринесе за възраждане на турското етническо самосъзнание на българските турци. Тяхната съпротива, изразена понякога с най-остри форми, включително тероризъм, принуди репресивните органи да ангажират цялата си мощ за разкриване мрежата на инспирираното от чужди специални служби движение и извършителите на терористични атаки в различни части на страната. Това изостри до крайност междуетническите отношения и наложи присъствие на въоръжени отряди на МВР в някои райони на страната. За изпускане на напрежението послужи даденото право на изселване на българските турци, от което се възползва най- активната и радикална част от тях.

Започналите след 1989 политически промени в страната позволиха на българските турци да вземат активно участие в политическия живот посредством своята партия Движение за права и свободи (ДПС), с председател Ахмед Доган, която успешно се вписа в националния политически и управленски елит и даде свой принос към политиката на прехода в страната. Макар постепенно моноетническият модел да беше разчупен, под влияние на промените в социалната и политическа среда, въздействието на редица обективни и субективни фактори създадоха предпоставки политическата тежест на ДПС да бъде застрашена. Появиха се НДПС, двете мюфтийства - все процеси, върху които ръководството на партията, както изглежда, не може да влияе. Сезгин Мюмюн, от активен член на ДПС, а после коалиционен партньор на ГЕРБ и сподвижник на Емил Кошлуков, в крайна сметка стана политически партньор на Иван Костов. По тази линия беше направен и опит да се създаде нова партия на помашкия етнос.

Успоредно с нарастване недоверието към добре познатите от началото на прехода партии и политици, общественото доверие се прехвърли към нов политически субект с лидер, обграден от неособено известни имена и с неособено ясна визия за бъдещото управление. Станали заложник на прехода, институциите, призвани да защитават националната сигурност, не смееха да се интересуват от битието и поведението на българските малцинства. През годините, те бяха подлагани на критики, атаки, реорганизации и кадруване, инициирани и задълбочавани от политическата класа. В новото социално стратифициране техните представители отстъпиха далеч назад и надолу. Това ги принуди да поддържат „окопна война” за оцеляване, което разви у тях синдром за вина и стремеж за оцеляване на всяка цена. В подобна ситуация никой не предлага мащабно информационно, институционално и инструментално осигуряване на рисковете и заплахите за националната сигурност, особено когато с подобно поваедение рискува да си спечели лични противници сред силните на деня.

Това е валидно не само за случващото се у нас, но и по отношение на етническите конфликти в съседни държави, които, при евентуално развитие, ще представляват реална заплаха и за България.

Новосъздадената ДАНС непремерено  насочи общественото внимание към етническия въпрос, предприемайки някои необосновано остри действия, включително арести на кмет и преподавател от турското малцинство. Последвалите реакции показаха, че на политиците, правителството и службите липсва капацитет да оценяват и разрешават правилно подобни кризи. Говорителят на ДАНС Зоя Димитрова съобщи, че двамата задържани извършвали насилие към хора с различна религия и народност. Появи се и обвинение в разпространение на илямски фундаментализъм. В същото време, местни жители изградиха живи вериги около репортерски автомобили, отричайкиа верността на твърденията на властите и депутата Яне Янев, лидер на партия “Ред, законност и справедливост”(РЗС). Към етническите страсти в гърменските села се насложи и стачката на няколкостотин роми, с искане Столична община да прекрати концесионния договор на фирмата за поддържане на чистотата в София "Новера" [27]. Свободните интерпретации, заместили липсващата институционална яснота и прозрачност, засилиха драматизма, доведоха до обвинения в институционален произвол и посегателство над човешки права и подсилиха внушенията, че ДАНС е новата политическа полиция на властта и правоприемник на ДС. За сметка на представеното като невинен акт носене на доскоро непознатите и неприемливи за хората от този район ислямски дрехи и шамии, беше внушено, че преследването е предизвикано от съпричастност към определен етнос и вяра (традиционен ислям). Междувременно, от публичните изяви на директора на училището в село Рибново Сеим Иса, стана известно, че 450 ученици от 1-ви до 12-и клас се идентифицират като мюсюлмани, а 380 изучават по избираем предмет ислям. Очерта се внушение за безотговорност и бездействие на институциите, когато стана известно, че още от октомври 2008 местните икономическа полиция и образователен инспекторат са проверявали сигнали за насаждане на ислямизъм. Макар и непотвърдени, появата им бе достатъчно основание местните представители да сезират своите куратори в централната власт [28]. Междувременно, в търговищкото с. Славяново беше учредена  партия "Мюсюлман- демократичен съюз", по инициатива на доскоро неизвестните публично Юзеир Юзеиров и брат му Али Юзеиров, избран за председател на въпросната „партия”. Организаторите призоваха към нея да се присъединят всички, приемащи етичните норми на исляма, и отрекоха етническата и основа макар Учредителното събрание да завърши с османски военен марш, приет и за химн на „партията”. Едва след това стана известно, че двамата братя са издигнали на свой парцел паметник на Незнайния мюсюлмански воин, пролял кръв по българските земи. На обвиненията, че създават противоконституционна партия на религиозна основа, братята сочат регистрирането на Християндемократическия съюз [29]. Незабавно последваха разнопосочни институционални и политически реакции.  Бившият активист на “Атака” и лидер на партия "Свобода" Павел Чернев заяви, че МДС вреди на България и прогнозира обвинения срещу страната ни за погазване на човешките права. Той огласи, че е оглавил гражданско сдружение „Стоп на ислямизацията” като противодействие на “Мюсюлман-демократичния съюз” [30].

На свой ред, премиерът Бойко Борисов определи формацията като противоконституционна и демонстративно нареди на службите да се заемат с новосъздадената партия. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов пък заяви, че причините за създаването на МДС са комплексни и съзря в него “провокация на вътрешни сили”. В същото време, той направи реверанс към политическото статукво, заявайки, че за демократичните процеси принос имат съществуващите в страната партии и ги призова “да си свършат работата така, че да бъдат близо до хората и обществото” [31]. Зам. председателят на ДПС Лютви Местан посочи, че в “България няма условия за партии и радикализиране на ситуацията на етническа и религиозна основа”. Той отрече да познава Юзеирови и определи като безумна тезата, че ДПС стои зад новата инициатива. Красимир Каракачанов, изправен пред прага на очакван лидерски сблъсък и тежък конгрес на ВМРО, даде ултиматум на институциите за реакция, призова за отнемане на българското гражданство и съд за братя Юзеирови и заплаши с радикални ответни действия. Местният строителен контрол в Търговище (РДНСК) огласи заповед за събаряне на паметника и обясни евентуалната последователност на административно- наказатели действия, в случай на отказ. Лидерът на РЗС Яне Янев, депутат и член на две постоянни парламентарни комисии, имащи отношение към националната сигурност, поиска изслушване на ръководството на ДАНС, за да разбере каква работа е свършило, а създаването на новата партия определи като „нарочен акт”.

Тези случаи показаха, че България все още не разполага с инструментален (регламентиращ) и институционален (наблюдаващ и разрешаващ) капацитет за решаване на етническите и национални конфликти. Дори лидерите на участващи в политическия живот и властта партии нямат съответната подготовка и разбиране за важността на проблемите, свързани с националните и етнически конфликти, поради което импровизират свободно, предизвикателно и опасно по темата. Последното се отнася и за представителите на институциите и медиите. Нито една гражданска организация не се ангажира открито със случаите; нито един експерт, интелектуалец или общественик не излязоха своевременно с достатъчно ясна позиция. По този начин междуетническите конфликти лесно могат да станат причина и за ескалиране на междудържавни конфликти [32]. За да бъдат контролирани, управлявани и разрешавани, е необходимо: активно участие в глобализацията на производствено-икономическата, политическата и културната сфера; съблюдаване принципа на мирно съвместно съществуване, признаване правото на свободен избор и многовариантност на общественото развитие; активно участие в международните усилия за снижаване нивото на военно противопоставяне; участие в интензивното социално-икономическо развитие; усъвършенстване на собствената система за сигурност; гарантиране на регионалната и общата сигурност; признаване ролята и усилване ефективността на международите междуправителствени организации; съблюдаване на човешките права; недопускане интернационализирането на вътрешните конфликти и на държавна намеса в чужди конфликти; противопоставяне на агресивни идеологии; недопускане намеса във вътрешните работи на страната; противопоставяне на опитите за доминация на която и да било държава от региона; отстояване на националните интереси и сигурност; ясно определяне и защита на икономическите интереси; отказ от териториални промени и претенции; гарантирана защита правата на всички граждани; недопускане пренасянето на външни конфликти на наша територия; грижи за подобряване жизненото равнище на хората.

Новата роля на етническия фактор

Един от класиците в световната етноконфликтология, Доналд Хоровиц, чиято книга “Конфликтът между етническите групи” е настолно четиво за мнозина специалисти, отбелязва, че нито държавниците, нито обществениците са готови за нарастващата роля на етничността. От 90-те години насам, главен въпрос при дискусиите по темата е, дали тя е източник на конфликти, поражда ли ги, сама по себе си, или се въвлича, използва и дори конструира, с цел използването и в борбата за постигане на други цели. Другият теоретичен въпрос е за същността на етническия конфликт и критериите, според които той може да бъде отделен от другите социални конфликти. Определяйки основите на своята концепция за етническия конфликт, Робърт.Липшуц пише: “Това, което се нарича етнически конфликт, е, ни повече, ни по-малко, борба за държавната власт.  Действително, в периода на разпад на полиетническите държави (характерен процес за 90-те години на миналия век), шансът да получиш достъп до властта забележимо се увеличи”. Безспорно, конфликтите на етническа, национална и религиозна основа  имат дълбоки исторически корени. Регионът ни традиционно се определя като зона на висок риск за сигурността поради опасност от сливане на организираната престъпност с политическия и подземен свят, сепаратистките движения и глобалния тероризъм. Организираната престъпност открива на Балканите възможност за успешна дейност поради слабостта на държавите и техните институции и голямата корупция.  Сепаратистките движения често са повлияни от престъпните структури и интереси.  Намесата на геополитическите и други фактори, които изваждат пред скоби защитата на правата на малцинствата и правото на самоопределение, генерира тенденция за формиране политически представителства на престъпните структури. Като техни стратегически цели нерядко се очертават и великодържавни проекти [33]. И сега в България ежедневно се решават различни конфликти, включително от етнически тип. Друг е въпросът, дали се съзнава този проблем, неговата важност, с какъв багаж от специфични знания и култура се подхожда, колко са ефективни или безопасни действията на подготвящите или взимащите решенията. Важно е онези, които на практика се занимават с въпросите, свързани с конфликтите и тяхното управление, да притежават интердисциплинарни познания и култура, да обменят опит и т.н. Свършеното до момента следва да се обобщи и систематизира като теория. Теоретичните модели на етническите отношения ще са необходими за ефективно прогнозиране, опознаване на тяхната динамика и търсене на изход, както и за изследване на конструктивния или деструктивен потенциал на етническия конфликт [34]. За съжаление, политици и управленци очакват от своите съветници или изследователите готови препоръки за бързо решаване на проблемите и дългосрочните стратегии не ги устройват.

В името на отговорността за бъдещето, трябва да се организира  активно и съзнателно взаимодействие за:

  • създаване на национална държавно-обществена система за ефективен етноконфликтологичен мониторинг и сътрудничество;
  • разширяване на конфликтологичната подготовка и образование;
  • разширяване и съчетаване на практико-приложните и научни изследвания с интердисциплинарен подход;
  • уеднаквяване на определения, категории, терминология и методологични подходи;
  • популяризиране на организацията, проблемите и усилията;
  • отказ от използване на силови методи при решаване на етническите конфликти;
  • привличане на експерти и управленци, наблюдавали, изследвали, изучавали и разрешавали различни конфликти;
  • обобщване, изследване и анализиране на данни, свързани с различните форми на конфликтност;
  • привличане на политици и управленци към научно-изследователска дейност, участие в разработки и изследвания;
  • разширяване и използване резервите на гражданските и обществени структури.

Бележки:

1. Абдулатипов, Р.Г., Етнополитология, С.Птб., 2004, Изд. „Питер“ Уч. пос., ISBN 5- 94723- 575- 7, с. 17

2. Пак там, с. 27

3. Пак там, с. 42- 43

4. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 300

5. Анцупов А.Я, Шипилов А.И., Конфликтология, ISBN 5- 469- 01552- 1, ЗАО, Изд. Дом „Питер“, 2006, с. 351

6. Анцупов А.Я, Шипилов А.И., Конфликтология, ISBN 5- 469- 01552- 1, ЗАО, Изд. Дом „Питер“, 2006, с. 351- 353

7. Малахов В. С., Национализмът като политическа идеология, М., КДУ, 2005 г., ISBN 5- 98227- 089- Х, с. 246

8. Анцупов А.Я, Шипилов А.И., Конфликтология, ISBN 5- 469- 01552- 1, ЗАО, Изд. Дом „Питер“, 2006, с. 353

9. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 302- 305

10. Анцупов А.Я., Шипилов А.И., Словар конфликтолога, ЗАО ИД „Питер“, 2006, с. 373

11. М.А. Василик, Политология, 4-то преработено и допълнено издание, С.Петербург, 2005 г. ISBN 5- 94241- 088-7, с. 309

12. А.Я. Анцупов, А.И. Шипилов, Конфликтология, Изд. ЗАО „Питер“, 2007, ISBN 5-469- 01552- 1, с. 225- 226

13. Пак там, С. 238- 240

14. Пак там, С. 241- 252

15. Пак там, с. 260- 262

16. Марков Т., Етническите малцинства в огледалото на националните и регионални ежедневници, http://rc.cega.bg/files/Media/Etnicheskite_malcinstva_v_ejednevnicite.pdf

17. http://nadmalchanieto.blogspot.com/2009/05/gsm.html

18. Article printed from Altermedia България – Гласът на народа: http://bg.altermedia.info //Постоянен арест за убийците в Горно Церовене, news.bg , 23.09.2009

19. http://www.focus-news.net/?id=n1263440

20. http://news.ibox.bg/news/id_1601307066, 17.09.2009,

21. http://news.ibox.bg/news/id_1533927730, 22.09.2009

22. http://www.focus-news.net/?id=n1263562

23. Полина Тодорова, http://news.ibox.bg/news/id_56801601,27.03.2009

24. сп.Българи: http://bolgari.net/

25. http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=7098&format=html&edition_id=98

26. http://www.bgpatriot.com/web/bg/resources/cigani/

27. http://news.ibox.bg/pressreview/id_1939102069/ 17.03.2009

28. http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=7144/ 5-ти Октомври 2009

29. http://forums.data.bg/index.php?showtopic=1875329/ 26. 09. 2009

30. Маринова, М., http://www.focus-news.net/?id=n1267796/ 29.09. 2009

31. http://bnt.bg/bg/news/view/15441/cvetan_cvetanov_za_partija_musulman_demokratichen_syuz/ 05.10.2009

32. А.Я. Анцупов, А.И. Шипилов, Конфликтология, Изд. ЗАО „Питер“, 2007, ISBN 5-469- 01552- 1, с. 356- 359

33. Вж. Стойчев, Т., От различните конфликти в региона на Балканите може да се възползва организираната престъпност Доклад, Кръгла маса, АКРБ, м. ноември, 2008 в ЦДА- София, www.naaf.from- bulgaria.eu

34. Авксентьев В.А. Этническая конфликтология: проблемы становления,http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Polit/Article/Avk_EtnKonf.php

Октомври, 2009

* Бивш директор на Централната служба за борба с организираната престъпност

{rt}

Поръчай онлайн бр.3 2024