27
Чет, Юни
24 New Articles

За българската културна политика в Македония

брой 6 2015
Typography

Основни приоритети на българската културна политика в Македония са създаването на позитивен образ на България и българските постижения в областта на културата, науката и образованието в бившата югорепублика. А също преодоляване на стереотипните образи от двете страни на границата чрез динамизиране на сътрудничеството в културата и образованието. Друг основен приоритет е задоволяването и обгрижването на културните и просветните нужди на македонските българи. Това може да стане само чрез завоюването на позитивни позиции сред македонските медии и интелектуалци с помощта на македонските българи и на българите у нас, за които съвременна Македония не е безразлична.

Нерадостното днешно положение

Водещият „инструмент“ за провеждане на българската културна политика в Бившата югославска република Македония към момента е Българският културно информационен център (КИЦ) в Скопие. По съвместимост и целесъобразност, днес българският КИЦ в Скопие изпълнява и функциите на българско читалище. Според Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Македония за създаването на Културно-информационен център на Република България в Скопие и на Културно-информационен център на Република Македония в София, нашият център в македонската столица е изпълнил почти всички вменени му функции от Чл. 4 точка 1. Той вече има библиотека и читалня, организират се филмови прожекции, за съжаление предимно само в рамките на центъра. Организират се и редица изложби, литературни, а понякога (макар и рядко) и научни прояви. Според възможностите се предоставят и информационни услуги на гражданите от двете съседни страни.

Поради липсата на достатъчно финансиране и средства, центърът не изпълнява възможностите от букви „б”, „ж” и „з” от Чл. 4 точка 1. А именно: да издава и внася публикации, свързани с информация за културата и науката в България (той не издава и разпространява информационен бюлетин за събитията и проявите, организирани от КИЦ); да поддържа обмена на телевизионни и радиопрограми в съответствие с действащите споразумения за сътрудничество между информационните институции на договарящите се страни. В Македония не се издават и внасят достатъчно печатни публикации, даващи информация за културата и науката в България. Не се издава и разпространява „Информационен бюлетин” на Културно-информационния център. Като средство за връзка и популяризация се залага предимно на сайта на центъра http://www.kicbg.com/. По последната точка има известен прогрес с разпространението безплатно на „БНТ - Свят” от някои македонски кабелни оператори, но определено каналът не задоволява със своята програма дори македонците с българско самосъзнание в бившата югорепублика, да не говорим за преследване на някаква целева информационна политика или „таргет“ сред македонската аудитория. Макар да съществува осезаем интерес, малко се прави за цялостния обмен на телевизионни и радиопрограми.

Ще има ли българска телевизия в Македония

На фона на множеството сръбски телевизии, излъчващи на македонски език, в момента се правят опити да се създаде и български телевизионен канал в съседната ни страна. Засега има много неясноти около неговото финансиране, защото по дефиниция той ще е губещ. Лицензирането, програмирането и работният език на канала (който би трябвало да тръгне от съвременния македонски разговорен език) също са под въпрос. Добре е при реализирането на проекта да се използват различните възможности за финансиране чрез фондовете на ЕС, както и добре подплатената финансово програма, осъществявана от Холандия за развитие на медийната среда в Македония. Добре ще е тази телевизия ярко да се отличава от днешните македонски канали, да бъде без цензура и открито проевропейски ориентирана. Принос в нейното създаване и работа могат да дадат и държавните и частните медии в България, като каналът може да работи и като консорциум или джойнт венчър между тях и подкрепящите българската телевизия в Македония да имат някакво реално акционерно участие в нея. Въпреки наличието на известни разлики в аудиториите, има неосъществени възможностите за обмен на журналисти, стажанти, а защо не и за съвместни предавания и публикации в електронните медии и печатните издания. В България никой не иска да финансира и да застане зад създаването на двуезични или триезични медии в Македония, включително и на албански език. Докато в Македония успешно работи електронно издание като многоезичния „TIME.MK”, като сайтът публикува всекидневно новини и на български език. При това седемезичното издание се използва масово от българските агенции, копиращи новини от страниците му.

Македонските българи имат нужда от съвременна българска култура и образование

Въпреки липсата на официално преброяване и статистика в Македония, според твърдението на скопските власти в БЮРМ има приблизително 80 хиляди български граждани. Дори и зад граница, в условията на македонското законодателство, те имат нужда от гарантиране и подпомагане на всичките им права като български граждани. Сред тях са и правото на достъп до българската култура и правото на безплатно образование. Стремленията на тези български граждани не се изчерпват само с пряката емиграция зад граница в Европа с български паспорт или пък с установяването в България. Българите в Македония подобно на сърбите, албанците и турците, трябва да почувстват, че зад тях поне в културно-образователен аспект стоят българското общество и държава. Преди повече от век в този план българската държава е обгрижвала своето население в Македония чрез институцията на Българската Екзархия. Днес обстановката е коренно различна, но българският културен институт в Скопие е призван да запълва именно тази празнина.

Мое вътрешно убеждение е, че нашият културен институт в Скопие трябва активно да работи по две успоредни линии. Едната е отварянето на всички канали за културен обмен и сътрудничество от двете страни на границата. Втората линия е задоволяване културните потребности на българската общност в Република Македония. Като двете линии не си противоречат, а взаимно се допълват. Затова трябва да се положат необходимите усилия за поддържане и разширяване на вече постигнатото от Българския културно информационен център в Скопие. Но трябва също развитие и разширяване в нови насоки, като приоритетни области са медиите и образованието.

Да прекратим политиката «Пари няма, действайте»

В момента, заради изкривената медийна среда в Македония, образът на България, особено в политически и исторически аспект, е крайно негативен, пристрастно обременен и едностранчив. За радост, в някои медии се забелязват тенденции към търсене на известна обективност и те трябва да бъдат поощрявани. Деликатно е положението и с виждането за „другия” в България. В изграждането на тези образи и нагласи от двете страни на границата значима роля имат контролираните от македонската държава медии, липсата на пряк контакт между частните и държавните медии и между журналистическите гилдии от двете страни на границата. Други негативни фактори са стереотипното, инерционно и нерационално отношение на българските медии към политиката на Скопие и присвояването на темата „Македония” от определени среди у нас. Факт е, че с изключение на частния новинарски канал „Ти Ви плюс” нито една българска медия няма свой собствен, постоянен кореспондент в Македония. Дори БНТ, БТА и БНР вече нямат кореспонденти в Скопие (Агенция „Фокус” твърди, че има свой кореспондент в Македония, наречен Зоран Талевски, но по всички признаци и сведения, зад псевдонима не стои реална личност). Негативният и „югокомплексиран“ образ на България в Македония, както и информационният вакуум у нас за реално случващото се в Македония трябва да бъдат преодолени. Медиите са нашите културни и информационни посланици от двете страни на границата и те трябва активно да си сътрудничат. Затова българският КИЦ следва да се нагърби и с функцията на медиен пул в Скопие за БНР, БНТ и БТА. Ръководителят на Българският културно информационен център в Скопие няма усложнен дипломатически статут и затова може да изпълнява и тази функция, като подпомогне информационния обмен на държавните и обществените медии.

Българският културен институт трябва да започне да издава свой информационен бюлетин, който да се разпространява седмично и безплатно сред българската диаспора, но и сред македонските медии. Редовното финансиране на изданието следва да бъде осигурено от извънбюджетни средства. След време Бюлетинът може да се допълни с триезичен информационен, крос-сайт на български, официалния македонски и албански език. Срещу невисока цена може да се оборудва видеоконферентна зала в Културно-информационния център. Чрез нея на живо и онлайн да се предават за медиите в България и Македония, както и в Интернет, по-важните прояви и срещи, провеждани в него.

С помощта на българското посолство е необходимо да се подготвят законовите основи и адекватната международна и местна форма за откриването на българско начално и специализирано средно училище в Македония. В процеса дейно трябва да бъдат привлечени реномираните български образователни институции, македонските частни и държавни училища, колежи и висши учебни заведения и организации от неправителствения сектор и в двете страни.

Съгласно Чл. 7, точка 1-ва от Спогодбата за Културно-информационните центрове от 2005, центърът в Скопие може да наеме сгради и да развие свои филиали в Прилеп, Битоля и Охрид. Финансирането и действията на тези центрове трябва да се организира и ръководи от центъра в Скопие. Но дори да няма достатъчно средства от българска страна или подкрепа от македонските власти за подобно разширяване на дейността, трябва да се търси взаимодействие и с българските читалища, възникващи в Македония. Подобно читалище вече съвсем законно е регистрирано в Струмица. Доколкото съм информиран, подготвя се и регистрацията на българско читалище в Охрид.

За съжаление, финансирането на българската културна политика в Македония е катастрофално. КИЦ в Скопие има незавидния бюджет от около 200 евро на месец. И то при условие, че бъдат изпълнени безпроблемно заложените от държавния бюджет приходи и разходи. Според мнението на хора, работели и досега в нашата културна институция, тези средства стигат за поканата на трима или четирима културни дейци на месец и то само като се поемат техните пътни разходи и най-много нощувка. Явно е, че българската култура в Македония едва ли има светло бъдеще при подобна финансова подкрепа. Разбира се, съществуват известни резерви, за развитие на някои дейности чрез частно финансиране. Не бива никога да забравяме, че финансирането на българското Възраждане не е извършвано от държавна структура, а от онова, което днес наричаме гражданско общество. Но София трябва да даде ясен сигнал, че ще промени своята досегашна политика за развитие на българската култура и образование в Македония, като задели повече пари за тях и в провеждането на тази политика да бъдат привлечени повече македонски българи в самата Македония, а не само хора, изпращани от София. Средства за българската културна политика, чрез конкретни програми и прояви, могат да бъдат търсени и чрез програми и средства на ЕС в направленията образование, информация и медии, трансгранично сътрудничество, предприсъединителни фондове - колкото и да изглежда невъзможно, трябва да се потърсят контакти с фондация „Америка за България”, с МПО – Македонската патриотична организация, чрез частни фирми и граждани от двете страни на границата, както и чрез неправителствени организации с прозрачно финансиране

За разширяване влиянието на българския КИЦ в Скопие е нужно да се умножават дейностите и информационните потоци, излизащи от центъра, и максималното изнасяне на проявите извън стените на институцията. Трябва да се разширява кръгът от български и пробългарски неправителствени организации и центрове, които да работят сред македонските българи за да им дадат възможност да се почувстват, че са едно цяло със своята родина поне на територията на духа.

 

* Българско геополитическо дружество

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.4/2017