Миграционният натиск върху България: същност и концептуална рамка

брой 4 2015
Typography

От 80-те години на ХХ век, но най-вече през последните няколко години, понятието „миграционен натиск“ доби изключително разпространение в медиите както в България, така и в чужбина. Провежданите на държавно ниво политики по отношение на миграционния натиск залягат в основата на все повече международни и правителствени документи. На европейско ниво, сред тях се открояват Резолюцията на Европейския парламент от 5 април 2011 относно миграционни потоци, свързани с нестабилността: обхват и роля на външната политика на ЕС (Официален вестник на ЕС, 2.10.2012); Съобщение относно миграцията от 4.05.2011 на Европейската комисия до Европейския парламент, до Съвета на ЕС, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите; Бележка на Съвета на ЕС "Отговор на ЕС на нарастващия миграционен натиск" (9 декември 2011); Трети годишен доклад на Комисията на ЕС до Европейския парламент и Съвета на ЕС за имиграцията и предоставянето на убежище (2011); Бележка на Съвета на ЕС за Действие на ЕС относно миграционния натиск – Стратегически отговор (23 април 2012); Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета (Официален вестник на Европейския съюз, 29.6.2013), Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета от 4.12.2013 за дейността на Работната група по въпросите на Средиземноморието и др. Поради засиления миграционен натиск към ЕС от юг и югоизток, през 2011 бяха направени изменения в мандата на Европейската агенция за външни граници (Фронтекс), така че да може да посрещне новите предизвикателства и да изпълни очакванията на Комисията и Съвета на ЕС и Европейския парламент.

Наблюдаваният миграционен натиск върху България и тенденциите за усилването му са в основата на разработването на Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2011-2020), Националната стратегия за интеграцията на лицата, получили международна закрила в Република България (2014-2020) и Стратегията за интегрирано гранично управление на Република България (2014-2017). По същите причини, през 2013 е изработен и приет от МС план за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие на засиления миграционен натиск към територията на България. През 2014 МВР подготвя доклад за предприетите действия от органите на държавната власт по управление на кризата, породена от засиления миграционен натиск. Въпреки многократната употреба на понятието „миграционен натиск“ в посочените документи, във всички тях няма дори опит за дефиниране и поставяне в теоретични рамки на това миграционно явление.

Понятието "миграционен натиск"

Актуалността на проблематиката около миграционния натиск привлича вниманието на все повече изследователи като Bruni & Venturini (1991, 1995), Bohning, Schaeffer & Straubhaar (1991), Bauer & Zimmermann (1999), Zaiceva (2006), Avato (2009), Bordonado Bermejo (2010) и др. Въпреки нарастващият брой на научните публикации, посветени на миграционния натиск обаче, прави впечатление липсата на дефиниция. Това изоставане в науките, свързани с миграцията, намира отражение и при изработването на редица миграционни справочници. Така например, в многоезичния речник, издаден от Информационната мрежа за населението при Отдела за население към Секретариата на ООН (POPIN Thesaurus. Population Multilingual Thesaurus. Population Information Network, New York, 1993, p. 266), миграционният натиск не е сред включените термини. В Речника по миграция на Международната организация по миграция (Glossary on Migration, International Organization on Migration, Geneva, 2011, p. 118) и в двуезичния Справочник за термини в областта на миграцията (Справочник по терминологии в области миграции. Handbook on Migration Terminology, Международная организация по миграции, Москва, 2011, с. 164) също отсъства терминът "миграционен натиск".

Поради липсата на дефиниция за миграционния натиск, се създават възможности за субективен подход при анализа и оценката му, а като последица от това събираните и обработвани данни и предлаганите различни практически решения в отделните държави са трудно съпоставими. Всичко това налага да се направи задълбочен анализ на явлението миграционен натиск, да се даде негова дефиниция и се разработи теоретичен модел за изучаването му.

Както е известно, появата на какъвто и да било натиск винаги е следствие от наличието на определени препятствия. Ако тези препятствия липсват, т.е. ако е налице свободно движение, няма да се наблюдава и натиск. От тази гледна точка анализът на миграционния натиск трябва да бъде насочен към различните препятствия по пътя на миграционния поток.

Измежду изследователите на миграционния натиск, единствено Bruni & Venturini и Bohning, Schaeffer & Straubhaar правят опит през 1991 да изградят теоретичен модел за изучаването му. И петимата констатират, че понятието "миграционен натиск" все по-често се използва в публикациите, посветени на международните миграции и най-вече в тези, ориентирани към разработването и провеждането на миграционна политика. Основен опорен пункт в тези разработки е, че с рязкото увеличаване броя на потенциалните емигранти в държавите на произход, се налага ревизия на политиките за имигриране. Това е свързано с противоположните демографски тенденции в развитите и развиващите се страни, които обаче не водят до равновесие, а тъкмо обратното, тъй като акцентът вече е поставен върху нуждата от работа и капацитета на икономиката да я създаде. Въз основа на това могат да се предвидят бъдещи проблеми със заетостта и да се изработят политики, които да намерят решение или да ограничат последиците от текущия демографски растеж в някои държави (в повечето случаи страни на произход) и влошаването на демографските показатели в други (обикновено в приемащите държави).

През 80-те и 90-те години на ХХ век, когато се правят опити за разработване на модел за изследване на миграционния натиск и неговото дефиниране, се изхожда от разбирането, че явлението води до предлагане на излишъка от работна сила в страните на произход поради наличието на отрицателната разлика в доходите на глава от населението с приемащите държави. Още тогава обаче се отчита, че ефектът от подобно въздействие е на макрониво, поради което изследванията се насочват на микрониво, търсейки отговор, защо при определени обстоятелства даден индивид емигрира, а при други не. В тази връзка анализите се концентрират върху потенциалната миграция, която се определя като излишък от работна сила спрямо предлаганите работни места или по-точно като излишък от работна сила, възникнал в резултат от невъзможността на съответната икономика да предложи адекватна работа. Така, ако е налице определена склонност към емигриране, миграционният потенциал се превръща в миграционен поток. Миграционният поток е функция на икономически и неикономически променливи като различия в заплащането, вероятност за намиране на работа, големината на определени групи в страните на произход, към които принадлежат мигрантите (семейни, родови, съсловни и др. структури), икономическите връзки между изпращащите и приемащите страни, културните и религиозни предпочитания на мигрантите и др.

В своята методология, разработена през 1991 и доразвита на базата на нови данни през 1995, Bruni & Venturini разглеждат миграционния натиск като „натиск към мигриране“. Така акцентът върху миграционния анализ се поставя върху миграционния процес в страните на произход. Авторите стигат до извода, че миграционният натиск се упражнява от миграционния поток, който от държавата на произход (изпращащата страна) към определена приемаща страна или регион е равен на миграционния потенциал на изпращащата страна, умножен по коефициента за склонност към емигриране от изпращащата страна.

Склонността към емигриране представлява отношението на актуалната емиграция от страната към миграционния потенциал. Склонността към емигриране показва размера на излишъка от предлагане на труд, надвишаващ местното търсене на работна ръка, който може да се поеме от други държави.

С цел по-задълбочено изучаване на миграционния натиск, Bruni & Venturini разработват два теоретико-приложни модела. Първият е моделът на поколенческата подмяна на пазара на труда. При него заетостта и работната сила се разглеждат от демографска гледна точка като две, макар и близки по своята същност, структури на населението в трудоспособна възраст, съставени съответно от подгрупата на работещото население в трудоспособна възраст и подгрупата на населението в трудоспособна възраст, което или работи, или търси работа. За всеки конкретен интервал от време в групите на двете популации се регистрират влизащите и излизащите лица.

Този модел касае проблема за смяната на поколенията и по своята същност се опитва да оцени вероятността за намиране на работа от младите хора, които вече са завършили обучителната фаза на живота си. Така акцентът е поставен върху изследването на тези, които за първи път попадат в групата на трудовата заетост и произтичащата от това нужда от създаване на допълнителен брой работни места.

При прилагането на този подход към работната сила, която току-що е потърсила трудова заетост, предлагането на работна сила може да бъде идентифицирано по време на подмяната на поколенията с влизащите за първи път в групата на работната сила. Bruni & Venturini твърдят, че ако се вземат предвид институционалните и процедурни правила, съществуващи във всяка страна, основните определящи фактори на тази променлива са демографията и, по-специално, влизанията в групата на населението в трудоспособна възраст и вероятността за намиране на работа от хората, навлизащи в такава възраст. В така предложения модел е по-удобно тази променлива да се измерва чрез нивото на търсене, проявило се при въпросната поколенческа подмяна.

Предвид естеството на търсенето при подмяната на поколенията и на навлизанията в групата на населението в трудоспособна възраст при затворен пазар на труда, необходимо условие за проявата на равновесие при смяната на поколенията е създаването на допълнителни работни места, равняващи се на разликата между навлизанията за първи път в групата на населението в трудоспособна възраст и окончателните напускания на тази група.

Bruni & Venturini разработват и т.нар. поточен модел на миграционния потенциал. При него, за всеки даден интервал от време, миграционният потенциал се равнява на разликата между потенциалните влизания под формата на поток в групата на населението в трудоспособна възраст, в т.ч. и броят на лицата, които биха желали да се включат в групата, предлагаща труд за първи път и тези, които са успели да си осигурят заетост за първи път. Тоест, миграционният потенциал съвпада с потенциалния излишък от предлагана работна сила през определен период от време при затворена икономика и така се оформя миграционният поток.

Миграционният потенциал

Концепцията за миграциoнния потенциал е от голямо значение, ако стойностите му достигат значителни нива за дадена страна или област. От ключово значение в този контекст не са временните различия между търсенето и предлагането на труд, а структурните различия, произтичащи от демографските процеси в отделни групи от населението.

На базата на разработените теоретични модели за изучаване на миграционния натиск, Bruni & Venturini правят практически анализ на миграционните процеси в Средиземноморския басейн, като съсредоточават вниманието си върху Турция, Тунис и Мароко, чието население представлява 50% от това на развиващите се държави в региона. Независимо от констатацията, че липсват някои демографски данни, основателно е направен изводът, че през изминалите 50 години в тези държави се наблюдава безпрецедентен прираст на населението. Това е основният демографски разграничителен белег на двата бряга на Средиземно море, съответстващ най-общо на демографските различия Север – Юг. Средногодишният темп на нарастване на общото население в държавите по южния бряг на Средиземно море е 2.6%, за периода 1950-1980, и около 2.3%, за периода до 1990. За държавите по северния бряг на Средиземно море тези показатели са, съответно, 0.8 % и 0.4 %. На практика, за периода 1950-1980 на всеки нов жител по северния бряг се падат 3.25 жители по южния бряг, а през 90-те години на ХХ век това съотношение е 1 към 5.75 души.

Демографският растеж на страните по южния бряг се дължи на формирането в първата фаза от живота на все по-големи кохорти, които с времето, постепенно ще определят населението в другите фази. Между 50-те и 90-те години на ХХ век, населението в ученическа възраст се удвоява, като годишният поток нараства от 2.4 млн. на 5.4 млн. Тези данни много ясно показват с какви проблеми се е сблъскала образователната система в държавите по южното средиземноморско крайбрежие, както и увеличаването на броя на младите хора, навлизащи в работната фаза на живота си. Между 1950 и 1990 "влизанията" в групата на населението в трудоспособна възраст са се увеличили със 138 % от средната (от 1.5 млн. на 3.8 млн.), като се очаква да достигнат средна стойност от 4.6 млн. в началото на XXI век.

До 1970, в държавите по северното крайбрежие на Средиземно море годишните навлизания в групата на населението в ученическа възраст остават малко под 3 млн., след което започват да намаляват и понастоящем са по-малко, отколкото са регистрирани в началото на 50-те години на ХХ век. По-важното обаче е, че понастоящем общият брой нови навлизания в образователната система на държавите по северното крайбрежие е едва половината от общия брой нови навлизания в аналогичната система в държавите по южното крайбрежие.

Ситуацията с пазара на труда по южното крайбрежие на Средиземно море се влошава и от много ниското ниво на напускане на групата на населението в трудоспособна възраст, която през 90-те години на ХХ век е 0.28, докато съответната стойност за държавите от северния бряг е 0.94.

Теоретичните модели на Bruni & Venturini за изследване на миграционния натиск касаят главно икономическите процеси в държавите на произход, т.е. емиграционния натиск, и затова се изследват в една плоскост с тенденцията за емигриране. Слабост на теоретичната рамка на Bruni & Venturini е, че статистиката в държавите на произход не разполага с точна информация за икономическите процеси сред населението в такива важни сектори като селското стопанство, където организацията на труда е на семейни или родови начала. Освен това практиката от 90-те години на ХХ век и началото на XXI век показва, че увеличаването на миграционните потоци от Северна Африка и Близкия Изток се дължи на политическите процеси в държавите в региона, в т.ч. и на очертаващите се като трайни политически и военни конфликти. Друга слабост е, че авторите не формулират дефиниция на миграционния натиск.

От гледна точка на миграционния натиск, демографските процеси в изпращащите и приемащите държави не бива да се абсолютизират. Емиграционен натиск може да се появи и в държави с нулев или отрицателен прираст. В този случай той е свързан със закриването на работни места, което може да се наблюдава при преструктуриране на икономиката или икономическа криза. Такъв е случаят с миграционния натиск от Източна към Западна Европа в края на ХХ век (Bauer, Zimmermann & Klaus. Assessment of Possible Migration Pressure…).

Независимо от споменатите слабости, редица изследователи приемат тази теоретична рамка за изследване на миграционния натиск. Според Bordonado Bermejo например, миграционният натиск е равен на миграционния потенциал и тя го определя като ситуация, когато икономиката на дадена страна не може да поеме определен брой население, което води до възникване на миграционни потоци към региони, способни да приемат това население, на принципа на скачените съдове.

С цел по-дълбокото проучване на връзката между изпращащите и приемащите държави, Bohning, Schaeffer & Straubhaar доразвиват теоретичната рамка за миграционния натиск на Bruni & Venturini. Те посочват, че при миграционния натиск има два ясно разграничими процеса: емиграционен натиск (миграционните процеси в страните на произход) и имиграционен натиск (миграционните процеси в приемащите държави). Авторите смятат, че миграционният натиск не бива да се бърка със склонността към миграция (миграционният потенциал), което е обективна оценка на вероятността, че дадено лице, взето случайно от група с определени характеристики, ще мигрира. Разбира се, двете понятия са свързани, защото ако склонността към миграция е нулева, няма да има и миграционен натиск.

Емиграционният натиск в дадена страна се изразява в търсенето на възможности от представители на нейното население да емигрират в друга държава за продължителен период от време. Тук трябва да се има предвид, че употребеното от Bohning, Schaeffer & Straubhaar понятие „брой лица, изявили желание да напуснат страната“ до голяма степен съвпада с понятието миграционен потенциал. Лицата, изявили желание да напуснат страната, всъщност са част от миграционния потенциал, които вече са преминали първата фаза на събиране на информация и на практика са предприели действия за напускане на страната, като се намират във фазите на решение, подготовка или организация на самата емиграция. Емиграционният натиск, отнесен към общото население на страната, дава относителния емиграционен натиск.

Имиграционният натиск за дадена страна изразява търсенето на възможности за навлизане в нея на онази част от емигрантите от страната на произход, които желаят да се установят в приемащата страна за продължителен период от време. Относителният имиграционен натиск за приемащата държава представлява отношението на имиграционния натиск върху нея към общия брой население.

Общият (нетен) миграционен натиск пък представлява разликата между нейния емиграционен и имиграционен натиск, т.е. общият миграционен натиск се разглежда като баланс на миграционния натиск, по аналогия с миграционния баланс. Относителният общ (нетен) миграционен натиск за приемащата страна представлява отношението между общия (нетен) миграционен натиск върху нея и общия брой на населението и.

Излишъкът от миграционния натиск пък представлява разликата между миграционния натиск върху страната и реалното търсене на имигранти в нея. Според Straubhaar, именно това е популярното разбиране за миграционен натиск, интерпретиран като разлика между миграционния потенциал в страните на произход и реалното търсене на имигрантски труд в приемащите страни.

Следва да се има предвид, че независимо от предложените модели за математическо определяне на миграционния натиск, самото понятие „натиск“ предполага известна доза субективно възприятие, още повече, че не всички имигранти могат да бъдат поставяни под общ знаменател. Възприемането на явлението "миграционен натиск" до голяма степен е обвързано с търсенето на имигранти на пазара на труда. При развиващите се икономики някои категории имигранти могат не само да са добре дошли, но и да се провежда целенасочена политика за привличане на определен тип чуждестранни работници. Освен това, почти всички държави гледат с добро око на обратната миграция на свои граждани и по този показател те се различават от останалите категории имигранти.

Съществен принос на теоретичната разработка на Bohning, Schaeffer & Straubhaar е опитът им да дефинират понятието "миграционен натиск". Те обаче правят уговорката, че предлаганите от тях няколко дефиниции изхождат главно от разбирането за емиграционния натиск, който пък се основава на теорията за предлагане на труд от излезли по своя собствена воля участници на пазара. Тези случаи не разглеждат насилственото отстраняване на дадено население от държавната му територия. В същото време, този тип мигранти, например бежанците, също участват при формирането на миграционния натиск и това трябва да се отчете. Рационалното в този подход е, че независимо от различните причини за емиграционния натиск в изпращащите държави, ефектите от имиграционния натиск за приемащите държави са едни и същи. Това е предпоставка при бъдещите теоретични разработки върху миграционния натиск (особено, когато анализите се правят от гледна точка на приемащата държава) акцентът все повече да се поставя върху имиграционния натиск.

Проблемите при дефинирането на миграционния натиск

Затрудненията при изработването на дефиниция произтичат и от факта, че пазарите на труда с възможности за реализиране на мигрантите са взаимосвързани и, че промените в една страна могат да засегнат и други. Търсенето на възможности за реализиране на мигрантите зависи от цената (разходите за осъществяване) на миграцията, характеристиките на приемащата страна и очакваното от мигрантите икономическо, правно и социално положение там, в сравнение с онова в страната на произход. Ако една държава се затваря за нови имигранти или по други причини променя правилата си за тяхното приемане, други потенциални приемащи страни ще почувстват този ефект под формата на по-голям брой имигранти или на имигрантска кохорта с характеристики, различни от тези на по-ранните имигрантски кохорти. Това обяснява относителната хомогенност на провежданите политики за имиграционен контрол в страни, намиращи се при еднакви условия и преследващи еднакви цели. Този факт обяснява също, защо в повечето случаи промените в имиграционния контрол в една страна бързо биват последвани от подобни промени в други сходни с нея приемащи държави.

Независимо че в посочените теоретични разработки за миграционния натиск се отчита ролята на насилствените миграции, акцентът като цяло е поставен върху икономическите фактори. С увеличаването на миграционните потоци, породени от политическите и военни конфликти в Близкия и Средния Изток и Северна Африка в края на ХХ и началото на XXI век обаче, вниманието на изследователите все повече се насочва към бежанските потоци, като анализите започват да придобиват и практическа насоченост.

С цел дефинирането на явлението миграционен натиск, предлагам схема (фиг. 1), валидна за всички типове мигранти, която нагледно показва мястото на миграционния натиск в цялостния миграционен процес.

Фигура. 1 Място на миграционния натиск в цялостния миграционен процес

Фигура. 1 Място на миграционния натиск в цялостния миграционен процес

Схемата предполага проследяването и проучването на всички фази в миграционния процес - от оформянето на мнение и взимането на решение за мигриране, до осъществяването на самата миграция и последвалите я крайни фази като адаптация и интеграция. Тези отделни фази се проследяват както на микрониво (отделният индивид или отделното семейство, като мигрираща единица) и макрониво (общество или общности от мигранти), така и в междинното мезониво (преходно ниво, възникващо в резултат от прегрупирането на отделните индивиди). На схемата е показано мястото на явлението миграционен натиск и това конкретизиране позволява проследяването му във всички фази от възникването му до проявлението на самия натиск, изразяващо се в търсенето на възможности за преминаване на държавната граница.

Тук следва да се има предвид, че част от принадлежащите към миграционния поток, който формира миграционния натиск, все пак успяват по различни канали да преминат държавната граница, като нелегални имигранти. Така въздействието на миграционния натиск се разширява и върху територията на приемащата страна. В този случай може да приемем и едно по-широко разбиране за миграционния натиск, като натиск върху социалната система във връзка с приемането, интеграцията и социализацията или връщането на този тип имигранти.

Точната дефиниция на миграционния натиск и нейното практическо приложение е основна предпоставка за събирането на достоверни данни, обективното им изучаване и получаването на резултати, които биха подпомогнали овладяването на миграционния натиск като елемент от управлението на миграционния процес.

На базата на разгледаните по-горе теоретични методи и натрупания практически опит, предлагам следната работна дефиниция за миграционния натиск: Миграционният натиск е явление, което изразява въздействието, упражнявано върху държавната граница от миграционните потоци чрез търсенето на възможност за нейното преминаване. Той показва степента на развитие на миграционния процес и неговия потенциал, ако не бъде овладян. Мигрантите, формиращи миграционния натиск, са част от миграционния потенциал на страните на произход, на който не е позволено да се реализира вследствие на ограниченията, въведени поради затруднения или невъзможност на икономическата и социална система на приемащата държава да приеме, интегрира и социализира по-голям брой имигранти.

На базата на тази дефиниция, може да се направи анализ на миграционния натиск върху България като получените резултати ще бъдат съпоставими с други държави от ЕС, за които са правени подобни изследвания.

Миграционният натиск върху България

С цел охрана на външните граници на ЕС, през 2004 се създава Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на ЕС (Фронтекс), чийто член е и България след влизането си в ЕС. През 2011, поради наблюдаваният засилен миграционен натиск по южните граници на ЕС, вследствие на "Арабската пролет" и влошаващата се ситуация по външната граница на Гърция, са направени промени в мандата на Агенцията, така че тя да може да посрещне новите предизвикателства и да изпълни очакванията на Европейската Комисия, Съвета на ЕС и Европейския парламент (Европейска комисия, Съобщение…, 23.10.2012).

За да може успешно да планира дейността си, отделът за анализ на риска при Фронтекс започва да анализира процеса и изградените модели на нелегалната имиграция в ЕС. На целенасочен мониторинг са подложени глобалната и регионална сигурност и по-специално политическите, икономическите, социалните, технологичните, правните и климатичните фактори, които могат да повлияят върху нея, т.е. разглежда се средата за сигурност по отношение на незаконната миграция. Всяка година агенцията разработва годишни и тримесечни доклади с анализ на риска, на базата на специално разработена за целта методология.

Тази методология се основава на статистически анализ на тримесечни вариации на данни за осем FRAN-индикатора (FRAN - Frontex Risk Analysis Network - мрежа на Фронтекс за анализ на риска), характеризиращи нелегалната миграция, и един индикатор, имащ отношение към анализа на бежанските потоци (Frontex, FRAN Quarterly · Q3 2014). Всеки месец между страните членки на FRAN се обменят данни за следните индикатори, отразени в таблица 1:

 

Таблица 1. FRAN индикатори на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз Фронтекс

 

FRAN-индикатор

Описание

Брой регистрирани случаи на незаконно преминаване на граница извън ГКПП

1B

Брой регистрирани случаи на незаконно преминаване на границата през ГКПП

2

Брой разкрити организатори на канали за незаконно преминаване на границата

3

Брой разкрити случаи на нелегален престой в страната

4

Брой откази за допускане на влизане в страната

5

Брой подадени молби за убежище

6

Брой разкрити документни измами във връзка с анализа на риска, в т.ч. неистински или чужди документи за самоличност

Брой на решенията за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни

Брой реализирани връщания на незаконно пребиваващи граждани на трети страни

 

Индикаторите от 1 до 6 са тясно свързани с миграционния натиск като показват какви са последиците от него, вследствие на затрудненията при овладяването му. Така вариациите на FRAN-индикаторите от 1 до 6 могат да послужат и като анализ за оценка на ефективността на вече предприети действия за овладяването на миграционния натиск. Чрез събирането на данни за отделните индикатори могат практически да се отчитат и ефектите от оформилите се миграционни мрежи. Само по този начин може да се отговори на въпроса, защо при приблизително еднакви условия в дадена група потенциално приемащи страни, миграционният процес не протича във всички тях по един и същи начин. Подобен анализ не може да бъде направен чрез демографските и икономически методи за изследване на миграционния натиск.

Събраната от Фронтекс информация се обобщава в различни групировки, в т.ч. и по основни миграционни пътища към ЕС, отразени на фиг. 2.

Фигура 2. Основни миграционни пътища към ЕС. Източник: Фронтекс

Фигура 2. Основни миграционни пътища към ЕС. Източник: Фронтекс

От картата е видно, че България и Гърция са входната врата към ЕС на Източносредиземноморския миграционен път. По него се придвижват основно мигранти от Близкия Изток, но и хора от Средния и Далечния Изток и Северна Африка. Съгласно данните на Фронтекс, през 2014 по него са разкрити, при придвижването им към ЕС, общо 50 834 нелегални мигранти, като този тип миграционен поток бележи ръст със 105%, спрямо 2013 (Frontex. Annual Risk Analysis 2015, p. 68).

Близо до територията на България минава и Черноморският миграционен път. Той е по-нов и по него през 2014 са разкрити едва 433 нелегални мигранти. В същото време обаче, ръстът на миграционния поток по него е със 193%, което показва, че миграционният натиск по Черноморския миграционен път има потенциал за развитие и трябва да се положат допълнителни усилия за овладяването му.

По-подробни данни за разкритите извън ГКПП нелегални имигранти по Източносредиземноморския и Черноморския миграционен път и общо за ЕС, по години, са показани в таблица 2.

 

Таблица 2 Разкрити извън ГКПП нелегални имигранти по Източносредиземноморския и Черноморския миграционен път и общо за ЕС през 2009-2014, по данни на Фронтекс

Миграционен път

Година

Общо

% промяна за 2014 спрямо  2013

 

2009

2010

2011

2012

2013

2014

 

 

Източносредиземноморски

39 975

55 688

57 025

37 224

24 799

50 834

265 545

105

 

38.2 %

53.5 %

40.4 %

51.4 %

23.1 %

17.9 %

32.7 %

 

море

28 848

6 175

1 467

4 370

11 831

44 057

96 748

272

Сирия

184

139

76

906

5 361

27 025

33691

404

Афганистан

11 758

1 373

310

1 593

4 080

11 582

30 696

184

Сомалия

5 675

416

42

56

526

1 621

8 336

208

суша

11 127

49 513

55 558

32 854

12 968

6 777

168 797

-48

Сирия

354

495

1 216

6 216

7 366

4 648

20295

-37

Афганистан

639

21 389

19 308

7 973

2 049

893

52251

-56

Ирак

2 674

2 704

1 054

987

372

483

8 274

30

Черноморски

1

0

0

1

148

433

583

193

 

-

-

-

-

0.14 %

0.15 %

0.07 %

 

Афганистан

0

0

0

0

62

261

323

321

Ирак

0

0

0

0

0

90

90

-

Иран

0

0

0

1

0

45

46

-

Всички миграционни пътища към ЕС

104 599

104 060

141 051

72 437

107 365

283 532

813 044

164

 

Общо за периода 2009-2014 по Източносредиземноморския миграционен път са били регистрирани 265545 преминали нелегално границата имигранти, като това са 32.7% от цялата категория имигранти за ЕС. Данните говорят за висока натовареност на Източносредиземноморския миграционен път, което го превръща в един от основните за ЕС. Вижда се, че през 2014 броят на разкритите нелегални имигранти по море е нараснал с 217%, в сравнение с 2013. Преобладаващите случаи на нелегална имиграция по море определят сравнително малкия брой нелегални мигранти по суша. През 2013, по границите на България и Гърция с Турция са регистрирани 12 262 нелегални имигранти, а през 2014 5 938 души. Независимо от непрекъснатото усъвършенстване на системата за граничен контрол, не всички нелегални имигранти биват разкривани на външната граница. След навлизането им на територията на Гърция и България, част от тях, през Македония и Сърбия (т.е. използвайки миграционния път през Западните Балкани), се насочват към Централна и Западна Европа. Така например през 2014 са регистрирани 39 нелегални имигранти, при преминаването им от България в Македония, и 820, при преминаването им от България в Сърбия. Линията България – Сърбия – Унгария вече се е превърнала във вторичен миграционен път (Frontex. Western Balkans Annual Risk Analysis 2015).

Основните страни на произход на мигрантите по Източносредиземноморския миграционен път са Сирия, Афганистан, Ирак, Сомалия и Иран. Общо за периода 2009-2014 по този миграционен път са преминали 46.8% от всички регистрирани в ЕС нелегални мигранти от Сирия, 84.2% от същата категория мигранти от Афганистан и 98.9% от всички регистрирани в ЕС нелегални мигранти от Ирак. Тенденцията дава отражение и върху облика на нелегалните мигранти, регистрирани в България.

Последиците от неовладяването на миграционния натиск

За да се установят последиците от неовладяването на миграционния натиск върху България, трябва да се проследи каква част от нелегалните имигранти по Източносредиземноморския миграционен път са разкрити на българска територия. Отговор на този въпрос ни дава фигура 3.

Фигура 3. Разкрити нелегални имигранти по границата на България и Гърция с Турция през периода 2009 – 2014, по данни на Фронтекс

Фигура 3. Разкрити нелегални имигранти по границата на България и Гърция с Турция през периода 2009 – 2014, по данни на Фронтекс

От данните е видно, че през периода 2009 – средата на 2012 броят на регистрираните нелегални имигранти на българо-турската граница е относително малък. След юни 2012 се наблюдава увеличаване на броя на разкритите и до края на година тази категория достига 2100 души. Върхът на нелегалната имиграция е през октомври 2013 – 3600 души, а общо за 2013 са задържани 11 200 нелегални имигранти. През 2014 на българо-турската граница са регистрирани 3900 нелегални имигранти. Това означава, че през периода 2012-2014 в България са разкрити 3.7% от всички регистрирани нелегални имигранти по Източносредиземноморския миграционен път. Тъй като прилаганите практики за разкриване на нелегалните имигранти в държавите, членки на Фронтекс са едни и същи, може да се допусне, че през същия период 3.7% от мигрантите по Източносредиземноморския миграционен път минават през България.

На фиг. 4 е показано разпределението, по основни държави на произход, на нелегалните имигранти, разкрити през 2014 на българо-турската граница.

Фигура 4. Разпределение по основни държави на произход на нелегалните имигранти, разкрити през 2014 на българо-турската граница, по данни на Фронтекс.

Фигура 4. Разпределение по основни държави на произход на нелегалните имигранти, разкрити през 2014 на българо-турската граница, по данни на Фронтекс.

 

Статистиката за незаконното преминаване на българо-турската граница е важна, защото през нея преминават 99% от нелегалните мигранти в България. От всичките 3820 нелегални имигранти, разкрити през 2014 на българо-турската граница, най-много са гражданите на Сирия – 74.3 %, следвани от гражданите на Афганистан - 19,1 %, на Ирак – 5 %, Пакистан – 0.9 % и Турция 0.7%. Трябва да се има предвид, че са налице известни затруднения при определяне на самоличността и точното гражданство на част от нелегалните имигранти. Практика при изградените канали за нелегална имиграция е да се унищожават националните документи за самоличност и при задържането им мигрантите да подават заявления като лица, търсещи убежище от кризисни райони.

След навлизането им на територията на България, пред нелегалните имигранти има три основни възможности: да се опитат да продължат по Западнобалканския миграционен път към Централна и Западна Европа, да поискат убежище от българските власти или при разкриването им да бъдат задържани и на базата на подписаните реадмисионни спогодби да бъдат върнати.

От гледна точка на реалния демографски ефект от миграционния натиск, значение има групата на лицата, поискали убежище в България. Данните за тази група са отразени в таблица 3.

 

Таблица 3. Информация за лицата, потърсили закрила, и взетите решения за периода 1993-2014, по данни на Държавна агенция за бежанците

 

Година

Брой лица

Предоставен

Предоставен

Отказ

Прекратено

Общ брой

 

потърсили

статут

хуманитарен

 

производство

решения

 

закрила

на бежанец

Статут

 

 

 

1993

276

0

0

0

0

0

1994

561

0

0

0

0

0

1995

451

73

14

6

28

121

1996

283

144

13

28

132

317

1997

429

145

2

28

88

263

1998

834

87

7

104

235

433

1999

1349

180

380

198

760

1518

2000

1755

267

421

509

996

2193

2001

2428

385

1185

633

657

2860

2002

2888

75

646

781

1762

3264

2003

1549

19

411

1036

528

1994

2004

1127

17

257

335

366

975

2005

822

8

78

386

478

950

2006

639

12

83

215

284

594

2007

975

13

322

245

191

771

2008

746

27

267

381

70

745

2009

853

39

228

380

91

738

2010

1025

20

118

386

202

726

2011

890

10

182

366

213

771

2012

1387

18

159

445

174

796

2013

7144

183

2279

354

824

3640

2014

11081

5162

1838

500

2853

10353

Общо

39492

6884

8890

7316

10932

34022

 

От 39492 души, поискали закрила в България през периода 1993-2014, са удовлетворени молбите на 15774 души или на 39.9% от всички кандидати като при предоставянето на бежански и хуманитарен статут се снемат биометрични данни. Впоследствие някои лица от тази категория унищожават издадените в България документи и правят опити да се установят в други страни членки на ЕС, където условията на живот са по-добри. По силата на Дъблинския регламент обаче, получилите закрила трябва да пребивават в страната, която им е предоставила статута. В началото на 2015 МВР бе информирано от Германия, Австрия и Унгария, че трите държави възнамеряват да върнат в България 7500 бежанци, регистрирани или получили статут у нас, след което емигрират на запад. В същото време, след изтичането на изисквания от закона срок, до края на 2014 българско гражданство са получили 232 лица със статут на бежанци и 46 с хуманитарен статут.

Разпределението по държави на произход на подалите заявление за закрила следва основната структура на миграционния поток, преминаващ през България. За периода 1 януари 1993 – 30 април 2015 на първо място са лицата от Сирия – общо 15 582 души, следвани от лицата, родени в Афганистан – 11 335 и тези от Ирак – 7 570 души. Установилите се в България имигранти и бежанци от въпросните държави успяват да предадат натрупания от тях миграционен опит на свои роднини и познати, с което се улеснява функционирането на миграционните мрежи и така бъдещите мигранти получават информация, как да достигнат до границата с България и как да я преминат. В рамките на миграционните мрежи възниква и имигрантска икономика, която също следва да стане обект на анализи.

Някои прогнози

Очертаната концептуална рамка за анализ на миграционния натиск и натрупания практически опит позволяват да се направят и 10-годишни (сравнително краткосрочни) прогнози за този натиск върху България. Демографският и икономически анализ следва да бъде направен върху трите основни държави на произход за имигрантите в България: Сирия, Афганистан и Ирак.

За периода 2009-2014 в ЕС са регистрирани 115 355 нелегални имигранти от Сирия или средногодишно 19 226 души. През 2013 броят на разкритите нелегални имигранти от Сирия в ЕС е 25 401, а през 2014 достига 79 049 души. С цялата условност около неяснотата за точния брой на населението в Сирия поради политическата криза и въоръжения конфликт, според прогнозите на ООН за възрастовата структура на сирийското население може да се предвиди, че през следващите 10 години в групата на трудоспособното население на Сирия ще се включат нови 4.66 млн. души, които в момента са в ученическа възраст (United Nations. World Population Prospects…, 2013). За същия период групата на трудоспособното население ще бъде напусната окончателно от 1 млн. души. Оформя се разлика от 3.66 млн. души, участващи на пазара на блага. В традиционната икономика в Сирия ролята на жените е слабо застъпена, поради което вероятно около половината от новопостъпилите в групата на населението в трудоспособна възраст ще търсят реализация на пазара на труда, т.е. ако 1.8 млн. сирийци не намерят своята трудова реализация, ще бъдат принудени да напуснат страната. С оглед на дълбочината на гражданския конфликт в Сирия, световната икономическа криза и глобалната тенденция към засушаване, не може да се направи благоприятна прогноза за икономическото развитие на страната. Следователно, през следващите 10 години може да се допусне годишен емиграционен натиск в Сирия от около 180-200 хил. души. В този емиграционен натиск участват и жените, които придружават своите съпрузи. Част от тях ще продължат да се настаняват в Турция, но Анкара и в момента има на своя територия огромен брой имигранти, поради което нейните възможности за допълнителен прием ще бъдат все по-ограничени. При запазване на сегашните тенденции, около 45% от сирийските емигранти или между 80 и 90 хил. от тях годишно ще поемат по Източносредиземноморския миграционен път към ЕС, преминаващ през България.

Подобна е ситуацията и със следващата по значимост за миграционния натиск върху България държава – Афганистан. До 2025 в групата на трудоспособното население ще навлязат нови 7.2 млн. души. В същото време тази група ще бъде напусната окончателно от 1 млн. души, т.е. възниква разлика от 6.2 млн. души. В афганистанската икономика също участват предимно мъже, поради което средногодишният емиграционен натиск ще бъде около 300 хил. души. При запазване на досегашните тенденции, 84.2 % от тях или около 250 хил. души годишно могат да поемат по Източносредиземноморския миграционен път.

Данните за Ирак за следващите 10 години са, както следва: около 7 млн. навлизащи и 1.2 млн. напускащи окончателно групата на населението в трудоспособна възраст, т.е. оформя се разлика от 5.8 млн. души. Ще трябва да бъдат разкрити 2.9 млн. нови работни места, което с оглед на икономическото и политическото положение в страната е трудно постижимо и, следователно, е налице предпоставка за продължаване и усилване на емиграционния натиск. Тук емиграционният поток може да достигне обем от над 280 хил. души годишно, които, следвайки досегашната практика, да поемат по Източносредиземноморския миграционен път.

Разбира се, тези предвиждания са до голяма степен условни, защото за един по-точен анализ се изискват допълнителни данни. При всички случаи обаче, разбирането, че при евентуално преодоляване на кризата в държавите на произход ще намалее миграционния натиск, е само частично вярно, защото очертаващите се разлики във възрастовата структура на населението са силен изтласкващ фактор. Затова трябва да се очаква увеличаване на миграционния натиск по Източносредиземноморския миграционен път, за чието овладяване България ще се нуждае от допълнителни средства и опит, с каквито в момента не разполага. За да успее да аргументира позицията си по отношение на засиления миграционен натиск, страната ни следва да акцентира върху увеличаващия се миграционен потенциал в държавите на произход, а не върху броя на регистрираните нелегални имигранти. Всичко това поставя нови отговорности, задачи и подходи пред бъдещата българска имиграционна (и не само) политика.

 

Литература:

Avato, Johanna. Migration Pressures and Immigration Policies: New Evidence on the Selection of Migrants. Tuebingen 2009, p. 69

Bauer, Thomas, K. Zimmermann, Klaus F., Assessment of Possible Migration Pressure and its Labour Market Impact Following EU Enlargement to Central and Eastern Europe. Bonn 1999. p. 117

Bermejo, María Julia Bordonado. El fenómeno de la inmigración: consecuencias económicas e implicaciones de politica economica. Madrid 2010, p. 303

Bohning, W. R., Schaeffer, P. V. and Straubhaar, Th. Migration Pressure: What is it? What can one do about it? Geneva 1991, p. 69

Bruni, M., Venturini, A. Pressure to Migrate and Propensity to Emigrate: The Case of the Mediterranean Basin. In: International Labour Review. Vol. 134, 1995, № 3, p. 377 – 400

Frontex, FRAN Quarterly · q3 2014, Warsaw, 2014, p. 62

Frontex. Annual Risk Analysis 2015, Warsaw, 2015, p. 68

Frontex. Western Balkans Annual Risk Analysis 2015, Warsaw, 2015, p. 52

International Organization on Migration, Glossary on Migration. Geneva, 2011, p. 118

Population Information Network, POPIN Thesaurus. Population Multilingual Thesaurus. New York, 1993, p. 266

United Nations. World Population Prospects. The 2012 Revision. New York, 2013, p. 94

Zaiceva, Anzelika, Reconciling the Estimates of Potential Migration into the Enlarged European Union. Bonn, 2006, p. 33

Европейска комисия, Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета. Финансова обосновка, придружаваща Регламент (ЕС) № 1168/2011, Брюксел, 23.10.2012, с. 23

 

* Българско геополитическо дружество

{backbutton}