Im Memoriam:Почина академик Марин ДЕВЕДЖИЕВ

информация
Typography

академик Марин ДЕВЕДЖИЕВНа 24 декември 2016, на 94-годишна възраст почина председателят на Българското геополитическо дружество акад. Марин Деведжиев.

Той е сред най-изтъкнатите представители на съвременната географска мисъл в България. Популярността му се дължи на невероятната симбиоза между ерудиция, жизненост и афинитет към практическото прилагане на научните постановки. „Да се пише за него е едновременно и лесно, и трудно. Лесно, защото емпиричният изходен материал (научен и житейски) е огромен. Трудно – пак по същите причини. Пишещият винаги ще остане с усещането, че нещо е пропуснал, че нещо не е оценил по достойнство” – посочва доц.д-р Атанас Дерменджиев.

Марин Деведжиев е роден на 18 юни 1922 в село Леденика, край Велико Търново. Завършва Великотърновската Търговска гимназия и става студент в Свободния университе в София, а през 1947 завършва Търговската академия в Свищов.

Междувременно участва във Втората световна война като командир на взвод и рота, а през студентските си години (1945-1947) оглавява опозиционния Академически земеделски съюз, заради което е подложен на репресии от комунистическата власт, описани по-съсно в документалната повест „Оцеляването”. Заради непрекъснатите преследвания е принуден да започне работа в Содовия завод в Девня. Именно там се запалва от идеята за прокопаването на плавателен канал Варна-Девна и изграждането на пристанище Варна Запад. Така се слага началото на основната му научна дейност в областта на географията и транспорта.

През 1957 напуска завода и постъпва като счетоводител в рудник „Плам” на гара Храбърско. От 1962 е асистент в Търговската академия във Варна, а през 1964 става научен сътрудник в Комисията по производителните сили в БАН, където, през 1967, е избран за ст.н.с. ІІ степен.

През 1970-1971, Марин Деведжиев е директор на Научно-изследователския и проекто-конструкторски институт по битово обслужване и комунално стопанство (КНИПИТУГА), а през 1972 става зам.началник на Главното управление по териториално разпределение на производителните сили при Дръжавния комитет по планиране. Между 1976 и 1982 отново ръководи КНИПИТУГА.

През 1984 основава и оглавява Катедрата по география във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий’, където през 1986 е избран за професор.

През периода 1987-1988 ръководи Катедра „Териториално управление” в Института за социално управление.

През 1991 защитава пред Специализирания научен съвет по географски науки докторат на тема „Модулното развитие на жп мрежата в България”, която му е присъдена научна степен „доктор на географските науки”.

От 1999 е извънреден професор във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий”.

През 2001 е сред основателите и става първият председател на Българското геополитическо дружество (пост, който заема до днес) и в това си качество развива активна обществена и публицистична дейност.

През годините е бил преподавател в редица висши учелни заведение: Висш институт за народно стопанство – Варна (1962-1963), Софийски университет „Св.Климент Охридски” (в Геолого-географския факултет, през 1975-1990, и Факултета по журналистика, през 1984-1990), УНСС (Следдипломна квалификация по териториалното и селищнто устройство, през 1980-1984), Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий” (1985-2001) и ВТУ „Тодор Каблешков” (1987-1995).

Научната продукция на акад. Деведжиев е огромна. Публикувани са 42 негови самостоятелни издания, няколко книги в съавторство, 200 научни публикации и 600 текущи проблемни публикации (студии, лекции, доклади).

Богатият му професионален опит е белязан с многобройни научни приноси в редица направления, като сред тях следва да посочим: Плавателният канал Варна-Девня (1955-2008), Вътрешнозаводска икономика (1952-1959), Геодемография и геоикономика (1962-2008), Национална схема на общественото обслужване (1968-1992), Генерална схема за териториално разположение на производителните сили (1970-1973), Единен териториалноустройствен план (1976-1982), География на транспорта (1983-2008), География на общественото обслужване (1975-1984), Селищни системи (1968-1982), Геоурбанизация (1985-2008), Модулно развитие на железопътната мрежа (1983-2008), Геополитика (2006), Българските геополитически шансове (2008).

Трудовете на акад. Деведжиев се цитират многократно, включително и в публикации в чужбина.

Голямо признание за председателя на Българското геополитическо дружество е включването (през 1997) на биографията му в шестото издание на Енциклопедията „500 влиятелни лидери” на Американския биографски институт в Северна Каролина и избирането му от комисия на Института за Личност на годината (като представител на България), за изключителен принос в развитието на съвременното общество.

 

Почивай в мир професоре!


В памет на академик , д-р на ик.н МАРИН ДЕВЕДЖИЕВ

 

Рождество е . Светлината на тържествения химн „ Христос се ражда – радвайте се“ пое душата на МАРИН ДЕВЕДЖИЕВ и тихо, без ритуали и речи, го пренесе в селенията на божествената любов. Достойният му живот заслужава тази почит.

Не му казахме „сбогом“, защото той ще се ражда винаги

достолепен и велик

-когато с доблест и чест защитаваме род и родина,

-когато отстояваме стратегическото място на България в геополитиката на света,

-когато анализираме последиците от бедността и социалните различия, поради разлюбената земя на България,

-когато кораби плават по канала Варна-Запад,

-когато броим последните старци в богатите с природни дарове родни села, поради липса на адекватна демографска политика…

Академик Деведжиев ще се ражда отново, когато прокарваме международните транспортни коридори, гарантиращи просперитета на страната ни в европейската инфраструктура.

Ще ни преведе по римския път в троянския балкан, за да прокопаем тунела при Шипка. И ще ни просветли как да открием гроба на дякона Левски…

И притихнал ще идва при нас отново и отново, когато потърсим /и заслужим/ топлата му длан.

ПОЧИВАЙ В МИР, ПРОФЕСОРЕ!

НЕКА БЪДЕ СВЕТЛА ПАМЕТТА ТИ.

 

Доц. д-р Румяна Кралева

Председател на УС на

Сдружение "Общество за всички"