ГЕОПОЛИТИКА

Често ме питат, дали сегашната финансова криза не е началото на края на съвременния либерален капитализъм. Въпросът е интересен, защото предполага наличието на някаква жизнеспособна алтернатива, очакваща да удари нейния час. Истината обаче е, че в момента алтернативна на доминиращата днес англо-американска парадигма може да стане само някаква друга форма на капитализъм.

Така, континенталният европейски капитализъм е привлекателен по много причини: социалните гаранции и медицинското обслужване, разумнота количество работни часове и продължителните отпуски, ранното излизане в пенсия и сравнително равномерното разпределяне на доходите – т.е. в европейският капитализъм има всичко, освен устойчивост. На свой ред, „дарвинисткият” капитализъм, практикуван в Китай се основава на жестоката конкуренция между компаниите, работещи за износ, слабата система на социална защита и повсеместната намеса на държавата в икономиката. Тази икономическа система често се определя като неизбежен наследник на западния капитализъм, най-малкото заради огромните размери на страната и невероятните темпове на нейния икономически растеж. Както и, защото китайският капитализъм е в постоянно развитие.

Всичко това е така, дори ако не сме съвсем наясно, в какво точно ще се превърнат политическата, икономическата и финансовата структури на Китай и, дали китайската система ще се трансформира в нов модел капитализъм. При всички случаи, тази страна продължава да е обременена от социални, икономически и социални проблеми, типични за всяка бързо развиваща се държава, чието богатство все още е под средното равнище.

Причината вероятно следва да се търси в резкия исторически обрат, както и във временния характер на всички съвременни форми на капитализма. Както е известно, капитализмът се развива с огромни крачки от момента, когато започва индустриалната революция преди два века, позволявайки на милиарди хора да се измъкнат от крайната бедност, в която пребивават дотогава. За сравнение, в това отношение, марксизмът и лишеният от гъвкавост социализъм демонстрират наистина ужасяващи показатели. Днес обаче, когато индустриализацията и техническият прогрес стигнаха до Азия (а, постепеннно, и до Африка), борбата за оцеляване ще престане да бъде основа на съществуването, а многобройните недостатъци на капитализма ще станат много по-очевидни.

На първо мяста, дори водещите световни икономики не можаха да определят точната цена на такива обществени блага, като чистия въздух и питейната вода. Провалът на опита да се подпише ново споразумение за промените в климата, е симптом за парализа.

На второ място, капитализмът произведе не само огромно богатство, но и ограмна разлика в доходите. Като тази нарастваща пропаст е просто страничен продукт на иновациите и предприемачеството. Хората не са склонни да критикуват успеха на покойния Стив Джобс – неговите постиожения са очевидни. Същността обаче не е в това: богатството позволява на отделни хора или на групи от хора да купуват политическа власт и влияние, помагащи им да станат оше по-богати. Само малко държави – като Швеция например, съумяха да разкъсат този порочен кръг, без това да бъде последвано от колапс.

Третият проблем касае предоставянето и разпределянето на медицинската помощ – този пазар, по редица основни параметри, не отговаря на ефективния механизъм на ценообразуване: така например, потребителите често се затрудняват да направят реална оценка на качеството на услугите, които ползват. С течение на времето, проблемът само ще се задълбочава: с постепенното остаряване и забогатяване на обществото, ще нараства и нивото на разходите за медицинско обслужване, като най-вероятно, през следващите десетилетия то ще надхвърли 30% от БВП. В случая със здравеопазването, повече, отколкото във всеки друг сектор, се актуализира моралната дилема за ефективното управление на системата и недопускането на прекалено голямо неравенство в степента на достъп до здравни услуги.

Забавно е, че капиталистическите общества толкова често рекламират „здравословния начин на живот” и, в същото време, подкрепят икономическата екосистема, стимулираща мнозина да се придържат към изключително нездравословни диети. По данни на Центъра за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ, 34% от американците страдат от наднормено тегло. Очевидно, изчисленият с помощта на традиционните методи темп на растеж, който предполага и по-високо ниво на потребление, не може да се разглежда като самоцел.

На четвърто място, съвременните капиталистически системи подценяват значението на социалното осигуряване на още неродените поколения. Почти през цялата индустриална епоха това нямаше особено значение, тъй като плодовете на прогреса засенчваха недостатъците на избраната стратегия. Като цяло, всяко поколение ставаше по-богато от предишното. Но, откакто населението на планетата надхвърли седем милиарда, а огрничеността на ресурсите стана очевидна, никой вече не може да гарантира, че траекторията на развитие няма да промени посоката си.

Накрая, глобалната криза е петата причина, която, вероятно, провокира и преоценката на ценностите, чиито свидетели сме напоследък. В света на финансите постоянните технологични иновации не само че не могат забележимо да намалят рисковете, но и са в състояние да ги увеличат.

По принцип, нито един от проблемите на капитализма не изглежда неразрешим, а и икономистите предлагат възможни пътища за излизане от ситуацията. Така, повсеместно високата цена на въглищата би принудила компаниите да увеличат разходите за замърсяващи околната среда активи. На свой ред, с помощта на минимизацията на непрозрачните данъчни разходи и ограничаването на пределните данъчни ставки, фискалните системи биха могли да гарантират по-висока степен на преразпределяне, без да се допускат прекалени изкривявания. Разумната ценова политика по отношение на здравеопазването пък би могла да ни помогне да намерим баланса между равенството и ефективността. Накрая, финансовите системи могат да бъдат по-добре управлявани, като специално внимание изискват натрупаните дългове.

И така, дали капитализмът ще се окаже жертва на способността си прозвежда богатство? Колкото и популярна да изглежда темата за смъртта на капитализма, днес подобна перспектива изглежда твърде далечна. Независимо от това, ако проблемите с околната среда, финансовата нестабилност, здравеопазването и социалното неравенство продължат да нарастват, а политическите системи не излязат на сегашната парализа, бъдещето на капитализма ще се окаже под много голям въпрос.

* Авторът е професор по икономика и държавна политика в Харвардския университет, в миналото е бил водещ икономист на Международния валутен фонд