Get Adobe Flash player
Анкета

Трябва да ли да спре изграждането на газопровода "Южен поток"?

(1788 votes)

Благодаря!

БРОЙ 4 2014

Списание Геополитика бр.4 2014 г.

 
Абонамент за бюлетин

Име:

Email:

Мненията, изложени в статиите, изразяват личната позиция на техните автори, които носят и цялата отговорност за съдържанието им.

Те невинаги съвпадат с мнението на редакцията и не ангажират Българското геополитическо дружество.

България в глобализиращия се свят - Страница 5

Съдържание на статията
България в глобализиращия се свят
Страница 2
Страница 3
Страница 4
Страница 5
Страница 6
Всички страници

В развитите страни на света – САЩ, Великобритания и Франция, и страните, постигнали през изминалия век т.нар. “икономическо чудо” – ФРГ и Япония, образованието и науката винаги са били в центъра на вниманието на правителствата и си остават стратегически приоритет. Те не са предмет на политически консенсус, а предмет на постоянно търсене и влагане на инвестиции с висока възвращаемост.

Образователната тема е сред най-модерните на Запад. Там образованието е и политика, и икономика. От нивото и качеството на образованието ще зависи, как българинът ще се впише в масовото движение на хора (стоки и капитали) - като гастарбайтер или като квалифициран специалист.

Според мен, пред правителството на България стои задачата ясно да се формулира стратегическите приоритети в развитието на страната, бъдещето на националната икономика и трудовия пазар, което ще даде и отговор на въпроса, как ще членуваме от 2007 в Обединена Европа. С върхови технологии – нанотехнологии, информационни и биотехнологии, електроника и др., с модерно и екоземеделие, международен туризъм, със съвременна европейска инфраструктура, с качествена конкурентоспособна продукция от тежката индустрия – машиностроене, корабостроене, приборостроене и химия, или ще пък като периферна обслужваща сфера на европейците.

Държавата и бизнесът (каквато е световната практика) следва ръка за ръка да влагат все повече инвестиции в развитието на науката и образованието (3% от БВП до 2010, съгласно изискванията на ЕС).

Какви са непосредствените положителните последици за страната ни, след присъединяването й към ЕС:

- Свободна търговия в рамките на ЕС, което ще изиграе положителна роля за икономиката – посредством специализацията и конкуренцията;

- Свободно движение на хората за професионалната им реализация, натрупване на опит и възможности за нов бизнес;

- Възможности за повишаване на образованието и квалификацията в чужбина;

- Обмен на идеи и ноу-хау чрез привличане на чуждестранни инвеститори в страната;

- Уеднаквяване на процедури и правила, които улесняват бизнеса, защитават правата на собственост – икономически и интелектуално.

Икономическите реформи обаче ще продължават, защото с членството си в ЕС България трябва да се съревновава на равни начала с:

- Данъчните системи на старите и новите страни членки, привличащи инвеститори, благодарение на ниското данъчно облагане и намаляват данъчната тежест на бизнеса;

- Високата производителност на труда в страни като Австрия и Германия;

- Технологичният прогрес в страни като Ирландия и Финландия;

- Нивото на образование и квалификация в страни като Великобритания и Холандия;

- прозрачните правила и ефективността на публичните сектори и средства в страни като Дания и Швеция;

От социално-икономическа гледна точка, членството на България в ЕС не бива да се разглежда с крайни оценки – нито с емоционална еуфория, нито пък с черногледство. Икономическият растеж и повишаването на жизненото равнище на хората зависят изцяло от политическата воля на българския народ за по-нататъшно продължаване на икономическите реформи и от прилагането на най-добрите пазарно ориентирани практики в ЕС, от устойчивото развитие на страната и приближаването и до средното ниво на развитите западни демокрации.

Изводи за България

Глобализацията е обективен процес. Стремежът към изолация от глобализацията е безперспективен и опасен, както и всякакви опити да се игнорира нейното влияние. Като цяло, произтичащите от глобализацията процеси следва да се възприемат като предизвикателство към националните държави и като нови възможности, които им се предоставят. Глобализацията се характеризира с множество вътрешни противоречия и, съответно, има както положителни, така и отрицателни страни.

В българския контекст могат да се формулират следните предизвикателства и заплахи в глобален план:

Закрепостяване на България към по-тясна суровинна специализация в световната икономика. Такова развитие на страната е напълно вероятно, още повече че редица държави ще бъдат заинтересовани да се развиваме именно в тази посока.

Маргинализация и периферно развитие на националната култура, която в условията на глобализация се оказва недостатъчно конкурентоспособна и функционална. Българският език, българската култура, както и културата на другите етноси и малцинствени групи, които живеят у нас, могат да се окажат частично погълнати от културата на другите народи и страни. За съжаление, българският език не е езикът на глобализацията. Даже такива европейски езици като руския, френския, немския, италианския и др. могат да се окажат „пренебрегнати”.

Като цяло, в условията на глобализация, се снижава ролята на държавата. Съответно, нараства ролята на транснационалните корпораиции (ТНК), на международните структури. Българската държава, като демократична институция, все още не е укрепнала и това е предизвикателство към държавността ни, която на два пъти (за общо над 650 години) сме губили, през своето 1300-годишно съществуване.

Глобализацията може да застраши качеството на човешкия потенциал на нашата страна. Тясната специализация на икономиката ще способства за недостатъчно пълноценното развитие на националната образователна система. Това може да се отрази на качеството на трудовите ни ресурси.

В сложно положение може да се окаже националният, българският бизнес, който трудно се конкурира с ТНК.

Увеличава се влиянието на външните сили върху вътрешнополитическата ситуация в контекста на политическите реформи (т.е. възможен е външен диктат).

Можем да се окажем в зоната на противодействие на глобализацията от страна на ислямския свят, което да повлияе върху политическата ситуация вътре в страната.

Едновременно с това глобализацията развива и редица възможности. Тя може да даде мощни лостове и механизми за форсиране на развитието на България в европейското пространство:

Една от най-важните възможности е привличането на инвестиции за динамично развитие на икономиката. Вътрешният резерв у нас все още е недостатъчен. Тъкмо сега можем рязко да разширим обема на търговията си, особено на услуги в туризма в условията на глобализация.

В условията на глобализация, отчитайки желанието на редица съседни страни да се диверсифицират енергийните източници, ако затворим АЕЦ “Козлодуй” и не построим АЕЦ “Белене” и нефтопровода Бургас–Александруполис, не можем да разчитаме да бъде ключова страна на Балканите, притежаваща необходимите лостове за влияние върху световната икономика. Посредством тези инструменти можем да лобираме за решения в национален интерес.

България се намира в много сложно геополитическо обкръжение. Глобализацията може да помогне да осигурим баланса на страната във външнополитически план - привличайки големи западни инвестиции, ще можем да балансираме влиянието на Русия и западните страни у нас.

Тероризмът и екстремизмът се превръщат в сериозен проблем за региона на Балканите. Глобализацията изисква да се укрепва сътрудничеството в сферата на сигурността. Това е особено актуално след терористичните актове в САЩ, Испания, Великобритания и Русия. Необходимо е да използваме процесите на глобализация, за да укрепим своята безопасност.


 

Add comment


Security code
Refresh